РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101747 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Община Угърчин, чрез
адв. Д. П. – ЛАК, срещу В. К. В. обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че
страните по делото са сключили Договор за аренда № 406 от 17.05.2017 година, вписан
в Служба по вписванията Ловеч с вх. № 2682, том 7, № 23. парт. № 1513 от 19.05.2017
година, по силата на който ищецът е отдал под аренда на ответника Поземлен имот –
земеделска земя, представляващ имот № 15552.198002, в землището на село Голец,
община Угърчин, с площ 122.327 декара. Посочва, че съгласно чл. 5.1 от договора
арендните плащания от петата стопанска година /след изтичане на гратисния период/
се дължат в началото на всяка стопанска година, но не по-късно от 5 октомври в размер
на 100.00 лева на декар или в размер на 12 232.70 лева годишно арендно плащане от
стопанската 2021/2022 година до 2023/2024 година включително. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за годишно арендно плащане за
стопанската 2021/2022 година. Посочва, че последният дължи и лихва за забава,
съобразно чл. 35 от договора в размер на 1 741.57 лева за периода от 06.10.2021 година
до 28.02.2023 година. Навежда доводи, че за посочените вземания се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
1
ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че В. К. В. дължи на Община Угърчин сумата в размер на 12 232.70 лева -
главница, представляваща неизпълнено задължение за годишно арендно плащане за
стопанската 2021/2022 година по Договор за аренда № 406 от 17.05.2017 година,
вписан в Служба по вписванията Ловеч с вх. № 2682, том 7, № 23. парт. № 1513 от
19.05.2017 година, сумата в размер на 1 741.57 лева – лихва за забава за периода от
06.10.2021 година до 28.02.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2023 година до окончателното
изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца
разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен
представител по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, доколкото
към исковата молба не е приложен договорът за аренда, от който ищецът твърди, че
произтичат вземанията. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по Ч.гр.д. № 663/2023 година на ВТРС заверено копие на
Договор за аренда № 406 от 17.05.2017 година /л. 6-8 от Ч.гр.д. № 663/2023 година на
ВТРС/, между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът, в
качеството си на арендодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
арендатор за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен
фонд в землището на село Голец, община Угърчин, а именно: Поземлен имот №
15552.198002, с площ 122.327 декара, местност „Салоското“, начин на трайно
ползване: полска култура, VI категория, срещу което арендаторът се задължава да
създаде и отглежда трайно насаждение – сливово, срещу предоставената му площ. В
чл. 2.1 от договора страните са договорили арендуваният обект да бъде предаден с
протокол-опис, подписан между страните, като последният представлява неразделна
част от договора. Съгласно чл. 6 от договора, последният се сключва за срок от 20
стопански години, като в чл. 5 от него страните са уговорили, че за първите четири
стопански години, от 2017/2018г. до 2020/2021г., включително /гратисен период/,
арендаторът не дължи арендно плащане, като направените инвестиции по създаване на
трайното насаждение са за сметка на арендната вноска, а в чл. 5.1 страните са
договорили, че арендните плащания от петата стопанска година /след изтичане на
гратисния период/ се дължат в началото на всяка стопанска година, но не по-късно от 5
октомври в размер на 100.00 лева на декар или общо за имота в размер на 12 232.70
лева годишно арендно плащане от стопанската 2021/2022 година до 2023/2024 година,
включително /чл. 5.1.1/. Съгласно чл. 35 от договора при неизпълнение на арендното
2
плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Във връзка с договора между страните е подписан и Протокол-опис от
17.05.2017 година /л. 9 от Ч.гр.д. № 663/2023 година на ВТРС/, съгласно който на
посочената дата арендодателят е предал на арендатора недвижимия имот, обект на
договора.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 663 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.03.2023 е издадена Заповед № 249 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. К. В. за сумата
в размер на 12 232.70 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение за
годишно арендно плащане за стопанската 2021/2022 година по Договор за аренда №
406 от 17.05.2017 година, ведно със законната лихва от 01.03.2023 година до
изплащане на задължението, сумата в размер на 1 741.57 лева – лихва за забава за
периода от 06.10.2021 година до 28.02.2023 година, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 279.48 лева за държавна такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение
вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по посочения по договор за аренда, че
е изпълнил задълженията си по договора, т.е. че е предоставил за ползване процесния
недвижим имот. В тежест на ответника по делото е да докаже евентуалните си
възражения, срещу предявения иск, включително че е изпълнил задълженията си
арендното плащане за стопанската 2021/2022 година.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по сключен между тях Договор за аренда № 406 от 17.05.2017 година /л. 6-8
3
от Ч.гр.д. № 663/2023 година на ВТРС/, по силата на който ищецът, в качеството си на
арендодател, е предоставил на ответника, в качеството му на арендатор за временно
възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на село
Голец, община Угърчин, а именно: Поземлен имот № 15552.198002, с площ 122.327
декара, местност „Салоското“, начин на трайно ползване: полска култура, VI
категория, срещу което арендаторът се е задължил да създаде и отглежда трайно
насаждение – сливово, срещу предоставената му площ. Изпълнението на задължението
от страна на ищеца за предоставяне на процесния недвижим имот за ползване от
ответника безспорно се установява от подписания между страните Протокол-опис от
17.05.2017 година, което от своя страна е породило задължението на насрещната
страна по договора. Съгласно чл. 5 от договора, за първите четири стопански години,
от 2017/2018г. до 2020/2021г., включително /гратисен период/, арендаторът не дължи
арендно плащане, като направените инвестиции по създаване на трайното насаждение
са за сметка на арендната вноска, а в чл. 5.1 страните са договорили, че арендните
плащания от петата стопанска година /след изтичане на гратисния период/ се дължат в
началото на всяка стопанска година, но не по-късно от 5 октомври в размер на 100.00
лева на декар или общо за имота в размер на 12 232.70 лева годишно арендно плащане
от стопанската 2021/2022 година до 2023/2024 година, включително, т.е арендното
плащане за стопанската 2021/2022 година е дължимо до 05.10.2021 година. По делото
липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за изпълнението на
задължението по договора от страна на арендатора, респективно - за наличието на
други основания за погасяване на задължението на същия.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск за установяване
дължимостта на уговореното между страните по Договор за аренда № 406 от
17.05.2017 година арендно плащане за стопанската 2021/2022 година в размер на
12 232.70 лева, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да
бъде уважен.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава, следва да се има
предвид, че в чл. 35 от сключения между страните договор, страните са договорили, че
при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая по делото
падежът на задължението е уговорен – не по-късно от 05 октомври на стопанската
година, т.е. длъжникът е изпаднал в забава на 06.10.2021 година. Изчислена с он-лайн
калкулатор лихвата за забава за периода от 06.10.2021 година до 28.02.2023 година е в
размер на 1 764.83 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск за лихва за забава следва да бъде уважен за сумата в размер на
1 741.57 лева.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
4
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни
разноски в размер на 1 279.48 лева, от които сумата в размер на 279.48 лева - внесена
държавна такса и сумата в размер 1 000.00 лева – депозит за назначаването на особен
представител на ответника, а в заповедното производство ищецът е доказал
извършването на разноски в размер на 279.48 лева - внесена държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. В. от *, с ЕГН **********,
че ДЪЛЖИ на ОБЩИНА УГЪРЧИН - град Угърчин, пл. "Свобода" № 1, БУЛСТАТ
********** СУМАТА в размер на 12 232.70 лева /дванадесет хиляди двеста тридесет и
два лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща неизплатено арендно
плащане за стопанската 2021/2022 година по Договор за аренда № 406 от 17.05.2017
година, СУМАТА в размер 1 741.57 лева /хиляда седемстотин четиридесет и един лева
и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава от 06.10.2021 година до
28.02.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 249 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 година по Ч.гр. д. № 663/2023 година на
ВТРС.
ОСЪЖДА В. К. В. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
УГЪРЧИН - град Угърчин, пл. "Свобода" № 1, БУЛСТАТ ********** СУМАТА в
размер на 1 279.48 лв. /хиляда двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки/ – направени по настоящото производство разноски, както и СУМАТА в
размер на 279.48 лв. /двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ –
направени по заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 663 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2023 година.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5