Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
гр.Пловдив, 31.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…единадесети март…през…две
хиляди и двадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Красимира Ванчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №61 по
описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №538/27.09.2019г.,
постановено по търг. д. №131/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, са отменени, на основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ,
решенията взети на проведеното на 18.01.2019г. ОС на членовете на Сдружение с нестопанска цел „О.н.р.н.а.п.
********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***. Сдружение с нестопанска цел „О.н.р.н.а.п. ********“
е осъдено да заплати на Д.Г.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 580лв.
направени деловодни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – Сдружение с нестопанска
цел „О.н.р.н.а.п. ********“. Счита, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния закон процесуалните
правила. Като нарушение на процесуалните правила се сочи, че неправилно спорът
е разгледан като търговски и са изложени съображения в тази насока. Като
последица от това се твърди, че съдът неправилно не е зачел представения от
страната отговор на исковата молба, не е приел представените със същия писмени
доказателства, приемайки, че възможността за това е преклудирана. Твърди се, че
преди съдебното заседание на страната не е представен доклад по делото, не са
дадени указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Като
незаконосъобразност на решението се сочи неправилно тълкуване и прилагане от
страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.23 ал.4 от Устава на
сдружението, както и на разпоредбата на чл.24 от Устава. Изложени са подробни
съображения в тази насока, както и доводи, че, за да са незаконосъобразни
решения на ОС на сдружение с нестопанска цел по смисъла на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ,
следва да са нарушени императивни разпоредби на закона или устава, а
разпоредбите на Устава, на които се е позовал съдът, са диспозитивни. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и да
се постанови друго, с което искът по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ да бъде отхвърлен. Претендира
сторените във въззивното производство разноски. С въззивната жалба не са
предявени доказателствени искания.
Ответник – жалбата Д.Г.Ш. в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендира
сторените пред въззивната инстанция разноски. Не сочи нови доказателства.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ.
Ищцата в първоинстанционното производство, въззиваема
страна в настоящето – Д.Г.Ш., в исковата молба против Сдружение с
нестопанска цел „О.н.р.н.а.п. ********“ е
изложила твърдения за незаконосъобразност на
решенията на общо събрание на сдружението, проведено на 18.01.2019г. Основанията
за незаконосъобразност на така взетите решения се свеждат до процедурни
нарушения – ненадлежно свикване на ОС: Общото
събрание не е свикано от легитимния управителен съвет, тъй като мандатът му е
изтекъл на 12.09.2015г.; Опорочена е процедурата по свикването и провеждането
на заседанието на Управителния съвет, на което е взето решение за свикване на
Общо събрание. Ищцата е била член на този Управителен съвет и същата не е била
редовно поканена за заседанието, което сочи като нарушена разпоредбата на чл.32
ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; Поканата за свикването и
провеждането на Общото събрание не съдържа предложенията за обсъждания, както и
предложенията за решения, като е посочен единствено дневният ред, което се сочи
като нарушение на чл.23 ал.4 от Устава на сдружението; Позовава се на нарушено
право на сведение на членовете на сдружението, тъй като е нарушено изискването
на чл.24 от Устава, предвиждащ, че Управителният съвет следва да представи по
седалището на сдружението материалите за провеждане на общото събрание и при
поискване на същите, те да бъдат предоставени безплатно на членовете. Твърди се
от ищцата, че същата е поискала материалите за събранието, но и е било
предоставено само изготвеният финансов отчет за 2017г.
В представения отговор по чл.367 от ГПК, ответникът цел „О.н.р.н.а.п. ********“ оспорва изцяло предявения иск. Оспорва всички
фактически твърдения и правни доводи на ищцата и излага насрещни такива,
аргументиращи законосъобразно свикване и провеждане на ОС,
проведено на 18.01.2019г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения, тъй като спорът е разгледан
като търговски, а не по общия ред. Разпоредбата на чл.365 т.3 от ГПК изрично
предвижда, че по реда на гл. 32-ра се разглеждат искове с предмет право или
правно отношение, породени или отнасящи се до участие в търговско дружество или друго юридическо лице. Предмет на
иска по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ е именно право, породено от участие в юридическо
лице с нестопанска цел. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният
съд не е указал разпределението на доказателствената тежест. С оглед характера на спора на търговски по смисъла на
чл.365 т.3 от ГПК, правилно първоинстанционният съд е приел, че възможността за
представяне на отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК е преклудирана и не е
приел представения такъв след изтичане на преклузивния двуседмичен срок /а
представен в срока по чл.131 ал.1 от ГПК/. Основателно е обаче оплакването, че
в нарушение на процесуалните правила първоинстаенционният съд не е приел
приложените с отговора на исковата молба писмени доказателства, макар и
отговорът да е депозиран след изтичане на срока по чл.367 от ГПК. Доказателственото
искане за приемане на писмени доказателства е поддържано и в съдебно заседание,
след като съдът е дал указания относно разпределението на доказателствената
тежест, а писмените доказателства са именно във връзка с тези указания. Ето
защо, независимо че във въззивната жалба не се съдържа доказателствено искане
за приемането им, при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК, представените от
ответника в първоинстанционното производство писмени доказателства, са приети
от въззивния съд.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на процедурни нарушения при взимане
решението от страна на Управителния съвет на сдружението за свикване на общо
събрание. Обстоятелството, че мандатът на УС е изтекъл не води до неговата
нелегитимност и не го лишава от правомощията му по чл.31 от ЗЮЛНЦ. Заседанието
на УС, на което е взето решение за свикване на общо събрание, е проведено при
предвидения в чл.32 ал.1 от ЗЮЛНЦ кворум и решението е взето в съответствие с
предвиденото в чл.32 ал.4 от ЗЮЛНЦ мнозинство.
Не се споделят изводите на окръжния съд за нарушено
право на информираност и непредставяне на материали, свързани с дневния ред на
предстоящото общо събрание. Законът не визира такова изискване, но уставът на
сдружението регламентира правото на сведение на членовете му преди провеждане
на общо събрание. Съгласно чл.24 от Устава писмените материали, свързани с
дневния ред на ОС, трябва да бъдат предоставени на членовете в седалището на
сдружението най-късно до датата на публикуване или изпращане на поканата за
свикване на ОС. При поискване, те се представят на всеки безплатно. Константна
е съдебната практика по разпределението на доказателствената тежест относно
спазване правилото за информираност при провеждане на общо събрание на
търговски дружества, приложима и по отношение на юридическите лица с
нестопанска цел. Доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на
материалите за предстоящо ОС е в тежест на сдружението, а фактът на избирателно
предоставяне на материалите или непредоставянето им следва да се установи от
този, който го твърди, която доказателствена тежест е неправилно преценена от
първоинстанционния съд. В случая самата ищца сочи, че й е предоставен
финансовият отчет на сдружението за 2017г. От нейна страна не е доказано, а и
не се твърди, че е искала други документи, какви именно документи и че
предоставянето им й е било отказано. Самата разпоредба от Устава гласи – „при
поискване, те се представят“. Освен това задължението за изготвяне и
представяне на писмени документи се отнася само до документи, които са
необходими във връзка с формиране волята на участниците в общото събрание.
Уставът на сдружението
регламентира изискване и за друга форма на предварителна информираност на
членовете му при предстоящо провеждане на общо събрание, за която е предвидено
да намери отражение в поканата за свикване на общо събрание. Разпоредбата на
чл.23 ал.4 от Устава въвежда по- разширени изисквания към съдържанието на
поканата за свикване на общо събрание от разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ –
а именно – поканата да съдържа дневен ред на въпросите, предложени за
обсъждане, предложенията за решения, датата,
часа и мястото на провеждане на ОС и по чия инициатива се свиква. Поканата за
свикване на ОС на сдружението за 18.01.2019г. е със следното съдържание: „ОС на
сдружението ще премине при следния дневен ред: т.1. Приемане на нови членове;
т.2.Приемане на ГФО за 2017г.; т.3. Избор на нови членове на УС; т.4. Вземане
на решение за пререгистрация на сдружението; т.5. Вземане на решение за
изменение на Устава; т.6. Разни.“.
Разпоредбата на чл.23 ал.4 от Устава не указва
степента на конкретност на предложенията за решения, но същата следва да се
преценява с оглед всеки отделен случай, като най-общото изискване за
конкретност би могло да се сведе до това - предложеният като проекторешение
текст да съдържа такъв обем информация, който достатъчно подробно и ясно да
формулира съдържанието и всички най-съществени параметри на бъдещото решение. В
случая изискването на Устава изобщо не е изпълнено, тъй като предложеният в
поканата текст не съдържа каквато и да информация за проекто – решения. А
предвидените в дневния ред въпроси са от такова естество, че за да се спази
изискването за информираност, визирано в чл.23 ал.4 от Устава, следва да
съдържат предложение за решение. Това в изключително голяма степен се отнася за
решенията по т.5 и т.3 от дневния ред.
Предвид съдържащите се в ЗЮЛНЦ диспозитивни норми,
определянето на съдържанието на част от конкретни правила е предоставено на
членовете на сдружението. Не съществува пречка в устава на сдружението да е
предвидено по-високи изисквания за съдържанието на поканата по чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ и тези изисквания са с правното действие на изискването по чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ, а то е императивно.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ решенията
на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответствие с устава. Законът приравнява в еднаква степен
значението на изискването за съответствие с устава и спазване на императивни
законови разпореди. В този смисъл всяко решение, взето в несъответствие с
изрично въведено в Устава изискване, е незаконосъобразно. В случая решенията на
проведеното общо събрание на сдружението на 18.01.2019г. са взети в нарушение
на чл.23 ал.4 от Устава на сдружението, което налага отмяната на тези решения,
като взети в несъответствие с устава.
Постановено в същия смисъл, решението на
първостепенния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски
по делото, но не са представени доказателства за реално сторени такива пред
въззивната инстанция и не следва да се присъждат. /Представеното пълномощно в
полза на адв. Вуковска не съдържа уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №538/27.09.2019г., постановено по търг. д. №131/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, с което
са отменени, на основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, решенията взети на проведеното на 18.01.2019г. ОС на членовете на Сдружение с нестопанска цел „О.н.р.н.а.п.
********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; Сдружение с нестопанска цел „О.н.р.н.а.п. ********“
е осъдено да заплати на Д.Г.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 580лв.
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: