Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във вр. с чл.20,ал.3 от Наредба №15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Република България

Образувано е по жалба от Е.М.И. ,като майка и законен представител на детето Д.М.И. ,с адрес:г*** против Протокол №7/28.03.2024г. на Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана ,с който същата е решила,че детето Д.М.И. подлежи на имунизации, съгласно Имунизационния календар на РБ, при спазване изискванията на Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България.

С жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаване на оспорения протокол от Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана,изразяващи се в липса на мотиви ,не вземане в предвид фамилни обременености на детето –фибрилен гърч на сестра по майчина линия, и ревматоиден артрит и псориазис ,както и псориазис у брат на бащата ,майка с алергии към антибиотици,аспирин и полиноза,както и наличие на наследствена предиспозиция към автоимунни болести и наличие на положителен резултат титър 1:100 на АНА скрининг изследване след наличие на пеперудообразен обрив/лупус/у детето,при липса на огнищни процеси в проведено ЕЕГ изследване .Счита ,че не е в интерес на детето, нито на фирмата-производител на ваксината ,нито на което и да е здравно звено отп здравната система на РБ да бъде проведен експеримент с неизвестен и непредсказуем резултат ,чрез поставяне на ваксина, според имунизационния календар на детето й.Счита ,че след като е получило реакция след 72 часа от поставяне на многовалентна ваксина с противококлюшна съставка ,ваксинирането е опасно за неговото здраве.Моли за обявяване на нищожността на протокола,респ. на неговата незаконосъобразност и отмяната му.

Ответникът по жалбата – Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана ,чрез Председателя и Д-р П*** в с.з. счита, че протоколът на Комисията е правилен и законосъобразен, т. к. е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в предвидената форма. Моли да се отхвърли жалбата и да се постанови решение, с което да се потвърди протокола на комисията.Споделя доводите в писмено становище вх.№1157/08.05.2024г.на директора на РЗИ-Монтана.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалвания административен акт-Протокол№7/28.03.2024г. на Областна специализирана комисия при Регионална здравна инспекция -Монтана е започнало въз основа на Заявление вх.№94-682/25.03.2024г. на жалбоподателката, като майка и законен представител на детето Д.М.И. ,с което моли за отлагане на имунизации по медицински противопоказания, за срок по-дълъг от 3месеца на детето й Д.М.И./л.104/.

Видно от Заповед № РД-02-130/09.11.2023г. /л.155/на Директора на РЗИ Монтана, издадена на осн. чл. 20, ал.3 и 4 от Наредба № 15/12.05.2005 г.за имунизациите в Република България, е определена областна специализирана комисия в състав: Председател: д-р И*** П*** -гл. инспектор,дирекция“МД“,РЗИ-Монтана и членове:1.Д-р Е*** Л*** -педиатър,началник отделение по педиатрия ,МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“АД гр.Монтана,2. Д-р Л*** Г*** -инфекционист,отделение по инфекциозни болести, МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“АД гр.Монтана;3.Д-р Е*** М*** -невролог,началник отделение по нервни болести, МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“АД гр.Монтана и 4.И.Д.И.-гл инспектор,дирекция“НЗБ“, РЗИ-Монтана.В заповедта е записано, че при отсъствие на И.Д.И. същата ще бъде заместена от Ц*** Г*** ,инспектор , дирекция“НЗБ“ РЗИ-Монтана.

Относно законосъобразността на оспорения админстративен акт- Протокол №7/28.03.2024г. на Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 20 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в РБългария: (1) Задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат отлагани при наличие на медицински противопоказания съгласно приложение № 10. 2) Отлагането по медицински противопоказания се извършва от лекарите по чл. 15, ал. 1 след консултация и становище от лекар специалист по основното заболяване, с изключение отлагането при остри инфекциозни заболявания, включително в периода на рековалесценция или фебрилни състояния, при които не се изисква мнение от лекар специалист. Отлагането се отразява в епикризата или обменната карта на новороденото или в амбулаторен лист или ЛАК на лицето, отложено от имунизации. Отлагане от имунизации се допуска за не повече от три месеца. (3) Отлагането по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от три месеца, се извършва с решение на областна специализирана комисия. (4) Копия на решенията на комисията се изпращат по служебен път от РЗИ до ОПЛ.(5) Комисията по ал. 3 се определя със заповед на директора на РЗИ и включва епидемиолози от РЗИ, педиатри, невролози и инфекционисти. Председател на комисията е представител на РЗИ. В работата на комисията председателят има право да привлича за участие или да изисква становище и от други специалисти по профила на заболяването, по повод на което се предлага отлагането.

Жалбоподателката оспорва законосъобразността на издаденият протокол,като счита същия за нищожен,респ.незаконосъобразен и иска отмяната му.

Съгласно чл.147 ,ал.1 АПК Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.Обжалваният протокол на Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана е индивидуален административен акт /ИАА/ по см. на чл.21,ал.1 АПК ,доколкото с него се засягат права и интереси на жалбоподателката и се създават задължения за нея -да води детето си на задължителни имунизации според Имунизационния календар на РБългария.

По делото е разпитана като свидетел И.Д.-член на комисията,която дава показание в с.з. ,че на 29.03.2024г. или на 01.04.2024г. е връчен протокола на жалбоподателката, като не може да си припомни точната дата и час.Съдът констатира ,че видно от входящ разговор ,постъпил у жалбоподателката на 01.04.2024г. ,в 9,35ч.същата е узнала за протокола по телефона на 01.04.2024г. ,в 9,35ч.Няма други данни по делото за връчване на протокола на жалбоподателката ,като съдът приема жалбата за допустима,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 АПК .Изясни се по делото ,че протокола е връчен на жалбоподателката и за него същата е узнала на 01.04.2024г.по телефона,като жалбата против протокола е подадена на 12.04.2024г.,т.е.в срок.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По претенцията в жалбата за нищожност на оспорения протокол.

За да е нищожен един публичноправен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, като правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дава чл. 168 от АПК. Установяването на нищожност може да стане дори да липсва нарочно искане за това, с оглед правомощията на съда за цялостна проверка на акта. В случая обаче е налице и изричен петитум за обявяване на нищожност.

В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Съдът счита, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма /например задължителна писмена форма/, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспореният администкративен акт, като установява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му, съответства ли на целта на закона,съгласно чл.146,т.1-5 АПК.

По отношение компетентността на издателя на акта, настоящият съдебен състав констатира, че същият е постановен от компетентен орган. Административното производство е образувано въз основа на заявление на жалбоподателката и по това заявление се е произнесла комисия, надлежно овластена по смисъла на чл. 20, ал. 3, вр. ал. 5 от Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България , със заповед на директора на РЗИ-Монтана.

Спазени са и изискванията за форма – обжалваният протокол е издаден в изискуемата писмена форма.Същият е мотивиран в контекста на възражението в жалбата,че акта е немотивиран.Цититани са съответните правни и фактически основания за издаване на акта.

В този смисъл ,оспореният протокол е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма ,при посочени фактически и правни основания за издаването му ,при което не е нищожен.

Спазени са и процесуалните правила и материалния закон при издаване на акта ,като производството е инициирано със заявление от жалбоподателката и по него след заседание на 28.03.2024г. се е произнесла Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана ,която е компетентния орган да се произнесе при искане за отлагане на задължителни имунзации за повече от 3 месеца.Спазен е и законовия състав на комисията ,която е в състав-председател и членове,надлежно упълномощена със заповед на директора на РЗИ-Монтана,при спазване изискванията на чл.20,ал.3 и ал.5 от цитираната по-горе наредба.С протокола комисията е решила,че детето Д.М.И. подлежи на имунизации, съгласно Имунизационния календар на РБ, при спазване изискванията на Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България.Актът препраща към съответни медицински документи-епикризи, амбулаторни листове, резултати от изследвания на детето Д.И. ,от които става ясно ,че липсват медицински противопоказания детето да бъде ваксинирано.

Видно от обясненията на майката в с.з. при проведено изслушване на основание чл.176 ГПК вр. с чл.144 АПК ,детето е направило гърч след 72час от сложена многовалентна ваксина ,в която влиза компенента за ваксина против коклюш ,което предивзиква притеснение у майката за евентуална реакция при възобновяване на имунизацията съгласно Имунизационния календар и то точно с многовалентна ваксина, в чийто състав влиза съставка против коклюш.Според съда ,спазено е изискването на ал.5 на чл.20 жт цитираната по-горе наредба ,в Областната специализирана комисия да са включени лекари –специалисти-невролог,педиатър ,инфекционист ,които на база представените медицински документи са взели решение да не се отлагат ваксинациите на детето , и същото да продължи да бъде ваксинирано съгласно Имунизационния календар.Фактът, че се е получила реакция след 72час от поставяне на многовалетна ваксина не може да се свърже директно с поставената ваксина ,при наличие на наследствена предиспозиция за гърчове по линия на майката и нейната сестра.Не е установена такава медицински обоснована връзка между поставената ваксина и получения гърч у детето ,като възраженията в жалбата се опират не на доказателства, а на евентуални предположения на майката.След направените ,72часа след поставяне на ваксината два гърча ,както и последвалите такива едновременно със започнатото лечение на детето с антиконвулсивна терапия му е поставена диагноза“епилепсия“ ,за която няма наследствена предиспозиция. Епилепсията е неврологична болест ,която не е включена в Приложение№ 10 към Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в РБългария, към болестите ,за които има медицинско противопоказание за поставяне на задължителни ваксини, съгласно Имунизационния календар.Именно това е основанието ,на което се е позовал административния орган- Областната специализирана комисия при РЗИ-Монтана да откаже да отложи задължителните за неговата възраст ваксини от Имунизационния календар.

По делото е представено като писмено доказателство и прието от съда Методическо указание с препоръки за имунизации при деца с хронични заболявания ,съгласно Приложение№10 към чл.20,ал.1 от Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България,както и заповед№РД-01-71/16.02.2024г.за утвърждаването им ,издадена от Министъра на здравеопазването.В него е записано, че при деца с епилепсия ,е възможна поява на фебрилни гърчове между 8 и 14 ден от поставяне на ваксина срещу морбили-паротит-рубеола,но не се установява повишен риск от последващи гърчове и неврологични усложнения.При детето на жалбоподателката - Д.М.И. първо се касае за многовалентна ваксина ,където една от компонентите е ваксина срещу коклюш ,т.е. не е сред изброените по-горе ваксини от една страна и от друга-при детето Д.М.И. не е установена точната причина за получените гърчове ,които не са фебрилни/не са свързани с повишаване на телесната температура/,а са афебрилни.По данни на МЗ използваните ваксини срещу коклюш след 2012г. не са „живи“ ваксини ,а са ацелуларни, съдържат частици от коклюша ,и при тях са намалели страничните ефекти от ваксината, което е съобразено от Комисията при издаване на акта.В този смисъл се налага изводът ,че липсва връзка причина-следствие между поставената ваксина с противокаклюшна съставка и направения от детето гърч след 72ч от поставянето на многовалентната ваксината в миналото.

По отношение целта на закона , чл.2 ,ал.1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в РБългария съдържа разпореждане кои имунизации са задължителни,а именно ,че „Задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции“ , а според ал.2 „Задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1).“ Съгласно чл.82,ал.2,т.1 от Закона за здравето „Всеки български гражданин ползва ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им“.

Върховният административен съд в редица свои решения приема, че предвидените в закона и в Наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите в това число и децата, от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите/децата/ като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести.

Не се претендират разноски от ответника в с.з. ,с оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 АПК ,но се претендират такива в писмено становище ,вх.№1157/08.05.2024г.от директора на РЗИ-Монтана ,който не е страна по делото. Въпреки този факт ,по делото не е взел участие юрисконсулт,а само председателя на Комисията ,при което няма направени разноски за юрисконсулт,поради което претенцията не следва да се уважава.

Водим от горното,и на основание чл.172,ал.2,пр.5 от АПК , АС-Монтана ,ІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Е.М.И. ,като майка и законен представител на детето Д.М.И. ,с адрес:г*** против Протокол №7/28.03.2024г. на Областна специализирана комисия при РЗИ-Монтана ,с който същата е решила,че детето Д.М.И. подлежи на имунизации, съгласно Имунизационния календар на РБ, при спазване изискванията на Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Република

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.