РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
гр. Пловдив,04.02.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 3296 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Х.П.К., с ЕГН **********, с посочен адрес
за кореспонденция: ******, депозирана чрез адвокат Н., против Решение № 260495
от 02.11.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4710 по описа
за 2020г. на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3733960, с
който на Х.П.К., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на
фирма „Ейт Инвестмънтс“ ООД, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400лв. за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно. Излага подробни
съображения.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К №3733960 и
разноските по делото.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрисконсулт Белова, с приложеното пълномощно, намира
касационните оплаквания за неоснователни. В писмено становище излага подробни
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: Х.П.К. е санкциониран за
това, че на 22.06.2020г. в 14:19 часа, в
гр. Пловдив , ул.“Гладстон“ подлеза южно платно в посока бул.“Княгиня Мария
Луиза“ с МПС „Сеат Ибиза“, с рег. номер СВ****НА,
при въведено ограничение на скоростта от 40 км/час с пътен знак В-26, е
превишил скоростта с 31км/ч.Нарушението е установено с АТСC ARH CAMS1.
Съдът е анализирал подробно действащата към момента на извършване на
нарушението нормативна уредба и е приел, че към датата на извършване на
процесното нарушение-22.06.2020г. на правилата за движение по пътищата е налице
детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни
технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура,
регулираща действията на контролните органи при използването технически
средства.
ПРС
е установил от приетата справка за собственост, че МПС „Сеат Ибиза“, с рег. номер СВ****НА се води на името на
фирма „Ейт инвестмънтс “ЕООД. Анализирал е разпоредбите на чл. 188, ал.1 от
ЗДВП и чл. 189, ал.5 от ЗДвП, чл. 188, ал.2 от ЗДвП и е установил, че в срок не
е постъпило изявление, с което да се уточни дали представляващият ЮЛ или друго
лице е управлявало МПС.
Приел е, че нарушението е безспорно установено и правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност. Правилно на Х.К. е
наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв. за нарушение по чл.
21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Изводите
на районния съд са правилни и изградени въз основа на обективна преценка на събраните писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително
с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите
на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДВП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Няма данни по делото, че управителят на ЮЛ е посочил лице, на което е
предоставил МПС. Не са ангажирани доказателства, че К. не е законен
представител на ООД, така както е посочено в ЕФ.
При това положение е правилен извода на ПРС,
че нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е осъществено от Х.П.К., тъй
като същият се е движил със скорост от 71 км/ч при разрешена в населеното място
скорост от 40 км/ч.
Спазени са изискванията на чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа
нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за
видеоконтрол.
С оглед на изложеното процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв.
/сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260495 от
02.11.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4710 по описа за
2020г. на същия съд.
ОСЪЖДА Х.П.К.,
с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата
в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.