Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
гр. София, 16.02.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Ивелина Симеонова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13204 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 07.08.2019 г. на
СРС, 31 с - в, по гр. д. № 31006/2018 г., З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на Е.Е.Р.,
ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 4 000 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
реализирано на 28.12.2017 г. около 16 часа на автомагистрала „Хемус“, около 28
км. в посока гр. София по вина на А.З.М., чиято гражданска отговорност за
вреди, причинени при управление на л. а. „Рено Меган“,
peг. № *****, е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 8 000 лв. Страните са осъдени за заплащане на разноски,
съобразно изхода от спора.
Въззивна жалба е
подадена от ищеца Е.Е.Р., чрез представителя му, срещу
решението в частта, в която искът за обезщетение е отхвърлен до пълния предявен
размер. Твърди се, че правилно съдът е приел,
че са налице предпоставките на фактическият състав на чл. 432 КЗ, наличието на деликт по чл. 45 ЗЗД и застрахователно правоотношение, за
да се атгажира отговорността на ответника. Изложените в жалбата доводи касаят
основно допуснати от СРС нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия
размер на обезщетението. Поддържа се, че присъденото обезщетение не съответства
на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП – контузия на лява
половина на гръден кош с множество натъртвания и обезщетението е в занижен
размер. Съдът не е преценил правилно, в тяхната съвкупност, тежестта на
вредите, болките и страданията и трайните последици от катастрофата за ищеца.
Според СМЕ ищецът е търпял болки и страдания за период от 20 дни, а според
свидетелските показания те са продължили повече от 5 месеца, не е можел да
помага на съпругата си, която също е пострадала от инцидента. Поддържа се, че ищецът
е изживял тежко емоционално и психически произшествието, чувствал се е
разстроен и виновен, че не е можел да избегне инцидента, често говорел за това,
бил е с понижено настроение, разсеян и тревожен. Според СПсЕ
ищецът е развил постравматично стресово разстройство,
изпитвал е страх при шофиране. Не е съобразено, че състоянието му е довело до
раздразнителност, изолация от приятелската среда и промяна в начина му на живот
за 5 - 6 месеца. Неправилно СРС е преценил тежестта на преживените от ищеца
болки и страдания при определяне размера на обезщетението. Съдът не е съобразил
размера на обезщетението с икономическата обстановка в страната и установените
по КЗ нива на застрахователните суми по застраховките гражданска отговорност.
Освен това се установява и съдът правилно не е приел съпричиняване
на резултата от страна на ищеца. По тези и допълнителни съображения моли да се
отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът ЗК „Бул инс“ АД, чрез представителя си, е оспорил въззивната
жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържал е, че решението в оспорената
част е правилно, обосновано и постановено в съответствие със събраните
доказателства в тяхната цялост. Изложил е съображения, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Съдът правилно е преценил характера и размера
на вредите, търпени от ищеца, като по делото не е установено той да е претърпял
болки и страдания в по - висока степен от тези, приети от СРС. Определеното
обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените вреди. Моли да се
потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски и прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК по разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач АПИ е взело писмено
становище по жалбата преди съдебно заседание, в което я оспорва изцяло като
неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно и
законосъобразно постановено, при установени предпоставки присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди съгласно КЗ. Съдът е определил размер на
обезщетението в съответствие с всички събраните по делото доказателства. Не са
налице обстоятелства, които да налагат промяна на решението в оспорената част.
Моли да се потвърди решението в тази част. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, като прави възражение за прекомерност на разноските на двете страни.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Относно неговата законосъобразност, съдът е
обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за допуснати нарушения
на императивните материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че
решението на СРС е валидно и допустимо постановено в оспорената отхвърлителна част. Въззивният
състав намира, че решението е постановено след обстойно обсъждане на събраните
по делото доказателства в съвкупност и при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка,
която съдът не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
Предмет на разглеждане пред СРС e бил иск за обезщетение за неимуществени
в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“
- по чл. 432, ал. 1 КЗ. Срещу решението не е подадена въззивна жалба от ответника
в частта, с която е уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП в размер на 4 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от 16.04.2018 г. до окончателното й
изплащане и то
е влязло в сила в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен,
може да предяви претенции за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя
по договора за гражданска отговорност на делинквента
- т. н. пряк иск. Материалноправните предпоставки на
претенцията са: валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента и
настъпването на деликта - застрахователното събитие,
за което застрахования е отговорен, както и твърдените вреди да са настъпили в патримониума на ищеца и да са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП.
С определение от
06.02.2019 г. по проектодоклада по делото, обявен за окончателен в съдебно
заседание на 11.03.2019 г. СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на л. а. „Рено Меган“, peг. № *****.
Доколкото решението не е оспорено от ответника и
е влязло в сила в частта, в която е частично е уважена претенцията на ищеца за обезщетение
неимуществени вреди до размер от 4 000 лв., следва да се приеме за установено,
със задължителна сила между страните, настъпването на
ПТП на 28.12.2017 г., в резултат на което на ищеца са причинени вреди,
механизмът му, както и причинната връзка на уврежданията на ищеца с
произшествието. Освен това тези обстоятелства се установяват и от приетите пред
СРС САТЕ, СМЕ, СПсЕ и свидетелски показания.
От заключението на САТЕ се установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на лек автомобил „Рено Меган“, застрахован
при ответното дружество, който с избора на скорост е допуснал загуба на
напречната устойчивост, вследствие на което превозното средство е занесло,
отклонило се надясно и е навлязло в лентата за движение на лек автомобил „Шкода
Румстър“. Показанията на свидетелите А.М.и
Е.Р.съответстват на изводите на вещото лице, че водачът на лек автомобил „Рено Меган“ е предприел маневра за изпреварване на лекия
автомобил, управляван от ищеца, като след извършване на маневрата е настъпил
удар между двете пътни превозни средства.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че механизма на получената от ищеца
контузия от лявата страна на гръдния кош е резултат от директен удар в твърдата
повърхност на лявата врата на автомобила, намираща се в непосредствена близост
с тялото на водача, с ниска кинетична енергия на удара и не е могла да бъде
избегната дори при поставен предпазен колан, поради неговата неефективност към
странични удари и конкретния механизъм на ПТП. При това обосновано СРС е
направил извод за недоказано съпричиняване на вредите
от страна на ищеца.
Следователно и при съвкупна преценка на
писмените и гласни доказателства обосновано СРС е приел, че вследствие
поведението на застрахования при ответника делинквент
ищецът е претърпял травматични увреждания, като са установени
вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди, причинната
им връзка с увреждането и причинените вследствие от увредата
болки, страдания и дискомфорт.
С оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, основният спорен въпрос по делото касае справедливият размер на
обезщетението за причинените на ищеца в резултат от ПТП неимуществени вреди. По
този въпрос и като съобрази становищата на страните, въззивният състав намира
следното:
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда - чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на вредите, които могат
да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното
лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС обективирана
в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ТК, ІІ на
ВКС,
решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т. О. и др.,
обобщена в ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната
отговорност на прекия причинител, което
предполага, че застрахователят
не може да отговаря за
вреди в по - голям обем от
тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. - аналогичен на чл. 432, ал. 1 КЗ), съдът
определя размера на обезщетението за неимуществени
вреди съобразно общите критерии
за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази всички
конкретни събрани доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение
и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение
№ 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т.
д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение
№ 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.
д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието
„справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността
на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, влошаване на здравето, козметични
дефекти пр.
В случая, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от
СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца физически и психически болки
и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период,
възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на
пострадалия.
От съдебномедицинска експертиза, прието пред СРС
се установява, че ищецът е получил само контузия в лявата половина на гръдния
кош, довела до съмнения за фрактура на гръдната кост и фрактура на 3-то
ребро по аксиларната линия, които не са потвърдени с
други медицински документи и повторна рентгенография. Пред СРС експертът е
уточнил, че контузията на гръдния кош е повърхностни травма, причиняваща болка
и страдание, без увреждане на общото здраве. Според вещото лице уврежданията се намират в причинно - следствена
връзка с механизма на процесното ПТП.
От показанията на свидетелката
Е.Р., съпруга на ищеца, които
основателно са кредитирани от съда, тъй като свидетелката е имала непосредствени
впечатления от претърпяната травма вследствие ПТП и от възстановителния процес
след това, се установява, че след инцидента ищецът не можел да сяда, бил
засегнат кръста му и това продължило доста време. Свидетелката е посочила още, че
ищецът е изпитвал страх да кара кола, чувствал се виновен, че не е могъл да
избегне катастрофата, не можел да спи, често говорил за случая, станал
по-разсеян, тревожен, не бил същият човек. Преди инцидента бил весел, събирали
се с колеги и приятели, а след това никъде не искал да ходи, затворил се в себе
си.
Показанията на
свидетелката Р.кореспондират с констатациите на приетата пред СРС съдебно-психиатрична
експертиза, от която се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е
развил посттравматично стресово разстройство с депресивни елементи. Експертът е
уточнил, че посттравматичното стресово разстройство в своя разгърнат клиничен
вид е продължило около 5-6 месеца, след което останали някои страхови изживявания, които продължавали и досега.
При
определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е направил преценка на всички събрани доказателства в съвкупност и
установените с тях обстоятелства, а именно : периода на възстановяване на
ищеца, през който е търпял болка и дискомфорт,
техният интензитет, отражението на инцидента върху нормалното му битово и
социално ежедневие, преживения страх, напрежение, стрес и чувство за
вина, причиненото посттравматично стресово разстройство, липсата на данни за настъпване на последващи
усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло в рамките на
нормалното.
Съдът
е съобразил констатациите на вещото лице по СМЕ, че в случая се касае само за
контузия в лявата половина на гръдния кош, довела до съмнение за фрактура на
гръдната кост и фрактура на 3-то ребро по аксиларната
линия, които обаче не са потвърдени или доказани
с други медицински документи и повторна ренгенография.
Съобразен е възстановителния период от този вид травма - до 20 дни, както и
посоченият от вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза период на възстановяване
от посттравматично стресово разстройство - 5-6 месеца.
При съвкупната преценка на всички посочени обстоятелства обосновано СРС е определил
справедливото обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП в размер
на 4 000 лв. Според въззивният съд по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се направи обоснован извод за по - висок размер на обезщетението. При
определяне този размер СРС е съобразил
всички относими факти : вид и характер на увредата, продължителността на търпените в резултат от нея
болки и страдания, относително
краткия период на възстановяване от травмите, липсата на други увреди, възрастта на ищеца. СРС основателно е направил извод, че не се установява негативните
емоции преживени от ищеца да надхвърлят обичайните човешки реакции на подобно
събитие. При определяне
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е допуснал
нарушения на нормата на чл. 52 ЗЗД. Възраженията на ищеца в обратния смисъл са
неоснователни.
Настоящият състав намира, че определения от СРС размер
на обезщетението от общо 4 000 лв. съответства на общо възприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно житейската логика, възприета в цитираната
по - горе практика на ВКС.
Доколкото изводите на СГС изцяло
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението
следва да се потвърди в оспорената отхвърлителна
част, както е постановено, включително относно присъдените в тежест на ищеца
разноски.
По
разноските пред СГС :
Понеже жалбата няма да бъде уважена, право
на разноски пред настоящата инстанция има ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., за което има данни, че е реално заплатено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Претенцията на третото лице помагач
АПИ за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователна, доколкото
по изричното разпореждане на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не
се дължат разноски в производствата, в които то участва.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.08.2019 г. на СРС, 31
с - в, по гр. д. № 31006/2018 г., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Е.Е.Р., ЕГН ********** срещу З. „Б.И." АД, ЕИК *****, над сумата от 4 000 лв. до претендирания размер от 8 000 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, реализирано на 28.12.2017 г. около 16 часа на автомагистрала „Хемус“,
около 28 км. в посока гр. София по вина на А.З.М., чиято гражданска отговорност
за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Рено Меган“,
peг. № *****, е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и ищецът
е осъден за заплащане на разноски.
ОСЪЖДА Е.Е.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Д., да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *****, с адрес *** чрез адв. Г., адвокатско
възнаграждение пред СГС в
размер на 500 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг.
от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.