Р Е Ш Е Н И Е №2246
04.06.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16253/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Р.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** , с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от
Закона за задълженията и договорите.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422
от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е
единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на П. По силата на договор при общи условия между него
и ответника, доставил на последния до негов обект топлинна енергия на стойност общо
414.37 лева, от които главница в размер на
353.04 лева, с период на доставка от 01.11.2015г до 30.09.2017г., която стойност
останала незаплатена в уговорените между страните срокове. Затова ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение под №
5251/07.06.2018г, издадена по ч. гр. дело № 9412/2018 год. по описа на Районен
съд - Пловдив и в тази заповед било
заповядано за плащане и обезщетение за забава в размер на 61.33 лв. за
периода от 05.01.2016 год. – 05.06.2018 год., както и 75 лв. разноски по
делото.
Заповедта била връчена на ответника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и на ищеца било указано да предяви иск за вземането си ;
затова се иска от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника това вземане
като реално изпълнение по договора между страните и обезщетение за забавата в
това изпълнение.
Ответникът
е депозирал отговор, чрез който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не
живеел в апартамента, нямало доставяна за отопление топлоенергия или битова
гореща вода.
Вещото
лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че в
жилищния блок на процесния адрес е ползвана за исковия период топлоенергия за
отопление и битова гореща вода от действаща абонатна станция. Битова гореща
вода до обекта на ответника не е доставяна, нито е начислявана стойност за
такава доставка от страна на ищеца. Няма монтирани водомер за топла вода или отоплителни тела ,
преминава само едно такова – щтранг – лира в банята , като консумираната от нея
мощност за отопление не се отчита с индивидуален разпределителен уред. За
периода са разпределени 4.19092 МВтЧ топлинна енергия общо, от които 1.31733
МВтЧ - доставена чрез сградната
инсталация, като е спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 / 06.04.2007г, при отопляем обем на жилището от 104 м3, и 2.87359 МВтЧ - потребена
за отопление мощност.
Според вещото лице по проведената счетоводна
експертиза, за периода от 01.11.2015г до 30.09.2017 г по партидата на ответника
няма издавани кредитни известия ( „минусови изравнителни сметки „ ). Общото
задължение на Д. съгласно издадените фактури е 353.04 лева. Има едно плащане на
дата 28.12.2018г , на обща стойност от 197.89 лева , с което са погасени 152.12
лева от главницата и 45.77 лева от лихвите; остават за плащане 200.92 лева – главница, и 24.75
лева лихви.
По същество:
Според
чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. На база
заключението на вещото лице Ш. по СТЕ , съдът приема , че имота е топлоснабден
за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът приема също така, че Д. е собственик на
топлоснабдения апартамент, тъй като по делото е представено копие от вписванията
по партидата му ,което кореспондира със извлечението от кадастралната карта на
П., където същия фигурира отново като собственик. Следователно Д. притежава качеството на битов потребител на
топлинната енергия до обекта му. Приложените от ищцовото
дружество справки са годни доказателства, макар да съставляват изходящи от
същия частни документи , тъй като записаното в тях кореспондира със
заключението на ВЛ по техническата експертиза. Или, между страните има договор
при общи условия за доставка на топлоенергия, по силата на който ответника
дължи плащане на доставеното, вкл., т.
нар . такса „ сградна инсталация„ начислявана за отделената в негов имот от
тръбите на общата инсталация енергия.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ
, вярно е твърдението на ответната страна , че в имота няма отоплителни тела с монтирани на
тях индивидуални разпределителни уреди. Дори при това положение обаче ,
намиращата се в банята щтранг – лира е по дефиницията на § 1 т . 37 от Закона
за енергетиката, и съответно – отделената от нея топлоенергия е такава за
отопление, доставяно независимо от реалното ползване на имота. Суми за
доставена битова гореща вода не са предмет на делото .
На следващо място, съдът кредитира
заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза , според което
в хода на производството има извършено плащане в размер на 197.89 лева ,
извършено на дата 28.12.2018г, след издаването на заповед за плащане и
депозиране на исковата молба. Факта на
пращането е признат от ищеца в откритото съдебно заседание на дата
16.04.2019г.; плащането е новонастъпил от значение за изхода на спора факт,
който следва да бъде съобразен по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК от съда при
постановяване на решението му.
Съгласно
чл.34, ал.1 от общите условия, които са били в сила към началната и
крайната дати на доставките, ответника е
длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- 30-дневен срок, след
изтичането на периода, за който се отнасят,
а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Искът
за присъждане на обезщетение за забава е
основателен, след като длъжника е в забава да плати, като се съобрази размера
на главница иск .
Разноските се възлагат в тежест на ответника
независимо от неоснователността на част от иска – същия се отхвърля поради
настъпило след депозирането на исковата молба плащане, при което ответника е
дал повод същия да бъде заведен в пълния си размер .
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5251/07.06.2018г
по частното гр. дело № 9412/2018 год. по описа на РС
Пловдив: 200.92 лева - главница , начислена за
доставена в периода от 01.11.2015г до 30.09.2017г., топлоенергия , 24.75 лева обезщетение
за забава в плащането на главницата от 05.01.2016
г до 05.06.2018 год., и законната лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението – 06.06.2018г. до
окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи вземането за реално изпълнение
по договора над размера от 200.92 лева до пълния предявен размер от 353.04 лева, и иска за обезщетение за забавата – над
размер от 24.75 лева до пълния предявен размер от 61.33 лв. ,като неоснователни.
Осъжда Р.А.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 680 лева разноски по
делото, включително заповедното производство под № 9412/2018 год. по описа на
РС Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ