МОТИВИ към
НОХД №603/2020 г.:
Обвинението
е против подсъдимия С.И.Ж. от гр.К.за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“,
във връзка с чл.342, ал.1
от НК във връзка с чл.20, ал.1
и чл.21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП.
Подсъдимият се
обвинява за това, че на 16.12.2019 г. на Републикански път Ш-801, км 60+727, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „С. Ц5” с рeг. №********, движейки се в посока
от гр.П. към гр.С. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в:
чл.20, ал.1 от ЗДвП -’’Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”; чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозваният товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“; чл.21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h:
Пътно превозно
средство от Категория В, Извън населено място - 90 km/h.“; чл.21, ал. 2 от ЗДвП
- „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.“; чл.47, ал.3 от ППЗДвП
- „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат
следните изображения и наименования: В26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената", вследствие на което е управлявал моторното
превозно средство, с превишена скорост, а именно със скорост от 126 км/ч,
по-висока от максимално разрешената от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26,
движил се е и с несъобразена скорост, много по-висока от критичните 87 км/ч за
конкретния десен завой, изгубил е контрол над управлявания автомобил, навлязал
е в насрещната лента за движение и е предизвикал челен удар с насрещно
движещият се л.а. „Р.М.“ с Рег.******** АР и по непредпазливост е причинил
смъртта на И. Г. ***.
По делото, като частни обвинители са конституирани наследниците на
пострадалия, а именно К.Н.Г., Г.И.Г. И Н.И.Г..
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият С.Ж. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Окръжният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
Подсъдимият С.И.Ж.
работел като изпълнителен директор в „С.М.“ АД гр.К. обл.С.З. и
във връзка с работата му често се налагало да пътува.
На 16.12.2019 г. управлявайки лек автомобил „С. *“ с peг. №********,
собственост на „С.М.“ АД гр.К., подсъдимият се движил по Републикански път
Ш-801 в посока от гр.П. към гр.С..
По същото време в обратна посока, от гр.С. към гр.П.,
управлявайки лек автомобил „Рено-Меган“ с peг. №********, се движил пострадалият И. Г. ***.
Около 14.35 часа подсъдимият С.И.Ж. с управлявания от него автомобил
извършил рисковано изпреварване, при което навлязъл в лентата за насрещно
движение. В същия момент свидетелят Й.М. се движил в лентата за гр.П.,
управлявайки л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с peг. №********. За да избегне челен удар свидетелят М.се изнесъл вдясно, напуснал
пътното платно, навлязъл банкета, в следствие на което автомобилът се завъртял. Възмутен от шофирането на подсъдимия, свидетелят М.тръгнал след него с цел да го последва и при възможност
да види регистрационния номер на автомобила, за да подаде сигнал. Подсъдимият Ж. продължил да се движи към гр.С.
с висока скорост, като по пътя настинал и изпреварил свидетеля Д.К..
Свидетелите К.и М.видяли, че лек автомобил „Ситроен *“ преминал през железопътния прелез, който пресича
пътя, без да намали, от което автомобилът силно се разтресъл. Докато преминал през прелеза, двамата свидетели
загубили автомобила на подсъдимия от поглед, който продължавал да се движи с висока скорост
към гр. С..
Около 15.00 часа подсъдимият С.И.Ж., управлявайки лек
автомобил „С. *“ с peг. №********, движейки в
същата посока и скорост, преминал покрай пътен знак „А4“, указващ "Последователни опасни завои, първият от които е
наляво" и пътен знак „В26“ "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", с
който скоростта била ограничена до 60 км/ч. След първия ляв завой подсъдимият осъзнал, че следва десен завой и че скоростта му е
висока и предприел аварийно спиране. Въпреки предприетото спиране не е успял да
удържи автомобила в своята лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В
този момент срещу него, в своята лента се движил лек автомобил „Р.М.” с peг. № ********,
управляван от пострадалия И. Г.. Между двата автомобила настъпил челен удар. От удара двата
автомобила се завъртели, след което се разделили, като л.а. „Р.М.” с peг. № ******** бил изхвърлен в дясно
извън пътя, по посока на неговото движение, а л.а. „Ситруен *“ с peг. №******** спрял,
като застанал косо на пътното платно, с предната си част извън пътя, а задните
гуми на пътното платно.
След възникналото ПТП, на място бил изпратен автопатрул в състав - свидетеля И.В., служител
в РУ П. и колегата му Л.К.. На място двамата установили, че водача на „С. *“ е подсъдимият С.Ж.,
който лежи на земята до задна дясна врата на автомобила, а другия водач се
намирал в автомобила си, където е починал. На място подсъдимият бил тестван за алкохол
с техническо средство, при което пробата била отрицателна. След теста подсъдимият бил откаран от екип на Спешна помощ за лечение в МБАЛ “У.Х.“ ООД гр.П..
На място била изпратена и дежурна оперативно-следствена група, която е
извършила оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол от
16.12.2019 г. с фото албум към него.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно медицинска
експертиза се
установявя, че на пострадалия Г. са причинени тежка, съчетана (черепно-мозъчна, гръдна, коремна и
опорно-двигателна травма: челно-теменен субарахноидален кръвоизлив; тежък
мозъчен оток с малко-мозъчно вклиняване; разкъсване на аортата, черния дроб и
слезката; контузия на белите дробове; счупване на гръдната кост; счупване на
левите ребра от 4 до 10 по средна аксиларна линия; десните ребра от 2 до 10 по
дясна парастернална линия; кръвоизливи в гръдната (450 мл) и коремната (300 мл)
кухина; счупване на двете кости на лявата предмишница, двете кости на дясната
подбедрица, лявата бедрена кост в областта на шийката и диафизата над коляното;
атеросклероза II стадий на аортата, коронарните и мозъчните артерии;
разкъсно-контузна рана на челото; множество охлузвания и кръвонасядания по
шията тялото и крайниците.
Като причината за настъпването на смъртта на И. Г.Г. е
посочена тежката, съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна
травма, довела до масивни кръвоизливи и спиране на сърцето. Смъртта е настъпила
бързо, за минути и е била не предотвратима.
Вещото лице е посочило, че при огледа и аутопсията на
трупа по главата, тялото и крайниците са констатираха видими травматични
увреждания, които са резултат от действието на твърд, тъп предмет със
значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да
са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал водач на пек автомобил при
сблъсък към момента на инкриминираната дата.
Експерта е установил, че преди настъпването на смъртта
и в близките часове преди това И. Г. не е употребявал алкохол.
В хода на разследването е била изготвена АТЕ, от заключението на
която се установява, че лек автомобил „С. Ц5 “, с peг. №******** и лек автомобил „Р.М. с peг. №******** са били
технически изправни преди ПТП. Вещите лица са категорични, че ПТП не е
причинено поради техническа неизправност на автомобилите. Скоростта на л.а. „С. Ц 5” преди
употребата на спирачките е била 126+127 км/ч, а скоростта в момента на удара е
била 100 км/ч. Скоростта на л.а. „Р.М.” е била около и под разрешената за пътния участък в
диапазона 40-60 км/ч.
Асфалтовата настилка
е била суха и чиста, и същата е с надлъжен наклон 4%, ограничена видимост от
характера на релефа на местността, в зоната на десен завой с радиус 80 м.
Хоризонталната надлъжна маркировка на пътя е била изтрита. Вертикална пътна маркировка на участъка е била с ограничение на
скоростта до 60 км/ч. Автомобилът ”С. Ц 5” с peг. №********, управляван от подсъдимия С.Ж. се е движил по път Ш-801, км 60+727, в посока от гр.П. за гр.С., в светлата част на
деня, при благоприятни пътни условия, със скорост около 126-127 км/ч. По същото време в посока от гр.С. за гр.П. се движел и л.а. „Р.М.”с рег. № ********, управляван от пострадалия И. Г. със скорост около 40-60 км/ч. Автомобилите се движели в собствените ленти, като наближавали хоризонтална
крива на пътя - завой.
Вещите лица са изчислили, че около 2+2,2 секунди преди
удара дистанцията между двете МПС е била 93+98 метра, т.е. в този интервал от
време, между двамата водачи не е имало линия на пряка видимост и те не са се
възприемали взаимно в този предходен момент.
Водачът на л.а. „С. Ц 5” с peг. №******** поради високата скорост, въпреки предприетото аварийно спиране, е навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент
л.а. „Р.М.”с рег.№ ******** се намирал в кривата на завоя, в собствената лента за
движение. Настъпил челен удар между двата автомобила. Контактът между двете МПС е бил линеен с препокрИ.е
на предните им челни части от ляво на дясно като дължината на линията на
контакт е около 1,6 м. Линията на контакт е бил в лявата лента - лентата за движение на л.а. „Р.М.” и се простирал 1,6+3,2 м южно от северната ограничителна линия на пътното платно. Автомобилите са се внедрили взаимно, предните части са се навели максимално, като задират в
пътното платно, а задните са се повдигнали. След това са се завъртели в посока
обратна на часовата стрелка и са се преместили по посоката на автомобила с
по-голямо количество на движение „С. Ц5”и са се разделили извън пътното платно.
Въз основа на извършения анализ вещите лица са направили
следните технически изводи относно причините за ПТП:
Допуснатата скорост на движение от водача на „С. Ц5” от
около 127 км/ч е била много по-висока от критичната 87 км/ч за конкретния десен завой над която
би настъпило загуба над управлението на автомобила.
Дистанцията от мястото на удара (73 м) и времето до удара
(2,2с), от които водача на „С. Ц5” е реагирал на намаляване на скоростта при
евентуална опасност за движението са били недостатъчни за избягване на
произшествието.
При навлизането си в лентата за насрещно движение,
скоростта на движение в този момент от „С. Ц5”е била 100 км/ч, при които ударът е
бил неизбежен.
Също така е посочено, че пътнотранспортното произшествие
е било предотвратимо при условие, че водачът на „С. Ц 5” при избиране скоростта
на движението се е съобразил с релефа на местността, с наличните пътни знаци, с
характера и интензивността на движението по пътния участък.
По делото са извършени две химикотоксикологични
експертизи за установяването на наркотични вещества в кръвта на двамата водачи
на МПС.
От заключението Експертиза с рег. №И718/24.01.2020г.
е видно, че при извършените изследвания в представената проба кръв от С.И.Ж. не
е установено наличие на наркотични вещества.
От заключението Експертиза с рег. №И-1620/17.02.2020г.
е видно, че при извършените изследвания в представената проба кръв от И. Г.Г.
не е установено наличие на наркотични вещества.
От Протокол №810/18.12.2019 г. е видно, че подсъдимият С.И.Ж. не е употребил алкохол преди ПТП.
От Протокол № А-362/20.12.2019 г. е видно, че
пострадалият И. Г.Г. не е употребил алкохол преди ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а
именно показанията на свидетелите Й.М., Д.К.,
И.В., К.Н., Г.Г., С.Д., П.К., заключенията на медицинската, автотехническата,
химичните експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.
Всички събрани по делото са ясни, еднопосочни и
категорични, поради което съдът ги цени.
При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от
нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
В случая разпоредбата на чл.47, ал.3 от ППЗДвП има
характер на общо предписание и не създава конкретно задължение за водачите на
превозни средства, поради което и нарушаването и няма конкретни последици, т.е. не е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат.
От
заключението на автотехническата експертиза се установи, че управляваният от
подсъдимия лек автомобил е бил технически изправен и техническо му състояние не
е причина за настъпилото автопроизшествие. Скоростта
на движение на автомобила е била около 126-127
км/ч., а непосредствено преди удара е била 100 км/ч.
Не се спори по делото, което категорично се установи от
показанията на всички свидетели, че ПТП-то е станало извън населено място, в
участък от пътя регулиран със знак В26,предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 60 км/ч.
Следователно нарушаването от подсъдимия на правилото за
движение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е станало причина за пътнотранспортното произшествие.
Същият се е движел с неразрешена скорост извън населено място, а именно 100
км/ч, при разрешена 60 км/ч, установена с изричен пътен знак и не е могъл да
реагира за ефективно спиране и предотвратяване на удара, навлизайки в
насрещната лента за движение.
Установи се категорично, че подсъдимият е избрал скорост
по висока от разрешената от 60 км/ч за съответната категория В, на управлявания
лек автомобил и това нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП е в
причинна връзка с настъпилите последици.
В този случай не би могло да се говори за едновременно
приложение на правилата на чл.20 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и намира приложение, когато няма
ограничение на скоростта на движението.
В тези случаи на водачите е предоставена възможност сами да избират
скоростта, като са длъжни да контролират непрекъснато превозното средство което
управляват.
Установи се ат събраните по делото доказателства, че подсъдимият не загубил
контрол върху управляваното МПС, но в следствие на високата скорост е навлязъл
в насрещното платно за движение, където е настъпило ПТП.
В този смисъл липсва извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, което да е
в причинна връзка с настъпилия резултат.
Съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП скоростта на моторните превозни
средства винаги трябва да бъде съобразена с конкретните пътни условия и
по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които затрудняват
движението. Съобразена скорост е
тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е
длъжен да избира и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, с оглед недопускане на
пътно-транспортно произшествие.
Установи се от заключението на тройната автотехническа
експертиза, че пътно-транспортното произшествие е можело да бъде предотвратено,
ако подсъдимият се е движил със скорост, установена с
пътен знак В26, т.е. с разрешена скорост.
В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от
съдебно медицинската експертиза приета по делото на И.Г.Г. е причинена тежката, съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и
опорно-двигателна травма, довела до масивни кръвоизливи и спиране на сърцето, т.е. смърт.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че подсъдимият С.И.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на по чл.343, ал.1,
б.“в“, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК във връзка
с чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от
ЗДвП, като на 16.12.2019 г., на Републикански път Ш-801, км 60+727, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „С. Ц5” с рeг. №********, движейки се в посока
от гр.П. към гр.С., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21,
ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, а именно движил се е с неразрешена скорост от
126 км./ч. при максимално разрешена такава от 60 км./ч., сигнализирана с пътен
знак В26, при което е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал
челен удар с насрещно движещия се лек автомобил „Р.М.“ с рег. №******** и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. ***.
За останалите вменени нарушения на ЗДвП по чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.47, ал.3
от ППЗДП, тъй като не се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат съдът
ОПРАВДА подсъдимия Ж..
Шофирането с неразрешена скорост от страна на подсъдимия са довели до
опасното неговото движение по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че ще последва ПТП, което определя
формата на вина на дееца, като непредпазливост, под формата на небрежност за
настъпилата смърт на И. Г.Г..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С.Ж. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им
обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяниe, която е висока, като се има предвид начина на извършване и тежестта на
вредните последици настъпили за пострадалия.
При преценката на обществената опасност на уличения,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало
на подсъдимия, добрите характеристични данни, а като отегчаващи степента на
превишване на скоростта на движение на автомобила и огромния брой на нарушения
по ЗДвП, за които са налагани наказания.
Съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на
подсъдимия С.И.Ж. при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за
намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия С.И.Ж. от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия С.Ж.,
съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието
да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66 от НК отложи
изтърпяването на наложеното за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК съдът прие, че
подсъдимият С.И.Ж. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне размера на това наказание съдът взе предвид тежестта на
деянието и множеството нарушения на ЗДвП.
Съдът постанови веществени доказателства:
Лек автомобил марка „С.“, модел „Ц5“, сив на цвят, с peг. №******** да се
върне на собственика - „С.М.“ АД, БУЛСТАТ: *********, както и лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. №********,
синьозелен на цвят, собственост на починалия водач И. Г.Г., да се върне на
наследници К.Н.Г., Н.И.Г. и Г.И.Г..
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Ж. бе осъден
да заплати направените по делото разноски в размер на 1315.20 лева, платими по сметка на ОД на МВР гр.П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: