Определение по дело №160/2016 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 ноември 2016 г.
Съдия: Ана Димитрова Аврамова Христова
Дело: 20163400200160
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№181

гр.Силистра, 03.11.2016г.

 

 

Силистренски Окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, след като разгледа докладваното от председателя НОХД №160/2016г. по описа на СОС и като взе предвид, че Б.А.С. е осъден условно, то мярката за неотклонение следва да се замени с най-леката предвидена в закона, поради което и  на основание чл.309 ал.4 НПК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАМЕНЯ наложената на Б.А.С. МН „Парична гаранция в размер на 5000лв”  с МН“Подписка“, която да се осъществи на адрес ***.

 

Определението може да се обжалва или протестира пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок .

 

След влизане в сила на определението да се уведоми ОД-МВР-Силистра за осъществяване на контрол по чл.60 ал.3 НПК.

 

 

 

 

                                                                                 

 

Съдържание на мотивите

         МОТИВИ

         КЪМ ПРИСЪДА №32/03.11.2016г.

         постановена от ОКРЪЖЕН СЪД-СИЛИСТРА

         по НОХД 0160/2016г.

 

         Б.  А.  С., е предаден на съд, за това, че:

         В периода м.март-април 2015г., в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, е наредил осъществяване на противозаконна дейност, в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно ремонтни дейности по интериора и подовата настилка на „Куршумлу джамия“, деклариран  като художествен паметник на културата /доклад от 20.02.1979г. на Национален институт на паметници на културата/ и като архитектурен паметник на културата /писмо на НИПК №4262/***г./ с предварителна категория „Национално значение“, без съответни разрешения по закон в защитетна територия за опазване на културно наследство, като е нарушил  на чл.71 ал.1 т.2 и 3, чл.71 ал.2,  чл.83 ал.1 т.1 вр. чл.84 ал.1 и 2 и чл.164 ЗКН- престъпление по чл.277а ал.4 вр. чл.26 НК.

         Прокурорът намира обвинението за доказано и пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което да се отложи за срок от пет години, както и налагане на наказание глоба в  размер на 10 000лв.

         Защитниците на подсъдимия- адв.Е. и адв.П., поотделно, навеждат доводи за несъставомерност на повдигнатото обвинение свързани със следното: решението за вътрешния ремонт е взето от органите на местното вероизповедание, а подсъдимия е дарил килими; комплексната историко-археологическа и реставраторска експертиза не дава отговор какви са уврежданията по интериора и има ли заличени стенописи, оценката й за възстановяването е необоснована, а и не е ясно откъде ще се ползва сравнителен материал; подсъдимия не е  нареждал извършване на ремонтни дейности, липсва умисъл, тъй като няма маркировка, табела или надпис, че тази джамия е паметник на културата; делото е поръчково, а по време на досъдебното производство била упражнена репресия спрямо подсъдимия. Поотделно в пледоариите си, молят за постановяване на оправдателна присъда.

         В последната си дума подсъдимия заяви, че на никого нищо не е нареждал, направил е едно дарение към Аллах, не е виновен и моли да бъде оправдан.

         Съдът, след като изслуша становищата на всички страни в процеса и след като обсъди поотделно и в съвкупност  доказателствата по делото прие за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

        

         Куршумлу джамия е построена през XVII век, а стенописната украса датира от XVIII век.

         Статутът на джамията като защитена от ЗКН недвижима културна ценност е придобит в годините като е деклариран с доклад на НИПК от 20.02.1979г. за художествен паметник на културата с категория  I група паметници на културата с предварителна категория „национално значение“ и с писмо №4262/1983 на НИПК, джамията е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата. На основание чл.59 ал.4 от ЗКН и пар.12 ал.1 ПЗР на ЗКН обектът притежава статут на архитуктурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с предварителна категория „национално значение“.

         С нотариален акт №160/18.04.1913г. въз основа на обстоятелствена проверка е признато правото на собственост върху джамията на Силистренско вакъфско управление. Днес тя е собственост на Мюсюлманското настоятелство.

         Председател на Районното мюфтийство в гр.Силистра е св.М.М., а на Мюсюлманското настоятелство-св.Ю.Ю..

         Състоянието на джамията не е било добро. През 2015г. подс.С. дарил мивка, печка, вентилатори и килими, които е следвало да се поставят на пода. Във връзка с тях са били проведени две срещи, на които са присъствали подсъдимия, св.М., св.Ю. и други представители на мюсюлманското настоятелство. Обсъждало се, че килимите, ако се поставят ще се цапат и трудно ще се поддържат, някои предложили да се излее бетон, но предложението не било одобрено, а други- да се постави дървено дюшеме.  Св.М. обяснил, че следва да се направи допитване до институциите, а на подсъдимия специално обяснил, че в джамията не може да се работи, защото е паметник на културата.

         За предстоящите дейности не са били уведомени НИНКН, МК, общинска администрация, РИМ-Силистра.

         Мюфтийството се издържало с месечни субсидии от 300-400лв отпускани от Главно мюфтийство- Мюсюлманско вероизповедание гр.София, които са изразходвани за офис консумативи, телефонни сметки, гориво, винетни такси, резервни автомобилни части и др. такива. Средства за ремонт на имоти не е разполагало. Разходите се оправдавали с фактури, като за касата е отговарял св.Дж.О.. За извършените разходи се съставяли месечни отчети от св.Г.. В тях като подотчетно лице е посочено М.М.. Събирането на дарения по принцип ставало по заповед на главния мюфтия и всички средства следва да се заприходят в главно мюфтийство и след това се разпределят.

         На 25.03.2015г. подсъдимият е закупил от пункт за дървен материал в гр.Дулово, собственост на „Перфект-2012“ЕООД с.Н.Махала, обл.Пазарджик, дъски на обща стойност 800лв с ДДС, за които платил в брой. Фактурата е издадена на получател Мюсюлманско вероизповедание гр.София, а за получател на стоката е посочен Б.А.. При плащането е присъствал и св.Б.Г.Дървеният материал е пренесен с микробус.

         Св.Б.Г. е посредничал при намирането на майстори. Той е говорил както с М.М., който в телефонен разговор му е казал да намери такива, така и с подсъдимия, от когото разбрал, че иска да направи ремонт и да намери майстори. С телефона на Г. подсъдимия е провел разговор с майсторите. Те били двама братя, като единия е шпакловчик, „майстор универсал“. Именно тези две лица са монтирали дървено дюшеме по пода на джамията и са поставили мрежа, извършили шпакловка и боядисване на стените й, на височина около 2м.

         Строителните материали за дейностите по стените са закупени от св.Д.О. от магазин Темакс. Видно от издадената на 27.03.2015г. фактура № ********** на стойност 186.31лв с ДДС, са закупени гвоздеи, свредло, хартиена лента, шкурка, конец зидарски, дюбели пирони, грунд, сатен гипс и мрежа стъклофибърна.

         Издадените на мюсюлманското изповедание фактури за закупуване на дървен и строителен материал   не са описани в съответните месечни отчети, приобщени като доказателства в хода на съдебното следствие.

         При извършения на 10.11.2015г. оглед на местопроизшествие, във вътрешността на джамията е установено, че на височина 3.14м. северната стена е прясно измазана и боядисана с бяла на цвят боя. Източната, южна и западни стени също са измазани  и боядисани. Под бялата боя е установена шпакловка с мрежа. Подът е с размери 8.75х8.45м и е покрит с мокетени пътеки, под които е установено дървено дюшеме с размери на летвата 7см, светла на цвят, нелакирана. В началото на помещението, до входната врата подът е циментиран. Стените над боядисаната част са изрисувани, като рисунките стигат до купола, като и самият той е изрисуван с флорални мотиви и арабски надписи. В по-голямата си част изрисуваните мотиви не са цели, като на много места ясно личат пресни измазвания с бял материал.

         От писмо №0400-74/20.11.2015г. на МК-НИНКН е видно, че: Статутът на джамията като защитена от ЗКН недвижима културна ценност е придобит в годините и деклариран с доклад на НИПК от 20.02.1979г. за художествен паметник на културата с категория  I група паметници на културата с предварителна категория „национално значение“ и с писмо №4262/1983 на НИПК джамията е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата. На основание чл.59 ал.4 от ЗКН и пар.12 ал.1 ПЗР на ЗКН обектът притежава статут на архитуктурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с предварителна категория „национално значение“.Художествените произведения на изящните приложни изкуства, находящи се в интериора на обекта са неразделен елемент от пространствената среда, в която се намират и за която са създадени и в този смисъл интериорът е защитен от ЗКН. Съгласно ЗКН искания за намеси в недвижимите културни ценности се съгласуват от министъра на културата или оправомощени от него лица след писмено становище на НИНКН.

         Назначената по делото техническа експертиза е разпечатала на хартиен носител информацията съдържаща се в предоставените от НИНКН дискове-сканирани негативи от 1973 на интериор и екстериор на джамията и сканирано архитектурно заснемане от септември 1990г.

         От писмо №9368/2015г. е видно, че в община Силистра от 01.01.2015г. не са постъпвали заявления, искания или уведомления за извършване на ремонтни дейности в „Куршумлу джамия“, а от писмо №86/2015г. е видно, че е имало само устно запитване до директора на РИМ-Силистра, на което е отговорено, че е необходимо да се обърнат към МК за становище, тъй като джамията е паметник на културата.

         От предоставените от СГКК-Силистра е видно, че на 19.08.2015г. Ю.Ю. по подадено искане е получил скица на имота, въз основа на пълномощно от 02.11.2011г. издадено от М. Ахмед, с което е упълномощен да управлява и стопанисва повереното му поделение обхващащо гр.Силистра и още 4 населени места, да управлява имуществото, да представлява повереното му поделение пред всички институции и др. права.

         На 12.12.2015г. е съставен констативен протокол от инспектори към ГД“Инспекторат за опазване на културното наследство“ при МК, в който е отразено че през 1990-1991г. е бил изготвен проект и изпълнено укрепване на земната основа  и конструктивно укрепване, строителното изпълнение било извършено от НИПК. В периода 2001-2003 е изработен проект за реставрация и консервация на каменните елементи в интериора и фасадите,, конструкция и конструктивно укрепване. Изпълнено е само конструктивното укрепване. При извършеният оглед на място на 11-12.12.2015г. е установено ново измазване и боядисване с бяла боя на интериора, с височина до подпрозоречния парапет на горен ред прозорци. Изцяло са унищожени съществуващите дотогава живописни елементи в описаната зона. Върху цялата площ на пода е поставено дървено дюшеме. Няма данни за състоянието на оригиналната керамична подова настилка. Констатираните строителни работи са извършени в нарушение на ЗКН, без проектна документация и от изпълнител без съответен лиценз, като са нарушени разпоредбите на чл.71 ал.1 т.2 и 3, чл.71 ал.2, чл.83 ал.1 т.1 чл.84 ал.1 и 2 и чл.164 ал.1 ЗКН.

         Тези законови разпоредби са приети за нарушени и в заключението на комплексната съдебна историко-археологическа и реставраторска експертиза. Според вещите лица „Куршумлу джамия“ е недвижима културна ценност. Изградена е след средата на XVII век от архитект свързан с школата на Синан паша. Поради това, че куполът е покрит с олово е наречена Куршумлу джамия. Стенописът е след началото на XVIII век, когато е преустроена. Стенописите са с висока художествена стойност. Поради високата й архитектурна и художествена стойност комисия на НИПК е съставила доклад от 20.02.1979г., с който е определен в първа категория паметници на културата с предварителна категория национално значение. С писмо № 4262/1983г. е декларирана като паметник на културата с предварителна категория национално значение. След като е декларирана като паметник на културата и на основание чл.54 ал.4 ЗКН Куршумлу джамия представлява защитена от закона  територия за опазване на културното наследство. По отношение на интериора е установено ново измазване с бяла интериорна боя с височина до подпрозоречния парапет на горния ред прозорци и поставено дървено дюшеме. Поставената мрежа и шпакловката твърде вероятно са увредили стенописите, които се намират под нея. Съмнение за поставяне на по-дебела изолация е продиктувано от образувалия се ръб на височина 2-2.3м и дебелина 3 см. Тази нова изолация-мазилка, шпакловка трябва да бъде отстранена, след което оригиналната стена почистена. Самото почистване е сложен и дълъг процес, включващ много познания по химия и умения за реставрация на стенописи. Дървеното дюшеме покрива целия под и е трудно да се прецени дали са нанесени щети по оригиналната настилка, за чието състояние няма безспорни данни. През дъските не се вижда каменната настилка. Единствено като се махнат дъските може да се определи поражението. Поставянето на дървено дюшеме изисква то да е на отстояние от пода поне 7-10см, наковано върху дървени греди. Възстановяването ще коства около 2000лв. при необходимост да бъде възстановена оригиналната керамична плоча, цената се определя според разрушенията на кв.метър. Възстановяването на оригиналната стенописна украса е сложно, а такава вероятно има, тъй като след премахване на боята със скалпел, на 2-3 места, с просто око се разкриват някакви цветове. Определя се цена за реставрация около 20-27 х.лв, по цена на реставрация 230-250лв/кв.м, с оглед сложността на реставрираната повърхност. Това е най-ниското финансово ниво и то зависи колко сложна е реставрацията. Може да се определи едва когато тя започне. Точно каква боя е използвана не може да се каже, но трябва да се смъкне това, което е направено по стената, а свалянето на боята е почни практически невъзможно. Всякакви намеси по интериор и екстериор в недвижим паметник на културата, трябва да бъдат съгласувани и разрешени. Разрешението се дава от НИНКН, а ремонтните, консервационни и др. дейности се извършват само от лицензирани консерватори и реставратори или под техен надзор. Наличие на проект и разрешение са задължителни и за поставяне на дървено дюшеме.

         Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК и в хода на съдебното следствие, заключенията на изслушаните експертизи.

         Съдът не кредитира заключението на КСИАРЕ в частта й по т.3.2. тъй като дава отговор на правни въпроси. В останалите си части заключението е компетентно изготвено, дава убедителен отговор на поставените въпроси, за който вещите лица са направили и необходимите изследвания. Допълнителните отговори в съдебно заседание убедително потвърждават заключението. Наличието на цветове под пласта поставената боя и мазилка е установено чрез изследване със скалпел, а цената на реставрация е приблизителна и зависи от нанесените поражения, като това може да се установи когато започне така дейност. Единствено и след премахване на дървения под може да се установи дали има поражения върху оригиналната настилка, а такава задача не е била поставяна на вещите лица. При тези съображенията възраженията на защитника на подсъдимия за некомпетентност на вещите лица съда приема за неоснователни.

         Показанията на свидетелите Й., С.А., Ю.Х. и Г.И. са неотносими към предмета на доказване по делото.

         Като абсолютно независими съдът кредитира показанията на свидетелите Л., Н., Ш.Р., Д.О. и Г.. Макар св.Б.Г. да е посочен от защитата, съдът кредитира показанията му изцяло и ги приема за независими, добросъвестни и потвърждаващи се и от писмените доказателства- фактурите за закупени материали. На внимателна преценка са подложени показанията на свидетелите М.М. и Ю.Ю.. Противоречия с показанията на другите свидетели не се констатираха, поради което в почти пълна цялост съдът им дава вяра. Показанията на тези свидетели не се приемат за достоверни единствено в частите им, в които твърдят, че не са знаели за провеждането на ремонтните дейности. И двамата са присъствали на срещите, на които се дискутирало поставянето на килимите. Св.М. е провел телефонен разговор  с  Г. по повод намирането на майстори, а Ю. е бил от хората настоявали поставянето на килими. Показанията на св.О. и Г. сочат, че именно Ю. е наблюдавал майсторите, след като е излязъл от болница, присъствал е и на плащането на строителните материали от  О.. Освен това, ако биха признали това знание, то те биха се уличили и в извършване на престъпление по чл.277а ал.4 НК, но и в крайна сметка са били доволни от извършеното и са го приели като подобрение.

         Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която твърди, че не е наемал майстори и не е знаел, че джамията е паметник на културата, поради противоречието им с показанията на свидетелите, на които освен, че съдът им се доверява по посочените по-горе причини, са дадени и след предупреждение за отговорността по чл.29 НК:

§  Св.М.М.-„На Б. лично съм му казал, че е паметник на културата и не може да действаме“; „На Б. специално казах, че не може да работим, защото е паметник на културата“;

§  Св.Ю.-„ дарителят дава парите и той се разпорежда със средствата, какво да купи и какво да направи с тях“; „Тези майстори ги носеше този, който дава парите, спонсора. Все от някой е искал ключ и някой от нашите колеги е дал ключа. Става въпрос за Б.“;

§  Св.Р.-„Вътре с този ремонт се занимаваше Б.“

§  Св. Г.-„Аз съм говорил с Б. за това, че иска да прави ремонт и да се намерят майстори…от моя телефон Б. се обади на майсторите и се уговори с момчетата“         .

 

         При така установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 

         С деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.277а ал.6 от НК, като в периода м.март-април 2015г., в гр.Силистра, е организирал противозаконна дейност, а именно ремонтни дейности по интериора и подовата настилка, в защитена територия за опазване на културното наследство- „Куршумлу джамия“, декларирана като художествен паметник на културата /доклад от 20.02.1979г. на Национален институт на паметници на културата/ и като архитектурен паметник на културата /писмо на НИПК №4262/***г./ с предварителна категория „Национално значение“, като е знаел, че тя се осъществява в нарушение на чл.71 ал.1 т.2 и 3, чл.83 ал.1 т.1 вр. чл.84 ал.1 и 2 и чл.164 ЗКН.

         Изпълнителното деяние „организирал“ е осъществено чрез намирането на средства и заплащане на сумата от 800лв за дървен материал необходим за дюшеме на джамията. Плащането е осъществено лично, в брой,  възприето като дарение както от подсъдимия, така и от местната мюсюлманска общност, но прикрито чрез издадената на Мюсюлманското изповедание фактура. Организиран е транспорта на този материал до Силистра. Подсъдимият е извършил и активни действия по намиране и ангажиране на работниците, които освен дървеният под, са ремонтирали и вътрешните стени на джамията. Всички тези действия са свързани с организацията на ремонта на джамията, предприет със знанието на местното мюфтийство и настоятелство и извършен, за да се поставят дарените от подсъдимия мокетени пътеки/килими.

         Куршумлу джамия е недвижима културна ценност с предварителна категория национално значение и като такава представлява защитена територия за опазване на културното наследство.

         Статутът й предполага спазване на разпоредбите на ЗКН:

         чл.71 ал.1 т.2 и 3: (1) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

2.      (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;

3.      (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 проектите по чл. 80. ал. 3 и чл. 83:)

         чл.83 ал.1 т.1. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84. ал. 1 и 2. както следва:

1.      в единични културни ценности и в техните граници:

а) програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности - и проектите по част конструкции, и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура;

в) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи;

г) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори;

         чл.84 ал.1 и 2  (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация.

(2) Съгласуването се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН.

         Чл.164 ал.1 (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.

         Извършените ремонтни дейности по интериора на джамията- шпакловка, измазване и боядисване на стените, поставяне на дървено дюшеме на пода, са извършени без изготвени одобрени и съгласувани проекти и от лица невписани в регистъра по чл.165ЗКН. Неспазването на законовата процедура при ремонта определя дейността като противозаконна.

         За осъществяване на това деяние е ирелевантно  установяването дали е имало стенописи или не на стените, заличени ли са,  дали и в каква степен е увредена подовата настилка, поради което възраженията на защитниците в тази насока са неоснователни.

         Деянието е извършено умишлено, при форма на вината –пряк умисъл. Въпреки, че е нямало указателни табели или надписи за това, подсъдимият е знаел, че тя е паметник на културата и не може да се извършват ремонтни дейности в нея. За това е бил предупреден и уведомен от районния мюфтия, но въпреки това е предприел действия по организиране на ремонта. Допълнителен аргумент за наличието на знанието за това обстоятелство е и категоричното отхвърляне на възможността за бетониране на пода, обсъждана при срещите на местното ръководство. Не е оневиняващо вината и обстоятелството, че дейността е извършена със знанието и одобрението на мюфтийството и настоятелството.

         По необясним за съда счетоводен начин „дарените 800лв“  са прикрити с фактура 79/25.03.2015г., като по този начин са създадени условия за неясни, съмнителни и тайни финансирания на мюсюлманското изповедание. Фактурата издадена от Темакс също не е отчетена като разход в месечния отчет, а и няма как да бъде отчетена, ако разхода по нея не произлиза от месечната субсидия. Ако пък е взет от приходите от продажба на списания и календари, които са безотчетни, то тогава защо е издадена данъчна фактура на мюсюлманското изповедание, също не става ясно.

         Действията на подсъдимия поотделно не осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление, нито последващите се явяват продължение на предходните. Престъплението е продължено, а не продължавано по смисъла на чл.26 НК.

         Подсъдимият е обикновен вярващ мюсюлманин, не заема длъжност в йерархията на мюфтийството или настоятелството, нито се установи работниците да са му по някакъв начин йерархично подчинени, за да може да осъществи изпълнително деяние „нареди“ по смисъла на чл.277а ал.4 НК.

         Не се установи и нарушение на чл.71 ал.2 ЗКН, която хипотеза изисква унищожаване на недвижимата културна ценност.

         Липсата на посочените предпоставки мотивираха съда да оправдае подсъдимия в това да е извършил деянието в условията на продължавано престъпление, да е осъществил изпълнителното деяние „наредил“ и в това дейността да е в нарушение на чл.71 ал.2 ЗКН, така както е по първоначалното повдигнато обвинение по чл.277а ал.4 вр. чл.26 НК.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

         Съдът не намери нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да определи наказанието в условията на чл.5 НК, за това същото бе индивидуализирано по реда на чл.54 НК.

         За извършеното престъпление по чл.277а ал.6 НК законодателя предвижда налагане на наказание лишаване от свобода за срок до пет години и глоба от две до десет хиляди лева. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало и направени частични самопризнания, а като отегчаващи- четири вековната възраст  на паметника на културата, заличаването на първоначалното състояние на вътрешните стени на джамията, което може да се окаже необратимо, поставянето на личния интерес /нормално провеждане на молитва/ над обществения и национален такъв, свързан с историята и културата ни. Намеренията и действията на подсъдимия  биха били благородни, ако бе спазена законовата рамка за това. При тези съображения  съдът определи наказанията над минималните и под средните им размери, а именно лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000лв, като намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително ефективното търпене и на основание чл.66 ал.1 НК отложи изтърпяването на наказанието ЛС за срок от пет години.

         Определеното по този начин наказание би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, по отношение както на личната, така и на генералната превенция.

         Предвид изхода на делото подсъдимият е осъден да заплати ½ от разноските направени в хода на ДП касаещи обвинението му, както и разноските извършени в съдебното производство.

         Веществени доказателства по делото няма.

 

         При тези съображения, съдът постанови своята присъда.

 

 

 

                                                                                                                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: