Решение по дело №42/2024 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 26
Дата: 22 юли 2024 г. (в сила от 22 юли 2024 г.)
Съдия: Димитър Иванов Стратиев
Дело: 20245430200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр.Мадан, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20245430200042 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на арх. Е. Д. М. срещу наказателно
постановление № 1 от 25.04.2024 година на ВрИД Началник на РДНСК –
Смолян при Дирекция национален строителен контрол, с което на арх. Е. Д.
М., на основание чл. 232. ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 239, ал. 1,
т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева, за
нарушение на член 9, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗУТ.
Жалбоподателката навежда факти оспорващи констатациите в АУАН, но
излага и аргументи за допуснати процесуални нарушения. Твърди, че АНО
неправилно е приложил материалния закон, тъй като правните норми,
послужили като основание за образуване на административнонаказателното
производство – чл. 9, ал. 2 вр. ал.1 от ЗУТ са неприложими към конкретния
имот. Твърди, че нарушението е формулирано абстрактно, без да е указано
каква промяна на територията и на поземления имот трябва да се извърши и
защо разрешената за строителство многофункционална сграда не се вписва в
понятието „имота е застроен със сгради за жилищно строителство“. Твърди, че
не са съобразени разпоредбите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ и чл. 58 ЗУТ, приложими
за имота и издаденото строително разрешение. Моли съда да постави
1
решение, с което да отмени НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си
поддържа жалбата така, както е предявена.
Представителят на въззиваемата страна намира, че жалбата е
неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение и НП да
бъде потвърдено.
От становищата на страните и събраните по делото доказателства се
установи следната фактическа обстановка:
На 11.12.2023 г. арх. Е. Д. М. в качеството си на гл. архитект при Община
– Мадан е издала Разрешение за строеж № 46/11.12.2023 г. за застрояване в
ПИ 614 на обект "Многофункционална сграда“ в ПИ 614, село С., Община
Мадан, Област Смолян, с указано етапно застрояване: Първи етап –
„Автосалон“ на кота +/- 0.00 м., Втори етап – „Заведение за хранене“ на кота –
0.40 м.. За този имот нямало подробен устройствен план /ПУП/. Съгласно
одобрените проекти, строежът представлявал многофункционална сграда с
височина до 10 м. с показатели за предимно производствена зона /според
издадената виза/, която не съответствала на фактическото ползване на имота
съгласно скица към заповед № РД-66/07.02.2011 г. на кмета на община Мадан,
според която имота е застроен със сгради за жилищно строителство. Със
заповед № РД-66/07.02.2011 г. и приложена скица към нея се утвърждавал
частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на с. С. за имот с пл. №
614, с който се попълвал кадастралния и регулационния план, но не се
одобрявал ПУП с цел застрояване и даване конкретно предназначение на
имота.
Разрешението за строеж е било издадено във връзка с постъпило в
Община Мадан заявление вх. № 9600-3866/06.12.2023 г. от собственика на
имота „Бето Холдинг“ ООД, въз основа на одобрени инвестиционни проекти
на 07.12.2023 г. от гл. архитект при Община Мадан по части „Архитектура“,
„Конструкции“, „Технология“, „Електро“, „ВиК“, „ОВК“, „Енергийна
ефективнонст“ и „Геодезия“. Разрешението за строеж е съобщено по реда на
чл. 49, ал. 5 от ЗУТ с писмо изх. № 0620-200/12.12.2023 г. на гл. архитект при
Община Мадан, като е заведено в деловодството на РДНСК Смолян с вх. №
РС-МД-664-01-489 на 14.12.2023 г.
На 18.12.2023 г. в Общинска администрация Мадан е извършена
2
проверка по реда на чл. 156, ал. 2 от ЗУТ от свид. инж.И. П. – гл. инспектор в
РДНСК Смолян, на издаденото от гл. архитект при Община Мадан
разрешение за строеж №46/11.12.2023 г., при която е констатирано, че
разрешението за строеж е издадено без подробен устройствен план за промяна
предназначението на горепосочения имот в нарушение на чл. 9, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗУТ. Резултатите от проверката били отразени от свид. П. в
констативен протокол № 02/18.12.2023 г., като гл. архитект при Община
Мадан – арх. М. не присъствала по време на проверката.
Със Заповед № ДК-11-СМ-03 от 28.12.2023 г. на ВрИД началник на
РДНСК Смолян, в резултат на констатациите при проверката, е отменено
издаденото от гл. архитект на Община Мадан разрешение за строеж №
46/11.12.2023 г. за застрояването на ПИ 614, с. С., общ. Мадан.
С покана с изх. № РС-МД-664-00-045/28.02.2024 г. на РДНСК Смолян,
връчена на 05.03.2024 г., арх. Е. М. била поканена да се яви на 11.03.2024 г. за
съставяне на АУАН.
Съобразно направените констатации, свид. И. П., на длъжност: гл.
инспектор в РДНСК Смолян, в присъствието на свидетеля Р. К. С., на
длъжност гл. инспектор в РДНСК Смолян, съставил против жалбоподателя
арх. М. на 11.03.2024 г., АУАН - АКТ №СМ-01 от същата дата, в гр. Смолян, за
нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, за
това, че като гл. архитект на Община Мадан е разрешила с разрешение за
строеж № 46/11.12.2023 г. застрояване в ПИ 614 на строеж:
„Многофункционална сграда“ в ПИ 614,, село С., Община Мадан, Област
Смолян, без подробен устройствен план за промяна предназначението на
горепосочения имот. Нарушението е квалифицирано по чл. 9, ал. 2 във вр. с
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ.
АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателката, което
удостоверено с подписа на В. П. Б., служител в РДНСК Смолян. В последствие
АУАН бил подписан и получен от жалбоподателката на 04.04.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани от жалбоподателката
арх. М. писмени възражения срещу акта, че по отношение на разрешението за
строеж са неприложими изискванията на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ.
Въз основа на съставения акт, инж. Х. Х. – ВрИД началник на
3
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр. Смолян,
като е приел възраженията на жалбоподателката за неоснователни и
недоказани, е издал обжалваното наказателно постановление /НП/ № 1 от
25.04.2024 г. срещу жалбоподателката, с което на последната за нарушение на
чл. 9, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.1, т.
2, пр. 3 от ЗУТ е наложена „имуществена санкция“ – глоба в размер на 1000
лева. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които същото е
извършено и правната му квалификация описани в АУАН са възпроизведени и
НП.
НП е връчено на жалбоподателката на 14.05.2024 година, а жалбата
против него е депозирана пред РДНСК на 29.05.2024 година, изпратена по
пощата, носеща пощенско клеймо от дата 28.05.2022 година на пощенската
станция изпращач.
Видно от заповед № РД-66/07.02.2011 г. и приложена скица към нея се
утвърждава частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на с. С.,
одобрен със заповед № РД-124/18.06.1979 г. за имот с пл. № 614, с който се
попълва кадастралния и регулационния план, заповед № РД-66/07.02.2011 г.,
като в скицата е отразено, че имота е застроен със сгради за жилищно
строителство.
Със Заповед № ДК-11-СМ-03 от 28.12.2023 г. ВрИД началник на
РДНСК Смолян, е отменил издаденото от гл. архитект на Община Мадан
разрешение за строеж № 46/11.12.2023 г. за застрояването на ПИ 614, с. С.,
общ. Мадан, вкл. и поради нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи във
връзка с чл. 144, ал. 1, т. 3 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ.
Със заповед № РД–15-504/01.12.2023 година началникът на ДНСК е
делегирал правомощия на инж. Х. Х. – старши инспектор в РДНСК Смолян,
да съвместява и поеме задълженията на началник на РДНСК Смолян към
Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, считано от 01.12.2023 г.
Със заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. началникът на ДНСК е делегирал
правомощия на началниците на РДНСК да издават наказателни постановления
за нарушения, подлежащи на глоби и имуществени санкции за всички
категории строежи, респ. споразумения по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН,
4
предупреждения по чл. 28 от ЗАНН или резолюции за прекратяване на
административно наказателни производства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на разпитаните по делото свидетели, от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на имуществена санкция на
жалбоподателката. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН - да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
Доводите на жалбоподателката за допуснато нарушение, изразяващо се в
абстрактно формулиране на нарушението в НП, без да е указано каква
промяна на територията на поземления имот трябва да се извърши и защо
разрешената за строителство многофункционална сграда не се вписва в
понятието „имота е застроен със сгради за жилищно строителство“ не се
споделят от съда. Както НП, така и АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, нарушението е описано ясно и недвусмислено,
същото е издадено за това, че е издадено разрешението за строеж без ПУП за
промяна на предназначението на имота. Обстоятелството, че в АУАН, респ. в
НП не са били посочени изложените от жалбоподателката твърдения, не води
до неяснота на описаното нарушение, след като и в двата акта се сочи, че за да
5
се разреши строителството за този обект е следвало да се осъществи промяна
на предназначението на ПИ и се изисква за имота да има изготвен ПУП. Не се
споделят и доводите за допуснато нарушение, с оглед твърденията, че към
момента на издаване на НП е било прекратено трудовото правоотношение на
жалбоподателката с Община Мадан и същата не е имало качеството на гл.
архитект в Община Мадан поради прекратяване на трудовото й
правоотношение от 28.12.2023 г., доколкото към момента на извършване на
нарушението – 11.12.2023 г. жалбоподателката е заемала посочената
длъжност.
От материална страна съдът намира, че на посочената в НП дата
жалбоподателката е осъществила визираното в обжалвания акт нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен
план. Ако за съответната територия няма устройствени планове
предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване. В
този смисъл е разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, която гласи, че „В територии
без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до
влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване,
освен ако използването противоречи на закон“. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
ЗУТ от своя страна предвижда, че промяната на предназначението на
територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този
закон. В случая със заповед № РД-66/07.02.2011 г. на кмета на Община Мадан
се утвърждава частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на с. С.
за имот с пл. № 614, с който се попълва плана с посочения имот № 614, но не е
определено конкретно предназначение на имота. Видно от скицата към
заповед № РД-66/07.02.2011 г. и виза за проектиране от 12.07.2020 г. е
установено, че в имот с № 614 и в съседство има изградени масивни и
полумасивни жилищни сгради, което сочи на фактическо им ползване за
жилищни нужди, определено по реда на чл. 9 от ЗУТ. При това положение са
били приложими показателите за устройствена зона „Жм“ – жилищна зона,
сътласно чл. 19 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони. В конкретния случай с
разрешеното строителство „Многофункционална сграда“ в ПИ 614, село С.,
Община Мадан, Обаст Смолян. Въвеждам етапно изпълнение на строежа,
6
както следва: Първи етап – Автосалон на кота 0+00м.; Втори етап –
„Заведение за хранене“ на кота – 0.40м.“ се променя предназначението на имот
№ 614, като към функцията за жилищно застрояване се добавя и предимно
производствена дейност, както е отразено във визата за проектиране, но и
обслужващата дейност предвид функциите, които ще изпълняват автосалона и
заведението за хранене, т.е. отреждането на имота става със смесено
предназначение. Предвиденото застрояване съгласно разрешението за строеж
в случая е в противоречие със съществуващото до този момент положение, а
именно за жилищно строителство. В този случай промяната на
предназначението на имота от един вид застрояване в друг е следвало да се
извърши посредством подробен устройствен план по силата на чл. 9, ал. 2 от
ЗУТ и чл. 8 от ЗУТ.
Неоснователни са и твърденията в жалбата, че не са били съобразени в
случая разпоредбите на чл. 140, ал. 3 от ЗУ и чл. 58 от ЗУТ, приложими за
имота и издаденото строително разрешение.
Съгласно чл. 58 от ЗУТ „В неурегулирани малки населени места и в
части от тях застрояване се допуска въз основа на скица-копие от кадастрална
карта (кадастрален план) или ситуационна скица, съставена от проектанта,
които трябва да съдържат и данни за наличните сгради и съоръжения в
съседните имоти, както и необходимите коти. Строителството се разрешава по
установения ред при съобразяване с нормите на наредбата по чл. 13, ал. 1.
Оградите се строят по съществуващи имотни граници, без да се дава
строителна линия за тях“. Неурегулирана територия според §5, т. 3 от ДР на
ЗУТ е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробн
устройствен план, а малко населено място според §5, т. 7 от ДР на ЗУТ са
селата, както и градовете с население до 30000 жители. За да е приложим чл.
58 ЗУТ в конкретния случай трябва да е налице неурегулирано малко населено
място, което условие с оглед наличните по делото доказателства не е налице.
Имот с пл. № 614, в който според издаденото разрешение за строеж ще се
извърши строителството се намира в с. С., общ. Мадан, като по данни от
заповед № РД-66/07.02.2011 г. същия се включва в застроителен и
регулационен план на с. С., който пък от своя страна е приет със заповед №
РД-124/18.06.1979 г.., т.е. с. С., като малко населено място е урегулирано с
посочения по – горе план от 1979 г. В случая към момента на издаване на виза
7
за проектиране от 12.07.2020 г.у одобряване на инвестиционен проект от
07.12.2023 г. и издаване на разрешение за строеж от 11.12.2023 г., имот с пл. №
614 попада в урегулирано малко населено място, което изключва
приложението на чл. 58 ЗУТ и за застрояване на същия е било необходимо
одобряване на подробен устройствен план.
По делото не се спори, че жалбоподателката в качеството си на гл.
архитект при Община Мадан е издала разрешението за строеж. Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е издала
въпросното разрешение за строеж, като ПУП за процесния ПИ няма влязъл в
сила, като такъв се е изисквал съгласно чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ.
Вследствие на гореизложеното административно наказващият орган
правилно и законосъобразно е приел, че е бил нарушен чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗУТ е наложил "имуществена"
санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, който е и минималният предвиден в
закона размер за това нарушение, като с оглед забраната на чл. 27, ал. 3 от
ЗАНН за съда не е налице правна възможност за намаляването й.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не би могъл да се приеме за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално по своя характер и не се отличава от останалите
случаи от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна.
Поради изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. В
настоящото производство се претендират разноски и от двете страни, като с
оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата
страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът
намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
8
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Мадански
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1 от 25.04.2024 година
на ВрИД Началник на РДНСК – Смолян при Дирекция национален строителен
контрол, с което на арх. Е. Д. М., на основание чл. 232. ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗУТ
във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закон за устройство на
територията /ЗУТ/, е наложено административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева за нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 9, ал. 1 от
ЗУТ.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. С. да заплати на
Регионална дирекция национален строителен контрол Смолян, сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Смолян на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9