Р Е Ш Е Н И Е
Номер 212 11.02.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на шестнадесети януари две хиляди и дeвeтнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1904 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във
връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на З.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***; с адрес за призоваване и съобщения гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 50 против Заповед №
ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело” – София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на Г.. Иска се
от съда да отмени атакуваната заповед като неправилна и незаконосъобразна; да
възстанови служебното правоотношение на Г.
като държавен служител на заеманата от него длъжност началник на сектор
„Административно, информационно и финансово обслужване" в отдел
„Югоизточен”, дирекция „Управление на военните клубове и военно-почивното дело” и да му присъди обезщетение за времето, през което не е на служба поради неправомерното
прекратяване на служебното правоотношение. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. П. К., БАК, поддържа жалбата на основания,
изложени в нея, ангажира доказателства, включително и съдебно-икономическа
експертиза. Жалбоподателят иска присъждане на разноски както по настоящото
дело, така и по адм.д. № 2330/2016 г. на Административен съд – Бургас и по адм.
д. № 1387/2017 г. на ВАС. Представя
писмени бележки.
Ответникът – Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” – София (ИА ВКВПД),
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. А. оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Представя писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, отговаря
на изискванията за форма и съдържание и е насочена срещу индивидуален
административен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Производството
е за втори път висящо пред настоящата инстанция, след като с решение №
9703/16.07.2018 г. по адм. д. №11387/2017 г. на Върховен административен съд е
отменено изцяло решение №1391/19.07.2017 г. по адм.д. №2330/2016 г. на
Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав. Съобразно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по
тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното
разглеждане на делото.
След като обсъди относимите към настоящото производство доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила съдебно решение № 3231/11.05.2015 г., постановено по
адм. д. № 2189/2013 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с
решение № 11862/04.11.2016 г. по адм. д. № 8691/2015г. на ВАС е отменена Заповед
№ ЧР-09-256/11.02.2013 г. на изпълнителния директор на ИА
ВКВПД, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (прекратяване на служебното
правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно
най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността), е прекратено
служебното правоотношение на Г., заемал длъжността началник на сектор
„Административно, информационно и финансово обслужване“ (АИФО) в отдел
“Югоизточен” в дирекция “Управление на военните клубове и военно-почивното
дело” в ИА ВКВПД.
Със заявление вх. № 13180/07.11.2016 г. Г. е уведомил изпълнителния
директор на ИА ВКВПД, че предвид влизането в сила на съдебно
решение № 3231/11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2189/2013 г. на Административен
съд – София-град, в изпълнение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, на 07.11.2016 г. се явява в административния офис на ИА ВКВПД в
гр. Бургас за изпълнение на служебните си задължения съобразно длъжностната му
характеристика, поради което иска да му бъдат предадени необходимите документи;
да бъдат уведомени другите служители и да му бъде осигурен достъп до службата.
Със Заповед № ЧР-11-1844/08.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА
ВКВПД жалбоподателят З.Н.Г. е възстановен на заеманата преди прекратяване на
служебното му правоотношение длъжност началник на сектор “ АИФО в отдел “Югоизточен” в дирекция “Управление на
военните клубове и военно-почивното дело” в ИА
ВКВПД, считано от 07.11.2016 г. Заповедта е връчена лично на Г. на 09.11.2016
г.
Със Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА
ВКВПД на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на
длъжността), служебното правоотношение на Г. е прекратено, считано от
11.11.2016 г. Постановено е на Г. да бъде изплатено обезщетение в размер на
основната заплата за неспазения срок на предизвестието – един месец, на
основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В заповедта изрично е посочено, че
съкращаването на длъжността е във връзка с § 3 от ПМС № 5/21.01.2014 г. за
приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и утвърдено от
министъра на отбраната длъжностно разписание № БМ-484 на ИА ВКВПД, в сила от
01.02.2014 г. (отм.); § 3, т. 5 от ПМС № 123/15.05.2015 г. за изменение и допълнение
на нормативни актове на Министерския съвет и утвърдено от министъра на
отбраната длъжностно разписание № ВМ-496 на ИА ВКВПД, в сила от 01.07.2015 г.
(отм.); ПМС № 132/27.05.2016 г. за приемане на Устройствен правилник на ИА
ВКВПД (обн., ДВ бр. 42/03.06.2016 г.) и утвърдено от министъра на отбраната
длъжностно разписание на ИА ВКВПД БМ-564, в сила от 03.06.2016 г. Заповедта е
връчена лично на Г. на 09.11.2016 г.
Недоволен от така постановената заповед за прекратяване на служебното му
правоотношение, Г. оспорва същата с доводи за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност, като твърди, че при постановяването й е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че в
атакуваната заповед липсват данни кога точно и въз основа на кой точно от
изброените административни актове, засягащи структурата и длъжностното
разписание на агенцията, е закрита заеманата от жалбоподателя длъжност; дали
същата е трансформирана в друга длъжност, идентична с предходната като функции,
задължения и изисквания; дали са налице свободни щатни бройки с длъжностна
характеристика, съответстваща на съкратената длъжност, които да водят до
извода, че длъжността действително е съкратена. Г. описва фактите и
обстоятелствата, при които е бил допуснат до работа в момента на
възстановяването му и твърди, че Заповед
№ ЧР-11-1844/08.11.2016 г. може да бъде приета единствено
като вътрешнослужебен акт във връзка с организацията на работата на различните
отдели и служби в агенцията и във връзка с начисляването на дължимите му
възнаграждения, отпуски и други средства, следващи му се от изпълнението на
служебните задължения. Счита, че издаването на обжалваната заповед показва
пълно незачитане на съдебното решение от страна на изпълнителния
директор на агенцията. В жалбата се сочи, че изпълнителния директор на ИА ВКВПД е следвало да съобрази на коя от длъжностите по сега
действащото длъжностното разписание съответства длъжностната характеристика на
заеманата от Г. длъжност като нормативно определена позиция, включително и дали
е налице трансформация на длъжността като система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностните характеристики за съответните длъжности и
съответно да издаде заповед за неговото
преназначаване на съответстващата длъжност, съгласно чл. 87а от ЗДСл. Сочи
се още, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налични две
свободни щатни бройки за длъжността „началник на сектор – Военни клубове“,
едната от които в Териториален отдел – Бургас, а другата в Териториален отдел –
Варна. За тези позиции жалбоподателят твърди, че отговаря на предвидените в
нормативните актове минимални и специфични изисквания за заемане на длъжността.
Г. е направил изявление, че длъжностните характеристики на посочените две
свободни длъжности са идентични с длъжностната характеристика на длъжността,
която е заемал – началник на сектор АИФО. Именно по тази причина жалбоподателят
счита, че административният орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.10.2018 г.,
процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление, че иска да се приемат
представените при предходното разглеждане на делото доказателства, от които ще
се ползват. Посочил е, че при първото разглеждане на делото, заключението на
вещото лице е било прието без да е представена информация за всички длъжности,
поради което е поискал допускане на допълнителна експертиза.
Вещото
лице е представило заключение по адм. д. № 2330/2016 г., като по искане на
жалбоподателя е разгледало налице ли е трансформация на заеманата от
жалбоподателя длъжност като система от функции, задачи и изисквания, утвърдени
с длъжностни характеристики за съответната длъжност по действащата структура на
ИА ВКВПД съгласно Устройствения правилник и утвърденото от министъра на
отбраната действащо длъжностно разписание към датата на възстановяване
(08.11.2016 г.).
Поставена е задача, ако се установи подобна трансформация да се посочат
конкретните длъжности, на които съответства, като посочи дали същите са били
свободни към 08.11.2016 г. Видно от представеното заключение (л. 20 от адм. д.
№ 2330/2016 г. на Административен съд - Бургас)
вещото лице е посочило хронологично промените в длъжностните разписания на ИА
ВКВПД, както и промените в структурата на агенцията като обща и специализирана
администрация. Направено е сравнение на свободната към 08.11.2016 г. длъжност началник
сектор „Военни клубове” в Териториален отдел - Бургас и длъжността началник
сектор АИФО, заемана от жалбоподателя чрез сравняване на длъжностните им
характеристики по следните параметри:
1. Място на длъжността в структурата на
организацията - подчиненост;
2. Цел на длъжността;
3. Области на дейност;
4. Основни (преки) задължения;
5. Възлагане, планиране и отчитане на
работата;
6. Отговорности, свързани с
организацията на работа, управление на
персонала и ресурсите;
7. Вземане на решения;
8. Контакти;
9. Изисквания за заемане на длъжността;
10. Умения и компетентности (Необходими
компетентности).
Експертизата
е достигнала до извода, че успоредното сравняване на двете длъжностни
характеристики показва явно сходство по т. 1; т. 5; т. 6; т. 7; т. 8; т. 9 и т.
10, като в една голяма част основните и преки задължения съвпадат напълно, а в останалата -
частично. Направено е заключение, че
длъжностните характеристики на двете длъжности са много сходни,
въпреки че не се припокриват напълно.
Във връзка с допълнително
поставената задача от жалбоподателя, в допълнителното си заключение (л. 48) вещото
лице е възпроизвело съдържанието на заключението по основната експертиза. Посочено е, че въпреки искането на
жалбоподателя, не е възможно и не е
необходимо в рамките на експертизата да се прави изследване и сравнение на
всички съществуващи длъжности в структурата на ИА
ВКВПД, още повече, че не е имало
незаети сходни такива в Общата администрация. Според експерта към 08.11.2016
година е била свободна и сходната длъжност началник на сектор „Военни кубове” в Териториален отдел — Варна. Посочено
е още, че сравняването на длъжностните
характеристики на началник сектор АИФО - Бургас и началник сектор „Военни
клубове” в Териториален отдел - Варна е безпредметно, тъй като длъжността, макар и свободна към
08.11.2016 г., към момента на изготвяне на заключението вече е заета от лице,
спечелило обявения конкурс. Жалбоподателят не е подал документи за участие в
конкурса във Варна. Вещото лице е установило, че З.Г. не е подал молба за
назначаване на свободната към момента на повторното му освобождаване от работа
за длъжност началник на сектор „Военни клубове”, която към момента на
изготвянето на основното заключение е била вакантна и не е бил обявен конкурс
за нея.
Вещото
лице е представило отговор на въпросите на ответника, в които се иска подробно
сравнение на длъжностните характеристики на длъжността началник на сектор АИФО
и началник насектор "Военни клубове", които отговори съдът ще
коментира при изложението си по същество. Аналогично, мотиви ще се изложат и
във връзка с отговорите на вещото лице при изслушване на експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. е издадена от компетентен орган
- изпълнителния директор на ИА ВКВПД съобразно нормата на чл.106,
ал.1 от ЗДСл във връзка с чл. 10, т. 8
от Устройствения правилник на ИА ВКВПД, приет с ПМС № 132/27.05.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 42/03.06.2016 г., в сила от 01.06.2016 г.). Заповедта
е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
съобразно чл. 108, ал. 1, изречение първо от ЗДСл, съгласно който служебното правоотношение се прекратява
от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена
форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Обратно на твърдението
на жалбоподателя, съдът не установи нарушение на
административнопроизводствените правила във връзка с издаването на процесната
заповед. Твърдението на Г.
в тази насока на практика се отнася до нарушаване на материалноправни норми, а
не на процесуалноправни разпоредби.
Въведените оплаквания за
липса на мотиви в процесната заповед са разгледани и обсъдени от Върховния
административен съд в решение № 9703/16.07.2018 г. по адм. д. №11387/2017 г.
Отделно от това, този състав също счита, че предвид факта, че нормата на чл.
108, ал. 1 от ЗДСл е специална спрямо разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
липсва каквото и да е нарушение на изискването за форма и задължително
съдържание на административния акт, който се обжалва.
Настоящият съдебен състав
намира, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон
по следните съображения:
Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
от ЗДСл, според който органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно
предизвестие при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е налице
хипотезата на цитираната разпоредба, посочена като правно основание за издаване
на заповедта, следва да се установи, че длъжността заемана от служителя е
премахната като нормативно установена позиция и система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), приета с ПМС № 129/26.06.2012 г.; (обн.,
ДВ, бр. 49/2012
г.) или е намален броят на служителите,
които са ангажирани с нейното изпълнение. Намаляването на броя на служителите,
изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да
прекрати служебното правоотношение с определен от него служител и в този случай
ще е налице правилото на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е преценка по
целесъобразност, която се извършва от органа по назначаването при условията на
оперативна самостоятелност и е свързана с най-правилното и оптимално
разпределение на задълженията в администрацията. Съкращаване на длъжността ще е
налице, когато определени задължения, възложени на конкретен брой служители,
започнат да се изпълняват от намален брой служители или от длъжности по
длъжностното разписание, различни от тази, която се съкращава. Съгласно чл.
106, ал. 4 от ЗДСл при неспазване на срока на предизвестие от органа по
назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната
заплата.
Съгласно данни от трудовото досие на Г., приложените
по адм. д. № 2330/2016 г. на Административен съд - Бургас доказателства и
основното заключение на вещото лице, от
02.12.2010
г. З.Г. е преназначен на длъжност началник на сектор АФИО, в отдел "Югоизточен",
дирекция
„Управление на военните клубове и военно-почивното дело” към специализирана администрация в ИА
ВКВПД. Тази длъжност продължава да съществува и по Длъжностно
разписание № БМ-400, в сила от 01.05.2011 г., което отменя
Длъжностно разписание № БМ-388/14.05.2010 г.
От 10.07.2012 г. влиза в сила ново Длъжностно разписание № БМ-472, което
отменя Длъжностно разписание № БМ-400,
като позицията началник на сектор АИФО се запазва.
Считано от 14.02.2013 г. служебното правоотношение на Г. е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена ниска годишна оценка
при извършена атестация. Към този момент структурата
на ИА ВКВПД включва обща администрация (позиционирана в София) и специализирана
администрация по места. В специализираната администрация съществува дирекция
’’Управление на военните клубове и военно-почивното дело” със следните отдели:
·
Отдел „Туристическо
обслужване в чужбина и управление на собствеността”;
·
Отдел „Туристическо
обслужване в страната”;
·
Отдел „Управление на
военните клубове”;
·
Отдел „Управление на
представителни обекти”;
·
Отдел Югозападен със
сектор АИФО;
·
Отдел Централен със
сектор АИФО;
·
Отдел Североизточен
със сектор АИФО;
·
Отдел Югоизточен със сектор
АИФО, в който началник на сектор е жалболодателят Г. до 14.02.2013 г.
Като фактическо основание за издаване на заповедта са
посочени различни правни норми и
длъжностни разписания, утвърдени от министъра на отбраната, както следва:
1. § 3 от ПМС № 5/21.01.2014 г. за приемане на Устройствен правилник на
Министерството на отбраната и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно
разписание № БМ-484 на ИА ВКВПД, в сила от 01.02.2014 г. (отм.).
От
01.02.2014 г. влиза в сила ново
Длъжностно разписание № БМ-484, което отменя предходното
Длъжностно разписание № БМ-472. С новото длъжностно разписание
се променя съществуващата структура на
ИА ВКВПД
- извършва се централизация на административната и финансова дейност, които до
тогава са били под управлението на началника
на сектор АИФО по места в страната и те се включват по щата на общата администрация на Централното управление в ИА ВКВПД.
1.1. В общата администрация се създават:
1.1.1. Дирекция
„Административно обслужване и човешки ресурси” - с отдели „Правно
обслужване”, „Човешки ресурси” и
"Канцелария и архив”;
1.1.2. Дирекция „Финанси” - с отдели „Бюджет” и ’’Счетоводство”;
1.1.3. Дирекция
„Управление на собствеността” с отдели „Управление на държавната собственост”, „Обществени
поръчки и контрол” и "Техническо осигуряване и транспорт”.
1.2. В специализираната администрация се създават:
1.2.1. Дирекция
„Военни клубове и военно-патриотично възпитание” с отдели „Управление на
представителните обекти на МО”, „Управление на военните клубове и военно-патриотичното възпитание”;
1.2.2. Главна дирекция „Управление на военно-почивното дело” с отдели
„Туристическо обслужване в страната и чужбина” и „Военно-почивно дело” - гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Бургас, като към
отделите съществуват сектори „Военни клубове” по градове.
Сектор АИФО не фигурира в новата
структура, поради което длъжността началник на сектор АИФО също не
съществува в така приетото длъжностно разписание, като служителят, заемащ тази длъжност след Г., е съкратен.
2. § 3, т. 5 от ПМС № 123/15.05.2015 г. за изменение и допълнение на
нормативни актове на Министерския съвет и утвърдено от министъра на отбраната
длъжностно разписание № ВМ-496 на ИА ВКВПД, в сила от 01.07.2015 г. (отм.);
От
01.07.2015 г. влиза в сила ново Длъжностно разписание № БМ-496. В него съществуват два вида администрация, както следва:
2.1. Обща администрация, включваща следните дирекции:
2.1.1. Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” - с отдели „Правно обслужване”, „Човешки ресурси”, "Административно обслужване, канцелария и архив” и "Техническо осигуряване
и транспорт”;
2.1.2.
Дирекция „Финанси” - с отдели „Бюджет” и "Счетоводство”;
2.1.3.Дирекция
„Управление на собствеността” - с отдели „Управление
на държавната собственост”, "Обществени поръчки и
контрол”, „Управление на представителните обекти на МО” и "Жилищен фонд”.
2.2. Специализираната администрация, включваща следните дирекции:
2.2.1.
Дирекция „Управление на военните клубове и военно-патриотичното възпитание” - с отдели „Методология, контрол
и военно-патриотично възпитание”, „ВК-Северен” (с включен сектор „ВК-Варна”),”ВК-Южен”, „ВК-Източен” (с включен сектор „ВК- Бургас”);
2.2.2. Дирекция
„Почивно дело” - с отдели „Туристическо
обслужване в страната и чужбина”, "Почивно дело” - гр. София и "Почивно дело”- гр. Варна (в който има сектор”Север” и сектор „Юг” - Бургас с началник на сектора).
С това длъжностно
разписание не се възстановява длъжността началник на сектор АИФО.
3. ПМС № 132/27.05.2016 г. за приемане на Устройствен правилник на ИА
ВКВПД (обн., ДВ бр. 42/03.06.2016 г.) и утвърдено от министъра на отбраната
длъжностно разписание на ИА ВКВПД № БМ-564, в сила от 03.06.2016 г.
От 03.06.2016 г. влиза в сила ново Длъжностно разписание № БМ-564. В него съществуват два
вида администрация, както следва:
3.1.Обща администрация, включваща
следните дирекции:
3.1.1. Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” - с отдели „Правно обслужване”, „Човешки ресурси”, "Административно обслужване, канцелария и архив” и "Техническо осигуряване
и транспорт”;
3.1.2. Дирекция „Финанси” - с отдели „Бюджет” и "Счетоводство”;
3.1.3. Дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд” - с отдели „Управление
на държавната собственост”, "Обществени
поръчки”, „Представителни обекти
на МО” и „Жилищен фонд”.
3.2. Специализирана администрация -
създава се Главна дирекция "Военно-почивно дело и военни клубове" с
отдели "Координация, контрол, маркетинг и реклама", "Почивно
дело в страната и чужбина", "Военни клубове и социални дейности",
Териториален отдел - София, Териториален отдел - Пловдив, Териториален отдел - Варна и Териториален
отдел - Бургас със сектори "Почивно дело" и сектор "Военни
клубове" с началник на отдел и началници на сектори.
Видно е, че и с това длъжностно разписание длъжността началник на
сектор АИФО не е възстановена като позиция.
При така изложените правни и фактически основания,
безспорно се установява, че длъжността началник
на сектор АИФО не фигурира в действащото към 08.11.2016 г. длъжностно
разписание на ИА ВКВПД поради реализираните структурни промени в организацията
на работата на тази изпълнителна агенция. Предхождащата преценка на органа по назначаването
относно определянето на длъжностите и разпределението им по административни
звена за постигането на оптимална организация за изпълнение на задачите на
съответната администрация е изцяло в неговите правомощия. В случая такава
преценка е извършена и е утвърдено ново длъжностно разписание, като същото
отразява променената функционална компетентност както на общата и
специализираната администрация, така и на съответните дирекции и отдели в тях.
Функциите,
задачите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на
жалбоподателя за заеманата длъжност изцяло са премахнати, поради
преразпределянето им като такива в длъжностните характеристики на други
длъжности. Тук следва да се разгледат и отговорите на вещото лице на въпросите
на ответника, както следва:
Ответникът е поискал
вещото лице да съпостави задължението на началник на сектор АИФО по т. 3 от
длъжностната характеристика "Организира,
ръководи и контролира изпълнението па административно-информацинното и
финансово обслужване на отдел „Югоизточен“" със задължението на
началник сектор "Военни клубове" към Териториален отдел - Бургас
"Ръководи и контролира дейностите на
военните клубове, хотелите към тях и социалните кухни в Териториален отдел - Бургас; Ръководи, контролира и координира дейността на служителите от
сектора в изпълнение на възложените дейости; Координира дейността по
осъществяване на поддръжката и експлоатацията на военните клубове и хотелите
към тях" като
посочи къде установява съвпадения. Вещото лице е отговорило, че в
основното заключение в таблицата на стр. 5 експертизата сравнява двете
длъжностни характеристики (на началник на сектор АИФО и на свободната към
08.11.2016 г. длъжност началник на сектор „Военни клубове“) и приема, че
описаните в длъжностната характеристика цели на длъжността съвпадат частично,
тъй като и двете длъжности са ръководни и като такива имат организационни,
ръководни и контролни задачи по изпълнение на конкретните служебни задължения. Съдът счита, че тук не е
налице съвпадение между посочените задължения не само по вид, но и по обем, още
повече, че административно-информационното и финансовото обслужване при
съобразяване с приложимото длъжностно разписание е централизирано в
управлението на ИА ВКВПД в гр. София.
Ответникът е посочил, че
в основното заключение на експертизата е записано, че „Административно информационно и финансово обслужване в отдел
„Югоизточен“ на началник „ АИФО" е частично съвпадение с дейността, която
извършва началник сектор „ФН“ към Териториален отдел - Бургас".
По тази причина административният орган е поискал вещото лице да посочи точно
какви съвпадения е установило. Според вещото лице при
сравнението на задълженията по двете длъжностни характеристики в т.4 се
установява, че и двете длъжности са с управленски характер - съответно
управление на администрацията, информацията и финансите на отдел „Югоизточен“ и
управлението на дейностите и услугите на военните клубове, като детайлно отговорът
на този въпрос се разглежда в т. 5. Според съда подобна прилика не е налице.
Точка 4 и в двете длъжностни характеристики носи наименованието "Области
на дейност", като има посочена само по една подточка - 4.1. Видно от
длъжностната характеристика на началника на сектор АИФО в т. 4.1 е записано, че
областта на дейност е „Административно информационно и
финансово обслужване в отдел „Югоизточен“, докато в длъжностната характеристика на началника на
сектор "Военни клубове" е
посочено "Работи в областта на
дейностите и услугите, свързани с управление на военните клубове в Териториален
отдел - Бургас". Безспорно се установява, че задълженията на началника
на сектор "Военни клубове" са сведени единствено и само до военните
клубове, докато началника на сектор АИФО има задължения, свързани с целия
отдел.
Като следваща задача
ответникът е поиска вещото лице да посочи кои точно точки от длъжностната
характеристика на началник сектор ,,ВК“ са свързани с финансовия, текущ и
последващ контрол на всички счетоводни документи, предвид факта, че в т. 5.4.
от длъжностната характеристика на началника на сектор АИФО е
посочено, че той "Участва при
осъществяване на финансовия, текущ и последващ контрол на всички счетоводни
документи от документооборота на отдел „Югоизточен“". В своя отговор вещото лице твърди,
че е налице сходство във факта, че и на двете длъжности е вменено задължение
"да упражняват контрол върху дейността на служителите в
сектора; контролът от страна на началник сектор „Военни клубове“ включва
запознаване с финансовите резултати от дейността на военните клубове и хотелите
към тях, което предполага работа с финансови и счетоводни документи, а
контролът на изпълнението на договорите за наем на помещения и обекти във
военните клубове също изисква контрол на счетоводните и платежни документи по
изпълнение на договорите за наем. Дейността на началник „АИФО“ изисква
осъществяване на финансов, текущ и последващ контрол на всички счетоводни
документи от документооборота на отдела". Макар действително
и на двете длъжности да са вменени контролни функции, съдът намира, че те се
различават по вид и по обем, като длъжностната характеристика на началника на
сектор АИФО предоставя значително по-голям обем правомощия на държавния
служител, заемащ тази длъжност. Началникът на сектор "Военни клубове"
не е оправомощен да реализира последващ контрол върху документооборота.
Като последна задача ответникът е поискал вещото лице да установи по какъв
начин съвпадат задължението на началника на сектор АИФО, отразено в т. 5.3. от длъжностната му
характеристика "Организира
снабдяването и транспортното обслужване на отдел „Югоизточен“" с
подобни на началника на сектор "Военни клубове". Експертът е изразил
становище, че е налице частична прилика, предвид факта, че в
изброените задължения се изисква организационна дейност, а не изпълнителна.
Според него организирането, ръководенето и контролирането на ремонти,
поддръжката и модернизацията на военните клубове и хотелите към тях изисква
организиране, ръководене и контролиране на съответното снабдяване, ремонтиране
и осигуряване на транспорт. Настоящият съдебен състав счита, че началникът на
сектор АИФО няма преки задължения, свързани с организирането, ръководенето и
контролирането на ремонти, поддръжката и модернизацията на военните клубове и
хотелите към тях, поради което не може да се твърди, че е налице сходство в
тази област, отразена в длъжностните характеристики на двете позиции.
В последното по делото съдебно заседание, на въпрос на процесуалния представител
на ответника дали се има предвид само контрол върху договорите за наем от
страна на началника насектор "Военни клубове", вещото лице е
направило изявление, че контролът предполага работа със счетоводни и финансови
документи, които следва да бъдат проверявани, контролирани и в двете позиции,
които се заемат, и в сектор АИФО, и сектор „Военни клубове“, като не може да
конкретизира по-подробно и по-действително какво точно извършва началника на
сектор „Военни клубове“ при контрола и при дейността си. На уточнението на
ответника, че задава този въпрос към вещото лице, във връзка с това, че
финансовата и счетоводната дейност се контролират в София, в отдела в
Централното управление, вещото лице посочва, че при изпълнение на служебните
задължения има първичен преглед на място; преглед на това дали са платени
договорите за наем; проверяват се самите договори и анексите към тях, също така
и размерът на наема съобразно площта, наемна цена, периодът, за който е сключен
договора. Всичко това предполага контрол и работа с тези документи. Твърди, че
сходна е дейността, като има предвид, че началник АИФО има повече работа и
повече управленски функции, свързани с тази дейност. Самото наименование на
сектора АИФО показвало, че това е счетоводно-финансова дейност.
При така направеното уточнение съдът приема, че не е налице сходство в двете
длъжностни характеристики именно по най-важните параметри - функциите, които
имат съответно началника на сектор АИФО и началника на сектор "Военни
клубове" във връзка с финансовото и счетоводното обслужване, а също и в обема
на предоставените им правомощия. В този смисъл без значение е факта, че Г. не
само е отговарял на минималните и специални изисквания за заемане на длъжността
началник на сектор "Военни клубове", но дори е надхвърлял някои от
тях.
Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по
назначаването, която не подлежи на съдебен контрол, е как да организира
дейността на администрацията с цел оптимизиране на работата, при спазване на
нормативните разпоредби, в случая на изменения Устройствен правилник на Министерство
на отбраната. Следва да се приеме, че е налице реално съкращаване на заеманата
от Г. длъжност, съответно налице е основанието за прекратяване на служебното му
правоотношение, посочено в оспорената заповед. По
тази причина административният орган законосъобразно е издал Заповед
№ ЧР-11-1845/08.11.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Г..
Неоснователно
е и възражението за приложение на нормата на
чл. 87а от ЗДСл, съгласно която при преобразуване на администрация, при
преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване
на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с
държавния служител не се прекратява. Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се
прекратява служебно правоотношение при посочените хипотези има отношение към
нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящия
случай. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на
администрацията, в смисъла на това понятие, дефиниран в нормата на чл. 36 от
Закона за администрацията (ЗА). Съгласно ЗА, който е специален по отношение
ЗДСл и който урежда структурата на администрацията, основните принципи на
организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за
заемането им и легалната дефиниция на чл. 36 от ЗА, администрацията на изпълнителната
власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните
агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции,
областните и общинските администрации и други административни структури,
създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. ИА
ВКВПД е администрация по смисъла на чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38, ал. 1,
т. 5 от ЗА. Следователно под "администрация" по
смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл следва да се разбира администрацията на
ИА ВКВПД
като цяло, а не отделно нейно структурно звено или длъжност. При промяна в организацията
на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване
на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите,
разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е
неприложима. Аналогично,
при изготвяне на новото щатно разписание, органът по назначаване не е
длъжен да се съобрази с нормата на чл.
87а от ЗДСл.
Освен това органът по
назначаването има право, но не и задължение да предложи на държавния служител,
чието правоотношение е прекратено, да
бъде преназначен на друга вакантна длъжност, но това отново е преценка по целесъобразност,
която не подлежи на съдебен контрол. Безспорно по делото се доказва, че Г. не е
подал заявление за заемане на друга свободна длъжност.
Изложените в жалбата разсъждения относно правния характер на Заповед №
ЧР-11-1844/08.11.2016г., с която Г. се възстановява на заеманата от него
длъжност, както и условията, при които Г. се явил и постъпил на работа след
възстановяването, са ирелевантни, тъй като тази заповед не е предмет на това
съдебно производство.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че следва да отхвърли оспорването като неоснователно и недоказано.
Предвид
изложеното обжалваната заповед като законосъобразна следва да се остави в сила, а жалбата като
неоснователна – да се отхвърли.
С
жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен иск за обезщетение за
времето, през което оспорващият не е бил на служба, поради прекратяване на
служебното му правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Следователно,
предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст, е наличието на
влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно
обжалване, поради което се налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно
производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора
относно законосъобразността на Заповед №
ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело” – София.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски от жалбоподателя (включително и по
адм.д. № 2330/2016 г. на Административен съд – Бургас и по адм. д. № 1387/2017
г. на ВАС) и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ИА ВКВПД следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
на ВАС.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***; с адрес за
призоваване и съобщения гр. Бургас, ул. „Патриалх Евтимий“ № 50 против Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” –
София.
ОСЪЖДА З.Н.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РАЗДЕЛЯ
производството по жалбата на З.Н.Г. против Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” – София и иска за
присъждане на обезщетение за времето, през което Г. не е бил на служба, поради
прекратяване на служебното му правоотношение.
Да
се докладва на Председателя на Административен съд – Бургас, служебно изготвен
заверен препис от жалбата, Заповед №
ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело” – София, ведно с
настоящото съдебно решение, за образуване на производство по предявения иск за
присъждане на обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: