РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100653 по
описа за 2023 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава трИ.десета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД против И. В. З., ЕГН **********.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
1) иск за сумата от 1164,25 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и 25 стотинки/ -
представляваща главница по договор за стоков заем № 746390 от 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/23.12.2022г./ до окончателното погасяване.
2) иск за сумата от 224,94 лв. /двеста двадесет и четири лева и 94 стотинки/ -
представляващи договорна лихва за периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2020 г.
3) иск за сумата от 257,86 лв. /двеста петдесет и седем лева и 86 стотинки/ -
представляващи законна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 16.12.2022 г.
Ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника И. В. З., като кредитополучател, е бил сключен договор за стоков кредит №
746390 от 11.09.2019 г., съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя
сумата от 1300 лв., и е била уговорена договорна лихва в размер на 287,64 лв. Навежда, че
посочените задължения е следвало да бъдат погасени от заемополучателя на 24 месечни
вноски, всяка от които в размер на 66,15 лв. Поддържа, че кредитополучателят не е заплатил
всички вноски по процесния кредит, като на 09.09.2020г. бил настъпил крайният падеж на
целия кредит. Заявява, че по кредита са останали: дължима главница в размер на 1164,25
лв., договорна лихва върху главницата в размер на 224,94 лв. за периода от 11.10.2019 г. до
09.09.2020 г. и 257,86 лв. - представляващи законна лихва за периода от 10.09.2020 г. до
16.12.2022 г. Поддържа, че съгласно Приложение № 1 от 22.01.2021г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2021г., „Креди Йес“ ООД (цедент) е
прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД вземанията си към
ответника, произтичащи от горепосочения договор за заем. Навежда, че ответникът е бил
уведомен за така извършената цесия. Заявява, че за претендираните вземания на 23.12.2022г.
1
по ч. гр. д. № 2900/2022г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
С молба от 12.10.2023г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата И. В. З. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1164,25 лв. /хиляда сто
шестдесет и четири лева и 25 стотинки/ - представляваща главница по договор за стоков
заем № 746390 от 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /23.12.2022г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 224,94 лв. /двеста двадесет и четири лева и 94 стотинки/ -
представляващи договорна лихва за периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2020 г.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 257,86 лв. /двеста петдесет и седем лева и 86 стотинки/ -
представляващи законна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 16.12.2022 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1520 от 23.12.2022г. по ч. гр. д. №
2900/2022 г. на Районен съд - гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответницата И. В. З. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията
й и същата е била редовно призована за първото по делото открито съдебно заседание. Като
въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК тя не е представила отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното съдебно заседание ответницата не се е явила, не е изпратила
процесуален представител и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
2
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: облигационно правоотношение, създадено между
ответницата и цедента по силата на процесния договор за стоков кредит, от който за
ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като
неизплатена главница по заема; реалното предоставяне от цедента на ответницата на сумата,
претендирана като главница по договора, наличието на твърдения договор за цесия, с който
процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника
за извършената цесия; наличието на уговорка, постигната между цедента и ответницата, в
качеството им на страни по твърдения договор за стоков кредит, за дължимост от страна на
ответницаъс на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва, и настъпване
на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната; наличието
на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски кредит, изпадане в
забава на ответницата, размер на претендираната мораторна лихва, и настъпване на падежа
на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната, съобразени с
предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140
ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла
на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед
сторените и заявени от ищцовото дружество съдебно-деловодни разходи (32,94 лв. -
държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и
125 лв. - държавна такса за исковото производство и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ) отговорността за разноски на ответницата в
полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 82,94 лв. - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,
- 225 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. В. З., ЕГН **********,
с адрес гр. **** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *** представляван от
изпълнителния директор ***, следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1520 от 23.12.2022г., издадена по ч. гр. д. № 2900/2022 г. на
Районен съд - гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 1164,25 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ -
представляваща главница по договор за стоков заем № 746390 от 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/23.12.2022г./ до окончателното погасяване.
- сумата от 224,94 лв. /двеста двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ -
3
представляващи договорна лихва за периода от 11.10.2019 г. до 09.09.2020 г.
- сумата от 257,86 лв. /двеста петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ -
представляващи законна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 16.12.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. З., ЕГН **********, с адрес гр. **** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. *** представляван от изпълнителния
директор ****, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, както следва:
- сумата от 82,94 лв. /осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ -
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. №
2900/2022г. на РС - гр. Благоевград), и
- сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ - представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 653/2023г. на РС - гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4