№ 6941
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110136602 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 97 лева,
представляваща платена без основание такса за издаване на електронна винетка, ведно със
законна лихва, считано от 17.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 63636/2020 г. по описа на СРС, 67
състав.
Ищецът твърди, че на 28.11.2020 г., поради допусната техническа грешка при изписването
на регистрационния номер на лек автомобил при закупуването на електронна винетка №
20112805204343 е заплатил 97 лева в полза на ответника, за услуга, която последният не
може да предостави, тъй като се касае за несъществуващо моторно превозно средство.
Предвид това счита, че ответникът е получил сумата при начална липса на основание,
съответно че същата подлежи на връщане, за което е изпратил искане за възстановяване, но
му било отказано. При тези твърдения претендира признаване за установено, че ответникът
му дължи сумата от 97,00 лева, тъй като липсва законово или договорно основание за
заплащането ѝ. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че сумата действително
е платена и е издадена процесната електронна винетка. Поддържа, че от представените по
делото доказателства не се установява процесната винетна такса да е заплатена от ищеца.
Възразява да се е обогатил неоснователно, тъй като срещу заплатената сума е издадена
винетка като насрещна престация по правоотношението с данни на превозно средство,
зададени от заявителя, които ответникът няма законово изискване да проверява. Счита, че не
1
е налице неоснователно обогатяване, доколкото ответникът е действал добросъвестно и
съгласно декларираните от ищеца данни. Твърди, че по силата на чл. 10, ал. 1 ЗП, е налице
правно основание за извършване на процесното плащане. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 63636/2020г. по описа на СРС, 67
състав, по което на 24.02.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
Агенция „П.И.“ за заплащането на сумата 97 лева, представляваща платена без основание
винетна такса за л.а. с рег. № *************, ведно със законна лихва от 17.12.2020г. до
изплащане на вземането. Ответникът е подал възражение срещу заповедта, съответно в
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Предвид това, в тежест на ищеца е да докаже плащането на посочената сума, а в тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за получаването й.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
28.11.2020г. е издадена електронна винетка № 20112805204343 с валидност от 28.11.2020 г.
до 27.11.2021 г. за МПС с рег. № *************. Видно от приетото извлечение от кредитна
карта и отчет по сметка, заверено от „Първа инвестиционна банка“ АД се установява, че
именно ищецът Г.Р. е заплатил процесната сумата от 97 лева, която сума е получена от
ответника.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, а именно такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа. Според чл. 10а, ал. 7 винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: 1. моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на
пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена проходимост.
Чл. 10, ал. 7 ЗП предвижда, че условията, редът и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, се определят с наредба на Министерския съвет, с
която се определят и условията и редът за събиране на таксите по ал. 1 и 2 и по чл. 10б, ал.
5. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
2
време и на база изминато разстояние, издадена по приложение на чл. 10, ал. 7 ЗП е
предвидено, че винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство,
попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 ЗП, да ползва за определен срок платената пътна
мрежа. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че винетната такса се дължи от собственика
или от ползвателя на пътното превозно средство, а съгласно ал. 2 при заплащането й
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на превозното средство,
категорията му и периода на валидност на винетната такса, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице.
Предвид горепосочената нормативна уредба, се налага извод, че винетката представлява
такса, дължима за ползването от конкретно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 ЗП на
платената пътна мрежа на Република България. В случая от приетата по делото справка от
отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява, че в централната база на АИС КАТ към
18.01.2022 г. няма данни за регистриран лек автомобил с рег. № *************, нито с рег.
№ ************ т.е. лекият автомобил спрямо който е платена процесната винетна такса не
съществува. Доколкото винетната такса се дължи и се заплаща за ползването на платената
пътна мрежа за конкретно пътно превозно средство, а в случая липсва такова, то обективно
не може да бъде ползвана услугата, за която е платена таксата. Ето защо, съдът намира, че
платените 97 лева за електронна винетка № 20112805204343 с валидност от 28.11.2020 г. до
27.11.2021 г. за МПС с рег. № ************* са получени от Агенция ,,П.И.“ при начална
липса на основание, поради което подлежат на връщане.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за дължимост на сумата 97
лева следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
поисканите от него разноски в производството по ч. гр. дело № 63636/2020г. по описа на
СРС, 67 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 385 лева –
платена държавна такса в заповедното производство и уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение и 25 лева – платена държавна такса в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Агенция „П.И.“, с адрес гр.
София, бул. „М“ № 3 ДЪЛЖИ НА Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П“ №
9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, оф. 4, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата 97 лева,
представляваща платена без основание такса за издаване на електронна винетка, ведно със
законна лихва, считано от 17.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 63636/2020 г. по описа на СРС,
67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „П.И.“, , с адрес гр. София, бул. „М“ № 3
3
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет.
2, оф. 4, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 63636/2020г. по описа на СРС, 67 състав и сумата 25 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4