№ 1723
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110204348 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Юръпиън Еър Чартър”АД против НП № 69/03.10.22г. на Началника
на ГПУ-Летище-Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което за
нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 във връзка с чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, на осн.чл. 51
от ЗЧРБ, на „Юръпиън Еър Чартър е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
Жалбата е процесуално допустима подадена е в срок, от процесуално
легитимиран субект, при наличие на представителна власт, поради което е
приета от съда за разглеждане по същество.
С жалбата въззивната страна моли да се отмени изцяло наказателното
постановление. Не били описани датата и място на извършване на
нарушението, като проверката от превозвача следвало да се извърши преди
полета и следвало да стане във Франкфурт. Нарушението не било извършено
от обективна страна, тъй като изискването за виза било за граждани на трети
страни преминаващи през външните граници на ЕС. Пътникът бил превозен
от една държава членка до друга държава членка и не бил пресичал външни
граници на ЕС, поради което не се изисквало да има валиден документ за
пътуването. Позовава се на регламент 539/01 г. и регламент ЕО 562/2006г.
Полетът Франкфурт – Варна се явявал вътрешен за границите на ЕС. Прави
се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща
представител.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Становище по същество изразява в писмени бележки. Р.България не била част
от шенгенското пространство и нямала вътрешни граници с другите държави
в него по см. чл.2 т.1 от Кодекса на Шенгенските граници. Тя не се явявала
държава членка по регламент ЕО 562/2006г. Поради това и по отношение на
България не се прилагал посоченият регламент в частта му, в която се
прилага само от държавите членки на Шенген.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
На 03.08.22 г. около 10.00 ч. в гр. Варна, на ГКПП - Аерогара Варна,
при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в РБ на пътниците
превозени с полет BUС 3216 на Авиокомпания "Юропиън Еър Чартър" от
Франкфурт до Варна се установило, че е превозен пътник , гражданин на
САЩ. Пътникът Waller Wiliam Bennie представил карта за самоличност,
валидна до 18.08.23г. На пътника било отказано влизане в страната с акт от
03.05.22г. Като основание за отказа в акта е посочено основание „ без валиден
документ за пътуване“.
За това, че превозвачът извършил услугата без да установи наличието
на валиден документ за пътуване – паспорт, за нарушение на чл.20 ал.1
вр.чл.19 ал.1 т.1 срещу Авиокомпания "Юропиън Еър Чартър"АД бил
съставен АУАН , връчен на упълномощено лице. Против него било
възразено, че пътникът е притежавал паспорт на САЩ, бил служител в
армията и все пак бил допуснат да влезе в страната. Независимо от това, АНО
издал обжалваното наказателно постановление.
Описаното от фактическа страна се установява и потвърждава от
сбраните по реда на НПК доказателства – показанията на св. К., които съдът
кредитира като искрени, и житейски логични, както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, отказ за влизане в страната, заповед за
компетентност, копия на карта , издадена от Департамента по отбрана на
САЩ и билет и др. , които съдът кредитира като събрани по реда на НПК.
Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава,
каквато е описана в АУАН и в НП.
Предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът направи следните правни
изводи:
Правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ „Превозвач, който превозва по суша, по
въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи редовността на документа за
пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е
2
необходима.” Превозеният пътник Waller Bennie е гражданин на САЩ. На
03.08.22г., като го превозил по въздух, без да установи наличието на валиден
документ за пътуване, Авиокомпания "Юропиън Еър Чартър "АД е извършил
превоза без да спази императивната норма на чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ вр.чл.19
ал.1 т.1 от ЗЧРБ. По аналогия от наказателното право нарушението следва да
се счита извършено на датата и мястото, на което е довършено, а именно на
03.08.22г. в гр.Варна, когато е бил довършен превоза.
Несъстоятелно е възражението, че нарушението не било извършено, т.к.
пътникът бил допуснат веднъж на територията на ЕС и можел да преминава
през вътрешните граници на съюза без горната проверка за валиден документ.
Чл.1 от Регламент ЕО 562/2006г. предвижда премахването на граничен
контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите-
членки на Европейския съюз. Той установява правила за граничния контрол
на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на
Европейския съюз. Според чл. 2 „По смисъла на настоящия регламент: 1.
„вътрешни граници“ са: а) общите сухопътни граници, включително реки и
езера, на държавите-членки; б) летищата на държавите-членки за вътрешни
полети; Според т. 3 „вътрешен полет“ е всеки полет, изключително от или
към териториите на държавите-членки без кацане на територията на трета
държава;
Горните норми следва да се тълкуват ведно с легалните дефиниции на
тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското
споразумение от 14 юни 1985 г. Според чл.1 „По смисъла на настоящата
конвенция: Вътрешни граници: означава общите сухопътни граници на
договарящите страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските
им пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни
превози от или към други пристанища на територията на договарящите
страни без прекачване на пристанища извън тези територии.Външни граници:
означава сухопътните и морските граници, както и летищата и морските
пристанища на договарящите страни, доколкото те не представляват
вътрешни граници. Вътрешен полет: означава всеки полет, изключително от
или към територията на договарящите страни, без кацане на територията на
трета държава. Трета държава: означава всяка държава, различна от
договарящите страни. Чужд гражданин: означава всяко лице, което не е
гражданин на държава-членка на Европейската общност.“
Именно Шенгенските разпоредби премахват проверките по вътрешните
граници на ЕС, като същевременно предоставят единен набор от правила за
контрол по външните граници, приложими за тези, които влизат в
Шенгенското пространство за кратък период от време.
България, Хърватия, Кипър и Румъния също са част от Шенгенското
пространство, в съответствие със съответните си актове за присъединяване,
но контролът на техните вътрешни граници все още не е отменен.
Поради това и съдът споделя становището на въззиваемата страна, че за
Р.България не са приложими онези норми от регламент ЕО 562/2006 г. за
създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през
3
границите / Кодекс на шенгенските граници/, които предвиждат отпадане на
контрола при вътрешните полети.
Като пътник от трета държава членка, превозваното лице е следвало да
има валиден документ - паспорт. Превозвачът не е изпълнил задължението си
да го превози само след като провери редовността на документа. Чл.20 ал.1
от ЗЧРБ има за цел да предотврати превозването на пътници, които
граничните власти няма да допуснат в Р.България.
Случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, т.к. с нищо не се
отличава от обикновените случаи от този род, като не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Напротив – налице са отегчаващи такива, а
именно факта, че на пътника са причинени вреди, предвид това, че след
превоза му е отказано влизане в РБ.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от
компетентни лица, предвид приложената по делото заповед. АУАН е съставен
в присъствието на изискваните от закона двама свидетели и е подписан и от
двамата, връчен е редовно на нарушителя чрез упълномощен представител,
упражнено е и правото на възражение. И в АУАН и в НП нарушението е
описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като са посочени
всички елементи от състава му, както и всички факти, които се отнасят до
тези елементи. Описването на факти и признаци, извън тези, които са
относими към съставомерните признаци не е дължимо и не представлява
процесуално нарушение. Става безспорно ясно и кое е превозеното лице,
индивидуализирано по имена и дата на раждане, както и чрез описване на
представената карта за самоличност. Посочени са и дата и място на
извършване, които в случая съвпадат с датата и мястото на проверката. Както
е по- горе изложено в решението, нарушението е довършено когато е
завършен превоза, поради което е несъстоятелно твърдението, че то било
извършено по друго време и на друго място, а не в гр. Варна.
Предвид изложеното, въззивната страна е могла да разбере в какво се
изразява нарушението и за какво именно е наказана, както и какви са
доказателствата.
Наложеното наказание е справедливо.
Според чл.51 от ЗЧРБ „Превозвач, който не изпълни задълженията си по
чл.20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10
000 лв. за всяко превозвано лице”
АНО е наложил санкцията в минималния, предвиден от закона размер,
поради което не са налице предпоставки същата да се счита несправедлива.
С оглед потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
искането на въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза
следва да бъде оставено без уважение. В полза на институцията, при която е
административнонаказващият орган, следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразено с Наредбата
4
за плащането на правната помощ и с положения труд следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
69/03.10.22г. на Началника на ГПУ-Летище-Варна при РДГП-Аерогари,
ГДГП-МВР, с което за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 във връзка с чл.19 ал.1 т.1
от ЗЧРБ, на осн.чл. 51 от ЗЧРБ, на „Юръпиън Еър Чартър е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА „Юропиън Еър Чартър“АД да заплати на Регионална
Дирекция Гранична полиция – Аерогари разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 / осемдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5