Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 11.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Габриела Владова и в
присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 161 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 213 от КЗ / отм./и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЗК „У.“ АД поддържа, че на
28.07.2015г. на кръстовището по обходен път Враца-София с път ІІІ-101, е
настъпило ПТП между лек автомобил „Опел“ с рег.№ *******, с водач Т.Ц.М.и л.а.
„БМВ“ с рег.№*******с водач Ж. С.П., за което бил съставен протокол за ПТП от
29.07.2015г. и видно от мотивите към присъдата на Врачански РС имало
съпричиняване. Сочи, че той като застраховател на л.а.“БМВ“ по полица №
15022170081 бил уведомен за щетата, като повредите били отстранени в сервиз „Н.А.09“
ЕООД и стойността на ремонта е възлязла на 58 399 лв., която сума е
надлежно изплатена от застрахователя по описания начин. Твърди, че автомобила
„Опел“ има сключена застраховка с ответника „ГО“ по описаната полица, като
поради констатираното съпричиняване, застрахователят на ответника му дължи 50%
от изплатеното обезщетение или сумата от 29 215,50 лв., както и 15лв.
–ликвидационни разходи, като претендира и сумата от 3 506,02лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.09.2017г. до
30.11.2018г., ведно с направените разноски. С допълнителната искова молба от
22.03.2019г. ищецът оспорва доводите на ответника. Твърди, че процесното ПТП не
е причинено при пряк умисъл, което би означавало виновният да отговоря по чл.
115 и сл. от НК, което не е така. Твърди и че са налице основанията за регрес,
тъй като водачът на застрахования при ответника автомобил е допринесъл за ПТП
като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил и е навлязъл в
кръстовището, без да го изчака и да се увери, че е безопасно, който принос
счита, че е 50 %. Оспорва твърдението, че обезщетението е завишено, тъй като
увреденият автомобил е бил на 2г. и 3 м. от първа регистрация и обезщетението
следва да покрива изцяло щетите по фактура от официален сервиз. Възразява срещу
доводите относно обвързващата сила на присъдата. В хода на съдебното
производство поддържа претенциите си чрез процесуалните си представители –
юриск. Д. и Захариев и претендира уважаването им и присъждането на разноски по
списък.
Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва
иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 01.03.2019г. и допълнителния отговор от 17.04.2019г.
Твърди, че ищецът ЗК „У.“ АД неоснователно е изплатила обезщетение, тъй като
било налице основание за отказ за изплащане на такова по смисъла на чл. 211,
т.1 от КЗ / отм./, тъй като от мотивите към присъдата се установявало, че
водачът на „БМВ“ умишлено е причинил процесното ПТП, управлявайки автомобила
със скорост 186,76 км.ч, многократно над допустимата от 70 км./ч. Освен това
поддържа, че не е налице основание за регрес, тъй като от представената
присъда, която е срещу Ж. П. за причинената смърт на другия водач –Т.М., се
установява, че причинител на вредите е застрахованото при ищеца лице, а
застрахования при него водач е увредено лице. Сочи, че мотивите на присъдата,
където се сочи съпричиняване, не са задължителни за гражданския съд.
Алтернативно, в случай, че се установи виновно поведение на водача на л.а.“Опел“
сочи, че оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, размера на
същите, като твърди, че е завишен, позовавайки се на мотивите на присъдата,
където се сочи, че щетата по л.а. „БМВ“ е 12 676,05 лв., оспорва се и
вината на Т.М. и при евентуалност, ако се приеме съпричиняване, счита, че то е
не повече от 10%. В допълнителният отговор от 17.04.2019г. ответникът поддържа
оспорването, като счита, че неоснователното плащане на обезщетение е видно от
т.6.2.5 и 6.2 от Представените Общи условия, а именно, че не се дължи
обезщетение, тъй като лицето, управлявало застрахованото МПС е извършило
престъпление, което е видно от присъдата, а и в случая е налице груба
небрежност. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД, тъй като деликвентът
е застрахования при ищеца водач и няма основание за регрес. В случая бил
обезщетен виновния водач, а не пострадало трето лице, поради което не била
приложима хипотезата на чл. 213 от КЗ / отм./. В хода на съдебното производство
поддържа оспорването и отхвърлянето на иска чрез процесуалния си представител –
адв. К..
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
материалите по приложеното НОХД №170/2017г. на Врачанския окръжен съд, както и
от представената в заверен препис присъда №7/19.04.2017г., че подсъдимият Ж. С.П.
е признат за виновен в това, че на 28.07.2015г. около 08,40ч. на кръстовище, образувано
от обходен път Враца – София /Е-79/ с път ІІІ-101 гр. Враца – гр. Криводол, при
управление на МПС лек автомобил „БМВ“, модел 740Д, с рег. № *******,
собственост на ЕТ „А. – А. П.“, в посока от гр. Монтана към гр. София, в
нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДП, управлявайки с
превишена скорост от 186,76 км/ч. при допустима 70 км./ч., е допуснал ПТП, в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Ц.М..
В приложенията се намира в
оригинал протокола за оглед на ПТП от 28.07.2015г., в който подробно са описани
данните и констатациите на разследващия полицай при РУ на МВР – гр.Враца, като
са приложени многобройни снимки, експертизи и други материали по дознание
863/2015г.
Не се спори и се установява от представената
застрахователна полица №15022170081 сключена между ЗК „У.“ АД и застрахования
ЕТ „А. – А. П.“ от с. Горна Ковачица, че въпросният лек автомобил „БМВ“, модел
740Д, с рег. № *******, година на производство 2013г., е със застраховка Каско
за периода от 16.07.2015г. до 15.07.2016г. като застрахователанта сума по
Клауза А е 105 000 лв. Представено е и свидетелството за регистрация на
процесния автомобил, както и удостоверение за техническа изправност по протокол
№7751912 от 16.04.2015г.
В представената застрахователна
преписка се съдържа уведомително писмо, опис на щетите от 30.07.2015г., както и
оферта от сервиз „Н.А.09“ ЕООД за необходимите дейности по детайли, както и
проформа-фактури от фирмата, по която сумата за части е 48 513,88лв., а с
ДДС – 58216,66 лв., отделно за труд офертата е 4 839,67 лв. с вкл. ДДС,
като върху същата е поставено разпореждане, че с отстъпката сумата е определена
на 58 399 лв., която е посочено, че се одобрява с резолюция от
28.06.2017г. и за което е представено решение №1/02.08.2017г. като е решено да
се изплати сумата на клиент по посочената банкова сметка. ***ждане на Ю.Б.от
04.08.2017г. / лист 51 към исковата молба/. С писмо с вх.№310-03-3588/24.08.2017г.
от ищцовото дружество са заведени трите описани регресни претенции към
ответника, включително и процесната за сумата от 29 214,50 лв.
С писмо от 05.10.2017г.
ответникът е отговорил, че отказва да изплати претендираното обезщетение, тъй
като няма данни причинените на увреденото МПС вреди да се дължат на
противоправното и виновно поведение на застрахованото при него лице.
От приложената справка –проверка
за сключена застраховка Гражданска отговорност се установява, че за МПС с номер
на рама – описания за периода от 25.06.2015г. до 24.06.2016г. за автомобила с
ДКН *****е сключената такава с ответното дружество под № 01/115001672042, като
е отразена дата на прекратяване на полицата -15.12.2015г.
От представената към отговора
проверка за сключена застраховка ГО се установява, че за водача на л.а.“БМВ“ е
сключена такава в процесния период в ЗК „Лев инс“ АД.
На стр. 15 и следващите като
приложение към ДИМ са приложени Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС на
ищцовото дружество, в сила от 06.04.2015г.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ж.Е., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото
лице сочи, че след обстойно запознаване на приложените материали по делото от
техническа гледна точка най – вероятен е следният механизъм на настъпване на
произшествието: На 28.07.2015 г. около 08.40 ч. лек автомобил „БМВ“ с рег. № *******
се е движил по обходен път Враца – София, път Е-79 в посока от гр. Монтана към
гр. София с превишена скорост. В същото време по път III -101 Враца – Криводол се е движил лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № *****Същият при наличие на знак „Стоп“ е навлязъл в кръстовището от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. Последвал е
удар между предна дясна част на лек автомобил „БМВ“ и лява странична част в
областта на преден ляв калник и предно ляво колело на лек автомобил „Опел“.
След удара лекият автомобил „БМВ“ е продължил движението си напред и наляво,
напуснал е пътното платно през левия банкет, минал през водосточната канавка и
се е установил в затревената част. Лекият автомобил „Опел“ от своя страна е
започнал да ротира около масовия си център по посока на часовниковата стрелка,
като от инерционна сила тялото на водача е изпаднало от автомобила. Автомобила
е спрял в дясно на около 900 . Щетите по лек автомобил „БМВ“,
рег. № ******* са подробно описани в опис и дадени на стр.3 от заключението. Според
вещото лице че уврежданията по автомобила са в причинно- следствена връзка с
ПТП. По отношение стойността на щетите, експертът сочи, че процесния автомобил е
с дата на първа регистрация 08.04.2013
г. и към дата на събитие 28.07.2015 г. е бил в експлоатация две години,
три месеца и двадесет дни. Същият към
дата на събитие и бил в гаранция и ремонта му е следвало да се извърши в
оторизиран за марката сервиз. Сочи, че е направена калкулация на необходимия
ремонт в програма „Audatex“, като са заложени нормо времена
на производителя на автомобилите „БМВ“ при стойност 4,16 лв. за работна
единица( 41,60лв/с.ч.) и стойност на оригинални резервни части. Стойността на
необходимия ремонт на лек автомобил „БМВ“, рег. № ******* възлиза на 72 969.91 лева / седемдесет и две хиляди
деветстотин шестдесет и девет лева и 91 ст./ съгласно приложена към
експертизата разработката на щетата. Вещото лице сочи, че от определения
механизъм на настъпване на произшествието е видно, че при положение, че водачът
на лек автомобил „Опел с рег.№ *****би изчакал на знак „Стоп“ преминаването на
лек автомобил „БМВ“, рег. № *******, то произшествието не би настъпило. В
допълнителното заключение вещото лице въз основа на протоколите от
местопроизшествието, сочи подробности по механизма на настъпването му и данните
за това. Сочи, че местопроизшествието е на обходен път гр. Враца (път Е - 79)
гр. Монтана – гр. София и път III -101 (гр. Враца – гр. Криводол,
като преди кръстовището посока гр.
Монтана се състои от четири на брой ленти за движение на пътни превозни средства,
с ясно видима хоризонтална маркировка за организация на движението, като описва
подробно всяка лента. Пътното
покритие е от едрозърнест асфалт, без неравности, ново положен,а от двете
страни на двата пътя се намират банкети на нивото на пътя. Сочи, че гледано по
път Е-79 в посока на огледа преди кръстовището се намират знаци „А26“ и знак
„В26“(ограничава скоростта до 70 км/ч) По път III- 101 от двете страни на кръстовището се намират знаци „В26“(ограничава
скоростта до 40 км/ч) и непосредствено преди кръстовището се намират 2 бр.
знаци „Б2 Стоп“. Съгласно протокола на местопроизшествието се намерили следните
ППС: лек автомобил „БМВ – 740“ с рег. *******, разположен извън пътното
платното в ляво от него, с насоченост североизток със задно ляво колело 67,90
м. от линията на ориентира и предно дясно колело на 69,90 м от линията на
ориентира и на 10,30 метра в ляво от левия ръб на пътя, а лекият автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****- разположен в най-дясната лента след
кръстовището с насоченост югоизток с предна дясна гума на 79,90 м. от линията
на ориентира и на 1,65 м. в ляво от десния ръб на пътя и задна лява гума на
77,90 от линията на ориентира на осевата линия. На 32,60 м. от линията на
ориентира и на 12 м. в ляво от десния ръб на пътя се намерило начало на
отпечатък, продължаващ в ляво по диагонал на пътя, излизащ извън него и
завършващ под задно дясно колело на л.а. „БМВ“. На 40,0 м. от линията на
ориентира и на 10 м. вляво от десния ръб на пътя - начало на „С“-образна следа
с направление посоката на лек автомобил „ Опел Корса“ и завършващ по предно
дясно колело на автомобила. На 73,50 м. от линията на ориентира и на 1,30 м. вляво
от десния ръб на пътя имало предно ляво колело-комплект с амортисьор лек автомобил „ Опел Корса“. След 33-ти метър
от линията на ориентира в лявата половина на пътя - разпръснати парчета от
пластмаси, стъкла и отпечатък от разлята
боя – та цвят оранжев……На 71,70 м. от линията на ориентира в крайна лява лента
след кръстовището се намерил труп на мъж на видима възраст от 80 г. легнал с
лицева част на асфалта. На представените в експертното заключение снимки е
отразено сателитно изображение на мястото на произшествието, като с червено е
обозначена посоката на движение на лек автомобил „БМВ“ ,а със зелено тази на
лек автомобил „Опел“. В отговор на въпроса за скоростите на движение на л.а
„БМВ” и л.а „Опел Корса” преди да възникне опасността от ПТП, по подробно
описаните изходни данни и формула на стр. 5, 6 и 7 от заключението, вещото лице
сочи, че приема, че скоростта на движение на л.а. „БМВ“ непосредствено преди да
настъпи удара е била около 82 км/ч а скоростта на движение на л.а. „Опел“
непосредствено преди да настъпи удара е била около 21 км/ч. Сочи, че видно от данните
от протокола за оглед, не е отбелязано наличие на спирачни следи преди мястото
на удара оставени от двата автомобила, поради което експертизата приема, че
скоростта на лек автомобил „БМВ“ в района на произшествието е била 82 км/ч.
Експертът сочи, че маркировката е описана в протокола за оглед. Твърди, че по
делото няма данни, от които да може да се направи извод че водача на лек
автомобил „БМВ” е предприел спиране преди удара, като за да се определи
разстоянието, на което се е намирал лек автомобил „БМВ”, в момента в който лек
автомобил „Опел“ е започнал да пресича стоп линията е необходимо първо да се определи времето за движение на
лек автомобил „Опел“ до мястото на удара. Сочи, че в материалите по делото няма
данни как лек автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището, потегляйки от място и
достигайки скорост от 21 км/ч в момента на удара или се движил с постоянна
скорост, като е определил времената за движение и при двата варианта на стр. 8
от заключението. Сочи, че при потегляне от място, разстоянието, на което би
се е намирал лек автомобил „БМВ“ при
този вариант е 128,48 м., а при движение на лек автомобил „Опел“ до мястото на
удара с постоянна скорост от 21 км/ч., разстоянието е 64, 24 м. По отношение на опасната зона на
спиране, вещото лице сочи, че предвид дължината на пълния спирачен път на лек автомобил
„БМВ“ в конкретната пътно-климатична
обстановка с установената скорост от 81,73 км/ч. и маскимално разрешената за движение в конкретния участък от 70
км/ч., изчислена по описаната на стр. 9 формула, се получава съответно 65,45 м.
и 51,91 м. при скорост 70 км./ч. Вещото лице сочи, че в материалите по делото
няма категорични данни водачът на лек автомобил „Опел“ да е спрял преди да
навлезе в кръстовището. В отговор на въпроса имал ли е техническо време водачът
на л.а „Опел Корса” да завърши започнатата от него маневра, ако л.а „БМВ” се е
движел с максимално допустимата за този пътен участък скорост, вещото лице след
изчисленията сочи, че при потегляне на „Опела“ от място, лекият автомобил
„БМВ“ би се намирал на 110,03 м. до
мястото на удара, и се получава, че в момента, в който лек автомобил „Опел“ е
напуснал с целия си габарит лентата за движение на лек автомобил „БМВ“, последният би се намирал
на 110,03 – 101,67 = 8,36 м от коридора на движение на лек автомобил „Опел“
като по този начин същите са щели да се разминат безконфликтно, при запазване
на праволинейното движение от страна на водача на лек автомобил „БМВ“. Сочи
също и че при втория вариант - равномерно движение лек автомобил „Опел“, в този
случай лек автомобил „БМВ“ би се намирал
на 55,02 м до мястото на удара, се получава, че в момента, в който лек
автомобил „Опел“ е напуснал с целия си габарит лентата за движение на лек автомобил „БМВ“ , последният би се
намирал на 55,02 – 46,85 = 8, 17 м от коридора на движение на лек автомобил
„Опел“ като по този начин същите са щели да се разминат безконфликтно при
запазване на праволинейното движение от страна на водача на лек автомобил „БМВ“.
Следователно според вещото лице и във двата варианта, ако л.а. „БМВ“ се е
движил с максималната допустима скорост за участъка, двата автомобила биха се
разминали без да се ударят.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 213 ал. 1 КЗ / отм., но в сила към деня на процесното
събитие/, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 213а от КЗ
/отм./ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч.
доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. За уважаване
на предявената исковата претенция за главницата ищецът следва да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпване на застрахователно
събитие и размера на обезщетението за щетите, изплащането му на застрахования,
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между виновния за ПТП и причинените щети водач и ответното застрахователно
дружество, а по претенцията за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на дължимата лихва. В случая по делото не се спори, че на л.а. „БМВ“ е
сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество. Не се спори и
относно настъпване на ПТП с другия автомобил – л.а. Опел, за водача на който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна
към процесния период. Не се спори и относно изплащането на застрахователно
обезщетение за имуществените щети по процесния л.а. „БМВ“ от страна на ищеца,
като съгласно заключението на автотехническата експертиза описаните щети са в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, като тяхната стойност предвид факта,
че увреденият автомобил е в експлоатация две години, три месеца и двадесет дни, то се следва
отремонтиране в оторизиран сервиз, при което стойността им възлиза на 72 969.91 лева съгласно приложена към
експертизата разработката на щетата. Ищецът е заплатил обезщетение в размер на
сумата от 58 399 лв., с платежно нареждане на Ю.Б.от 04.08.2017г. С оглед
възражението на ответника спорен се явява въпросът следвало ли е от страна на
ищеца като застраховател по имуществената застраховка „Каско“ да заплати
обезщетение за щети по автомобила при процесното ПТП. Следва да се отбележи, че
това дали виновен за ПТП е водача на увредения автомобил или не, е ирелевантно
за отговорността на застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, който
дължи обезщетение за причинените имуществени щети и при вина на водача, чийто
автомобил е застрахован. Ответникът твърди, че има изключен риск по чл. 211,
т.1 от КЗ / отм./ и по т. 6.2.5 и 6.3 от Общите условия, тъй като лицето,
управлявало процесното МПС е извършило престъпление, което се установява от
представената присъда, като в първият отговор е изтъкнал, че водачът е причинил
процесното ПТП умишлено, тъй като е управлявал автомобила с многократно превишена
скорост от 186,76 км./ч., при допустима 70 км./ч., а в допълнителният отговор
твърди, че е налице груба небрежност предвид управлението с такава скорост на
автомобила. В случая в т.6.2.5 от ОУ на „У.“ е уговорено, че застрахователят не
дължи обезщетение, когато при настъпване на застрахователното събитие, лицето,
което е управлявало МПС е извършило престъпление или се е опитало да избяга от
съдебно преследване след извършването на такова. В т.6.3 се съдържа клауза, че
застраховката не покрива щети и застрахователят не изплаща обезщетения за щети
в резултат на груба небрежност, като такава е неполагането на минималната
необходима грижа при използване и поддръжка на застрахованото МПС, както и при
самонадеяност. Съдът намира, че обемът на
застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона / в процесния случай с оглед темпоралния момент разпоредбата на чл. 183, ал.
1 КЗ / отм./, и
от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на
предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ - и от общите условия на застрахователя за
съответния вид застраховка. В разпоредбата на чл. 211 КЗ е закрепено правилото, че основанията, при
които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени
изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т. 1/. Освобождаването на
застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие е позволено от закона само при условието, визирано в чл.
211 КЗ - ако умисълът е свързан с поведението на застрахования или на
третото ползващо се от застраховката лице. Ако увреждащото деяние притежава белезите на
предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му
характер не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд, който разглежда иска на застрахования за заплащане на
застрахователно обезщетение, е компетентен да преценява деянието единствено от
гледна точка на обективните му признаци, не и да го квалифицира като умишлено.
В противен случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по
повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска, в който смисъл е налице практика на ВКС / решение №4/21.03.2012г. по т.д.№81/2011г., ІІ
т.о., решение № 181 от 03.06.2010 г. по т.
д. № 281/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение от 05.01.2007 г. по гр. д. №
1619/2006 г. на .Софийски апелативен съд, решение № 1410 от 01.11.1999 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВКС, V г. о., и мн.др. В случая постановената от Врачански окръжен съд присъда за
водача Ж. С.П. е за допускане на ПТП, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на посоченото лице, а не за престъпление при умисъл. Липсват данни
умисъл за настъпване на ПТП и смъртта на водача М. да е установен с влязло в
сила решение по иск по чл. 124, ал.5 от ГПК и съдът е обвързан от постановената
присъда, според която деянието е причинено поради непредпазливост, а не
умишлено. Предвид горното съдът не споделя доводите на ответника, че е налице
умишлено престъпление, поради което не се е дължало обезщетение. Дори и съзнателно
водачът П. да е управлявал процесният автомобил с посочената в мотивите на
присъдата висока скорост, то не означава, че ПТП и смъртта на другия водач са
причинени умишлено, т.е. при пряк или непряк умисъл.
По отношение на виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Опел корса“, който е застрахован при ответника, съдът намира, че по настоящото
дело, включително и в материалите от приложеното наказателно, няма ясни и
категорични данни относно това дали същият е спрял или не на знак „Стоп“ преди
да навлезе в кръстовището. В мотивите на процесната присъда изрично се сочи, че
експертите дават заключение за механизма на ПТП в три варианта на движение на
л.а. „Опел корса“, от които два допустими, а именно – да е спрял на стоп
линията, но след това ускорително да се е движил до мястото на удара, да се е
движил закъснително преди кръстовището и без спиране, ускорително до мястото на
удара, но и при двата варианта се сочи изрично, че ПТП не би настъпило, ако
водачът на л.а.“БМВ“ се е движил с максимално разрешената скорост от 70 км./ч.
или по-ниска, независимо от вероятните хипотези на движение на другия
автомобил. Следователно, дори и да е бил спрял на знак Стоп, то ударът пак би
настъпил, тъй като водачът на л.а. „БМВ“ се е движил с изключително висока и
несъобразена скорост. Както изрично сочи и експертът Е., изготвил основно и
допълнително заключение по настоящото дело, което се кредитира от съда, липсват
данни как лекият автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището, а именно
потегляйки от място / след спиране на знак Стоп и достигайки скорост от 21км./ч
в момента на удара или се е движел с постоянна скорост, но видно от отговора на
въпрос осми от допълнителната експертиза, и в двата случая ударът не би
настъпил и двата автомобила са щели да се разминат безконфликтно при спазване
на праволинейното движение от страна на водача на л.а. „БМВ“ и при движение със
съобразена с максимално допустимата скорост. Настоящият съдебен състав
кредитира заключението на допълнителната автотехническа експертиза относно
посочения факт, а именно, че няма категорични доказателства по настоящото дело,
а и в наказателното производство, дали починалият водач на л.а. „Опел“ е спрял
или не на знака „Стоп“ преди навлизане в кръстовището. Този факт не е установен
с влязлата в сила присъда, тъй като не е елемент от тези, които са съставомерни
за деянието, но и в двата варианта основната причина за настъпване на ПТП е
несъобразената скорост на движение на водача, управлявал л.а.БМВ – Ж. С.П.,
който е признат за виновен, като установената от наказателния съд превишена
скорост е фиксирана в диспозитива на постановената присъда и тя е 186,76 км.ч.
И в двата варианта, обаче, независимо дали скоростта му е била 186,76 км.ч или
82 км.ч. / според експертизата по делото/, експертът сочи категорично на
извода, че ако тя е била до 70 км.ч., каквато е максимално допустимата съгласно
поставените знаци в района, ПТП не би настъпило. Според вещото лице ако лек
автомобил БМВ се е движил с разрешената скорост от 70км/ч, дължината н опасната
зона за спиране е 51,91м., отстоянието на БМВ при потегляне от място на Опел е
110,03м., което означава, че при реакция на водача на БМВ на аварийно спиране,
ударът е предотвратим. Отстоянието от мястото на удара на БМВ, без
спиране на Опел е 55,02м., което означава, че ударът също би бил
предотвратим. Следователно, независимо от спирането или не на знак Стоп от
водача, застрахован при ответника, ударът е бил предотвратим и не би настъпил
при движение със скорост, съобразена с максимално допустимата от водача на л.а.
„БМВ“. Предвид горното съдът намира, че вината за настъпване на процесното ПТП
е изцяло на водача Ж. С.П., управлявал л.а. „БМВ“, за обезщетяването на
вредите, върху който се води процесния регресен иск. Към неговия застраховател
по застраховка „ГО“ би могъл да се обърне ищеца, но от ангажираните по делото доказателства по
никакъв начин не се установи при пълно и главно доказване, че водачът на другия
л.а. „Опел“ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да
е причина за настъпване на ПТП, тъй като не се установи безспорно, че е
преминал кръстовището без да спре на знак „Стоп“. Напротив, скоростта му към
момента на удара от около 21 км./ч. е възможна при спиране на знака Стоп преди
навлизане в кръстовището, както се сочи от експерта. Както е изтъкнал и
автоекспертът в заключението си в материалите по делото няма категорични данни
водачът на лек автомобил „Опел“ дали е спрял преди да навлезе в кръстовището
или не е спрял, но и в двата варианта, ако другият лек автомобил „БМВ“ се е
движел с допустимата максимална скорост, ПТП не би настъпило, а двата
автомобила биха се разминали. Следователно, на първо място ищецът не установи
надлежно виновно противоправно поведение на застрахования при ответника по застраховка
ГО водач, изразяващо се в нарушение на правилата за движение, а именно не
спиране на знак „Стоп“. Този факт не е елемент от фактическия състав на
престъплението, поради което не се следва установен от представената присъда. Постановената
присъда, обаче, е категорична относно деянието на водача на л.а. „БМВ“, който е
водач на увредения автомобил, включително и относно неговата несъобразена
скорост. Ако ищецът е желаел да установи факта на нарушение на правилата за
движение от водача на л.а. Опел е следвало да ангажира съответните
доказателства, тъй като мотивите на присъдата, освен в частта относно деянието,
дееца и неговата противоправност, не се ползват със задължителна и обвързваща
гражданския съд сила. Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971г. по
гр.д. № 130/1971г. на І г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр.д. № 1789/76
на І г.о., Решение № 53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС, Решение №
3421/18.01.1980г. по гр.д. № 1366/1979г.-І г.о., Решение № 2759/26.09.1981г. по
гр.д. № 2095/1981г.-І г.о./ е, че влязлата в сила присъда относно формира сила
на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд само когато
размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат
обвързваща сила. При спор, страните в гражданския процес могат да установят
вида и обема на щетата с допустимите доказателства. Становището, че обективните
граници на силата на пресъдено на присъдата обхващат само изчерпателно
посочените в разпоредбата на чл. 300 ГПК обстоятелства последователно е
проведено и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС-Решение № 25
от 17.03.2011г. по т. д. № 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ, т. о. и Решение № 22 от
05.05.2011г. по т. д. № 368/2010г. на І, т. о. на ВКС. В постановената присъда няма
диспозитив и съставомерно признат факт на съпричиняване на процесното ПТП и от
ангажираните по делото доказателства от страна на ищеца, който носи
доказателствената тежест, също не се установи по безспорен начин виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Опел“, застрахован при ответника.
Няма категорични доказателства за неговото поведение преди навлизане в
кръстовището, т.е. не се установи твърдението на ищеца, че той е нарушил
поставения знак, но дори и да не е спрял на знака „Стоп“, както се сочи от
експертното заключение, при движение със съобразена с маркировката скорост от
70 км.ч. от страна на водача на другия автомобил, двете коли биха се разминали
и не би настъпило процесното ПТП. Горното изключва съпричиняване на ПТП от
страна на застрахования при ответника водач, независимо от поведението му, поради
което съдът намира, че предявената регресна претенция се явява неоснователна и
недоказана и искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на
ищеца не се следват разноски, а от страна на ответника се претендират такива в
общ размер на сумата от 2590 лв., които включват такси за съдебни
удостоверения, 300 лв. – депозит за АТЕ и 2 280 лв. – адвокатско
възнаграждение, за изплащането на което с молба от 18.04.2019г. / стр.32 и сл.
от делото/ са представени доказателства – фактура, от която се установява
начислен размер от 1900 лв. без ДДС и 2 280 лв. с включен ДДС. Ответникът
е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
цената на исковете / общо 32 720,52 лв./, размерът на същото възлиза на
1511,62 лв. без ДДС, но предвид данните, че адвокатското дружество, на което
ответникът е заплатил възнаграждението видно от фактурата е регистрирано по
ЗДДС, то следва горната сума да се възприеме с начислен ДДС или същата възлиза
на 1813,94 лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведени са две съдебни заседания, като второто се е наложило само
поради допълнително поставени задачи към САТЕ, поради което са налице
предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника.
Предвид горното присъдените на ответника разноски следва да са в общ размер на
1813,94 лв. – адвокатско възнаграждение плюс 310 лв. – такси и депозит за
експертизата, или сумата от 2123,94 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от З.к. „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със
съдебен адрес *** – адв. М.К., с правно основание чл. 213 от КЗ / отм./ за
присъждане на сумата от 29214,50 лв. / двадесет и девет хиляди двеста и
четиринадесет лева и петдесет стотинки/, главница, представляваща половината от
изплатено застрахователно обезщетение за увреден л.а. „БМВ“ с рег.№ ********при
ПТП, настъпило на 28.07.2015г. и 15 лв. – ликвидационни разноски, както и иска
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 3506,02 лв.,
представляваща лихва върху главницата за периода от 25.09.2017г. до
30.11.2018г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА З.к.
„У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.
„А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен
адрес *** – адв. М.К., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 2123,94 лв. / две
хиляди сто двадесте и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи
съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: