№ 14106
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110168037 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от "************" АГ – дружество,
регистрирано във ФР Германия против **************, с която са предявени при условията
на обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 7 163,97 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно
събитие, настъпило на 06.06.2021 г. в гр. Пазарджик, поради виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /14.11.2024 г./ до
окончателното плащане, и за сумата от 2726,30 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва вза периода от 28.08.2021г. до 13.11.2024г.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за л. а.
„*********“ с немски рег. № **********, собственост на **********, гражданин на ФР
Германия. На 06.06.2021г. в гр. Пазарджик, на кръговото кръстовище, образувано между ул.
„Христо Касабвелев“ и ул. „Царица Йоанна“ настъпило ПТП между застрахования при
ищеца автомобил и товарен автомобил „Скания“ с рег. № ************ СМ, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди, че произшествието е
настъпило по вина на водача на товарния автомобил, който управлявал композиция,
състояща се от влекач и ремарке, след употреба на алкохол, при което загубил управление
върху нея и навлязъл в крайната дясна лента на кръговото движение без да пропусне
движещия се правомерно в нея лек автомобил „*********“, като реализирал ПТП с него.
Излага, че за инцидента бил съставен протокол от ОД на МВР –Пазарджик, отдел „Пътна
1
полиция. Средствата, необходими за репариране на щетите, включвали разход за
отстраняването им от 2 752,70 евро и разход за отстраняване на щетите в Република
България на стойност 137,90 евро /като равностойност на 270 лв./, 150 евро за компенсиране
понижената стойност на автомобила и 800,68 евро за хонорар на експерт-оценител. Твърди,
че предявил искане към ответника за заплащане на дължимото обезщетение на пострадалия,
по което била образувана ликвидационна преписка и след оглед на щетите бил съставен
опис-заключение. На 06.07.3032г. ответникът наредил по банковата сметка на пострадалия
сумата от 203,40 евро. След като приспаднал платеното от ответника ищецът изплатил на
пострадалия сумата от 2 862,20 евро, а на бюрото за експертизи 800,68 евро, с което
възникнало регресното му вземане от ответника като застраховател на виновния водач по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност“. Твъри, че с частичното плащане се
признавала основателността на претенцията. На 27.08.2021г. получил от ответника отказ за
заплащане на оставащата непогасена част от регресното вземане, с което мотивира интерес
си от търсената съдебна защита. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва иска. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че с плащането
на сумата от 397,81 лв. за пострадалия правото на обезщетение за вредите от процесното
ПТП е било погасено. Излага, че увреденият лек автомобилът не бил гаранционен, поради
което репарирането на вредите не предполагало влагането на оригинални части. Освен това
разходите за консумативи и труд били завишени. Оспорва дължимостта на исковата
претенция и в частите й, формирани от разхода за експертиза и компенсация за понижената
стойност на автомобила. Оспорва плащането на твърдяното обезщетение в полза на
пострадалото лице и плащането на възнаграждението на експерта, оценил щетите. Прави
възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за присъждане на
законната лихва за забава от 28.08.2021г. до датата на исковата молба. Възразява срещу
доказателствената стойност на документите, които не са придружени с превод на български
език, и частната експертиза. Претендира разноски.
Конституирания с определение №22677/22.05.2025г. П. И. А. като трето лице-помагач
на страната на ответника взема становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Процесното частноправно отношение е с международен елемент по смисъла на чл. 1,
ал. 2 КМЧП, тъй като ищецът е дружество със седалище и адрес на управление в
**********а ответникът - дружество със седалище и адрес на управление в България.
Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа спора съобразно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 18 КМЧП, доколкото Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/ и Регламент (Ео) № 593/2008 на
Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/ не уреждат въпросите относно
компетентния съд.
2
По отношение на приложимото право следва да се съобрази вида и характера на
процесното вземане, което предпоставя установяване на всички елементи от фактическия
състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на застрахователното покритие
на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Касае се за претенция,
подчинена на сложен фактически състав, който включва елементите на непозволено
увреждане, на прекия иск срещу застрахователя по гражданска отговорност на виновното
лице и на суброгация в правата на кредитора по прекия иск от трето лице застраховател,
което е обезщетило пострадалия на основание застрахователен договор. Следователно на
първо място по отношение на предпоставките на деликта - основанието и границите на
отговорността, определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за
извършени от тях противоправни действия, наличието, вида и определяне на размера на
вредите или на търсеното обезщетение, следва да се определят в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 /Рим II/, след което на второ място следва да се
определи в съответствие с чл. 7 от Регламент (Ео) № 593/2008 на Европейския Парламент и
на Съвета от 17 юни 2008 /Рим I/, кое е приложимото право спрямо договора за застраховка,
сключен между застрахователя – ищец и съответното застраховано от него лице, за да се
прецени дали и в каква степен този застраховател може по пътя на суброгацията да упражни
правата на пострадалото лице спрямо застрахователя по гражданска отговорност на
делинквента. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент /Рим II/ освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. В съображение 17 от Регламента е дадено
тълкуване, че при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е
настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията
или съответно е увредено имуществото. Застрахованото от ищеца имущество - л. а.
„*********“, с рег. № HH RK 4080, е било увредено на територията на България, ето защо
приложение следва да намери българският материален закон
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
3
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени обстоятелствата, че към датата на ПТП товарен автомобил
„Скания“ с рег. № ************ СМ е бил застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, твърдения механизъм на настъпване
на процесното ПТП, плащането на обезщетение за вредите от него от ответника на
пострадалия в размер на 203,40 евро /с левова равностойност 397,81 лв./ и отказът на
ответника да плати на ищеца оставащата част от претендираното регресно вземане, изпратен
с електронно писмо на 27.08.2021г. За безспорните обстоятелства свидетелстват
еднопосочно и всички събрани доказателства, в т.ч. допълнение от 03.09.2019г. към
застрахователна полица - автомобилна застраховка №610/679712-Т, протокол за ПТП
№1774520/06.06.2021г. съставен от МВР, ОД на МВР-Пазарджик, отдел „Пътна полиция“,
опис-заключение за щета, разпечатка от имейл, както и извършеното от ответника частично
плащане, което по същество представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се
отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на
06.06.2021 г., в гр. Пазарджик е настъпило ПТП между лек автомобил „*********“, с рег.
№НН ***************, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка
и товарна композиция с влекач „Сания“ с рег. № *********** с полуремарке с рг. №
***********, застраховани при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарната
композиция, който предприел маневра за смяна на лентите за движение (три ленти за
движение) от крайна лява към крайна дясна, при което не пропуснал попътно движещия се в
дясната лента лек автомобил *********“, с рег. №НН ***************. Вследствие на
последвалото съприкосновение с товарната композиция на лекия автомобил били причинени
увреждания на ляво странично огледало, заден ляв калник и задна броня вляво, всички в
причинна връзка с процесното ПТП.
Противоречията между страните са концентрирани върху начина, по които следва да
бъдат изчислени причинените щети по МПС „*********“, както и дали са основателни
претенциите на ищеца за заплащане от ответника на сумата от 150 евро, представляваща
компенсация за обезценка, за сумата от 25 евро, представляваща разни разходи и за сумата
от 800,68 евро за хонорар на експерт-оценител.
По така очертаните спорни въпроси съдът приема следното:
От изслушваното заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което следва да
се кредитира като компетентно и обосновано, по делото се установява, че действителният
размер на средствата, необходими за отстраняването на щетите по процесния автомобил
4
съгласно описа на щета № 1206-5060-21-00062 от 07.06.2021г. на база срени пазарни цени в
Република България към датата на инцидента е 1660,64 лв., а при база средни пазарни цени
във Федерална Република Германия – 6677,67 лв.
Казус, идентичен на процесния, е разгледан по търг. дело № 3751/2014 г. на ВКС, I т.
о., в което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на
въпроса „По какви цени – в България или в чужбина, се определя размерът на дължимото от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение при непозволено
увреждане, причинено от застрахован при него делинквент, когато увреденият по
деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в
чужбина.“ В решението по това дело (№ 57 от 07.07.2016 г.) е прието, че следва да се
потвърди практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в Решение № 1 от 02.02.2011 г.
по търг. дело № 263/2010 г. на ВКС, II т. о., като се приеме, че обезщетението следва да бъде
съобразено с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълно обезщетяване,
поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в държавата,
в която е била отстранена щетата.
Даденото разрешение с цитираната практика на касационната инстанция съответства
в пълна степен на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ да репарира вредите има
пълен обезщетителен характер. Ирелевантно е обстоятелството, дали цената на ремонта в
чужбина е по висока или по-ниска от тази в България. Същественото е, че вредите са
настъпили в патримониума на чуждестранно лице, в случая немския застраховател. Той
няма задължение нито да извърши необходимия ремонт в България, нито може да бъде
задължаван да го направи в държавата по регистрация на увреденото МПС, ако там цената
на ремонта би била по-ниска от тази в страната. Ако се приеме, че размерът на
обезщетението трябва задължително да се определи по средни пазарни цени в България,
това не би довело до реалната обезвреда на последиците от причиненото увреждане, каквото
е предписанието на цитираната норма /Решение № 4462/09.07.2025г. по в.гр.д. № 11/2024г.
по описа на СГС, IV-Д състав/.
С тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 411, изр. второ КЗ е
основателен за сумата от 6 279,86 лв., формирана от разликата межу стойността за
възстановяване на щетите по описа при база средни пазарни цени във Федерална Република
Германия към датата на ПТП и платените от ответника 203,40 евро с левова равностойност
397,81 лв.
До приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ищецът не е
анагажирал доказателства, които да установяват основанието за дължимост на
компенсацията за обезценка от 150 евро (193,82 лв), както и за сумата от 25 евро (48,97 лв),
представляваща разни разходи. Не е доказано и тези суми да са платени на застрахования,
което обосновава извод за неоснователност на претенцията в тази й част. По аналогични
5
съображения следва да бъде отхвърлен и искът в частта му, в която се претендира плащане
на сумата от 800,68 евро (1568,37 лева) захонорар за експерт-оценител, която надвишава
многократно и неопоравдано с оглед стойността на увредата обичайните разноски за
определяне на обезщетението.
Ето защо съдът достига до краен извод, че предявеният иск по чл. 411, изр. второ КЗ
следва да се уважи частично до сумата от 6279,86 лева, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 14.11.2024г. до о кончателното плащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение кредиторът има
право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането за лихва
има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на
главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг в размер от 6279,86 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая забавата е настъпила на 27.08 2021 г. поради
постъпването на изричен отказ за плащане от тази дата /видно от имейла на л. 24 по делото/.
В този смисъл е и Решение № 50001 от 03.02.2023 год. по т.д. № 2530 по описа за 2021 г. I
т.о., ВКС. За част от исковия период – от 28.08.2021г. до 13.11.2021г. своевременно
наведеното от ответника възражение за изтела погасителна давност е основателно (арг. от
чл. 111, б. „в“ и чл 116, б. „б ЗЗД). От тук за остатъка от исковия период 14.11.2021г. –
13.11.2024 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор възлиза на 2261,30 лв., поради което искът по чл. 86 ЗЗД ще
се уважи до тази сума, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2726,30
лв. и за периода от 28.08.2021г. до 14.11.2021г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни.
Видно от представения списък по члл. 80 ГПК / на л. 19 от делото/ ищецът
претендира разноски в общ размер на 1804,01 лева, в т.ч. 395, 61 лв. за държавна такса,
158,40 лв. за преводи и 1250 лв. за адвокатски хонорар. От ответника своевременно е
направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
6
възнаграждение. Възражението е основателно. Настоящият състав взема предвид, че с
Решение на СЕС по дело С 438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф
1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място,
СЕС е посочил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съдът е обвързан от горепосоченото решение на СЕС и изводите в
него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната
правна уредба, в случая НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава особено от останалите дела
с предмет вземания от застрахователни правоотношения. На следващо място, съдът следва
да съобрази и действително извършените от процесуалния представител на ищеца действия
в настоящия процес. Те се изразяват в подаването на искова молба и явяване в едно открито
съдебно заседание. Следва да се съобрази броя на исковете и материалния интерес по делото
– предявени са два иска за общо 9890,27 лева. При тези отправни критерии настоящият
състав намира, че справедливото възнаграждение за осъщественото от процесуалния
представител на ищеца представителство възлиза на 1000 лева. От общо признатите
разноски в размер на 1554,01 лева с оглед изхода от спора на ищеца следва да присъдят
1342,03 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 700 лева /САТЕ – 300 и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда – 400 лева/. С оглед изхода от спора на
тази страна следва да се присъдят разноски в размер на 95,48 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „************“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати
на "************" АГ – дружество, регистрирано във ФР Германия, ************
Кобург, ул. „Вили Хусонг“ № 2, на основание чл. 411 КЗ сумата от 6279,86 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
14.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява разлика
между изплатеното от ЗК„************“ АД застрахователно обезщетение в размер на
397,81 лева и действително дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“ по преписка по щета № *************, вследствие на ПТП, станало на 06.06.2021
г. в гр. Пазарджик в района на кръговото кръстовище, образувано между ул. „Христо
Касабвелев“ и ул. „Царица Йоанна“, по вина на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарна композиция с влекач „Сания“
с рег. № ***********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6279,86 лева до пълния
претендиран размер от 7163,97 лева.
ОСЪЖДА ЗК „************“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати
на "************" АГ – дружество, регистрирано във ФР Германия, ************
Кобург, ул. „Вили Хусонг“ № 2, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2261,30 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
застрахователно обезщетение за периода от 14.11.2021 г. до 13.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2261,30 лева до пълния претендирания размер от 2726,30 лева и за
периода от 28.08.2021г. до 13.11.2021г.
ОСЪЖДА ЗК „************“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати
на "************" АГ – дружество, регистрирано във ФР Германия, ************
Кобург, ул. „Вили Хусонг“ № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1342,03 лева –
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА "************" АГ – дружество, регистрирано във ФР Германия,
************ Кобург, ул. „Вили Хусонг“ № 2 да заплати на ЗК „************“ АД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: град София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ №67А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 95,48 лева – разноски
в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П. И. А. с ЕГН ********** като
трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9