№ 21
гр. С., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Стр.
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225400600046 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 8001/15.02.2022г. по НОХД № 161/2018г. на Девинския
районен съд е признат подсъдимият З.. З. К. за ВИНОВЕН в това, че на
29.03.2017г., около 01.30 ч., в заведение „Музей на Мечките", намиращо се в
с.Триград, обл.С., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от свобода" не по-малко от
една година, наказанието на което не е било отложено по чл.66 от НК
/Присъда № 130/07.10.2011 г. по НОХД № 69/2010 год. на Районен съд -
Девин, влязла в законна сила на 30.03.2012г./ и след като е бил осъждан два и
повече пъти на "Лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК /Определение от 10.10.2014 г. по НОХД № 785/2014
год. на Районен съд - С., влязло в законна сила на 10.10.2014г.; Споразумение
№ 354/13.05.2016 г. по НОХД № 2047/2016 год. на Районен съд - Пловдив,
влязло в законна сила на 13.05.2016г./ и не са изтекли сроковете по чл.30, ал.1
1
от НК, чрез нанасяне на два удара със стъклени бутилки в областта на главата
причинил две средни телесни повреди на П.С.М. с ЕГН ********** от с.
Триград, обл. С., изразяващи се в:
1. Две разкъсно контузии рани по главата и лицето, които пред
дясната ушна мида и на дясната буза са образували при зарастването
цикатрикси, наложили оперативно лечение, довели до обезобразяване на
лицето и
2. Остра следкръвоизливна анемия, довели до разстройство на
З.авето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.131а,
предл. 2, във връзка с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б" от НК във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б."б" от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато от така наложеното
наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият З.. З. К. е
бил задържан под стража за срок от 24 часа по ЗМВР със Заповед за
задържане на лице рег.№ 252 зз-31 от 29.03.2017г.
На подсъдимия З.К. са възложени и направените по делото разноски,
като е осъден да заплати 578.91 лева в полза на ОД на МВР - С. и 1283.34 лева
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC- Девин.
Недоволни от тази присъда са останали адв.В.В. и адв.С.К. –
защитници на подсъдимия З.К., които я обжалват, с оплакване за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, тъй като е постановена
при съществени нарушения на правилата в чл.305, ал.2 от НПК и на
задължителните указания в приетото Постановление № 12/29.11.1973 на
Пленума на ВС, т.Ш, т.2.и в частност на т.4,5 и 8 от същото. Развиват се
доводи, че по същество липсват мотиви, тъй като съдът не е направил
подробен анализ на събраните доказателства и не е посочил съображения за
всеки един от елементите на неизбежната отбрана, регламентирани в чл.12,
ал.1 от НК, при изричното им позоваване, че такива предпоставки за
приложението на тази разпоредба са били налице - с нанесените удари с
бутилка подсъдимият е предотвратил застрашаващото живота му „душене” и
не е имало никакво прекъсване на нападението от страна пострадалия, до
2
нанасянето на ударите му с бутилка. Иска се отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд или
постановяване на нова, с която подсъдимият се оправдае по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият З.К., лично и със защитниците си
адв.В.В. и адв.С.К., поддържа жалбата.
Представителят на О.П. – С. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и предлага да се потвърди присъдата.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на
страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.ският окръжен съд намира
жалбата за неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.. З. К. и пострадалият П.С.М. са били приятели. На
28.03.2017г., около 22.00 ч. пострадалият П.М. посетил питейно заведение
„Мечките", намиращо се в с.Триград, обл. С.. Отвън до камината имало маса
и на нея били седнали свидетелите - В.М./чичо на пострадалия/, Н.М. В.Б,
А.Ч. И.К. К.а, А.И. както и подсъдимият З.К., които употребявали алкохол.
Свид. Е.Г. бил там, отговарял за заведението и си тръгнал около 23 часа в
момента, в който пристигнал свид. Е.Г. Около 22 часа си тръгнал свид. А.Ч.
Свид. Е.Г.сядал на масата при компанията, като ходил и зад бара в кухнята.
Пострадалият П.М. седнал на тяхната маса - до камината срещу З.К.,
който бил с гръб към тоалетната и с лице към камината. П.М. пиел бира,
която си купил от магазин в центъра на селото, като подс.К. също
употребявал алкохол. Още като седнал на масата пострадалият П.М. заявил
на подсъдимия К., че вечерта няма да разговаря с него, от което последният
се подразнил. Свид. П.М. бил обиден на подсъдимия за това, че последният
му обещал да му помогне да добият дърва за огрев, но го излъгал и не сторил
това. Подсъдимият К. пратил свид. М. при П.М. да му каже, че иска да
разговаря с него. Въпреки това пострадалият П.М. отказал разговор с
подсъдимия. Свид. И.К. К.а - братовчедка на подсъдимия К., отишла и
седнала до пострадалия П.М. и двамата започнала да разговаря. Подсъдимият
се подразнил от това и казал на свид. П.М. да не се занимава с братовчедка
му, заплашвал го, след което пострадалият обидил подсъдимия. Известно
3
време след това свид. В.М. чул подсъдимият да вика пострадалия П.М..
Пострадалия П.М. станал от масата, след което това направил и подсъдимият
К.. Двамата провели отново разговор, след което отново седнали на масата.
Около 01.30 ч. на 29.03.2017г., пострадалият П.М. станал от масата,
за да отиде до тоалетната, като трябвало да мине покрай подсъдимия К..
Минавайки край подсъдимия, пострадалият застанал зад него и го хванал за
врата, след което го пуснал и тръгнал към тоалетната. Пострадалият М. се
намирал около два метра от подсъдимия/мястото, посочено в зелена
окръжност на ситуационна скица на вещото лице по СТЕ - л.351 по делото и
снимка № 14 към албум - л. 313 по ДП/, когато усетил удар в дясната страна
на главата, в областта на дясното слепоочие, обърнал се и последвал удар в
лявата му страна – в областта на челото, като видял подсъдимият З.К. да
държи в ръцете си гърловините на две счупени стъклени бутилки.
Свид. В.М. станал пряк свидетел на инцидента - първо чул
подсъдимия К., че се извикал, след което настигнал пострадалия и със
стъклена бутилка подсъдимият го ударил по главата, вследствие на което
бутилката се счупила. Пострадалият се обърнал към подсъдимият и в това
време последния с друга стъклена бутилка го ударил в областта на
слепоочието. Двете бутилки се счупили и стъклата нападали по земята. От
двете бутилки в ръцете на К. несчупени останали само гърловините.
Пострадалият П.М. отблъснал с двете си ръце подсъдимия З.К., намесили се и
други – свидетелите В.М., Е.Г. М., за да ги разтървават. Всички вкупом
паднали на земята, като свидетелите Н.М. В.М. и Е.Г.били изблъскани,
паднали и се ударили в мотора на Е.Г. който бил подпрян до стената на Музея
на мечките/снимка № 14 албум - л.313 по делото и т.14 ситуационна скица по
СТЕ- л.351 по делото/.
Свид. В.М. видял, че почнало обилно кръвотечение от главата и
бузата на пострадалия П.М.. Последният имал порезни рани в областта на
слепоочието, както и на двете бузи. Пострадалият отишъл до масата и седнал
на пейката. Свид. В.М. с подръчни материали се опитвал да спре
кръвотечението му, като през това време пострадалият подал сигнал на тел.
112.
Тъй като пострадалият имал силно кръвотечение, с личния му
автомобил тръгнали в посока гр. Девин, за да пресрещнат екипа на ФСМП -
4
Девин. Автомобилът на пострадалия се управлявал от В.Б, а свид. В.М.
оказвал помощ на пострадалия. По пътя, в района на разклона за с.Гьоврен,
обл.С., се спукала гума на автомобила. Докато свид. Б. се опитвал да смени
гумата, на място пристигнала линейка с екип на ФСМП - Девин. Медиците
качили пострадалия П.М. в линейката, като с него се качили свидетелите В.М.
и Б..
Предвид това, че кървенето не можело да бъде спряно, се наложило
да извикат втори реанимационен екип на ФСМП-Девин. С втора линейка
свид. Б. - лекар във ФСМП-Девин, тръгнали от гр.Девин в посока с.Триград,
обл.С.. В района на с.Грохотно, двата екипа се срещнали. Свидетелката Б.,
когато отишла при първия екип, заварила колегата си Богданов да прави
непряк сърдечен масаж на пострадалия М., който бил в безсъзнание. Видяла,
че пострадалия имал обилно кръвотечение от дясната буза. Там имал и две
големи порезни рани, както и няколко по-малки рани.
На място д-р Б. хванала венозен периферен съд, като започнала
реанимация с водно-солев разтвор. Двете линейки тръгнали към гр. Девин,
защото кървенето не се подавало на тампонада т.е. не можело да бъде спряно.
В гр.Девин била извършена и лигатура на най-обилно кървящата рана. На
пострадалия П.М. почнало да пада артериалното/кръвното/ налягане със срив
в хемодинамиката. Предвид състоянието на пострадалия и поради липса на
адекватна образна диагностика, която би потвърдила или отхвърлила
вътрешни наранявания, пострадалият не можел да бъде настанен за лечение в
МБАЛ-Девин. Било необходимо незабавно кръвопреливане, поради окето
пострадалият бил транспортиран в МБАЛ -,,Д-р Братан Шукеров" гр. С..
Пострадалият останал в болница до 10.04.2017г. През месец юни 2017г. му
били извършени две пластични операции на белезите от раните.
За случая бил уведомен и свид. З.А. - мл. ПИ при РУ - Девин.
Същият посетил сигнала, като отишъл до заведение „Мечките" с.Триград,
обл.С.. Било му наредено да не влиза сам в заведението, а да изчака
пристигането на колегите му от РУ - Девин, а именно: В.Ч. Т.К. и Ц.К..
Последните пристигнали в с.Триград, обл.С. и влезли в двора на заведението.
Там установили част от свидетелите по делото. Впоследствие, около 06.00 ч.
посетили дома на подсъдимия К., като по данни на баба му той не бил
нощувал там. Посетен бил и домът на свид. У. но той не се намирал в него.
5
Докато полицаите били пред дома му, свид. У. пристигнал с автомобила си.
Тогава от къщата му излязъл и подсъдимия. Полицаите попитали подсъдимия
какво точно се било случило в заведението, като той признал пред полицаите,
че ударил пострадалия П.М. с бутилка по главата, но им казал, че последния
го бил хванал за гушата. Подсъдимият К. бил задържан в РУ-Девин за срок от
24 часа по ЗМВР със Заповед за задържане на лице рег.№ 252 зз-31 от
29.03.2017г.
Подсъдимият К. бил тестван с техническо средство - „Апкотест-
Дрегер 7510" с фабр.№ ARDN 0083 за наличие на алкохол в издишания
въздух, което отчело 0.85 на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух.
Вещото лице д-р Т.Д. по назначената на ДП СМЕ дава заключение,
че при инцидента на 29.03.2017г. на П.С.М. е причинено: Контузия на главата,
сътресение на мозъка; Разкъсно контузии рани по главата и лицето, две от
които пред дясната ушна мида и на дясната буза са образували при
зарастването цикатрикси, наложили оперативно лечение. Остра
следкръвоизливна анемия, която видно от предоставените документи, е
липсвала преди инцидента. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд предмет/тъпоръбест/ предмет,
каквато е и всяка стъклена бутилка, и от ръбовете на парчета стъкло от
счупването й. Възможно е те да са причинени по време и начин така, както е
съобщено в предварителните сведения от освидетелствания и е отразено в
медицински документи. Двете разкъсно-контузии рани по главата и лицето,
две от които пред дясната ушна мида и на дясната буза са образували при
зарастването циктарикси, наложили оперативно лечение, се преценяват като
довели до обезобразяване на лицето, по смисъла на чл. 129 от НК. Острата
следкръвоизливна анемия, която видно от предоставените документи, е
липсвала преди инцидента, се преценява като причинила разстройство на
З.авето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК. Контузията
на главата, сътресение на мозъка е причинило - за всяко едно от описаните
травматични увреждания - разстройство на З.авето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите рани се
преценяват като довели до разстройство на З.авето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. При повторен преглед на
П.М., извършен на 19.06.2017г., травматичните увреждания по главата и
6
лицето са зараснали. Останали са налични усложнения от травмите, които
персистират три месеца след нанасянето на травмата, и ще са налице в
бъдеще време, без да може да се определи времето за пълното им оЗ.авяване.
Белезите от раните, и от оперативните интервенции ще останат за цял живот.
От заключението на вещото лице д-р Т.Д. по назначената с
Постановление от 02.01.2018г. по ДП допълнителна СМЕ, се установява, че
времето от началото на инцидента до приемането на пострадалия М. във
ФСМП - Девин е основното, през което време той е загубил значително
количество кръв. Като цяло времето има някакво значение, но този фактор не
е водещ, не е от водещо значение, особено след първичната хирургична
обработка на раните. Основната причина за кръвозагубата е характера и
морфологията на травмата на лицето - срязването на голям кръвоносен съд в
областта на раните на лицето. Причина за откарването на пострадалия П.М. в
МБАЛ - С. не е излива на значително количество кръв, а сложността на самата
травма.
В съдебното производство е назначена нова СМЕ, по която вещото
лице Добрев дава заключение, че на П.М. е причинено: Контузия на главата,
сътресение на мозъка; Разкъсно- контузни рани по главата и лицето, две от
които пред дясната ушна мида и на дясната буза са образували при
зарастването цикатрикси, наложили оперативно лечение. Остра
следкръвоизливна анемия, която - видно от представените документи, е
липсвала преди инцидента. Механизмът на причиняване на уврежданията е
процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека,
довеждащ до възникване на определени наранявания. От карта - фиш за СМП
е отразена диагноза: Разкъсно -контузии рани на главата. В И.З. № 3868 на
МБАЛ С. е поставена диагноза: „Разкъсно-контузии рани на главата".
Първият преглед и освидетелстване на М. от специалист - съдебен лекар, е
извършено на 10.04.2017 г. - 11 дни след нанасянето на нараняванията, когато
те са в напреднал стадий на зарастване, в който стадий са заличени повечето
от белезите, по които могат да се опишат характеристиките им, за да се даде
значим категоричен експертен извод какви са те - порезни или разкъсно-
контузни. Топографското разположение на раните по главата на М. е в три
условно определени повърхности (три различни равнини): Дясна лицева
половина - три рани; Лява лицева половина - две рани; В окосмената част на
7
главата - множество малки рани. Проследявайки развитието на оЗ.авителните
процеси на раните, и описаното в медицинската документация от Отделение
по изгаряне, конструктивна и пластична хирургия при УМБАЛ „Св. Георги"
ЕАД, гр.Пловдив, в оперативния протокол е описано: „От лявата страна на
челото...разтегнат цикатрикс с триъгълна форма в следствие травмата....",
което описание дава основание да се направи извод, че раната, зараснала с
такъв цикатрикс не е „порезна", а ако е причинена с остър ръб - е получена от
тангенциалното му действие в тази област. От друга страна - стъклената
бутилка действа като твърд тъп предмет в първата фаза на съприкосновение с
контактната повърхност, а парчетата стъкла от счупена бутилка след удара,
действат като твърди тъпоръбести предмети с много добре изразен ръб, или
при определени условия - като причиняващи рани с характеристиката на
порезни наранявания. В конкретния казус първата пряка оценка на лекарите е,
че се касае за разкъсно-контузии рани на главата. В подкрепа на това
твърдение са и данните от медицинската документация - в немалка част от
раните се установяват елементи на разкъсно-контузии рани - именно тези, при
които се е наложило да се извърши коригираща пластична операция. И не на
последно място - основните наранявания са разположени предимно
двустранно, в дясна и лява лицеви половини - оформени са две зони на
нанасяне на раните, в две различни една от друга, успоредни една на друга
топографски анатомични области, в различни равнини на човешкото тяло.
Тези рани по окосмената част на главата не са „значителни" по характер и
морфология, но са в съвсем различна топографска равнина от останалите две.
Ако се падне настрани - наляво, или надясно, то раменете, респ. горните
крайници пазят до голяма степен главата и лицето - те са значително по-
изпъкнали навън в тази плоскост на човешкото тяло. Тогава тези увреждания
по лицето биха били с много по-различна морфологична характеристика от
така констатираните и описани в медицинската документация по лицето на М.
- те биха били по-незначителни, ако изобщо се получат такива. В делото няма
данни за такива увреждания по горните крайници или раменните области,
причинени от твърд тъп предмет (падане). Вещото лице приема, че в
конкретния случай е по-вероятно тези увреждания да са причинени от два
основни удара - по един в двете лицеви страни - лява и дясна. Малко вероятна
е и тезата за получаването на раните при падане на земята върху парчета
стъкла от счупени бутилки - при този механизъм не биха останали изолирани
8
увреждания в описаните зони, морфологичната им характеристика щеше да е
значително по-различна, и щяха да бъдат засегнати и други анатомични
области по тялото на М., като в представените по делото материали няма
такива данни.
Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от
обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като
тук се включват както медицинските данни и така и данните получени от
досъдебните и съдебните материали. По време и начин е напълно възможно
тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в
представените по делото материали. В конкретния казус при М. има
причиняване не само на мекотъканни увреждания - разкъсно контузиите рани.
Налице е и друга телесна повреда - мозъчно сътресение, което е
диагностицирано и описано в медицинската документация - Контузия на
главата, сътресение на мозъка. Механизмът на получаване на това
травматично увреждане е - удар с, или върху твърд тъп предмет. Това
травматично увреждане не може да се получи от предмет с остри,
сравнително остри (тъпоръбести) ръбове и пробождащи върхове. Ако се
приеме, че тази травма е получена при падане на земята - напр. по гръб, то
задължително биха останали следи от това действие в тилната област на
главата. Данни за такива увреждания няма, поради което този механизъм е
най-малко вероятен. Ако се падне настрани - наляво, или надясно, то
раменете, респ. горните крайници пазят до голяма степен главата и лицето -
те са значително по- изпъкнали навън в тази плоскост на човешкото тяло. В
делото няма данни за такива увреждания по горните крайници или раменните
области, причинени от твърд тъп предмет. Ако падането е по очи към земната
повърхност, то уврежданията също ще бъдат с коренно различна морфология.
В медицината са известни т. нар. контактни точки при съприкосновение на
лицето със земната повърхност - такива в конкретния казус не съществуват.
Като теоретична възможност не може да се изключи падането по лице на М.
върху бутилка (З.ава или счупена) но експертът приема, че в конкретния казус
няма данни за такъв механизъм. В конкретния казус, ако се приеме, че е
налице падане, то дали падането е от собствен ръст, или с предварително
зададена кинетична енергия - няма никакво значение за получаването на
травмите при М.. На базата на всичко, казано по-горе вещото лице приема, че
в конкретния казус най-вероятно се касае за два изолирани отделни удара с
9
твърд тъп предмет, какъвто е и З.авата стъклена бутилка - по един удар в лява
и в дясна лицеви половини. А след счупването на бутилката (бутилките)
стъклените парчета са продължили да действат със сравнително острите си
ръбове, както до получаването на уврежданията по лицето и главата на М..
От заключението на вещото лице д-р Т.Д. по назначената на
03.04.2019г. СМЕ, се установява, че Механизмът на причиняване на
уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото
на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Видно от
представените по делото материали, се оформят два основни механизма на
причиняване на телесните увреждания на М.: Една част от свидетелите
очевидци съобщават, че е осъществено падане на М. на земята, при което е
получил наранявания по лицето от парчета стъкла. В противовес на този
механизъм е твърдението на самия пострадал, който сочи като вероятен такъв
- два удара със стъклени бутилки, които са се счупили при това действие, и са
причинили нараняванията. И при двата механизма са налице условията за
получаване на уврежданията: предмет(и) с остър връх, режещ ръб, и твърди
тъпи предмети; обект на нараняването; сила, необходима за причиняване на
уврежданията. Механизмът, който посочват свидетелите-очевидци, и е
различен от посочения от пострадалия М. механизъм, а именно - падане върху
парчета стъкла от счупени стъклени бутилки, не може да бъде отхвърлен като
невъзможен. Когато стъклената бутилка се чупи при удар, тя действа като
твърд тъп предмет - причинява наранявания, и конкретно рани, характерни за
такъв твърд тъп предмет (какъвто в частност е и твърдия тъпоръбест предмет)
- разкъсно - контузии рани; Предмет(и) с остри върхове и режещи ръбове -
причинява наранявания, характерни за такъв предмет - прободни, и прободно
- порезни рани. В представената по делото медицинска документация преди
извършването на личния преглед на пострадалия от специалиста по съдебна
медицина навсякъде е отразена диагноза разкъсно-контузии рани (в карта -
фиш за СМП е отразена диагноза: Разкъсно- контузии рани на главата. В ИЗ.
№ 3868 на МБАЛ - С. е поставена диагноза: Разкъсно-контузии рани на
главата. По време на първичния преглед от съдебния лекар раните са в
напреднал стадий на оЗ.авяване, което е заличило техните характеристики до
голяма степен. Раните са разположени в няколко анатомични области, в
няколко анатомични плоскости/равнини на главата и лицето: Дясна лицева
половина - три рани; Лява лицева половина - две рани; В окосмената част на
10
главата - множество малки рани. Основните наранявания са разположени
предимно двустранно, в дясна и лява лицеви половини - оформени са две
зони на нанасяне на раните, в две различни една от друга, успоредни една на
друга топографски анатомични области, в различни равнини на човешкото
тяло. Това означава осъществяване на многократни падания върху парчетата
стъкла. Вероятността на този механизъм е обсъждан и в предходните
експертизи. При него от значение е анатомичното разположение и
съотношение на главата спрямо другите структури на тялото. Ако се падне
настрани - наляво, или надясно, то раменете, респ. горните крайници пазят до
голяма степен главата и лицето - те са значително по-изпъкнали навън спрямо
главата. Не е без значение и формата на предмета, нанасящ нараняванията. В
конкретния казус се говори за парчета стъкла от счупени бутилки. Всички
такива са с неправилно и линейна, дъговидна форма, и с различна проекция, и
т.н., но не са с правилно линейна форма (напр. - фрагмент от прозоречно
стъкло). А основното нараняване, причинило вредоносния резултат, е с
линейна форма. Трябва да се вземе предвид и наличието/липсата на
съпътстващи основните травматични увреждания - при падане по лице, от
ръста, т.е. при съприкосновение на главата и лицето със земната повърхност
те неминуемо присъстват, налични са. При тях са засегнати (макар и
незначително понякога) и други анатомични области в близост до основните,
но в представените по делото материали няма такива данни. Начинът на
причиняване на уврежданията е съвкупност от всички обстоятелства на
произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както
медицинските данни и така и данните получени от досъдебните и съдебните
материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични
увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото
материали. Основният механизъм на причиняване на травматичните
увреждания е удар с или върху твърд тъп предмет. От друга страна ударът е
моментен силен натиск. В отговора на първия въпрос са коментирани
необходимите условия за получаване на травматично увреждане: Предмет(и)
с остър връх, режещ ръб, и твърди тъпи предмети; Обект на нараняването;
Кинетична енергия (сила), необходима за причиняване на уврежданията, т.е.:
дали предметът се движи с кинетична енергия; или тялото се движи към
фиксиран предмет с кинетична енергия (сила). И двата случая (двете
разновидности на основния механизъм на причиняване на травматичните
11
увреждания): дали са нанесени директни удари в областта на лицето и главата
на пострадалия; или се причинят и по отношение на съприкосновение върху
такъв предмет, ако частите от тялото, от лицето на пострадалия са попаднали
върху бутилката, но с активно движение на тялото, като се има предвид
версията за падане върху терена - са възможни. Дали те са причинени с
активно движение на тялото или на подвижни анатомични структури на
тялото, каквато е главата, следва да се прецени по описаните по- горе, при
отговора на въпрос № 1 фактори. Разнообразието на тези варианти е
значително по брой. Няма съдебномедицински критерии, по които да се даде
значим експертен извод за посоката на движение на тялото, респ. главата, или
траекторията им; за поредността на причиняване на уврежданията; за силата
на действие на предмета при причиняване на всяко едно от съответните
увреждания при тези разновидности на основния механизъм. Би следвало да
се вземе под внимание, че при тази разновидност на основния механизъм -
попадането на тялото или отделни анатомични области от него - главата, и в
частност - лицето на пострадалия, са попаднали върху бутилката, но с активно
движение на тялото, ще се получат и различни увреждания: ако бутилката е
цяла, ще се получат увреждания с характеристиката на твърд тъп предмет; ако
бутилката е счупена, парчетата стъкло ще действат с оформените си върхове,
ръбове, краища по съответния за тях механизъм. Ако главата и лицето се
движат върху тези изброени предмети, биха се получили в повечето случаи т.
нар. свързани помежду си наранявания, като такива няма данни в материалите
по делото - нараняванията са изолирани в три различни анатомични
повърхности, и са разположени всяко едно само за себе си. В материалите по
делото няма данни за многократно блъскане на главата, респ. лицето на М.
към земята със счупени парчета от стъклени бутилки в положение, че тялото
му е на земята (поредна разновидност на основния механизъм)- липсват данни
за такива травматични увреждания, които биха се характеризирали с т. нар.
наслагване на ударите в една анатомична повърхност. Отговорът на въпроса е
подробно разработен в отговорите на въпрос № 1 и на въпрос № 2 относно
това дали може да се открие и такъв механизъм - не при удар със, а и при
удар от такъв предмет, и дали е възможен и дали се потвърждава или
разколебава заключението му с оглед проведените съдебни заседания на
23.01.2019г., на 20.02.2019г. и на 03.04.2019г. Вземайки под внимание
допълнителните материали по делото - данните от проведените съдебни
12
заседания на 23.01.2019г., на 20.02.2019г. и на 03.04.2019г. и на базата на
съпоставянето им с всички останали и разглеждани в предходните етапи на
експертизите материали, заключението относно механизма и начина на
причиняване на телесните увреждания на П.М. се потвърждава, като се
допълва и уточнява. Във всички случаи се касае за отделни разновидности на
основния механизъм на получаване на травматичните увреждания от
съдебномедицинска точка - причиняването им от удар с, или върху твърд тъп
предмет, или от предмети с остър връх, режещ ръб и др, и съответно -
причиняването им при движение на самия предмет спрямо тялото или
отделни анатомични области; или движение на тялото към, и попадане на
отделни анатомични структури и области върху фиксирани предмети. Не е
възможно изолираното разглеждане на механизма и на начина на
причиняване на травматичните увреждания само при определени, изолирани
условия, те винаги се изграждат комплексно, на базата на всички представени
по даден казус материали.
Съдът възприема заключенията на вещото лице Добрев като
обективно и компетентно изготвени, като те не се оспорват и от страните по
делото.
Вещото лице Н.Г.В. по назначената психологическа експертиза дава
заключение, че от направеният прочит на всички материали по делото и в
частност на показанията на пострадалия П.М. и подсъдимия З.К., се откриват
значими фактологически противоречия относно случилото се взаимодействие
и последващ сблъсък между двете лица. В случай, че се приемат описаните от
определени свидетели вербални и физически въздействия от страна на
пострадалия П.М. към З.К. на инкриминираната дата, и на данните получени
по време на извършване на съдебно-психологическата експертиза, може да се
приеме следното: 1. Ситуацията, в която се приема, че се е намирал З.К., с
оглед описаните от определени свидетели вербални и физически въздействия
и по данни от психологичното интервю с него, се определя като ситуация на
силен стрес, предизвикан от възприемане на случващото се като истинска
заплаха за живота или З.авето му, предизвикала афективна реакция на страх.
Задълбоченото вглеждане и анализ на поведението на З.К. на
инкриминираната дата отразява включването на психичната защита
„регресия". 2. Вследствие на множество гореописани фактори, имащи
13
отношение към реакцията на личността, като отговор спрямо стресова
реакция, З.авко достига до защитна реакция, включваща субективната му
преценка за „големината" на отговора, позоваваща се на когнитивен отговор,
но не изключващ и инстинктивна психична защитна реакция. 3. Фройд е
разглеждал социализацията и развитието на самоконтрола като централни,
основни детерминанти на психичната организация. Афективната регулация и
защитите са поставени в този контекст. Предвид това, участието на
самоконтрола в тази ситуация е валидно, но пряко се съотнася към
стратегиите за справяне на личността, ценности, вярвания, убеждения, личен
опит и активни психични защити, произхождащи от нашия социален опит.
Вследствие на това, З.К. не е откривал алтернативни ходове за действие и
излизане от създалата се за него ситуация, освен свързаните с външна намеса.
4. Ситуацията, в която се приема, че се е намирал З.К., с оглед описаните от
определени свидетели вербални и физически въздействия и по данни от
психологичното интервю, се определя като ситуация на силен стрес,
предизвикан от възприемане на случващото се като истинска заплаха за
живота или З.авето му. Това води до така наречените „мисловни
изкривявания" и психични защити в интерпретацията на информацията,
свързана с конкретната ситуация. Поради това случване, в специализираната
литература са описани психичните защитни механизми. Което явление
вещото лице счита, че е валидно за всички ситуации и при всички хора
попадащи в ситуация на заплаха за живота им. Затова експерта намира, че
конкретното психично състояние на афективен страх е повлияло в значителна
степен субективната оценка на З.авко в мотивираното инкриминирано деяние.
Съдът възприема заключението на вещото лице по назначената
психологическа експертиза като обективно и компетентно изготвено, като то
не се оспорва от страните по делото.
Извършени са два огледа на местопроизшествието в с. Триград,
заведение „Мечките", на 10.06.2020г. и на 14.07.2020г., като е изготвен
фотоалбум, съдържащ 18 броя снимки. От заключението на вещото лице М.Т.
по назначената СТЕ се установява, че разстоянието от дървената подпора на
навеса с камината до прозореца на кухнята е 13.61м; разстоянието от
камината до дървената подпора на навеса е 2.37м; разстоянието от сградата
Музей на мечките до дървения парапет към реката е 6.87м. Върху
14
ситуационната скица със зелена окръжност е нанесено мястото, посочено от
пострадалия, където му е нанесен удара по данни от снимка № 14 - лист 313
на делото. Към заключението си вещото лице е изготвил ситуационна скица с
нанесени всички невралгични точки и съответните разстояния.
Подсъдимият е многократно осъждан с влезли в сила присъди,
измежду които Присъда № 130/07.10.2011 г. по НОХД № 69/2010 год. на
Районен съд -Девин, влязла в законна сила на 30.03.2012г; Определение от
10.10.2014 г. по НОХД № 785/2014 год. на Районен съд- С., влязло в законна
сила на 10.10.2014г.; Споразумение № 354/13.05.2016 г. по НОХД №
2047/2016 год. на Районен съд- Пловдив, влязло в законна сила на
13.05.2016г., с което на основание чл. 346, ал. 2, т.1 пр. 2, т.3 във връзка с ал.1,
във връзка с чл. 195 ал.1 т.4, пр. 2 от НК, при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода десет месеца. На основание
чл. 61, т.2, във връзка с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Видно от
приложеното по делото писмо от Затвора Пловдив от 24.03.2017г.
подсъдимият К. е освободен от затвора на 24.03.2017г.
В депозираната жалба се твърди, че съдът е постановил присъдата
си в нарушение на материалния закон, доколкото не е приложен чл.12, ал.1 от
НК, като е направена неправилна интерпретация на доказателствения
материал и съответно достигане на погрешни фактически изводи относно
осъществяване на инкриминираното деяние. Освен това се излагат доводи за
липсата на мотиви по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което е съществено
процесуално нарушение и е основание за връщане на делото за ново
разглеждане от районния съд. Действително приобщените гласни
доказателства по време на наказателното производство са разделени в две
основни групи - едните подкрепящи тезата на пострадалия, че подсъдимият го
е ударил два пъти с бутилки по главата, а другата група, която установява
душене на подсъдимия от страна на пострадалия и липса на удари с бутилка.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на разпитаните
свидетели, като се е мотивирал защо кредитира или не отделните групи
свидетелски показания. В този смисъл настоящият въззивен състав не споделя
доводите в тази насока, изложени в жалбата, за липса на мотиви по смисъла
на чл.305, ал.3 от НК, като изцяло подкрепя изложените съображения в
15
мотивите към присъдата на първоинстанционния съд и не намира за нужно да
ги повтаря.
С оглед установената фактическа обстановка не може да се приеме,
че е налице някоя от хипотезите на чл.12 от НК, в каквато насока се развиват
съображения от защитниците на подсъдимия. Институтът на неизбежната
отбрана е подробно развит в Постановление № 12/1973 на Пленума на ВС,
като съдебната практика е константна в тази насока. Неизбежната отбрана
изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението
трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които
пряко и непосредствено застрашават или накърняват личността или
законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с
активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Неизбежната
отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона и е допустима
само когато нападението е непосредствено. За правилното прилагане на
закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи
моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е
отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др. В настоящият случай
пострадалият е преустановил т.нар. „душене“ на подсъдимия и се е насочил
към тоалетната, от който момент и настоящият състав на съда приема, че
нападението спрямо подсъдимия е прекратено, тъй като подсъдимият вече не
е бил застрашен по никакъв начин от пострадалия. Това се установява от
показанията на пострадалия и св.В.М., които са преки очевидци на момента
на нанасяне на ударите с бутилки от подсъдимия. Тези им показания се
подкрепят и от заключението на вещото лице д-р Добрев, което установява
именно този механизъм като най-вероятен за предизвикване на получените от
пострадалия наранявания. Действително вещото лице сочи като възможен и
механизма на получаване на уврежданията при падане на пострадалия върху
счупени парчета на бутилка на земята, но от събраните по делото
доказателства не може да се направи такъв извод. Ако главата и лицето се
движат върху тези предмети, биха се получили в повечето случаи т. нар.
свързани помежду си наранявания, като такива няма данни в материалите по
делото - нараняванията са изолирани в три различни анатомични
повърхности, и са разположени всяко едно само за себе си. По делото няма
данни за многократно блъскане на главата, респ. лицето на М. към земята със
16
счупени парчета от стъклени бутилки в положение, че тялото му е на земята,
като липсват данни за такива травматични увреждания, които биха се
характеризирали с т. нар. наслагване на ударите в една анатомична
повърхност.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилно е приел, че с деянието си от обективна и субективна страна
подсъдимия З.К. е осъществил състава на престъпление по чл. 131а, предл. 2,
във връзка с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от
НК.
От обективна страна чрез действията си - нанасяне на два удара със
стъклени бутилки в областта на главата подсъдимият е причинил две средни
телесни повреди на П.С.М., изразяващи се в: 1. Две разкъсно контузии рани
по главата и лицето, две от които пред дясната ушна мида и на дясната буза
са образували при зарастването цикатрикси, наложили оперативно лечение,
довели до обезобразяване на лицето и 2. Остра следкръвоизливна анемия,
довела до разстройство на З.авето, временно опасно за живота.
Основният механизъм на причиняване на травматичните увреждания
е удар с или върху твърд тъп предмет, като ударът е моментен силен натиск, с
предмет с остър връх, режещ ръб, и твърди тъпи предмети, каквато е и всяка
стъклена бутилка. Дори и приетото във фактическата обстановка, че
пострадалия е паднал на земята, според СМЕ е малко вероятна тезата за
получаването на раните / разкъсно-контузии рани по главата и лицето, две от
които пред дясната ушна мида и на дясната буза/ при падане на земята върху
парчета стъкла от счупени бутилки. В подкрепа на това са и основните
наранявания, разположени предимно двустранно, в дясна и лява лицеви
половини - оформени са две зони на нанасяне на раните, в две различни една
от друга, успоредни една на друга топографски анатомични области, в
различни равнини на човешкото тяло. Вещото лице по СМЕ подробно е
отговорило на всички въпроси в тази насока, като настоящият състав на съда
изцяло кредитира заключенията му, като обективно и компетентно изготвени.
Многократните осъждания на подсъдимия с налагане на наказания
лишаване от свобода, които той е изтърпявал реално, квалифицират деянието
му, като такова извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1 букви „а" и „б" от НК.
17
От субективна страна деянието е осъществено под формата на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици от него.
Телесните повреди са нанесени от подсъдимия К. на пострадалия М. с два
силни удара със стъклени бутилки в областта на главата, като силата на
нанасяне на ударите с твърд предмет и областта, в която те са били насочени,
обосновават извода за съзнателно желание да се причини средна телесна
повреда на пострадалия.
При определяне на размера на наказанието, съобразно целите на
наказанието по чл.36 от НК, съдът се е съобразил с наличието на всички
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - доброто му
процесуално поведение, младата му възраст, семейното му положение - баща
на две деца, като е определил наказанието му при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК. За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от пет до дванадесет години, като наказанието на подсъдимия К. е
определено значително под предвидения минимум, а именно – две години
лишаване от свобода, което наказание не може да се приема за явно
несправедливо за подсъдимия. Определяйки по-леко наказание съдът е
проявил значително снизхождение, предвид завишената обществена опасност
на личността на подсъдимия, който е извършил деянието по настоящото дело
само четири дни след освобождаването му от затвора, след изтърпяване на
поредното наказание лишаване от свобода.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б."б" от
ЗИНЗС, като е определено наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, тъй
като подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода и не са
минали пет години от тогава.
Правилно и в съответствие с нормата на чл.189, ал.3 от НПК,
направените на ДП и съдебно производство разноски са възложени на
подсъдимия.
Предвид гореизложеното, не са налице основания за отмяна или
изменение на присъдата, поради което и на основание чл.338 от НПК, С.ският
окръжен съд
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8001/15.02.2022г. по НОХД №
161/2018г. на Девинския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19