Р
Е Ш Е
Н И Е № 1102
гр. Бургас, 24.07.2017 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1592 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искове по чл.49, ал.1 и чл.59 от СК, предявени от А.М.С. от гр.С
против Н. К. Н. от гр.Б, понастоящем живущ в гр.К, Г.
Ищцата твърди, че с ответника са
сключили граждански брак на 25.09.2012г., от който имат родено едно, малолетно дете
– С. Л. Н., на 5 години. Твърди, също така, че от 2014г. отношенията им със
съпруга й са се влошили, тъй като той злоу-потребява
с алкохол и упражнява физическо и психическо насилие спрямо нея. Сочи, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и иска от Съда да постанови
решение, с което да го прекрати по вина на съпруга; да й предостави
упражняването на родител-ските права върху детето, като определи режим на лични
отношения на бащата с него, както и да го осъди да му заплаща месечна издръжка
от 300 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изложените от ищцата обстоятелства, довели до влошаване
на отношенията им. Предявил е и насрещни искове по чл.49, чл.56 и чл.59 от СК. Сочи, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им е изцяло на
ищцата, която не е полагала необходимите грижи за домакинството и дъщеря си,
както и че се е държала грубо с нея, обиждайки я и посягайки й физически.
Твърди също, че е създала и поддържала извънбрачна връзка, а впоследствие и е
напуснала семейното им жилище в Германия, заедно с детето, като се е установила
да живее в Б. Иска прекратяване на брака – по вина на съпругата; предоставяне
ползването на семейното жилище в гр.Кьолн, както и упражняването на
родителските права върху С, като се определи режим на личните отношения на
майката с нея и осъждането на последната да заплаща месечна издръжка от 150 лв.
на дъщеря си. Претендира разноски.
С. излага съображения за неоснователност на претенциите на
съпруга си.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 25.09.2012г., за което е съставен Акт с № 316 от
същата дата на Община С.
От предбрачното си съжителство имат едно, малолетно дете
– С. Л.Н, родено на ***г.
От събраните по делото гласни
доказателства, а именно – показанията на свидете-лите
М. Д, А. М. и С.Б, се установява, че в последните го-дини на брачното си
съжителство страните са имали множество конфликти, основани на несходство в характерите и житейските
си мирогледи, относно семейните ценности, общото домакинство, отглеждането и
възпитаването на детето. Тези, на Ц. Г, сочещи на хармонични отношения между
съпрузите, касаят кратки периоди от време – по около месец, два през летата на
2015г. и 2016г., поради което не са меродавни.
Установява се, също така, включително и от писмените
доказателства, че от 20.12. 2016г., когато съпругата е напуснала семейното
жилище в гр.К, Г, заедно с детето и се е установила да живее в Р България, до
настоящия момент, страните са във фактическа раздяла, както и че с оглед
конфликта им, бъдещото семейно съжителство между тях не е вероятно.
При това положение, следва да се приеме, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, и като такъв – следва да се прекрати.
Настоящият съдебен състав намира, че причините за това са
комплексни, а вината е и на двамата съпрузи. От една страна, по делото има
данни, че съпругът е упражнявал тормоз спрямо съпругата си – така свидетелката Деспова сочи, че на един Великден Н. е изгонил С.
и свекърва й от дома им в гр.К, а последната, плачейки, й е споделила, че се страхуват от него, тъй като
им посяга да ги бие, както и че се при-теснява за
снаха си и детето. Показанията на свидетелката Б, – майка на ответни-ка, в частта им, в която отрича тези факти, с оглед
нейната заинтересованост от изхода на процеса, не следва да се кредитират,
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Дан-ни за характера на съпруга се
съдържат и в показанията на свидетелката Мусова – май-ка
на ищцата, която сочи, че още в началото на връзката на страните, той е злоупотре-бявал с алкохол и ги е заплашвал, ставал е
агресивен – крещял е, блъскал е, чупел е, а след като се е завърнала в България
– в началото на 2017г., дъщеря й се е оплакала, че я тормози. От друга страна
– обстоятелството, че свекървата е живеела заедно със съпру-зите
и ги е подпомагала активно в поддръжката на дома и отглеждането на детето им, а
съпругата предимно е работела – на по две, три места – с оглед осигуряване на парични
средства, като не е обръщала достатъчно внимание и на домакинството, е било
причина за възникването на конфликти в семейството. Отделно от това – на
20.12.2016г., тя е на-пуснала семейното им жилище, взела е Софи по-рано от детската
градина и е тръгнала с нея за България, без да уведоми ответника. Впоследствие
е обещала да се върне в Гер-мания до 20.01.2017г., но
не е спазила думата си и е отишла да живее при майка си – в с.Везенково, водейки
със себе си детето, отново без съгласието на бащата. Най-накрая, както беше
посочено и по-горе, налице е несходство в характерите и житейските миро-гледи на съпрузите. Всичко това е довело и до трайното
им и необратимо отчуждаване, съответно – до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им.
Към днешна дата Н. пребивава в гр.К, Г, а С., заедно с
дъщеря им – в гр.С, Б.
Родителските права върху малолетното дете на страните –
според Съда, следва да се предоставят на майката, при която то живее и към
момента. Действително, и двамата съпрузи притежават необходимия капацитет да се
грижат за него и да го отглеждат – в тази насока са показанията на свидетелите
и приетите по делото социални доклади, а и безспорно условията за живот в Г. –
в чисто битов план, са по-добри от тези – в България, но с оглед ниската
възраст на С,и пола й, по-подходящият да ги упражня-ва
родител е именно С.. Съображенията за това са следните: На първо място, ба-щата работи като охранител – през нощта, в съботните и
неделните, както и в празнич-ните дни, което би го препятствало
да обръща нужното внимание и да полага достатъч-но
грижи за дъщеря си. Евентуално, би могъл да разчита единствено на подкрепата на
своята майка, която през годините е помагала на семейството, но и тя – по нейни
думи, понякога пребивава за повече или по-малко време в Б. Ищцата, пък, е на
работа през деня, докато детето е на детската градина и след като го вземе
оттам, е постоянно с него. При необходимост, може да бъде подпомагана от широк
кръг близки и роднини – от майка си, двамата си братя и сестра си, както и от
държавните институции в страна-та. На второ място – съпрузите притежават
собствено жилище в гр.С, което след ремонт, може да се обитава от С. и детето,
докато в Г, бащата живее под наем и за възможността да осигури постоянен дом
няма каквито и да било гаранции. На следващо място, предвид доводите на
ответника, че за учебната 2017/18г. С,е прие-та да се
обучава в германско католическо училище, следва да се посочи, че това, с оглед
културните и религиозни традиции в нашата държава, едва ли би било особено подхо-дящо за нея, още повече че от изготвения от Д ”СП”
Сливен социален доклад, както и от показанията на свидетелите се установява, че
тя се адаптира добре в България, създа-ва социални
контакти в детската градина и в района, в който живее, посещава курсове по народни
танци. Предстои й и обучение в предучилищна група, при което да усъвър-шенства езиковите си познания, с оглед продължаване
на образованието в страната. Що се касае до твърдението на Н., че преди да
заживее с него, през 2009г., С. е имала аморални прояви – дори същото да е
вярно, за което категорични доказателства няма, данни за такива, през целия
период на съвместното им брачно съжителство, както и към настоящия момент, т.
е. вече осем години, по делото не са събрани, поради което изводи в нейна
вреда, досежно родителските й качества, на това
основание, не могат да се правят. Не се установява и твърдяното грубо
отношение на майката към детето, а по-голямата й строгост при възпитаването му
не надхвърля рамките на допустимост. Фак-тът, че е
довела С. в Б, без да уведоми бащата, при разглеждане на въпроса за
родителските права, е ирелевантен. В обобщение,
ищцата е осигурила подходящи усло-вия за живот и
полага адекватни грижи за дъщеря си, поради което изцяло в интерес на
последната е да продължава да живее и да поддържа силната си духовна и емоционална
връзка с майката.
По делото безспорно се установява, че детето е привързано
също така силно и към своя баща, както и че желае да контактува с него, което
предполага определяне на един по-широк режим на личните отношения между тях. Тъй
като Н. живее и работи в Г, т. е. не може да пътува често до България, следва
да му се осигури възмож-ност да е заедно с дъщеря си
за по-дълги периоди от време, а именно – два месеца през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и Коледните и Новогодиш-ни
празници, с дните между тях, впоследствие за Коледната ученическа ваканция, а ко-гато е в страната: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10.00 часа на събот-ния ден до 18.00
часа на неделния, с преспиване. В този смисъл е и даденото от ищцата съгласие.
По отношение на издръжката на детето, за периода от
датата на подаване на иско-вата молба до 12.07.2017г.,
когато в съдебното заседание Съдът се е произнесъл по реда на чл.323 от ГПК,
бащата следва да заплаща такава от 300 лв. месечно, с оглед обстоя-телството,
че е вземал детските добавки в Г, и не ги е давал на майката. Считано от
влизане в сила на настоящото решение, от който момент същите ще се получават от
последната, сумата следва да бъде редуцирана до 200 лв., при отчитане на финансовите
възможности на Н., тези на С., както и нуждите на детето – за храна, дре-хи, образование и други разходи, свързани с
отглеждането му.
Ползването на семейното жилище в гр.Кьолн, Германия,
следва да се предостави на съпруга, който го обитава и е поискал това.
С оглед произнасянето по вината, страните не си дължат
разноски една на друга.
Съдът определя окончателна държавна такса по делото в
размер на 50 лева, която следва да се заплати от съпрузите поравно. Н. следва
да бъде осъден и за такава – за присъдената издръжка, в размер на 288 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между А.М.С., ЕГН: **********,
от гр.С съд. адрес: ***, чрез адв. Г.-Т., и Н.К.Н., ЕГН: **********, от гр.Бургас, понастоя-щем живущ в гр.Кьолн, Германия, съд. адрес:***, чрез адв. К. и адв. Н.,
сключен с Акт за граждански брак № 316 от 25.09.2012г. на Община С като дълбоко и непоправимо
разстроен – по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху малолетното им де-те – С.Л. Н., родено на ***г., на майката А.М. С, с ЕГН: **********,
при когото то ще живее на адреса й в
гр.С.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Н.К.Н., с ЕГН: **********, с дъщеря му – С. Л. Н.,
родена на ***г., както следва
– той ще има право да я вижда и взема при себе си всяка всяка
първа и трета съ-бота и неделя от месеца, от 10.00
часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния, с пре-спиване;
два месеца през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за
Коледните и Новогодишните празници, с дните между тях, впоследствие – за Колед-ната ученическа ваканция.
ОСЪЖДА бащата Н.К.Н., ЕГН: **********, да заплаща на малолетното
си дете С. Л. Н., родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител А.М.С.,
с ЕГН: **********, месечна из-дръжка, както следва: 300 лв. за времето от 23.12.2016г. до
12.07.2017г., и 200 лв., начи-нач от влизане на настоящото решение в сила до настъпване на законна причина за из-менение или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното
плащане, като за разликата над тази сума до пълния предя-вен размер – от 300 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.К, Г, ул.“г“ № , п.к. 51063, на
съпруга – Н.К.Н., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА А.М.С. и Н.К.Н. да запла-тят по сметка на РС Бургас окончателна
държавна такса в размер от по 25 лв. – всеки от тях, а вторият – и такава от 288 лв. за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с
оригинала: З.М.