РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 720, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от Я.Т.С., ЕГН **********,*** против
Г.Т.С., ЕГН **********,***, Б.Т.С., ЕГН **********
и М.К.Т., ЕГН:**********, с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за определяне на
реално ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.Велинград, ул. „***“ № 7,
представляващ: Поземлен имот с планоснимачен номер 1339, за който е отреден УПИ
II-1339 с площ от 433 кв.метра, в квартал 375 по плана на
гр.Велинград/идентичен с парцел II – 2178, в кв.375 по плана на
гр.Велинград от 1957 г. – обезсилен/, при граници и съседи на имота: от
северозапад – улица, от югозапад – УПИ XIV-1325
и от североизток УПИ I-1324, съобразно притежаваните
идеални части от страните.
Ищецът твърди, че е собственик на ¾
ид.части от процесния поземлен имот, както и на ¾ ид.част от построената в него едноетажна
масивна жилищна сграда, както и ¼ ид. част от построената в имота
масивна двуетажна жилищната сграда. Сочи, че собственик на останалата ¼
от поземления имот е на ответника Г.С., като същия разполага с по ¼
ид.част от построените в него едноетажна и двуетажна жилищна сгради. Поддържа,
че ответника Г.С. ползва сам целия
поземлен имот и не могат да постигнат
консенсус относно разпределение ползването му. Предвид изложеното моли съда да
постанови решени,е с което да определи начина на реално ползване между страните
по делото върху процсния поземлен имот.
В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран
отговор от първия ответник Г.Т.С., с който оспорва предявения иск, като счита,
че е неоснователен доколкото оспорва, че ползва изцяло процесния имот. Излага
доводи по отношение квотите на страните по делото в съсобствеността. Моли
исковете да се отхвърлят.
В срока по 131 от ГПК. ответника М.К.С.
и Б.Т.С. не дават отговор и не сочат
доказателства.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
протоколно определение от 21.05.2019 г. съдът на основание чл. 130 ГПК е
прекратил производството по делото в частта, с която е предявен иск , с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС за определяне на реално ползване върху недвижим
имот, находящ се в гр.Велинград,
ул. „***“ № 7, представляващ: Поземлен имот с планоснимачен номер 1339, за
който е отреден УПИ II-1339 с площ от 433 кв.метра, в квартал 375 по плана на
гр.Велинград/идентичен с парцел II – 2178, в кв.375 по плана на гр.Велинград от 1957 г. –
обезсилен/, при граници и съседи на имота: от северозапад – улица, от югозапад
– УПИ XIV-1325 и от североизток УПИ I-1324, съобразно притежаваните идеални части от страните, от Я.Т.С.,
ЕГН **********,*** против Б.Т.С., ЕГН
********** и М.К.Т., ЕГН:**********, като недопустимо.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява
спорна съдебна администрация и цели да предостави правна защита на
съсобственици на недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да
ползват общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Съдът замества
мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне
ползването на общия имот, т. е. съдът е компетентен да се произнесе само по
тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството съсобственици. При
разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените
от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и
предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при
съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта. За да бъде
уважено отправеното до съда искане разпределяне на ползването е необходимо
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) няколко
лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределяне
правото на ползване се иска; 2) невъзможност да се образува мнозинство за
взимане на решение за ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение
ползване на общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед
предназначението на вещта.
Безспорно между страните е обстоятелството, че са
наследници на Т.С. С., починала на 10.10.2002 г., който по силата на нотариален
акт № 74, том I, нот.
Д. № 113/22.06.1964 г. е придобила правото на собственост върху процесния
поземлен недвижими имоти. Няма спор между страните и че по силата на
наследствено правоприемство всеки от тях е придобил правото на собственост
върху 1/4 ид. ч. от него, а по силата на договор за покупко- продажба,
обективиран в нотариален акт№ 98, том I, нот. Д. № 96/08.11.2017
г. ищецът е станал собственик и на ½ ид. ч. от него. Изложеното се
установява и от неоспорените по делото писмени доказателства- нотариален акт №
74, том I, нот.
Д. № 113/22.06.1964 г., нотариален акт№ 98, том I, нот.
Д. № 96/08.11.2017 г., удостоверение за наследници изх. № 4356/25.11.2016 г.,
удостоверение за идентичност и описание на имот изх. № 5573/07.09.2017 г., изд.
от общ. Велинград, обл. Пазарджик.
От разпита на свидетеля К.й.с.- племенник на
страните по делото се установява, че страните по делото живеят в къщи, които се
намират в град Велинград, кв. Каменица, ул. ***, № 7 и имат спорове по
отношение на двора, в който те са построени. В процесния имот има две къщи,
изградени на калкан, като ищецът живее в тази от ляво, а ответникът в тази от
дясно. Свидетелят излага, че ответникът е застроил в двора кокошарници,
направил е градинка, ползва целия двор от къщата, като затова има спорове между
него и ищеца.
Съобразно изслушаното основно заключение по
приетата без възражения съдебно- техническа експертиза се установява, че
процесният имот представлява имот с
планоснимачен номер 1339, за който е отреден УПИ II-1339, с площ от 433
кв.метра, в квартал 375 по плана на гр.Велинград, като към момента представлява
имот с идентификатор 10450.501.1148. Установява се, че в имота са построени две
сгради на основно застрояване- жилищни сгради на калкан: едноетажна с
идентификатор 10450.501.1148.1, със застроена площ от 60 кв.м., която се ползва
от ищеца и двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.1148.2, със
застроена площ от 83 кв.м.. Посочено е, че на място ищецът владее
североизточната част на дворното място- срещу жилищната му сграда, а ответникът
югозападната част, като входовете за жилищните сгради се намират на източната и
южна фасада и съответно на западната и южната фасада. Вещото лице е изчислило,
че при площ на процесния имот от 433 кв.м. ¼ ид. ч. се равнява на 108,25
кв. м., а ¾ ид. ч. на 324,75 кв.м., поради което при определяне реалното
ползване на ответника е определена прилежаща площ на 3 м. от жилищната му сграда,
като е запазен достъпът до имота и постройката му. Прилежащата площ е
определена, съобразно разпоредбите на Наредба № 7/2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
Приложение № 1, към чл. 21, т. 1. Така реалното ползване представляващо
прилежащата площ за жилищната му сграда е в размер на 155 кв. м., в които се
включва и площта на съществуващите постройки. Общо ползване за съсобствениците
не е предвидено. Съгласно този вариант на заключението реалното ползване за ищеца
включва останалата част от имота в размер на 324,75 кв. м..
Съобразно втория вариант по приетото допълнително
заключение по съдебно- техническа експертиза при съобразяване построените в
имота сгради, включително и тези представляващи допълващо застрояване с площ
всяка от по 8 кв. м., които се владеят от страните по делото, то площта им
възлиза на 159 кв.м.. Посочено е, че незастроената част от поземления имот е в
размер на 274 кв. м., при което ¼ ид. ч. от него се равнява на 68,5
кв.м., а ¾ ид. ч. на 205,50 кв. м.. Установено е, че при първия вариант
се получава 64 кв.м. за ползване от ответника, което с 4,50 кв.м. по- малко от
¼ ид. ч., представляваща незастроената част от имота, поради което
линията ограничаваща ползването на имота от юг е преместена на 3,5 кв. м. от
фасадата на жилищната сграда. При този вариант за ищеца е останала за ползване
незастроена площ в размер на 205,50 кв.м., която се равнява и на дела му от
¾ ид. части.
В решение № 252 от 25.11.2014 г. по
гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о. се приема, че при наличието на сграда,
изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж,
теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32,
ал. 2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи
ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за
законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от
постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова
полза да е учредено право на строеж - решение № 94 от 28.03.2012 г. по
гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г. о., решение № 51 от 7.05.2013 г. по
гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о., решение № 99 от 23.05.2013 г. по
гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и др.
Разпределението на ползването е временно решение
при съсобствени имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да
стигнат до решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право.
Следователно, водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е
първо, фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква
част има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се идеални
части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не води до
бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от страните е
ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по чл. 32, ал.2 ЗС.
За да се избере вариантът, предпочетен от съда като
отговарящ на всички предпоставки, а именно: да се държи сметка за фактическото
положение – кой съсобственик в коя част от имота живее, колко са подлежащите на
разпределение обекти, какви дялове в съсобствеността имат страните, вариантът
да не предвижда значителни преустройства, както и в подлежащата за
разпределение площ от дворното място да не се включва част, попадаща под
сградата, която е построена в него.
Изхождайки от приетите по делото съдебно-технически
експертизи съдът приема, че единствено вторият вариант, при който на
разпределение на ползването е изключена площта от имота, която е застроена,
определя подходящи дялове за страните, отговарящи на фактическото положение, на
квотите им в съсобствеността и не предвиждат преустройство. Дяловете са
определени, като на всяка от страните се пада за ползване част от дворното
място, която в момента ползва, като е съобразено и частите, които обслужват
фактически ползваната от нея сграда. Възраженията на процесуалния представител
при съобразяване константната практика на съдилищата по отношение на това, коя
част подлежи на разпределяне на ползване при безспорно установено обстоятелство,
че същият е застроен със сгради, съдът намира за неоснователно, тъй като по
делото не се твърди, а и не се установява построените сгради да са индивидуална
собственост на страните. На разпределение на ползване полежи единствено незастроената
част от имота в този смисъл - Решение
№ 195 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 90 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6834/2014 г., I г. о., ГК, Решение
№ 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2008 г., III г. о., ГК и мн.
други, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ако бъде избран първият вариант на
разпределение на ползването е ясно, че ответникът ще получи с 4,50 кв. м. по-
малко от следващото се съобразно квотата му в съсобственост, поради което този
вариант е неприемлив не само защото не отговаря на дяловете в съсобствеността,
а и защото е твърде възможно да доведе до бъдещи съдебни спорове между
страните, например защото една е ощетена с дяла си и има право на обезщетение. Ето защо съдът счита, че най- удачен,
като отговарящ на всички цели на производството, е вариант втори по приетата
допълнителна съдебно- техническа експертиза.
По разноските
С определение № 389 от
8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г. о., е прието, че в
производство по разпределение ползването на
съсобствен имот, страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима
когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските
за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. Поради изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
Останалите разноски, направени
от него в производството в размер на 225 следва да следва да се разпределят
между страните, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 56.25 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещото
лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между
Я.Т.С., ЕГН **********,*** и Г.Т.С.,
ЕГН **********,***, на недвижим имот
с идентификатор 10450.501.1148, идентичен с Поземлен имот с планоснимачен номер
1339, за който е отреден УПИ II-1339 с площ от 433 кв.метра, в квартал 375 по плана на
гр.Велинград/идентичен с парцел II – 2178, в кв.375 по плана на гр.Велинград от 1957 г. –
обезсилен/, при граници и съседи на имота: от северозапад – улица, от югозапад
– УПИ XIV-1325 и от североизток УПИ I-1324, по начина,
отразен в СКИЦАТА на лист 95 от делото към заключението на вещо лице инж. С.Б.,
представляваща неразделна част от
настоящото решение и приподписана от съдията докладчик, а именно:
ПОСТАНОВЯВА ищецът Я.Т.С., ЕГН ********** ДА ПОЛЗВА североизточната част на имот с идентификатор 10450.501.1148, идентичен с Поземлен имот с
планоснимачен номер 1339, за който е отреден УПИ II-1339 с площ от 433
кв.метра, в квартал 375 по плана на гр.Велинград/идентичен с парцел II – 2178,
в кв.375 по плана на гр.Велинград от 1957 г. – обезсилен/, при граници и съседи
на имота: от северозапад – улица, от югозапад – УПИ XIV-1325 и от североизток
УПИ I-1324, по вариант втори от допълнително заключението на вещото
лице С.Г.Б., с обща площ от 205,5 кв.
м. и повдигнат с контур оцветен в жълт цвят на скицата на лист 95 от делото,
приподписана от съдия- докладчика.
ПОСТАНОВЯВА ответникът Г.Т.С.,
ЕГН ********** ДА ПОЛЗВА
югозападната част на имот с идентификатор 10450.501.1148, идентичен с
Поземлен имот с планоснимачен номер 1339, за който е отреден УПИ II-1339 с площ
от 433 кв.метра, в квартал 375 по плана на гр.Велинград/идентичен с парцел II –
2178, в кв.375 по плана на гр.Велинград от 1957 г. – обезсилен/, при граници и
съседи на имота: от северозапад – улица, от югозапад – УПИ XIV-1325 и от
североизток УПИ I-1324, по вариант втори от допълнително заключението на вещото лице С.Г.Б., с обща площ от 68,5 кв.
м. и повдигнат с контур оцветен в зелен цвят на скицата на лист
95 от делото, приподписана от съдия- докладчика.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Т.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Т.С., ЕГН **********,***,
сумата от 56.25 лева – разноски за съдебни такси – държавна такса и депозит за
вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА