Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Надежда
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 9032 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова
молба, с вх. №
87186/ 26.08.2020 г., с която С.Л.С. със съдебен адрес ***, с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, е предявил против Прокуратурата на Р
България иск за осъждането на ответника да му заплати парична сума в размер на
50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019 г. до окончателното им
изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, ищецът бил привлечен в качеството му на
обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 374/ 2010 по описа на 8 РУ при СДВР,
пр. пр. № 52582/ 2009 г. по описа на СРП. С постановление от 24.08.2010 г. бил
привлечен в качеството му на обвиняем за това, че в гр. София, на неустановена
дата през месец юни 2008 г., в квартал „Редута“, ул. „*****, възбудил
заблуждение в Ц.Г.Г.,
че ще участва в общ бизнес - автосервизна дейност, за
което взел от него сумата от 12 000 лв. и с това му причинил имотна вреда в
същия размер престъпление по чл. 209 ал.
1 от НК. На 30.09.2010 г. СРП внесла обвинителен акт, по който било образувано
НОХД № 12323/ 2010 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав. С присъда от
15.04.2014 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото
обвинение. По подаден от ответника протест било образувано ВНОХД № 4593/ 2015
г. по описа на СГС, като с решение от 06.01.2016 г. въззивният
съд отменил присъдата и върнал делото за разглеждането му от друг съдебен
състав на първоинстанционния съд. По образуваното
пред СРС НОХД № 391/ 2016 г. била постановена присъда от 23.10.2019 г., влязла
в сила на 08.11.2019 г., с която ищецът отново бил признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Наказателното
производство против ищеца продължило в рамките на 9 години и 8 месеца, който
срок надвишавал всякакви разумни
граници за разглеждането му. Все още бил
принуден да търпи негативните последици от наказателното производство,
престанал да излиза с приятели, които го отбягвали като измамник и мошеник,
наказателното производство го направило депресиран, неспокоен и потиснат.
Социалните му контакти се ограничили до тези в семейна среда. Многобройните
явявания по наказателното производство предизвикали у ищеца страх от
безпричинната репресия на прокуратурата, което довело до загуба на доверието в
тази институция. Благоприятният ефект от развитието на наказателното
производство и постановената оправдателна присъда не му подействали
положително. Незаконното му обвинение се отразило негативно и на
професионалната му ангажираност, партньори и колеги се дистанцирали от бизнеса
му. Най-тежки били последиците за физическото му здраве и отключването на
захарен диабет с неврологични усложнения, хроничен панкреатит,
артериална хипертония, всички с много случаи на обостряне и налагащи чести
посещения в болнични заведения. За значителен период от време ищецът бил с
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което допълнително
утежнило неблагоприятните последици от наказателното производство. При тези
съображения ищецът намира, че следва да бъде обезщетен за претърпените от него
в резултат на незаконното обвинение неимуществени вреди, посредством
присъждането на обезщетение в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане на оправдателната присъда в законна сила
08.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда
и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България,
чрез прокурор от СГП Куманов, е депозирала писмен отговор, в който се е
противопоставила на заявената претенция. Исковата молба била нередовна, тъй
като не бил посочен адресът на ищеца, а единствено на неговия пълномощник.
Искът бил неоснователен както по основание, така и по размер, тъй като от
представените към исковата молба доказателства не ставало ясно дали и кога
присъдата е влязла в законна сила, което затруднявало защитата на ответника.
Претенцията за неимуществени вреди била недоказана. От доказателствата не се
установявало настъпването на вреди в емоционален план за ищеца, нито че е
станал депресиран, неспокоен и потиснат. Предвид наличието на многобройни
предходни осъждания, интензитетът на претърпените от него негативни последици
от проведеното наказателно производство би следвало да е значително по-нисък в
сравнение със същите по време на първите наказателни дела срещу него. Това би могло
да бъде и формалната причина за отдръпване на неговите близки и приятели – не процесното наказателно производство, а цялостната му
престъпна дейност преди него. Не били представени доказателства в подкрепа на
твърденията му за претърпени вреди в резултат от сътресения в търговската
дейност на ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство. Доказателства в тази посока не били
представени. Твърденията във връзка с влошаване на здравословното му състояние
били твърде общи и неподкрепени с доказателства. Развитието на диабет тип 2 се
дължало на множество фактори и причини, които действали комплексно и липсва
основание да се приеме, че единствената причина за отключването му бил стресът
от конкретно воденото наказателно производство. Хроничния панкреатит
в максимален брой случаи се предизвиквал
от честата злоупотреба с алкохол, като в приложените от ищеца доказателства
ставало ясно, че такава злоупотреба е налице. Липсвало причинно-следствена
връзка между посочените заболявания, включително и между твърденията за
развитие на артериална хипертония и воденото срещу ищеца наказателно
производство. Претендираните вреди били недоказани, а
посоченият размер на обезщетение бил твърде завишен, не кореспондирал с доказателствата
по делото и надхвърлял обезщетителната пункция,
присъща му съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Определянето на
обезщетение, по-голямо от необходимото било в дисхармония със справедливостта,
не било съобразено с икономическия стандарт в страната, който също
представлявал елемент. Исковата претенция подлежала на цялостно отхвърляне,
като при условията на евентуалност се въвежда възражение, че периодът на
досъдебното производство, за което прокуратурата и носела отговорност е 1 месец
и 6 дни. Забавянето на развитието на съдебното наказателно производство не се
дължало на действие на ответника, съответно отговорността му не можела да бъде
ангажирана за това. Недоказани били твърденията му във връзка с наложената му
мярка за неотклонение. Неоснователността на главната претенция водела до
неоснователността на предявения акцесорен иск за
лихви. Настоява за отхвърляне на претенциите.
Въз основа на приложените по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства става ясно, че с
постановление от
07.10.2009 г. на СРП е било разпоредено
извършването на проверка по преписка, образувана по молба от Ц.Г.Г.до прокуратурата. Била е извършена проверка, снети са
били обяснения на лицата В.Г.Г., Г.И.К., Д.И.Д.и Н.А.С..
От ищеца обяснения не са били снемани.
С постановление от 24.02.2010 г. на СРП е било образувано
досъдебно производство с вх. № ЗМ-374 против С.Л.С. за евентуално извършено от
него престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. По него няма извършвани процесуално –
следствени действия, като на 10.05.2010 г. е било поискано и на основание чл.
234 ал. 3 от НПК продължаване срока на разследване с четири месеца.
С постановление за привличане на обвиняем от 27.07.2010
г. е било повдигнато обвинение на С.Л.С. за това, че на неустановена дата в гр.
София, кв. „Редута“, ул. „*****, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
у Ц.Г.Г.заблуждение, че ще участва в общ бизнес – автосервизна дейност в гр. София, кв. Абдовица,
за което получил от него сума от 12 000 лв. и с това му причинил имотна
вреда в същия размер – престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Била му наложена
мярка за неотклонение „Подписка“. На 24.08.2010 г. е бил разпитан в качеството
му на обвиняем и му е било предявено разследването.
На 30.09.2010 г. СРП внесла в Районен съд гр. София
обвинителен акт по горецитираното досъдебно
производство, по което било образувано НОХД № 12323/ 2010 г. по описа на СРС,
НО, 21-и състав, приключило с присъда от 15.04.2014 г., с която С.Л.С. е бил
признат за невиновен за това, че на неустановена дата в гр. София, кв.
„Редута“, ул. „*****, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц.Г.Г.заблуждение, че ще участва в общ бизнес – автосервизна дейност в гр. София, кв. Абдовица,
за което получил от него сума от 12 000 лв. и с това му причинил имотна вреда в
същия размер, и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал. 1 от НК.
С решение № 13/ 06.01.2016 г. по ВНОХД № 4593/ 2015 г. по
описа на СГС, НО, 11 – и въззивен състав, първоинстанционната присъда била отменена, а делото върнато
на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав, по което решение е било
образувано НОХД № 391/ 2016 г. на СРС, НО, 97-и състав. Същото е приключило с
присъда от 23.10.2019 г., влязла в сила на 08.11.2019 г., с която С.Л.С. е бил
признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление и е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал. 1 от НК.
От приложената по делото медицинска документация става
ясно, че на 12.10.2013 г. постъпил по спешност за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ с
диагноза „остър панкреатит“. На 10.11.2014 г. постъпил повторно в същата
болница със същата диагноза, като и в двете епикризи
от проведеното болнично лечение е посочено, че страда от артериална хипертония,
II степен.
През м.07.2015 г. му е била извършена оперативна интервенция с поставянето на протезиране по ендоскопски метод
във ВМА, поставена му е била диагноза „дистална стеноза на д. холедохус, ПСТ, балонна дилатация, ендоскопско протезиране“. На
29.06.2015 г. постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „Остър панкреатит, стеноза на д. холедохус, механичен иктер“. На
30.03.2016 г. бил опериран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ по повод ингвинално – скротална херния. На
07.09.2017 г. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „механичен иктер, остър холецистит“. На
09.10.2017 г. е постъпил във ВМА с диагноза „неинсулинозависим
диабет, с неврологични усложнения“. В епикризата е
посочено, че заболяването било открито преди около 10 дни, докато лежал в
отделение по гастроентерология.. На 20.04.2018 г.
постъпил отново във ВМА с диагноза „дистална стеноза на д.холедохус,
екстракции на протези, ревизия на жлъчното дърво, едноскопско
протезиране, варици на
хранопровода гр. IV“. На 25.03.2019 г. бил
хоспитализиран в клиника по гастроентерология и хепатология“ на ВМА
с диагноза „хроничен панкреатит, дистална
стеноза на д. холедохус,
екстракция на протези, ендоскопско протезиране, назобилиарен дренаж,
варици на хранопровода гр. III – IV“. На 27.05.2019 г. и на
17.10.2020 г. постъпил за лечения във ВМА по повод декомпенсация
на неинсулинозависим диабет, а на 03.04.2020 г. бил
лекуван в клиника по гастроентерология и хепатология във ВМА с диагноза „холедохолитиаза,
състояние след ендоскопско протезиране
на жлъчни пътища, ревизия, екстракция на конкременти,
холангит, варизи на
хранопровода, хроничен панкреатит, портална
хипертония, кавернозна транкформация
на вена порте, диабет тип 2, диабетна полиневропатия“. Следв три
хоспитализации в клиника по гастроентерология и хепатология във ВМА на 10.07.2020 г., 26.08.2020 г. и 15.01.2021
г. по повод стеноза на д. хепатику
комунис и перкутанен
дренаж, във връзка с ендоскопска ревизия на протеза в
холедохус, а последната хоспитализация и е по повод
отстраняване на вентрална херния.
Ответникът е ангажирал удостоверение, видно от което ищецът
е бил задържан под стража на 30.12.2011 г. в качеството му на подсъдим по НОХД
№ 12323/ 2011 г. по описа на СРС и е бил
освободен поради изменение на мярката за неотклонение на 20.01.2012 г.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите
твърдения. От показанията на св. Е.А.К., с която живее на семейни начала от
около 15 години, става ясно, че срещу него били водени три наказателни
производства: за алкохол /за управление на МПС след употреба на етилов алкохол/,
за издръжка и за измама, което продължило около 10 години. Станал неспокоен,
опасявал се да не бъде вкаран в затвора. Това отключило хипертония и диабет.
Влошили се социалните им отношения, близките им се отдръпнали, съседи му се
подигравали, посочвали го с думите „Ето го мошеникът“, което го дерпесирало.
Семейството се препитавало с търговия на плодове и зеленчуци и някои от
клиентите им се отдръпнали, тъй като имали информация, че С. е взел пари, които
не е върнал и е измамник.
От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се
установява, че в приложената медицинска документация е отразено, че от 2013 г.
е с анамнеза за неколкократни хоспитализации, като в
последствие е било установено стеснение на жлъчните пътища, през 2016 г. е било
извършено ендоскопско протезиране
със стент и лигиране на варици на хранопровода. Първи пристъп на хроничен панкреатит е бил регистриран през 2014 г., като в епикризата от 27.05.2019 г. на ВМА е посочено, че страда от
диабет от около 2 години, открит по повод поредното обостряне на хроничния панкреатит. В тази връзка вещото лице е дало заключение, че
възпалението на задстомашната жлеза може да се дължи
на запушването и стеснението на жлъчните пътища, на употребата от страна на
ищеца на алкохол и др., а нарушенията в
панкреаса водят до развитие на диабет. Практически трудно е да се направи
категоричен извод за наличието на връзка между заболяванията на ищеца и
воденото срещу него наказателно производство.
При така изложените фактически данни Градският съд
достига до следните правни изводи:
Предявеният от С. Л.С. против Прокуратурата на Р България
иск черпи правното си основание от нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл.
86 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Според тази законова разпоредба, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За да
възникне основанието за обезщетение за вреди, следва да бъдат установени
кумулативно всички елементи на състава на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно
да е образувано наказателно производство против конкретно лице, то да е
привлечено към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, включително и
да му е наложена мярка за неотклонение, като наказателното производство бъде
прекратено било защото деянието не съставлява престъпление, било защото не е
извършено от обвиняемото лице.
В настоящата хипотеза против ищеца е било образувано
досъдебно производство - досъдебно производство ЗМ № 374/ 2010 по описа на 8 РУ
при СДВР, пр. пр. № 52582/ 2009 г. по описа на СРП. Образувано е било НОХД №
12323/ 2010 г. по описа на СРС, НО, 21-и състав, а след връщане делото от СГС
на първоинстанционния съд – НОХД № 391/ 2016 г., по
което е била постановена присъда от
23.10.2019 г., влязла в сила на 08.11.2019 г., с която С. Л.С. е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал. 1 от НК.
Прокуратурата на РБ, dominus litis в досъдебното производство, е пасивно легитимирана да
отговаря по исковете за вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение, в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК. Следователно са налице формалните и материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, т. е. за основателност
на предявената претенция.
Ищецът претендира репариране на причинените му
неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение.
Неимуществените вреди са тези, които накърняват личните, непрехвърлими
субективни права, които произтичат от естествените права, като например право
на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойнство,
добро име и т.н. В понятието "неимуществени вреди" се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Болките най-често
са резултат от физическото увреждане на лицето, докато страданията в повечето
случаи са следствие от психологическо увреждане и негативни емоционални
изживявания на лицето. Лицата, на които законът дава право да търсят
обезщетение за неимуществени вреди са само физическите лица, тъй като само те
могат да чувстват болки и страдания. Неимуществените вреди не могат да се
оценят в пари, затова законът (чл. 52 ЗЗД) дава възможност обезщетението да се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В този смисъл
следва да се извърши преценка на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед
спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е
въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило
наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
По силата на общото правило на чл. 154 от ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса на своите твърдения относно влошаването
на здравословното му състояние, както и претърпените от него неприятни
психологически и емоционални изживявания и социален дискомфорт
/неимуществени вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е било
повдигнато. В настоящото производство е доказал факта на незаконното обвинение,
за тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието, предвидено
от законодателя за престъпленията по чл. 195 ал. 2 от НК е „лишаване от
свобода“ от една до шест години. Това сочи, че над ищеца е тегнела угрозата от
налагането на едно сравнително значително по тежест наказание, което обуславя
по - висок интензитет на търпените от ищеца негативни последици от обвинението.
В резултат на незаконното му обвинение и свързаното с това задържане ищецът е
претърпял значителни физически и душевни страдания и социален дискомфорт. От показанията на св. К., чиито показания съдът
цени на основание чл. 172 от ГПК , се установява, че приятелите им са се
отдръпнали, съседи са сочели ищеца като „мошеник“ и „измамник“.
В резултат на незаконното обвинение С. Л.С. е чувствал
душевен дискомфорт, бил е подложен на стрес, който е
допринесъл за усложняване на здравословното му състояние. От заключението на
вещото лице става ясно, че не може да се направи категорична несъмнена връзка
между заболяванията на ищеца и наказателното производство. В тази връзка и въз
основа на приложената медицинска документация настоящият съдебен състав приема,
че не е налице връзка между развитието на диабет и незаконното обвинение на
ищеца. Заболяването се е дължало на лошо функциониране и възпаление на задстомашната жлеза, което пък е породено от запушването и
стеснението на жлъчните пътища, от употребата от страна на ищеца на
алкохол и др., които обстоятелства не се
намират в причинно – следствена връзка с наказателното производство.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как
обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения. С оглед заключението по СМЕ, че здравословните проблеми не са в
пряка причинно – следствена връзка с незаконното обвинение, а накърняването на
личния, обществения и професионалния му живот следва да са отшумели с оправдаването
му, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди са със сравнително среден по тежест интензитет и възстановяване на
психологичното и емоционалното му здраве е настъпило.
При тези съображения съдът счита, че са установени в
настоящото производство фактът на незаконно обвинение, по което ищецът е бил
оправдан, негативното влияние върху физическото му здраве, негативните му
емоционални и психологически преживявания и социален дискомфорт.
Гласните доказателства установяват причинно – следствената връзка между тях,
следователно са налице основания за тяхното репариране.
По делото липсват доказателства в резултат на незаконното
обвинение да е била ограничена работата му /по повод твърденията на св. К., че
техни клиенти са отказали магазините им да са били зареждани със стоки от
ищеца/. Липсват доказателства изобщо такава дейност да е била осъществявана, да
е бил налице договор за доставка до конкретен обект, който да е бил прекратен
или развален от реципиента.
Наказателното производство против ищеца е било със
значително времетраене –9 години, но ответникът носи отговорност единствено за
развитието в досъдебната му фаза в периода от 24.08.2010 г., когато ищецът е
бил привлечен към наказателна отговорност, до 30.09.2010 г., когато е внесъл
обвинителен акт в СРС Общата продължителност на досъдебното производство е по –
кратка от 12 месеца, която, с оглед характера на повдигнатото и обвинение за тежко умишлено престъпление, не
е прекомерна. Прокуратурата на Р България не може да бъде държана отговорна за
това, че съдебното производство е било изключително забавено, както и че протестирала
присъдата по НОХД № 12323/ 2010 г. по описа на СРС, НО, 21-и състав, тъй като
това съставлява част от конституционно предвидените и правомощия.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата
за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния
срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
като съдът следва да съобрази всички тези доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да
постанови решение в съответствие с този принцип. Съобразявайки горните
обстоятелства, съдът счита, че справедливо спрямо претърпените от ищеца
неимуществени вреди, е обезщетение в размер на 10 000 лв., като за разликата
над този размер до предявения от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлена.
Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
по НОХД № НОХД № 391/ 2016 г. Акцесорната претенция,
черпеща правното си основание от нормата на чл. 86 от ЗЗД е процесуално
допустима и основателна, съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Ищцовата страна е претендирала съдебно
– деловодни разноски. Съобразно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да и заплати държавната такса в размер на 10 лв. Ищецът е сторил
разноски в размер на 120 лв., от които съразмерно на уважената част на иска
следва да му бъдат присъдени 30 лв. Ищецът е бил представляван от адвокат,
чието възнаграждение е уговорено съобразно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, предвид
което следва да му бъде присъден хонорар в размер на 830 лв.
От бюджета на съда са платени 280 лв. за СМЕ, от които
ищеца следва да заплати 210 лв. лв., а
ответника – 70 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Л.С.
със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 10 000лв. /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – психически
и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт,
влошаване на социалните му отношения и здравословното му заболяване, в
следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК,
по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 391/ 2016 г. по описа
на СРС, НО, 97 състав, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 08.11.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 10
000 лв. /десет хиляди лева/ до предявения размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Л.С.
със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 40 лв. /четиридесет/,
представляващи съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
адвокат С.Б.Д. с адрес ***, с личен номер на адвокат **********, сумата от 830
/осемстотин и тридесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 83 ал. 1 т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С.Л.С. със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 210 /двеста и десет/ лв.,
платени за СМЕ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 70 /седемдесет/ лв., платени за СМЕ
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. София.
СЪДИЯ: