РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500821 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Н.К.С., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № ***, чрез адвокат
Светозар Стоянов Арнаудов, съдружник в адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова”, със
съдебен адрес: гр. Бургас, 8000, ул. „Ген. Гурко" № 7А, ет. 1, офис 1А, тел/факс: 056/91 98
88; 0893/650 749 против Решение № 260525 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска на Н.С. срещу ответницата С.П. с
правно основание чл.109 ЗС- за осъждане на ответницата да премахне собствената си сграда
с идентификатор № 67800.502.23.2, изградена в ПИ с идентификатор 67800.502.23 в гр.***
ул.*** №**, с чието незаконосъобразно изграждане, поддържане и ползване пречи на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху съседния ПИ с идентификатор
67800.502.25 в гр.*** ул.*** №***; присъдени са в тежест на ищцата съдебно –деловодни
разноски в размер на 1150 лева.
Така постановеното решение се обжалва от въззивницата ищца като неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано.Във въззивната жалба се сочи, че поради нарушаване на
съдопроизводствените правила ищцата-въззивница е била лишена от възможността да
докаже фактите, за установяване на които районният съд й е указал, че носи доказателствена
тежест,тъй като не били допуснати своевременно поискани от ищцата
доказателства.Изтъква се, че БРС игнорирал събраните по делото доказателства, като
неправилно приел, че само заключението на вещото лице по СТЕ следва да се постави в
основата на доказателствените изводи на съда. Въззивницата обсъжда заключението на
1
вещото лице и изтъква, че неправилно БРС не допуснал допълнителна СТЕ, както и че
възприел неправилния извод само възоснова на СТЕ, че ищцата не установила твърдяните с
иска нарушения на правото на собственост. На следващо място се твърди, че
първоинстанционният съд не взел под внимание приложените с исковата молба и посочени
във въззивната жалба конкретни писмени доказателства, от които било видно, че
подпорната стена навлизала в границите на ПИ на ищцата. Изтъкват се доводи и за
непредставяне на строително разрешение от 1998г., което вещото лице посочило в
заключението си като дадено от Община-Созопол за терасиране двора на ответника-
въззиваем; за неизследване от БРС обемът на разрешеното строителство в имота на
ответника, за което своевременно ищцата поискала снабдяване със съдебно
удостоверение,възоснова на което да установи от Община-Созопол обемът на разрешеното
строителство, но такова удостоверение било отказано от БРС.Процесуалните нарушения при
събиране на доказателствата довели до неизясняване на делото от фактическа страна и до
необоснованост на фактическите изводи на БРС,довело в крайна сметка до липса на мотиви
по съществени въпроси от същността на спора.Въззивникът излага съображения и за
нарушение на материалния закон, цитирайки съдебна практика на ВКС – че нарушаване
параметрите на застрояване рефлектира върху възможностите за използване на съседния
имот, като възпрепятства и ограничава ползването му. Заявени са доказателствени искания –
за издаване на съдебно удостоверение по чл.186 ГПК, чрез което да се снабди с друго такова
от Община-Созопол относно обема на разрешените строителни мероприятия съгласно
разрешение за строеж № 118/08.10.1998г. за посочения в жалбата УПИ в гр.*** ул.*** №**;
за назначаване на вещо лице-геодезист,което да даде отговор на конкретно посочени в
жалбата въпроси;за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят посочени
във въззивната жалба обстоятелства от значение за спора по делото. Заявява, че така
формулираните доказателствени искания не били преклудирани, тъй като били налице
основанията по чл.266,ал.3 ГПК за допускането им.Моли отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде уважен и се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от процесуален
представител, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й , както и присъждане на
разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата ответница С.Е.П. ЕГН **********
адрес: гр.*** ул.*** №** чрез адв. Мария Димова Овагемова, адрес на кантора: гр. Бургас,
ул. „Оборище” № 90, ет. 2, тел. 0897 711 296, в който заявява становище за неоснователност
на жалбата по подробно изложени в писмения отговор доводи и съображения.Заявява, че
съгласно заключението на вещото лице (стр. 7 от заключението), подпорната стена между
имотите на страните е и стена на сграда 67800.502.23.2. Самата сграда била заснета в КК,
като извадка от КК е пренесена в заключението на експертизата. От КК е видно, че
източната стена на сграда 67800.502.23.2 е разположена по имотната граница между ПИ
67800.502.23 и ПИ 67800.502.25. Вижда се, че на калкан със сградата на ответника
(67800.502.23.2) е изградена сграда на ищеца - сграда 67800.502.25.6. При изслушване на
експерта в о.с.з., проведено на 09.03.2021 г., в.л. Стоянова е пояснила, че до заключението
си, че подпорната стена не навлиза в имота на ищцовата страна, е стигнала след направена
геодезическа снимка с GNSS приемник, като е сравнила резултатите с кадастралната карта и
с регулационния план. От тези пояснения става ясно, че за да потвърди отразеното в КК
разположение на подпорната стена, респ. на сграда 67800.502.23.2, вещо лице е извършило
собствено заснемане със съответен за целта геодезически уред. Нито ищцовата, нито
ответната страна, са поставяли на експертизата задачи да изработи нарочно приложение -
заснемане на постройката с посочване на координатни точки, за да се говори за непълно
заключение, а оттам - за неизясняване на делото от фактическа страна, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила.Гореизложеното се
отнасяло изцяло и до установяванията на вещото лице, че покривната плоча на сграда
2
67800.502.23.2 не е с наклон към имота на ищцата, както се твърди в исковата молба. И
двете страни по настоящото дело са се възползвали от възможността да формулират въпроси
към експертизата, свързани с установяване именно на това обстоятелство. Отново нито една
от страните не е поставяла като задача на вещото лице да изработи специално приложение, в
което вещото лице да отрази в графичен и писмен вид резултатите от замерванията си. В
о.с.з. вещото лице посочило, че при изготвяне на заключението е извършено геодезическо
заснемане, както и че това заключение е съобразено с всички точки на плочата,
представляваща покрив на постройката. В с.з. вещото лице посочило и конкретните коти,
като освен на тях се е позовало и на опитните правила, а именно - на обстоятелството, че
извършеният за целите на експертизата оглед на самата плоча е бил след паднал дъжд, че в
средата на плочата е имало събрана вода, която не се е оттичала в посока имота на ищцата.
При това положение ставало ясно от какви фактически установявания вещото лице е
направило своите изводи, което напълно позволявало преценка относно обосноваността на
неговото заключние.Относно неприемане от БРС като „писмено доказателство” на
представен с исковата молба трасировъчен чертеж, изработен от инж. Ж.Ж.,въззиваемата
заявява, че същият представлявал частна експертиза,извършена по поръка на ищцата извън
съдебния процес, поради което не е годно доказателствено средство в гражданския процес.
Не представлявало нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството, че съдът
не е изискал представянето на Разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г. и виза за
проектиране. Както вещото лице, така и съдът са приели, че за сградата, чието премахване
се иска, няма строителни книжа.Освен това заявената пред съда негаторна претенция е за
премахване на сграда с идентификатор 67800.502.23.2, а не за премахване на подпорната
стена, разположена по имотната граница между поземлен имот 67800.502.23 и ПИ
67800.502.25. Затова е без значение дали съществуващата на място стена е изпълнена въз
основа на Разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г., или по- рано. Въззивникът не сочел
конкретни обстоятелства, заявени в съответните процесуални срокове пред
първоинстанционния съд и имащи отношение към основателността на исковата претенция,
които са останали неустановени по делото поради недопускане по делото на поисканите с
исковата молба двама свидетели. Твърди се, че оплакването във въззивната жалба за липса
на мотиви било напълно голословно-съдът изложил ясни и непротиворечиви мотиви, в
които се съдържат ясни фактически констатации, посочени са събраните по делото
доказателствата за тях, обсъдени са доводите на страните, които са от значение за решаване
на делото, изведени са правилни, съобразени с материалния закон, правни изводи.Моли за
потвърждаване Решение № 260525/26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. на БРС и за
присъждане на въззиваемата страна направените от нея съдебно- деловодни разноски във
въззивната инстанция.С оглед развитите в писмения отговор доводи за това, че
първоинстанционният съд не е допуснал такива процесуални нарушения, които да са довели
до неправилно установяване на обстоятелства или до неустановяване на относими за
решаването на спора обстоятелства/ липсата на основания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК/,
моли заявените доказателствени искания да не бъдат уважавани.При евентуално уважаване
на доказателственото искане за събиране на гласни доказателства от въззивния съд, моли за
допускане до разпит на двама свидетели от страна на въззиваемата.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемата и процесуалния й представител оспорват
въззивната жалба; моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на разноските.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
3
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна по делото следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.С. Ппротив С.Е. , с
която ищцата моли съда да осъди ответницата да премахне собствената си сграда с
идентификатор 67800.502.23.2,изградена в ПИ с идентификатор № 67800.502.23 , с чието
незаконосъобразно изграждане, поддържане и ползване пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост в съседния ПИ с идентификатор № 67800.502.25 в гр.Созопол.
Собственическите права на ищцата върху идеални части от недвижим имот ,
представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.502.25 по КККР на гр.Созопол,
представляващ парцел V-714 в кв. 68, бивш парцел ІV в кв. 40 по плана на гр.Созопол, не са
спорни по делото и се установяват от представени по делото документи за собственост:
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**,т.*, дело № ****/****г., с който С.К.С.
дарява на синовете си К.С.К. и Й.С.К. по ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.
Созопол и представляващо парцел ІV,кв.40 по плана на гр.Созопол; удостоверение за
наследници на К.С.К., от което е видно, че след смъртта си на 09.07.1996г. е оставил за свои
наследници **** Й.А.К., **** Н.К.С. и *** С.К.К.. С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***,том Х*** , дело № 1****/19**г. Й.К. дарява на *** си С.К.К. и
Н.К.С. по ½ ид.ч. от собствените си 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел V-
714,кв.68 по плана на гр.Созопол.Видно е от представената по делото скица на поземлен
имот , понастоящем соченият парцел представлява поземлен имот с идентификатор №
67800.502.25.
Собственическите права на ответницата С.Е.П. се доказват от представените по
делото писмени доказателства, установяващи придобиване по наследство като единствен
наследник на Е.А.А. и на З.С.А., на недвижим имот,представляващ поземлен имот с
идентификатор № 67800.502.23, който имот по ПУП на гр.Созопол представлява УПИ ХVІІ-
712, кв.68 /вж. нотариален акт за покупко-продажба №*,т.**дело №19**/19**г. ; нот.акт №
**,т.*д.№ ***/19**г.; нот.акт за дарение на недвижим имот № **,т.***,дело № ****/19**г. и
удостоверения за наследници № 670 и № 669/09.05.2016г. на Община-Созопол/.
Ищцата твърди, че като съсобственик на ПИ с ид.№ 67800.502.25 в гр.Созопол и
на изградената в него сграда с ид.№ 67800.502.25.3 е възпрепятствана от ответницата да
ползва пълноценно имота си по предназначение.Заявява, че поради денивелацията на терена
било извършено терасиране и изградена подпорна стена от ответницата ,която обаче се
намирала в имота на ищцата и отстояла на 20 см. от имотната граница с
ответницата.Ответницата извършила надграждане на подпорната стена с едноетажна
постройка по начин, че подпорната стена служела за външна стена на тази постройка; в
частта на надграждането имало три отвора, на два от които били поставени прозорци и на
третия-врата, които били ориентирани с изглед към имота на ищцата.Заявява, че липсвали
строителни книжа за така извършеното надграждане на едноетажна сграда от ответницата,
4
тя не била съобразена със строителните правила и норми за изисквания за отстояние със
съседни имоти; постройката била изградена от ответницата без разрешение за строеж, като
имало само такова за терасиране на терена поради денивелацията.Освен изложеното ищцата
сочи, че наклонът на плочата на постройката на ответницата отвеждала изцяло дъждовната
вода в двора на ищцата;големи количества дъждовна вода се стичали и по подпорната стена
в двора на ищцата, поради което дворът се наводнявал и ставал неизползваем при всеки
дъжд, а подпорната стена била постоянно влажна, мухлясвала, плесенясвала, рушала се и се
подкопавала в основите.Всичко това пречело на ищцата и на останалите съсобственици да
извършат строителство на сграда за допълващо застрояване, за която имало издадена виза за
проектиране.
Ответникът не твърди, че изградената от него в имота му „едноетажна сграда“ с
идентификатор № 67800.502.23.2 е законна ; твърди, че е налице разрешение за строеж за
терасиране / за изграждане на подпорна стена/, която стена не попадала в имота на ищцата,
а била разположена на имотната граница на двата имота. Оспорва твърденията за наличие на
наклон на покрива на сграда с ид. № 67800.502.23.2, като заявява, че плочата няма наклон,
но оттичането на дъждовна вода е възможно поради денивелацията на терените.Намира, че
заявените от ищцата вредни въздействия върху имота й не са в причинно-следствена
връзка с изградената от ответницата постройка върху подпорната стена.Евентуално счита,
че претендираната от ищцата защита не съответства на степента на накърняване на правата
й ,като при нужда би могло да се изпълни подходяща отводнителна система на покрива на
постройката.
Събраните по делото писмени доказателства, включващи жалби, сигнали и
кореспонденция по повод сезиране от ищцата на РДНСК-Бургас, Община-Созопол и РП-
Бургас за изградена без строителни книжа от ответницата „едноетажна сграда“ с
идентификатор № 67800.502.23.2, заключение на вещото лице по СТЕ, приета от БРС и
представеното пред въззивния съд разрешение за строеж № 118/08.10.1998г. несъмнено
установяват , че изградената от ответницата „едноетажна постройка“ с идентификатор №
67800.502.23.2 със застроена площ от 47 кв.м., намираща се в дъното на УПИ ХVІІ-
712,кв.68 по плана на гр.Созопол, е без необходимите строителни книжа.
Вещото лице Димитрина Стоянова подробно в заключението си установява, че
строежът "Едноетажна постройка", отразен в кадастралната карта на гр. Созопол като сграда
с идентификатор 67800.502.23.2, стои на границата между ПИ с идентификатор
67800.502.23/ на ответницата/ и ПИ с идентификатор 67800.502.25/ на ищцата в
съсобственост/ с източната си фасада, като липсва разрешение за строеж на сградата, но
има разрешение за строеж № 118/08.10.1998г. за терасиране на двора, без в Община-
Созопол да са запазени одобрените проекти относно това разрешение за строеж. Вещото
лице установява, че двата съседни имота се намират на силно наклонен терен,като по-висок
е ПИ 67800.502.23/този на ответницата/.Според вещото лице котата на уличната регулация
към улица "Витоша " е около 45,20м; по- ниския имот е 67800.502.25, на който котата на
уличната регулация от към обслужващата улица "Рила" е около 40,10 м.,което
5
представлявало денивелация от около 5 метра за разстояние от около 45 м, което е 11%
наклон.Подпорната стена според вещото лице е изградена за да се намали наклона на
имотите между тях. Тази стена била отразена и на действащия кадастрален план и
регулационен план.Според вещото лице на място личало, че стената е изграждана на етапи, а
не само със строителството по Разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г., с различна
височина и материали - каменна, бетонна и тухлена, като тухлената стена е най-нова и
служела и за стена на процесната постройка. Вещото лице не констатира нарушаване или
опасност от увреждане на основите, конструкцията и други елементи от подпорната стена,
служеща за граница между двата процесни имота. Процесната постройка на ответницата
била в най-ниската част на ПИ 67800.502.23; покривната й плоча е хоризонтална и тя
/подпорната стена, която е и стена на процесната постройка/ спира повърхностните води от
ПИ 67800.502.23 да се изливат безпрепятствено в ПИ 67800.502.25. Вещото лице е
установило наличие на влага не само по подпорната стена в частта на процесната сграда ,
но и по цялата подпорна стена и наличието й се обуславя от наличие на обективно
съществуващи причини,изброени от вещото лице: местоположение- на източна фасада, пред
нея в двора на ищцата има сграда на основното застрояване, която я засенчва; релеф -
стената се осветява само от едната страна, от другата е почва, материали - няма мазилка или
хидроизолация.В случая вещото лице заявява, че ако се премахне цялата "Едноетажна
постройка" с идентификатор 67800.502.23.2 и подпорната стена остане на височината на
прилежащия терен, то тогава сграда с идентификатор 67800.502.25.6 в имота на ищцата
няма да има калкан, който да покрива; освен това и водите безпрепятствено ще се изливат в
имота им. Вещото лице установява, че подпорната стена е разположена по имотната граница
между ПИ 67800.502.23 и ПИ 67800.502.25., до който извод стига след направена
геодезическа снимка с приемник GNSS и сравняване на резултатите с извадка от
кадастралната карта и регулационния план/ вж. съдебен протокол от 09.03.2021г./.Вещото
лице сочи, че е извършила геодезическа снимка и е сравнила всички точки на тази плоча,
представляваща покрив на постройката, като плочата навсякъде била с кота
45/77,45/76/45/78- т.е. нямала наклон.
Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Стоянова като обективно, ясно и
пълно, като с оглед въведените във въззивната жалба твърдения за съдопроизводствени
нарушения ,допуснати от районния съд, следва да се изтъкне следното:
На първо място, неприлагането към заключението на вещото лице Димитрина
Стоянова на самото геодезическо заснемане, възоснова на което същата е стигнала до извода
,че подпорната стена е изградена на границата между двата моземлени имота, без да се
навлиза в ищцовия имот , не води до непълнота на самото експертно заключение, след като
с приетото от БРС заключение се отговаря в пълнота,ясно и категорично на поставения от
съда въпрос. На второ място,ищцата представя пред БРС възложено от нея геодезическо
заснемане извън срока по чл.146 ГПК, с оглед на което то не може да бъде прието и ценено
като частен писмен документ, оборващ доказателствената стойност на експертното
заключение на вещото лице Димитрина Стоянова,изслушано по делото.
6
На следващо място, дори и геодезическото заснемане на инж. Желязков да беше
своевременно представено от ищцата пред първоинстанционния съд, същото не може да се
цени като годно доказателствено средство, тъй като не е събрано по надлежния
процесуален ред, изискващ спазване принципа за публичност и непосредственост, въведен
с чл.11 ГПК вр. чл. 195 и чл.200 ГПК.В този смисъл неоснователни се явяват заявените от
въззивницата в жалбата й твърдения за допуснати процесуални нарушения при събиране и
оценка на доказателствения материал и искане за допускане от въззивния съд на СТЕ със
задачи, поставени в жалбата й, което настоящият състав не е уважил.
Неоснователни са възраженията на въззивницата за това, че е налице непълнота в
заключението на СТЕ по въпроса :дали монтажът на улука върху сградата на ответницата е
изпълнен правилно така, че да не подлива дъждовна вода отстрани по подпорната
стена.Видно от заключението на вещото лице,същото е констатирало два същесствени
недостатъка на отводняването, които в голяма степен компрометират резултатите от него, а
именно: водата от улука не е включена в канализацията и се излива близо до имот
№67800.502.25,поради което е необходимо да се изведе водата чрез улука по северната
част на сградата.
От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели, водени от
всяка от страните, се установява следното:
Свидетелят И.И., воден от въззивницата-ищца и без родство със страните
установява, че в течение на годините подпорната стена буквално „растяла“, докато се
стигнало да изградената постройка на ответницата върху подпорната стена. Свидетелят
заявява, че „самото изпълнение на улука не е изпълнено както трябва и цялата вода се стича
върху нейната постройка“ / тази на Н.С./. На мястото на построената от Н.С. нова
постройка,находяща се до имотната граница с ответницата,преди имало стара постройка,
която се разрушила от теча на плочата.Такъв проблем имало обаче и с новата постройка на
Н., ,което определено си личало в единия ъгъл, че водата се стича в него и гредите са
започнали да гният,почернели са, има следи от водата, която е текла,като в единия ъгъл
просто си тече струята.Свидетелят установява, че цялата стена има влага по горния ръб, а в
единия край тече.
Свидетелят Т. Д./воден пред БОС от въззивницата/ няма родство със страните, живее
от 5 години на семейни начала с въззивницата-ищца на нейния адрес.От показанията му се
установява, че във вътрешната част на дворното място на Н. има подпорна стена, като до
нея е изградена стопанска сграда за инвентар, която с едната си стена допира до подпорната
стена, а в съседния имот на границата има изградена масивна тухлена постройка с плоча
отгоре, която постройка е изградена върху подпорната стена, т.е. долепена до подпорната
стена.Свидетелят установява, че винаги, когато валяло, се стича вода от плочата на горния
имот в имота на Н.,поради което постройката на Н. се наводнява,има петна, независимо, че
при построяване на постройката от Н. сложили платно с течна гума и фибран 5
см.Свидетелят установява, че улукът на постройката на ответницата бил направен съвсем
отскоро, бил некачествено направен и водата не влизала в него, поради което когато вали, се
7
стича вода по тяхната стена и техните тухли изгнили. Свидетелят заявява, че имотът на Н. е
по-ниския имот, при дъжд тече отвсякъде , течало и на мястото, където няма постройка.
Свидетелката Ж.И. е водена пред БОС от въззиваемата ответница, без родство със
страните.Тази свидетелка споделя за наблюденията , които има при посещаване втория
жилищен етаж на къщата на въззиваемата, от който виждала покрива на сградата на
въззиваемата С.,а на самата плоча на тази сграда имало люлка,където също сядали.
Свидетелят Ц. Г./воден пред БОС от ответницата, без родство със страните/ заявява,
че е ползвател на сграда,съседна на въззивницата Н. и която била на калкан с ползваната от
този свидетел част. Свидетелят Г. заявява, че имотът на ответницата С. е по-висок от имота,
който той ползва;не бил виждал наводнения в двора, когато посещавал имота, в който обаче
не живеел, а бил настанил хора, които да го ползват.
Съдът обсъжда показанията на всеки един от свидетелите като доказателствено
средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници, с оглед на
което намира, че следва да ги кредитира изцяло.Показанията на свидетелите настоящият
съд анализира в светлината на доказателствените изводи, следващи от експертното
заключение на вещото лице Димитрина Стоянова, като намира така събраните доказателства
за убедителни и в логическа последователност установяващи фактическата обстановка по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50
ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените указания по приложението на закона са
задължителни за всички съдилища, поради което приложение намират те, а не застъпеното в
решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. разбиране, че всяко
нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по
смисъла на чл. 50 ЗС; в този смисъл е и Решение № 139/10.01.2020г. по гр.д.№ 4222/2018г.
на ВКС, ІІ-ро г.о.
Следователно,съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС,
ОСГК , за уважаване на иска по чл.109 ЗС е необходимо ищцовата страна да проведе
8
пълно главно доказване в подкрепа на твърденията си за наличието на конкретни
пречки,предизвикани от поведението на ответника/ действия/бездействия/,които пречки
надхвърлят допустимите съгласно чл.50 ЗС. Освен това, за да се приеме, че е налице
„неоснователно действие” по смисъла на чл.109 ЗС не е достатъчно същото да е лишено от
позитивна административна санкция, когато се касае до спазване на регламентиран
разрешителен режим за извършване на определени действия (строеж, реконструкция и др.),
но също така следва да се установи, че това действие обективно създава пречки за
нормалното ползване на собствения на ищеца имот. По тази причина наличието на
нарушения на изискванията на съответните правила и норми за строителство, действали
към момента на извършване от ответницата на строителството на Едноетажна постройка с
идентификатор 67800.502.23.2 , не могат да обосноват както неоснователност на
създаденото от ответницата състояние, така и пречки за ищцата по смисъла на чл.50 ЗС.
При изследването на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.109 ЗС от
правно значение е естеството на приетото за неоснователно действие и степента на неговото
отражение върху пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия
имот. Въззивната инстанция приема, че макар да са установени част от елементите от
фактическия състав (ищцата е собственик на вещ под въздействието на създадено и
поддържано от ответницата състояние, представляващо незаконен строеж), предявения иск
по чл.109 ЗС не е основателен. Това е така, тъй като установените по делото факти не
обосновават извод, че именно с изграждането на процесната „Едноетажна постройка с
идентификатор 67800.502.23.2 за ищцата са създадени пречки да ползва имота си и тези
пречки надвишават обичайните .Това е така, тъй като обективният факт на голяма
денивелация на терена, на който се намират двата имота, предпоставя изливането на
дъждовна вода от по-високия имот / този на ответницата/ в по-ниския имот / този на
ищцата/.Именно затова е била изпълнена и подпорната стена, чрез която се цели да се
ограничи навлизане на повърхностни води в по-ниско разположения имот от по-високо
разположените имоти. В случай, че се премахне цялата едноетажната постройка на
ответницата и подпорната стена остане на височината на прилежащия терен, то безспорно
тогава няма да има калкан, който да „покрива“ сградата на ищцата с идентификатор
67800.502.25.6, като дъждовните води ще преминават през прилежащата на ниво “терен“
подпорна стена и ще се изливат безпрепятствено в имота на ищцата.Освен денивелацията
между двата имота, което обективно и при некачествено извършено отводняване е причина
за влага и течове в имота на ищцата, следва да се отчетат и други обективни
показатели,установени от вещото лице, каквито са местоположението- на източна
фасада,като пред нея в двора на ищцата се намира сграда на основното застрояване, която я
засенчва; релефа- стената се осветявала само от едната страна, от другата страна е почва;
материалите –без мазилка или хидроизолация.
В случая съдът намира, че твърдяното от ищцата накърнение на правото й на
собственост от една страна не е пряко и в причнна връзка свързано с нарушено от
ответницата изискване на благоустройствена правна норма чрез построяване на едноетажна
9
сграда с идентификатор 67800.502.23.2 на имотната граница без разрешение за това от
съседите и без строителни книжа , както и че отправеното от ищцата искане не
съответства на нарушението.Това е така, тъй като твърдените ограничаващи упражняване
правото на собственост на ищцата въздействия биха могли да бъдат преодолени чрез
извършване на други действия, но не и чрез премахване на построената от ответницата
едноетажна сграда с идентификатор 67800.502.23.2.
В обобщение – не се установява в резултат от действията на ответницата да е създадено
състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността при обективно съществуващата
денивелация на терените на двата съседни имота . По този ред не би могло да се навлиза в
правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права,
ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца.Изложеното налага извода за
неоснователност на иска по чл.109 ЗС, до който правилен извод е достигнал и районния
съд, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора в полза на въззиваемата, на основание чл. 78,ал.3 ГПК, следва
да се присъдят направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 800
лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260525 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 9791/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Н.К.С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***,
ул. „***“ № ***, да заплати на С.Е.П. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №**, съдебно-
деловодни разноски, извършени пред БОС в размер на 800 лева/ осемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10