РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500904 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на П. М. М. от ***, чрез пълномощника й адв.Мими Христова от АК-гр.Ямбол, против
решение № 718 от 18.04.2022 г. по гр.д.20212120102076/2021 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против възизваемата О. В.
С., гражданин на *** иск за приемане за установено, че на основание чл.23, ал.1 от СК
ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас, представляващ
апартамент, находящ се в ***, с площ от 58,32 кв.м., ведно с 3,845% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж; допуснато е извършването на съдебна делба между О.
В. С. и въззивницата П. М. М., на същия недвижим имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от
страните; и въззивницата е осъдена да заплати на О. В. С., сумата от 1 000,00 лв,
представляваща направените от нея разноски във връзка с насрещния иск.
Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и обсъждане на
доказателствата, което е довело до необосновани правни изводи.
Сочи се, че решаващият съд е приел правилна фактическа обстановка, а именно,
че ответницата по насрещния иск О. С. е дъщеря и единствен наследник (поради отказ от
наследство от другата наследница), на В. И. И., б.ж. на ***, поч.на *** г., с когото
въззивницата е била в брак, сключен на 23.11.2004 г. и прекратен с влязло в сила решение №
133/07.03.2016 г. по гр.д.3020/2015 г. на Ямболския районен съд. Излагат се твърдения, че
процесният недвижим имот е придобит по време на на брака на въззивницата с
наследодателя на въззиваемата, но само ФОРМАЛНО е в режим на СИО, тъй като е
придобит без никакво участие на наследодателя на въззиваемата, а единствено и само в
1
резултат на вложено лично имущество на въззивницата. Излагат се твърдения по фактите, а
именно, че от лятото на 2000 г. въззивницата е работила в Ирландия на добре заплатена на
постоянен договор работа. Сочи се, че през 2003 г. въззивницата е решила със спестените
свои парични средства да си закупи жилище в България, поради което е възложила на сестра
си (св.Д. М. Н.) да предприеме действия по включването й в строителство на недвижим
имот в гр.Бургас, и е поела изцяло финансирането на строителството. Твърди се, че на
03.10.2003 г. сестрата на въззивницата е сключила предварителен договор за продажба на
недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“ с фирма
„ГлобимексТрейдинг“ ЕООД гр.Бургас, за построяване на апартамент с площ от 56.90 кв.м.
в ж.к. “Братя Миладинови“ в жилищна сграда, строяща се в УПИ III-4 в кв.За по плана на
гр.Бургас, заедно с избено помещение №14 в срок до 30.10.2003 г., при изплащане на всички
договорени вноски в размер общо на 18 500 евро, която сума въззивницата е превеждала на
сестра си, а сестра й е оперирала с банковата й сметка и получавала парични преводи чрез
WESTERN UNION в офисите на бившата банка „Хеброс“ и точно е изпълнявала поетите от
нея задължения по плащанията в процеса на строителството, като покупката цена е била
изплатена напълно с лични средства на въззивницата. Твърди се, че тези факти и
обстоятелства са доказани от представените по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Н. и Ч..
Твърди се, че поради настъпили организационни промени в дружеството,
собствеността върху строящия се обект е прехвърлена на Б. Я. Ф. от***, която, в изпълнение
на задълженията на дружеството по сключените предварителни договори, с нот.акт № 155,
том I, рег.№ 1432, д.№ 116/04.05.2004 г. на нотариус Любка Костадинова, е продала
построения с лични средства на въззивницата недвижим имот на св.Д. М. Н., поради
отсъствието на въззивницата от страната.
Твърди се, че след завръщането на въззивницата в България, при условията на
формално съществуващия й брак с наследодателя на ищцата, сестрата на въззивницата е
прехвърлила собствеността върху имота с нот.акт №175, том IІ, рег.№ 4510, н.д.№
326/18.11.2005 г. на нотариус Любка Костадинова на въззивницата , в изпълнение на
уговорката им й, като по време на продажбата не са разменяни никакви парични средства с
оглед вложените от нея средства в цялостното строителство на имота.
Твърди се, че от анализа на всички доказателства, свързани с придобиването на
имота се налага единственият категоричен извод, че този имот, макар и формално придобит
в режим на СИО представлява лична собственост на въззивницата предвид липсата на
брачен принос от страна на наследодателя на ищцата.
Сочи се, че на 20.04.2015 г. с нот.акт № 150, том I, рег.№ 1903, н.д.№
119/20.04.2015 г. на нотариус Феодора Иванова, въззивницата лично и в качеството си на
пълномощник на съпруга си, е продала гореописания недвижим имот, за сумата 48 000 евро,
която сума е преведена по банковата сметка на въззивницата. Сочи се, че закупеният с
нот.акт № 191, том I, рег.№ 2752, н.д.№ 177/24.04.2015 г. на нотариус Бинка Кирова
процесен недвижим имот е придобит от въззивницата без никакво участие на наследодателя
на ищцата, тъй като цената от 20 000 евро, е преведена от собствената й банкова сметка по
сметка на продавача, а паричните средства по тази сметка имат личен характер. Твърди се,
че към този момент съпрузите вече са били в изключително влошени отношения, а
твърдението, че имотът е закупен с лични средства на въззивницата се подкрепя от
обстоятелството, че наследодателят на ищцата не е проявил никакъв интерес към
продажбата на първия имот, нито участие в сделката, не е участвал по никакъв начин в
намиране на купувач, договориране на клаузите на договора за покупко-продажба,
получаване на паричните средства и депозирането им, а сумата от продажната цена е
депозирана по лична банкова сметка на въззивницата.
Излагат се съображения, че с оглед законодателната уредба в СК от 2009 г.,
2
влоговете на съпрузите са изключени от семейната имуществена общност (чл.21, ал.1 на
СК), съотв. реализираната от въззивницата продажна цена по продадения недвижим имот,
находящ се в гр.Бургас, к-с „Бр.Миладинови“ е нейна лична, предвид личния характер на
продадения имот - придобит изцяло с нейни лични средства, набрани преди сключването на
брака й с наследодателя на ищцата.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния
съд, че въззивницата не е провела успешно при условията на пълно и пряко доказване
производството по предявения от нея иск по чл.23 ал.1 от СК. Твърди се, че в нарушение на
чл.172 от ГПК, съдът е изключил от доказателствения материал обясненията на свидетелите
Н. и Ч., обосновавайки се, че двамата са в близка родствена връзка с доверителката ми, като
техните обяснения не са анализирани в съвкупност с всички други данни по делото,
установяващи по безспорен начин истинността на тези твърдения, което съставлява
съществено процесуално нарушение. Твърди се, че по отношение на финансовите
възможности на въззивницата за участие в строителството на имота, находящ се в гр.Бургас,
к-с „Бр.Миладинови“, съдът неправилно е интерпретирал представените удостоверения за
данъчни кредити за периодите 2000/2001 г. и 2003 г., които по същество не удостоверяват
доходите на въззивницата към този период, поради което възприетите от съда доходи за
2000/2001 г. в размер на 4 828 британски лири и за 2003 г. в размер на 3 138 евро, не
съответстват на договореното заплащане на възнаграждение по трудовия договор на
въззивницата, както и на реално получените от нея доходи.
Излагат се твърдения, че съдът не е анализирал в съвкупност събраните
доказателства – писмени и гласни, че бракът между наследодателя на ищцата и
въззивницата е сключен на 23.11.2004 г., когато имотът фактически е бил изграден и
житейски необосновано е да се приеме, че съпругът има принос в строителството му, като
изцяло е игнорирал твърденията на св.Н., че същата, разполагайки само с пенсията си не е
могла да реализира такова скъпо строителство. Твърди се, че не са анализирани и
отношенията между съпрузите по време на брачното им съжителство, които сочат на
формален брак, в който съпрузите не са третирали придобитото от тях като семейна
общност. Твърди се още, че ответницата по насрещния иск не е ангажирала никакви
доказателства, с които да установи принос на своя наследодател в придобиването на
процесния недвижим имот, или да оспори твърденията на възизвницата относно липса на
принос и придобиване на имота изцяло с нейни лични средства.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което по иска по чл.23 ал.1 от СК и да се постанови, че процесният недвижим имот е изцяло
личен на въззивницата и не се е притежавал от съпрузите в СИО, прекратена с
прекратяването на брака, и да се отхвърли иска дза делба на този имот.
На основание чл.266 ал.3 от ГПК по искане на въззивницата е допусната
съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на действително реализираните
доходи от П. М. М. от *** по време на работата й в Ирландия за периода 2000 г.-2005 г.;
както и, след справка в офисите на WESTERN UNION, находящи се в „Уникредит Булбанк
/бивша Хеброс/, в гр.Бургас и гр.Карнобат и на в клоновете на „Юробанк България“ АД в
гр.Бургаси игр.Карнобат, да даде заключение относно размера на паричните преводи,
получени от Д. М. Н. в периода 2002 г.-2004 г. Представени са и 8 бр. фишове за изплатено
трудово възнаграждение за 2004 г. от Държавна болница „Мейтър“ гр.Дъблин, Ирландия,
неприети като доказателства поради настъпила преклузия.
Въззиваемата О. В. С., чрез процесуалия си представител адв.Станимир
Комбалов, е оспорила въззивната жалба както с писмен отговор, представен в срока по
чл.263 ГПК, така и в съдебно заседание. Твърди се, че първоинстанционният съд подробно и
последователно е анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност
и поотделно, преценил е правилно тяхната доказателствена тежест, с оглед установяването
3
на правно релевантните обстоятелства и факти по делото. Твърди се, че са правилни и
обосновани изводите на съда, че въззивницата - ищец по насрещния иск, не е доказала при
условията на пълно и пряко доказване, че процесният апартамент е нейна лична собственост
на основание чл.23, ал.1 от СК, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззиваемата О. В. С. против въззивницата П. М. М. за допускане на делба между
страните на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас представляващ апартамент,
находящ се в ***, с нов адрес *** по архитектурния проект, с площ от 58,32 кв.м., ведно с
описаните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с
идентификатор 07079.820.501 по КККР на гр.Бургас, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от
страните.
Твърди се, че след направения от нейната сестра отказ от наследството на баща
им, ищцата е единствен законен наследник на баща си В. И. И., поч.на ***г., а ответницата е
бивша съпруга на бащата на ищцата, като бракът между тях е бил прекратен през 2016 г. с
решение на РС Ямбол. Твърди се, че процесният недвижим имот е придобит по време на
брака на ответницата и бащата на ищцата, поради което към настоящия момент имотът е
съсобствен между страните при равни квоти, като те не могат да ликвидират доброволно
съсобствеността върху имота.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл.34 от ЗС, като делбата е във
фазата на допускане.
Ответницата е оспорила иска като неоснователен, като в законовия срок е
представила писмен отговор на исковата молба. Твърди, че имотът е нейна лична
собственост на основание чл.23, ал.1 от СК, тъй като макар по време на брака й с бащата на
ищцата, е придобит изцяло с нейно лично имущество, придобито преди сключването на
брака с наследодателя на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е предявила и насрещен иск против ищцата,
за приемане за установено, че ответницата П. М. М. е изключителен собственик на
процесния недвижим имот, поради пълна трансформация на лично имущество. Признава, че
тя и наследодателя на ищцата са сключили граждански брак на 23.11.2004 г., който брак е
бил прекратен с Решение № 133/07.03.2016 г. по гр.д.3020/2015 г. на РС Ямбол, но твърди,
че бракът е бил формален – сключен единствено с цел съпругът да може да се установи в
България. Признава, че е закупила процесния недвижим имот на 24.04.2015 г. (по време на
брака на страните), но твърди, че имотът е придобит без никакво участие на съпруга,
единствено и само с вложено нейно лично имущество - спестени парични средства от
работата й в Ирландия, които са били вложени в покупка на друг недвижим имот в
гр.Бургас през 2003 г., който след това е бил продаден и средствата от него са били вложени
в покупката на процесния апартамент.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.23, ал.1 от СК, като съдът
намира същия за допустим.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от
ответницата П. М. М. против ищцата О. В. С., насрещен иск за приемане за установено, че
на основание чл.23, ал.1 от СК П. М. е изключителен собственик на процесния недвижим
имот: СОС с идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас, представляващ
апартамент, находящ се в ***, ведно с 3,845% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж и е допуснал извършването на съдебна делба между О. В. С. и П. М.
4
М. по отношение на недвижимия имот при следните квоти: 1/2 ид.ч. за О. В. С. и 1/2 ид.ч. за
П. М. М.. Със същото решение ответницата П. М. М. е осъдена да заплати на О. В. С.,
сумата от 1 000,00 лв, представляваща направени от нея разноски във връзка с насрещния
иск.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във възизвната жалба
оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне,
съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства
(удостоверение за наследници изх.№ 94-01-26392/24.08.2020 г. и съдебно удостоверение,
издадено по ч.гр.д.6601/2020 г. на РС Бургас), че ищцата е единствен наследник по закон на
своя баща В. И. И., починал на *** г., след като след смъртта на баща й, другата наследница
– дъщеря му Е. В. И. е направила отказ от оставеното от В. И. наследство, вписан в
особената книга на БРС по чл.49 от ЗН на 26.10.2020 г.
Не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че ответницата П.
М. е била в брак с наследодателя на ищцата С., който брак е сключен на 23.11.2004 г. в
гр.Лондондери, Великобритания, и е прекратен поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, настъпило по вина на съпруга с Решение № 33/07.03.2016 г. по гр.д.3020/2015
г. на РС Ямбол.
Не е спорно, че процесният СОС с идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на
гр.Бургас, представляващ апартамент, находящ се в ***, ведно с 3,845% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, е бил закупен от ответницата П. М. на 24.04.2015
г. с нот.акт № 191, том І, рег.№ 2752, дело № 177 от 2015 г. по описа на нотариус Б.Кирова,
рег.№ 290 на НК – по време на брака на ответницата с наследодателя на ищцата, за сумата
от 20 000 евро.
Не е спорно, че с нот.акт № 150, том І, рег.№ 1903, дело № 119 от 2015 г. по описа
на нотариус Ф.Иванова, рег.№ 449 на НК, на 20.04.2015 г. ответницата П. М., лично за себе
си и в качеството си на пълномощник на наследодателя на ищцата - В. И. И., е продала
„собствения на“ продавачите недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.620.217.1.2, представляващ апартамент от 56,90 кв.м., находящ се в
***, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от ПИ с идентификатор
07079.620.217, за сумата от 48 000 евро.
Не е спорно, а е видно от представения нот.акт за продажба на недвижим имот №
175, том ІІ, рег.№ 4510, дело № 326/2005 г., че на 18.11.2005 г. (по време на брака на
ответницата с наследодателя на ищцата), ответницата П. М. е закупила от своята сестра и
нейния съпруг Н. Т. Н., описания по-горе СОС с идентификатор 07079.620.217.1.2,
представляващ апартамент от 56,90 кв.м., находящ се в ***, ведно с прилежащите му избено
помещение и идеални части от ПИ с идентификатор 07079.620.217, за сумата от 29 100 лв, за
която сума страните по сделката са заявили пред нотариуса, че е изплатена изцяло от
купувача преди подписване на договора.
Видно от представените по делото доказателства, предварителен договор за
продажба на недвижим имот и на право на строеж от 03.10.2003 г. и нот.акт № 155, т.I, рег.
№ 1432, дело № 116/2004 г. от 04.05.2004 г., на 03.10.2003 г. св.Д. М. Н. (сестра на
ответницата) е сключила предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и
право на собственост на апартамент с площ от 56,90 кв., находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя
Миладинови”, в жилищна сграда, построена в УПИ III-4 в кв.3а, идентичен с бивш имот 4
по плана на ж.к.„Братя Миладинови”, ведно с избено помещение № 14 с площ от 2,42 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху недвижимия имот, за сумата от 18 500 евро. На 04.05.2004 г. с нот.акт № 155, т.I, рег.
№ 1432, дело № 116/2004 г. св.Д. М. Н. е закупила същия имот на цената от 29 000 лв, като е
5
посочено, че сумата е била платена от купувача преди сключването на договора. Както се
посочи по-горе, на 18.11.2005 г. с нот.акт за продажба на недвижим имот № 175, том ІІ, рег.
№ 4510, дело № 326/2005 г., св.Д. Н. и съпругът й са продали имота на ответницата П. М. М.
за сумата от 29 100 лв, като отново е посочено, че сумата е била платена изцяло на
продавачите преди подписването на договора.
Спорно по делото е, процесният апартамент - СОС с идентификатор
07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас, представляващ апартамент, находящ се в ***,
закупен от ответницата П. М. с нот.акт № 191, том І, рег.№ 2752, дело № 177 от 2015 г., по
време на брака й с наследодателя на ищцата за сумата от 20 000 евро, бил ли е придобит
като семейна имуществена общност между ответницата и съпруга й по време на
закупуването на имота (каквито са твърденията на ищцата), или е изцяло лична собственост
на ответницата П. М., вследствие пълна трансформация на нейно лично имущество,
придобито преди сключване на брака - от продажбата на апартамента, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови”, в жилищна сграда, построена в УПИ III-4 в кв.3а,
придобит с нот.акт № 155, т.I, рег.№ 1432, дело № 116/2004 г., който апартамент, според
ответницата/ищец по насрещния иск, е бил построен с нейни средства (изпращани от нея
суми на нейната сестра) и за нейна сметка, и й е бил продаден на нейната сестра – св.Д. Н..
Ответницата М. твърди, че за апартамента, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя
Миладинови”, в жилищна сграда, построена в УПИ III-4 в кв.3а, придобит от нея с нот.акт №
155, т.I, рег.№ 1432, дело № 116/2004 г., първоначално е бил сключен Предварителен
договор за продажба на недвижим имот и на право на строеж (на 03.10.2003 г.) между
„Глобимекс Трейдинг“ ЕООД и сестрата на ответницата – св.Д. М. Н., тъй като към този
момент самата ответница е отсъствала от страната - била е трайно установена в Ирландия,
където е работела на постоянен договор. Ответницата твърди, че уговорената в този
предварителен договор дължимата от купувача цена - 18 500 евро, която съгласно
предварителния договор е следвало да бъде платена на четири вноски, е била платена от Д.
Н., но със средства, предоставени й от нейната сестра – ответницата П. М.. Твърди се, че
именно поради съществуващата между страните уговорка, след завръщането на ответницата
М. в България, Д. Н. и съпругът й са й прехвърлили собствеността върху имота (оформено
като продажба), като при продажбата не са разменяни никакви парични средства с оглед
„вложените от ответницата средства в цялостното строителство на имота“. Ответницата М.-
ищец по насрещния иск, твърди, че е налице хипотезата на чл.23, ал.1 СК – преобразуване
на имущество, придобито формално в режим на СИО, но изцяло с лично имущество –
покупка с парични средства, реализирани от продажбата на имот, изцяло изграден с парични
средства, нарани преди сключван на брака.
В първоинстанционното производство ответницата П. М. е представила 4
квитанции за платени от Д. М. Н. суми на продавача по предварителния договор - на
03.10.2003 г. - 1 000 лв - капаро; 6 500 евро - втора вноска, без посочена дата; на 01.12.2003
г. – 5 870 евро – част от трета вноска и на 05.12.2003 г. – 3 130 евро част от трета вноска, или
общо – 16 000 евро. В нот.акт № 175, т.ІI, рег.№ 4510, дело № 326/2005 г. е посочено, че
продажната цена на имота – 29 000 лв е получена от продавача преди подписването на
договора.
Също в първоинстанционното производство са представени 2 бр.вносни бележки
на ПИМБ – Клон Ямбол – от 13.06.2003 г. – за сумата от 4 300 евро, и от 24.03.2003 г. – за
сумата от 800 евро, в които като вносител е посочена П. М. П., и като получател - също П.
М. П.. Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.09.1999 г.,
съгласно което П. М. П. с ЕГН **********, упълномощава Д. М. Н. „да внася и тегли
парични суми от Първа източна международна банка АД клон Ямбол от месечните й
влогове“ по посочена сметка и от валутната й сметка към същата банка с посочен номер, в
DM; да я представлява пред всички инстанции относно наследствени земи, както и да тегли
и внася всички рентни вноски за обработване на земята.
6
В първоинстанционното производство е представено още извлечение от
банковата сметка на ответницата П. П. за периода 21.06.2004 г. – 16.12.2004 г., както и
Отчет за баланс за данъчната 2000/01 г. и за данъчната 2003 г., както и трудов договор на
ответницата с болница Mater Hospital, Дъблин, за реализирани от ответницата П. М. (П.)
доходи в посочените периоди.
Представени са доказателства за извършени преводи от П. М. П. в полза на Д. М.
Н. на сумата от 1 043 евро на 04.05.2005 г., и от В. Б. А. в полза на Д. М. Н. на сумата от 4
621,50 евро на 12.06.2003 г.
След допуснати на основание чл.266, ал.3 ГПК доказателства във въззивното
производство – съдебно-икономическа експертиза, се установи, че чрез системата
WESTERN UNION, в клоновете на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в гр.Бургас и гр.Карнобат, в
периода 18.11.2003 г. – 05.05.2004 г. ответницата П. М. П. е превела на сестра си Д. М. Н.
сумата от общо 6596 евро (на 18.11.2003 г. - 999 евро и 950 евро, получени на 20.11.2003 г.;
на 19.11.2003 г. - 999 евро, получени на 21.11.2003 г.; на 22.11.2003 г. - 999 евро, получени
на 01.12.2003 г.; на 24.11.2003 г. - 950 евро, получени на 01.12.2003 г.; на 25.11.2003 г. - 999
евро, получени на 01.12.2003 г.; и на 05.05.2004 г. - 700 евро, получени на 11.05.2004 г.).
Вещото лице е установило и извършен на 03.12.2003 г., превод от В. Б. от Дъблин,
Ирландия, на Д. М. Н. в 3 150 евро, получени на 05.12.2003 г.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства се
установява, че след връщането си в България, ответницата М. и съпругът й (наследодател на
ищцата), заживяли в наследствена къща на П. П. в ***, като тогава ответницата не работела
нищо, а съпругът й имал туроператорска фирма (св.Ж.Й.). Същата свидетелка твърди, че
ответницата лично й е казвала, че има апартамент в кв.Сарафово, който бил придобит по
време на брака й с В. И. и който отдавала под наем, като всеки месец давала на съпруга си
половината от получения наем. Според същата свидетелка, В. й е казвал, че апартаментът в
Сарафово е на двамата съпрузи, а ответницата замълчала, но казала, че дава половината от
наема на съпруга си.
Св.Д. Н. (сестра на ответницата) твърди, че през 2004 г. е закупила жилище в
гр.Бургас, зад Военна болница, по молба на сестра си, която била в Ирландия от 1995 г. до
2005 г. Твърди, че апартаментът бил купен на името на ответницата, която превеждала пари
на свидетелката по банков път, за да плаща тя вноските за него. Твърди, че всички вноски,
които е плащала на продавача на апартамента, ги е „пишела на името на сестра си и след
това й се е отчела“. Заявява също така, че не е влагала никакви свои лични средства в
закупуването на този имот, тъй като през този период е била пенсионерка и доходът й бил
само от пенсията. Сочи, че след това прехвърлили апартамента на ответницата, като при
прехвърлянето тя не е дала никакви пари на свидетелката, тъй като цялата сума за
апартамента е била платена. Според свидетелката, в Ирландия ответницата и съпругът й не
са живели заедно като семейство, а всеки от тях живял в собствена квартира. Когато се
върнали в България, В. не работел. Свидетелката твърди, че след закупуването на
апартамента в Сарафово съпрузите не са живели в него. Твърди още, че апартаментът в
Сарафово е бил купен с парите от продажбата на първия апартамент в гр.Бургас, съпругът
на сестра й не е участвал в никоя от сделките и нямал претенции за никой от имотите.
Обстоятелството, че ответницата и наследодателят на ищцата не са живели като
съпрузи се твърди и от св.П. Ч. (внук на С. М. - другата сестра на ответницата М.). Същият
свидетел твърди, че наследодателят на ищцата не работел и ответницата го издържала.
Твърди, че от баба си е чувал, че ответницата е изпращала пари на сестра си Д., за да закупи
тя имот в гр.Бургас на нейно име, като свидетелят е присъствал и на такива разговори
между баба му и ответницата. Твърди, че не знае дали ответницата е платила някакви пари
на сестра си Д. при прехвърлянето на апартамента, нито знае кога е бил прехвърлен този
имот от Д. на П.. Според този свидетел ответницата е продала апартамента в гр.Бургас и с
7
парите от него е купила процесния апартамент в кв.Сарафово, като съпругът й В. не е
участвал в закупуването на този имот. Твърди, че от лятото на 2015 г. до 2016 г. е живял в
апартамента на ответницата в кв.Сарафово, като този имот не е бил отдаван под наем.
И св.Н., и св.Ч. твърдят, че отношенията между съпрузите са били лоши, като
наследодателят на ищцата е биел ответницата.
Съгласно чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен
ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Съгласно чл.21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно
чл.20, ал.1 СК (Обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г., отм., бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от
1.10.2009 г.) вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака,
както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по
наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Съгласно чл.21 от
СК (отм.) лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време
на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество, придобито
преди брака, а (ал.2) когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити
отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В същия смисъл е и
чл.23 от СК (Обн., ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.).
В този смисъл, за да се произнесе по иска за делба, съдът следва да разгледа
първо предявения от съделителката-ответник насрещен иск по чл.23 СК, за да установи
налице ли е съсобственост между страните върху делбения имот, и ако да – при какви квоти.
Възражението за трансформация по чл.23 СК по същество не е оспорване на
"съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични средства следва
да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Както се посочи по-горе, а и страните не спорят по това обстоятелство,
процесният апартамент (СОС с идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас) е
придобит по време на брака на ответницата с наследодателя на ищцата. Съгласно нот.акт №
191, том І, рег.№ 2752, дело № 177 от 2015 г., процесният апартамент е закупен на цена
20 000 евро. Предвид факта, че процесният апартамент е закупен (24.04.2015 г.) - 4 дни след
продажбата на апартамента по нот.акт № 175, т.ІI, рег.№ 4510, дело № 326/2005 г., съдът
приема, че средствата за закупуването на процесния апартамент са получени от продажбата
на апартамента в жк Братя Миладинови, придобит от ответницата М. с нот.акт № 175, т.ІI,
рег.№ 4510, дело № 326/2005 г.
По отношение на собствеността на апартамента в ж.к.Братя Миладинови,
придобит от ответницата М. с нот.акт № 175, т.ІI, рег.№ 4510, дело № 326/2005 г., съдът
приема, че той е бил лична собственост на ответницата М. на основание чл.21 от СК (отм.) и
чл.23 СК, поради придобиването му изцяло с лични средства на ответницата М.. До този
извод настоящият състав достига съпоставяйки свидетелските показания на св.Н. и св.Ч., с
представените писмени доказателства и приетото заключение по допуснатата във
въззивното производство съдебно-икономическа експертиза.
8
Съгласно Решение № 4 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2452/2021 г., I г.о., ГК,
допустимо е твърдението, че цената на имота е платена с лични средства на съпруга,
посочен като приобретател в договора, както и произхода на тези средства, да се доказва и
със свидетелски показания. Действително, в настоящия случай свидетелите Н. и Ч. са близки
роднини на ответницата – съответно – нейни сестра и племенник (син на другата й сестра).
Ето защо съдът преценява показанията на тези свидетели съобразно правилото на чл.172
ГПК, съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателства.
Св.Ч., твърдейки, че ответницата е пращала пари на сестра си св.Н., „за да закупи
имот на нейно име в гр.Бургас“, пресъздава информация, получена от неговата баба (майка
на ответницата), както и такава – чута от разговори между ответницата и нейната майка.
Св.Н. обаче е не просто сестра на ответницата, и като такава – добре осведомена
за имуществените дела на последната, но е и лицето, което е действало от името и за сметка
на ответницата при придобиването на апартамента в гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови
(първия апартамент, закупен от ответницата М.). Показанията на св.Н., че тя е сключила
предварителния договор за закупуване на този имот (тъй като сестра й по това време е била
в Ирландия), но е заплащала сумите по този договор със средства, предоставени й от сестра
й - ответницата, кореспондират с представените, вкл.във въззивното производство по реда
на чл.266, ал.3 ГПК, доказателства – нареждане за извършване на паричен превод чрез
WESTERN UNION (л.75,76 от първоинстанционното дело), както и от заключението по
приетата във въззивното производство допълнителна СИЕ. Действително установените от
вещото лице парични преводи не покриват пълния размер на заплатената по предварителния
договор цена, но предвид обстоятелството, че преводите съвпадат по време с извършените
от св.Н. плащания на вноски по предварителния договор, както и предвид твърденията на
св.Н., че самата тя не е влагала лични средства в закупуването на имота, и „постепенно е
плащала вноските, като е получавала пари от сестра си чрез различни банки“, съдът приема
за доказано, че цялата заплатена по предварителния договор сума е била платена със
средства, предоставени от ответницата М.. Този извод на съда се подкрепя както от
твърденията на св.Н. - „при прехвърлянето на апартамента П. не ми даде пари. Цялата сума
беше платена за апартамента“, така и от изявлението на страните в нот.акт № 175, т.ІI, рег.№
4510, дело № 326/2005 г., че „сумата продавачите заявиха, че са получили изцяло от
купувача преди подписване на настоящия договор“, съотв.купувачката „е изплатила изцяло
на продавачите преди подписването на договора“. На следващо място твърденията на св.Н. -
„апартамента го купих на името на сестра ми“, „всички вноски, които аз плащах на
продавача на апартамента ги пишех на нейно име и след това й се отчетох… след това с
дело в съда прехвърлихме апартамента на нейно име“, сочат, че предоставените от
ответницата на нейната сестра парични средства, вложени в закупуването на апартамента в
ж.к.Братя Миладинови, не са били предоставен заем. И двете сестри са имали съзнанието, че
предоставените от ответницата парични средства са за закупуване на имот за нея.
Ето защо, макар св.Н. и св.Ч. да са близки родственици на ответницата, това само
по себе си не обосновава недостоверност на казаното от тях. С оглед останалите приети по
делото доказателства, съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на тези двама
свидетели.
На следващо място съдът приема, че макар договорът по нот.акт № 175, т.ІI, рег.
№ 4510, дело № 326/2005 г., да е изповядан (на 18.11.2005 г.) по време на брака на
ответницата М. с наследодателя на ищцата, имотът е бил заплатен с лични средства на
ответницата М.. Този извод на съда се основава на обстоятелството, че към момента на
сключване на брака (сключен на 23.11.2004 г., видно от решението за прекратяването му),
цялата дължима цена за имота вече е била изплатена (както съдът прие по-горе – с
предоставени от ответницата на сестра й – св.Н. парични средства), което се установява и от
представения нот.акт № 155, том І, рег.№ 1432, дело № 116/2004 г., с който на 04.05.2004 г.
9
Д. Н. е закупила имота, в който нот.акт е отразено, че цената на имота е „получена от
продавача преди подписване на настоящия договор“.
На последно място от представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства, вкл.трудов договор на ответницата с болница Mater Hospital,
Дъблин, се установява, че в посочените периоди ответницата П. М. (П.) е реализирала
доходи, които са й давали възможност да предостави преведените на сестра й суми за
вноски по предварителния договор.
Показанията на св.Н. и св.Ч. не се разколебават от показанията на св.Й.. На първо
място св.Й. не е била в близки отношения със съпрузите (самата тя признава, че „по-чести
контакти са имали в по-късен етап, може би от 2015 г.“) и не е имала наблюдения върху
отношенията на страните по време на придобиване на имотите. Този извод на съда се
подкрепя от факта, че твърденията на св.Й., че „апартаментът в Сарафово е придобит още
преди да отиде П. в Ирландия … след това отиде в Ирландия“, противоречат на
представените писмени доказателства, сочещи на наличие на трудов договор на ответницата
с болница Mater Hospital, Дъблин към 09.10.2003 г., извлечения от лична банкова сметка на
ответницата М. от ирландска банка м.юни-м.декември 2004 г., отчети за изчисляване на
дължим данък от ответницата в Ирландия за данъчна година 2000/01, 2002 г. и 2003 г.
При представените по делото доказателства и с оглед така изложените
съображения, съдът приема, че ответницата М., която твърди наличието на трансформация
на лично имущество, поради влагането на лични средства, е оборила презумпцията за
съвместен принос чрез пълно и главно доказване.
С оглед изложеното, съдът намира за основателен и доказан предявения
насрещен иск за приемане за установено, че на основание чл.23, ал.1 СК, поради пълна
трансформация на лични средства, П. М. е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.820.501.1.3 по КККР на гр.Бургас, представляващ апартамент,
находящ се в ***, с площ от 58,32 кв.м., ведно с 3,845% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж.
Поради установяването по делото, че процесният имот е собственост на
ответницата П. М., съотв.не е налице съсобственост върху този имот между П. М. и ищцата
О. С. в качеството й на наследник по закон на В. И. И., искът за делба на имота следва да
бъде отхвърлен.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови уважаване на предявения
насрещен иск по чл.23 СК и отхвърляне на иска за делба.
При така постановения резултат, на въззивницата следва да се присъдят съдебни
разноски съобразно представените доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК,
както следва – общо 1476 лв за въззивното производство (176 лв за заплатена държавна
такса, 500 лв за депозит за вещо лице и 800 лв – за заплатен адв.хонорар), и общо 1532,11 лв
за първоинстанционното производство (301,11 лв за заплатена държавна такса за предявения
насрещен иск, 31 лв за вписване на насрещната искова молба и 1200 лв – за заплатен
адв.хонорар).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 718 от 18.04.2022 г. по гр.д.2076/2021 г. по описа на
Бургаски районен съд и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. С., родена на ***г. в***,
10
живуща в ***, съдебен адрес: гр.Сливен, ул.„Джордж Уошбърн” № 5, ет.1, чрез адв.
Станимир Комбалов, че П. М. М., ЕГН **********, от *** е собственик на основание чл.23,
ал.2 от СК на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.820.501.1.3 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, осем, две, нула, точка, пет, нула,
едно, точка, едно, точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас,
представляващ апартамент, находящ се в ***, с площ от 58,32 кв.м., при граници: на същия
етаж - 07079.820.501.1.4, 07079.820.501.1.2, под обекта - няма, над обекта -
07079.820.501.1.10, 07079.820.501.1.8 и 07079.820.501.1.9, ведно с 3,845% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на О. В. С., родена на *** г. в ***, живуща в ***, съдебен
адрес: гр.Сливен, ул.„Джордж Уошбърн” № 5, ет.1, чрез адв. Станимир Комбалов, че П. М.
М., ЕГН **********, от *** против П. М. М., ЕГН **********, от *** за делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.820.501.1.3 (нула,
седем, нула, седем, девет, точка, осем, две, нула, точка, пет, нула, едно, точка, едно, точка,
три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, представляващ
апартамент, находящ се в ***, с площ от 58,32 кв.м., при граници: на същия етаж -
07079.820.501.1.4, 07079.820.501.1.2, под обекта - няма, над обекта - 07079.820.501.1.10,
07079.820.501.1.8 и 07079.820.501.1.9, ведно с 3,845% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, на основание чл. 34 от ЗС.
ОСЪЖДА О. В. С., родена на *** г. в *** в ***, съдебен адрес: гр.Сливен, ул.
„Джордж Уошбърн” № 5, ет. 1, чрез адв. Станимир Комбалов, да заплати на П. М. М., ЕГН
**********, от ***, съдебни разноски, както следва: общо 1476 лв (хиляда четиристотин
седемдесет и шест лева) за въззивното производство и 1532,11 лв (хиляда петстотин
тридесет и два лева и единадесет стотинки) за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА О. В. С., родена на *** г. в ***, живуща в ***, съдебен адрес:
гр.Сливен, ул. „Джордж Уошбърн” № 5, ет. 1, чрез адв. Станимир Комбалов да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаски окръжен съд сумата 50 лв
(петдесет лева), представляваща дължимата държавна такса по отхвърления иск за делба, на
основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването на страните страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11