Решение по дело №133/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 76
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № .................

 

                      град Свиленград, 12.06.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 133 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1790/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с което на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ)  на основание чл.233,ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3412.60 лв. (пункт ІІ).

В останалата си част НП не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят Д.  М.  Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен, незаконосъобразен, постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не бил извършил нарушението описано в обжалваният акт,тъй като реално му била извършена щателна митническа проверка и след което бил освободен от служителят,като единствено вярно било ,че след около 20-25минути  митническият служител извършил проверката го открил на бензиностанция и го помолил да се върне на митническият пункт.Относно откритите стоки,твърди,че същите били натоварени на бензиностанцията на която бил открит,поради което счита ,че не бил осъществил нарушението описано в обжалваният от него акт.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Г., не се явява. За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт,като излага подробни съображения в тази насока . Претендират се разноски по делото.

   В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат представител – Старши юрисконсулт Г.П., която счита че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.07.2019 година, около 22.00 часа на МП „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристигнало моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен регистрационен номер Х 37 55 КР, управляван от българския гражданин – жалбоподателя Д.М.Г. и собственост на К.А.Д.. В автомобила пътува и лицето –М.К.Г..

Преди започване на митническата проверка всички пътуващи в автомобила, включително жалбоподателят, били поканени устно от митническия служител – свидетелят М.Д.С., да декларират носените от тях вещи, стоки и валутни ценности. Никой не декларира нищо.

Автомобилът ,който бил със затъмнени стъкла бил насочен към гаража на посоченото трасе за извършване на митническа проверка, като първоначално автомобилът се насочил към гаража,но вместо да влезе в гаража ,същият отклонил и се насочил към изхода на МП в посока България и го напуснал.

Свидетелят М.Д.С. имал пряка видимост към гаража и след като видял,че лекият автомобил управляван от жалбоподателя тръгва да напуска потърсил съдействие от полицейските органи (по-точно от свидетеля Г.Н. Г. – служител на Главна дирекция „Гранична полиция”)  ,като съобщил и на своите колеги св. Ф.Л.Н. и  Я.И.Я. .

Св. Ф.Л.Н. и  Я.И.Я., предприели инициатива и вместо да изчакат св. Г.Н. Г.  да уведоми съответните началници потеглили с личен автомобил след жалбоподателя,като го открили на бензиностанция Лукойл,която се намирала около 1-2 км. от Митническият пункт,а автомобилът  бил паркиран на паркинга й.

Същите се представили и помолили жалбоподателят да се върне да му бъде извършена щателна митническа проверка в гаража на МП.

Същият оказал съдействи  и съответно бил върнат на МП „Капитан Андреево”.  

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила в гаража на посоченото трасе, при която в естествените (фабричните) кухини под тапицерията на автомобила били открити укрити недекларирани цигари марка „ММ класик слимс” – 901 кутии, всички без български акцизен бандерол, поставени в черни чанти. Установява се ,че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока и липсата на възражения от другото пътуващо в автомобила лице. Освен това са били открити и обувки – 432 чифта, чанти – 217 броя, панталони – 104 броя и препарати за растителна защита – 158 литра и 102 кг.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 1793 от 30.07.2019 година.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че стоката е натоварена в Истанбул, като не присъствал през цялото време на товаренето и не знаел че е различна спрямо тази, за която бил информиран.

Описаните по–горе обувки – 432 чифта, чанти – 217 броя, панталони – 104 броя са били иззети с Разписки   0160373 от дата 31.07.2019 година и №0160374 от 31.07.2019г..

С Приемателно–предавателен протокол от дата 31.07.2019 година, обувки – 432 чифта, чанти – 217 броя, панталони – 104 броя са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна марска.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 1566/31.07.2019 година, в който жалбоподателят не е посочил възражения против констатациите в Акта.

         Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не  е постъпило Възражение.

На 13.08.2019 година жалбоподателят  е депозирал Молба, в която сочи че действителната обстановка била различна от тази посочена в АУАН.

Във връзка с постъпилата Молба е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че наведените в Молбата доводи са неоснователни след постъпили разяснения от св.М.Д.С. и св.С.Т.В..

     Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-257/18.04.2019година на с.д. Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-1000-329/30.05.2019година на основание чл.74,парграф 3 от Регламент №952/2013 е определена митническата стойност на стоката ,предмет на нарушението ,както следва : дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр. по 4,30лева или общо 34,40лева; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя по 4,30лева или общо 408,50лева; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта по 6,71лева или общо 805,20лева;  маратонки,обозначени с логото на ADIDAS”-150 чифта по 4,13лева или общо 619,50лева;обувки „GUCCI” 20чифта по 6,71лева или общо 134,20лева;маратонки „NIKE” -70чифта по 4,13 или общо 289,10лева;спортни обувки VANS-50чифта по 4,13лева или общо 206,50лева ; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр. по 4,40лева или общо 132лева; дамски чанти „GUCCI”-40бр. по 4,40лева или общо 176лева; дамски чанти „CHANELI”-30бр. по 4,40лева или общо 132лева; дамски чанти „FENDI”-38бр. по 4,40лева или общо 167.20лева; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр. по 4,40лева или общо 255.20лева; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. по 4,40лева или общо 22.00лева и дамски раници „CHANELI”-7бр. по 4,40лева или общо 30,80лева или общо за всички стоки в размер на 3412,60лева.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска  е издал процесното НП № 1790/2019 на 22.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1, от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 31.01.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на качеството и името на получателя му, а именно че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като  е превозил стоки, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233,ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3412,60лева. (100 % от митническата стойност на недекларираната стока) и са отнети в полза на държавата недекларираните стоки - дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр. по 4,30лева или общо 34,40лева; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя по 4,30лева или общо 408,50лева; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта по 6,71лева или общо 805,20лева;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта по 4,13лева или общо 619,50лева;обувки „GUCCI” 20чифта по 6,71лева или общо 134,20лева;маратонки „NIKE” -70чифта по 4,13 или общо 289,10лева;спортни обувки VANS-50чифта по 4,13лева или общо 206,50лева ; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр. по 4,40лева или общо 132лева; дамски чанти „GUCCI”-40бр. по 4,40лева или общо 176лева; дамски чанти „CHANELI”-30бр. по 4,40лева или общо 132лева; дамски чанти „FENDI”-38бр. по 4,40лева или общо 167.20лева; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр. по 4,40лева или общо 255.20лева; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. по 4,40лева или общо 22.00лева и дамски раници „CHANELI”-7бр. по 4,40лева или общо 30,80лева.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година, Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 7811 от 29.11.2019 година. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели М.Д.С. , С.Т.В. ,Ф.Л.Н. и Г.Н. Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.Д.С. , С.Т.В. ,Ф.Л.Н. и Г.Н. Г., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – митнически служители не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят Г. е превозил стоки,през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Предвид изложеното Съдът не дава вяра на изложеното от жалбоподателя в подадената от него молба до АНО, че е превозваните от него стоки – предмет на настоящото производство са натоварени след напущане на МП „Капитан Андреево”, поради следните съображение: лицето 10 минути след напущане на МП е установено, че е на бензиностанция „Лукойл”, която се намира на около 2 км. от изхода на пункта, което разстояние се минава с автомобил за около 2 минути. Не е възможно за около 8 минути да се натовари стоката, открита от митническите органи при физическата проверка, тъй като артикулите са разнообразни и количествата са големи. Ако твърденията на лицето бяха верни и е бил проверен и е имал разрешение да продължи пътя си, то е следвало да му е бил издаден Информационен лист, съпроводен с печат на митнически служител, което явно не е така,тъй като такива доказателства не се ангажираха в настоящото производство. На следващо място следва да се посочи, че в личните му обяснения приложени към АНПр, така и в обясненията на пътничката е видно ,че стоката е била натоварена в гр.Истанбул,а не както се твърди в България.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

             ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН   

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията, наведени в посочената по-горе Молба, депозирана от жалбоподателя, и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства - изготвено е било Становище от 03.09.2019 година от Старши юрисконсулт Г.П. относно съставения АУАН, в което е посочено, че наведените доводи са неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в НП е посочил, че оставя без уважение депозираната от жалбоподателя Молба.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

   Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 31.07.2019 година актосъставителят М.Д.С. е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание. Лицето, подписало НП – Й.И.А., заема към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в атакуваната част не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

  Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

         От показания на свидетелите – С.Т.В. и М.Д.С. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 30.07.2019 година около 22.00 часа при влизането си в Република България, през МП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е превозвал, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните -дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр.

           Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благопродукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.

          С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – обувки -дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр., както вече бе посочено. Същите, установи се, че жалбоподателят не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били открити в превозното средство,  което е управлявал жалбоподателят, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната.

         Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите С.Т.В. и М.Д.С.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – С.Т.В. и М.Д.С., са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр.в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи.

         Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България.

         Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид конкретно – дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол.

         А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.

          В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата,  установено с  материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната.

          След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна  административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество.

         В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година  относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания се определят  случаите, в които поради особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от  вносни сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са:  имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак;   лично имущество, придобито по наследство;  домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;  принадлежности,  учебни пособия и друго домакинско оборудване на ученици и студенти;  пратки с незначителна стойност;  пратки, изпращани от едно частно лице до друго;  дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността; продукти,  получени  от дейността  на селскостопански производители от Общността в имоти, разположени в трети страни;  семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни  от селскостопански производители от трета страна за използване в имоти в зони,  граничещи с тази страна;   стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);   предмети  с  образователен,  научен  и  културен характер, научни инструменти и апарати; и др.

         Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.

          По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93  на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.

        Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми.

       В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране. 

       От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство, управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на МП. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя и предвид факта, че стоките са открити в управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България.

            Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая -дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася,респективно превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

          В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

         Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – дълги дънки ”DSQUARED2” -8бр.; Дънки къси ”DSQUARED2”-95броя; обувки „ALEXANDER MCQUEEN „-120 чифта;  маратонки,обозначени с логото на „ ADIDAS”-150 чифта;обувки „GUCCI” 20чифта;маратонки „NIKE” -70чифта;спортни обувки VANS-50чифта; дамски чанти ”BALENCIAGA”-30бр.; дамски чанти „GUCCI”-40бр.; дамски чанти „CHANELI”-30бр.; дамски чанти „FENDI”-38бр.; дамски чанти „YVES SAINT LAURENT”-58бр.; дамски чанти „LOUIS VUITTFN”-5бр. и дамски раници „CHANELI”-7бр.

        Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

           Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно: митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е определена от митническите органи  в размер на сумата 2081,75 лв. - общо за цялото количество, според представеното Становище, в което е материализирано това заключение. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед №ЗТД-1000-257/18.04.2019година на с.д. Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-1000-329/30.05.2019година.При липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе посочената от митническите служители, т.е. не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.

          Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

         Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

         Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав НЕ разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид  количеството на стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

       Въпреки ,че НП не се обжалва по пункт 1ви,за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.       

Относно разноските по делото   

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и съразмерен.         

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 1790/2019 от 22.01.2020 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с което на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ)  на основание чл.233,ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3412.60 лв. (пункт ІІ).

 

ОСЪЖДА жалбоподателят Д.М.Г. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                 

                                                           Районен съдия:...........................

 

 

 

logo