Р E Ш Е Н И Е
№ 80
гр.Плевен, 31.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, Втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: 1. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Цветанка
Дачева и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД № 1312/2019г. по описа на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, чрез юрк. Р. Ш.,
против Решение от 21.10.2019 г., постановено по НАХД № 1681/2019г. по описа на Районен
съд – Плевен, с което, съдът е отменил наказателно
постановление № НЯСС-50/12.02.2019г. на зам.- председателя на ДАМТН, издадено
против ОБЩИНА ПОРДИМ, представлявана от Кмет- Д. В.. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че административнонаказващия
орган, не е посочил правилно нарушената от жалбоподателя законова разпоредба, и
нормата на посочения чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, не съдържа състав на нарушение,
с което са допуснати съществени нарушения при издаването на процесното НП. Посочва
се, че в случая, санкцията е наложена за нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от
ЗВ, която препраща към нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Посочва се, че
цитираната в обжалваното решение норма на чл. 138в, ал.4 от ЗВ, касае
операторите на язовирни стени, а в случая е санкциониран собственика на
язовира. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и постанови
друго, по същество на спора, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание ответникът – Община Пордим, р. пр., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение № 702/21.10.2019г. по
НАХД№1681/2019г по описа на ПлРС, съдът е отменил НП №НЯСС-50/12.02.2019г. на
зам.- председателя на ДАМТН, въз основа на което, на ОБЩИНА ПОРДИМ,
представлявана от кмет Д. В., е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 6000лв., на основание чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение по чл. 190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, като незаконосъобразно. В мотивите си, ПлРС е приел, че
обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съдържа изискуемите по чл. 57
от ЗАНН, реквизити и е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Приел е също,
че АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Приел е за доказано, че
жалбоподателя Община Пордим, в качеството си на собственик на язовир
„Вълчитрън-1/Долник/“, не е изпълнила в указаният срок- до 31.05.2018г.,
предписание, дадено в констативен протокол № 03-04-62/19.09.2018г.- „да
възстанови водния откос“. С решението си, обаче, въззивния съд е приел, че
Община Пордим е санкционирана за нарушение, квалифицирано от АНО като такова по
чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, която разпоредба не съдържа фактически
състав на нарушението. Приел е, че съобразно цитираната норма, Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, или оправомощени от
него лица, могат да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени, вкл. и срок за изпълнението им, като по този начин е регламентирано
правото им да извършват определени правни действия. ПлРС е приел, че в нормата
на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, няма състав на нарушение, за да се
приеме, че с неизпълнението на даденото предписание, Община Пордим е нарушила
тази норма; приел е, че такова задължение, е вменено с нормата на чл. 138в,
ал.4 от ЗВ, която обаче не е посочена. Приел, че изложеното съставлява съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и
засяга правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Касационният съд приема, че атакуваното решение по
НАХД№1681/2019г. по описа на РС- Плевен, е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалният закон, поради което следва бъде
отменено и бъде постановено друго, с което бъде разгледан спора по същество и
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, поради следните
съображения:
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Община Пордим, за това, че на
01.06.2018г, Общината е осъществила фактическият състав на нарушение по чл.
200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на дадено, по реда на чл. 190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, предписание, с констативен протокол № 03-04-31/23.04.2018г. на ГД“ НЯСС“, а
именно „ да възстанови водния откос на
язовир „Вълчитрън-1/Долник/“, в срок до 31.05.2018г. в постановлението е
посочено, че неизпълнението на предписанието, е установено чрез извършването на
проверка, за която е съставен констативен протокол № 03-04-62/19.09.2018г. Правилно
и съответно на доказателствата по делото съдът е приел, че процесното НП и АУАН, са издадени от оправомощени за това
лица, в рамките на предоставената им компетентност, а НП съдържа всички
законоустановени реквизити по реда на чл.57 от ЗАНН. Правилно е приел също, за
безспорно установено и доказано, от събраните по делото доказателства, че Община
Пордим, в качеството й на собственик на язовир „Вълчитрън-1 /Долник/“, не е
изпълнила в указаният срок, даденото с констативен протокол № 03-04-31/23.04.2018г, предписание, да възстанови водния откос на
язовира.
В решението си, обаче въззивният съд неправилно е
счел, че е приложима нормата на чл. 138в, ал.4 от ЗВ.
Нормата на чл.
190а, ал.1, т.3 от ЗВ, посочена в процесното НП, постановява, че председателят
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ, имат право, да дават предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Нормата на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, постановява, че собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях, са длъжни да изпълняват предписанията по чл.
190а, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В случая, процесното НП, е
издадено за извършено от страна на Община Пордим- в качеството й на собственик
на язовира, нарушение на нормата на чл.
200, ал.1, т.39 от ЗВ, като не е изпълнила даденото й предписание. Съобразно
цитираната норма, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, в размер
от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5
или задължение по чл. 190а, ал. 2. Доколкото в наказателното постановление
изрично е посочено, че се касае до неизпълнение
на предписание по чл. 190, ал.1,
т.3 от ЗВ, то съдът приема, че административнонаказателната отговорност на
Общината е ангажирана за второто предложение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ-
неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 от ЗВ, която, както бе посочено
по- горе, касае именно предписанията по
чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Настоящата касационна инстанция приема, че
правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на Община
Пордим по посоченият текст на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, която се явява
приложимия закон в случая. Отговорността на Общината е ангажирана именно в
качеството й на собственик на язовира- факт, който безспорен в производството,
съобразно приетия по делото акт за публична общинска собственост №55/1997г., за
неизпълнение, в даденият срок, на предписание по реда на чл. 190, ал.1, т.3 от
ЗВ, установено по надлежния ред- чрез съставяне на констативен протокол.
Правилно АНО е приел, че към 01.06.2018г.- или с изтичане на срока за
изпълнение на предписанието- до
31.05.2018г- жалбоподателя, с бездействието си, е осъществил състава на нормата
на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ и подлежи на имуществена санкция.
На основание изложеното, следва обжалваното решение да
бъде отменено и спорът бъде разгледан по същество, като бъде потвърдено
издаденото НП. Съдът приема, че размерът на наложената имуществена санкция, е
правилно определен, в рамките на
предвиденото наказание по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ и е съответен на
нарушението.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 и чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 702/21.10.2019г. по НАХД№1681/2019г.
по описа на ПлРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-50/12.02.2019г.
на заместник- председателя на ДАМТН, въз основа на което, на ОБЩИНА ПОРДИМ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пордим, общ. Плевен, ул.
„Иван Божинов“, №1, представлявана от кмет Д. В., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 6000лв., на основание чл.
200, ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/