РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. С.З., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20225500500082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на М. П. П. от гр.С.З. срещу решение №
260758/10.11.2021 г. по гр.д.№ 4834/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато
съществено процесуално нарушение и необоснованост.
По отношение на постановяването на обжалваното решение при
допуснато съществено процесуално нарушение се излагат оплаквания, че в
нарушение на чл.165, ал.2 от ГПК първоинстанционният съд приема, че не е
налице начало на писмено доказателство, поради което и не обсъжда
събраните гласни доказателства. В тази връзка се сочи, че такова начало на
писмено доказателство представлява приетото като доказателство по делото
платежно нареждане, което обуславя и допустимостта на събраните гласни
доказателства.
По отношение на необосноваността на обжалваното решение се излагат
оплаквания за неправилен анализ на събраните доказателства, довели до
погрешни правни изводи за липсата на договорни отношения между страните,
1
което от своя страна е довело и до постановяване на решението в нарушение
на материалния закон.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендира се и присъждането на съдебно-деловодните разноски за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемият Д. К. Д., действащ чрез адв.
П.К., е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к.
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение
като не е обсъдил събраните гласни доказателства, т.к. същите са
недопустими по силата на чл.164, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, а от своя страна
платежното нареждане не представлява начало на писмено доказателство по
смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК.
Изложил е доводи и за обоснованост на правните изводи на съда
относно липсата на облигационна връзка между страните, т.к. според
въззивамия правилно е ценил показанията на свидетелите Б. и П.а и
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение и
присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и
поддържа жалбата си, като пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявените евентуални искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият Д.Д. се представлява от процесуален представител, чрез
когото оспорва жалбата пи пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. К. Д.
срещу М. П. П., с която при условията на евентуалност са били предявени
осъдителни искове по чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД за
2
присъждане на сумата от 8 000 лв. като дадена без основание, евентуално – с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът е изложил твърдения, че на 15.01.2016 г. по банков път без
основание превел по сметката на ответника погрешка сумата от 8 000 лв.
Впоследствие отправил множество покани до ответника, последната от
които на 14.10.2020 г.чрез ЧСИ, да му върне сумата, но последният не го
сторил.
С подадения отговор на исковата молба М. П. П. е оспорил исковете,
като е изложил възражения, че сумата не е била преведена погрешка, т.к.
между ответника и баща му от една страна и ищеца и брат му от друга са
съществували трайни взаимоотношения във връзка с покупко-продажба на
недвижими имоти и тяхното управление. В тази връзка ответникът и баща му
намирали на изгодни цени недвижими имоти, които ищецът и брат му
купували и впоследствие или препродавали, или отдавали под наем. В тази
връзка ответникът често представлявал като пълномощник някой от двамата
братя пред нотариус при сключване на сделките. За подобни дейности била
преведена по сметката на ответника и сумата от 8 000 лв., като едната част се
отнасяла за вече извършена работа, а другата до предстоящи сделки. 7000 лв.
от сумата представлявала платена цена по сключена на 17.03.2016 г. между
ответника и брата на ищеца, представляван от самия ищец договор за дарение
на недвижими имоти, който бил относително недействителен и прикривал
договор за продажба. Останалите 1000 лв. представлявали плащане за
извършена от ответника работа по изготвяне на проекти за нотариални
актове.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил главният
иск по чл.55, ал.1 т.1 от ЗЗД, като е приел, че ответникът не е доказал
надлежно твърдените от него правни основания за получаване на сумата от
8 000 лв.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 15.01.2016 г. Д.Д. е превел по банковата
сметка на М.П. сумата от 8 000 лв. За доказване на това обстоятелство и двете
страни са представили извлечения от банковата сметка на въззивника.
От представените от М.П. писмени доказателства се установява, че на
17.03.2016 г. е дарил на В.К. Д., чрез пълномощника му Д. К. Д. 7/36 ид.части
от две ниви и ¼ ид.част от трета нива, които самият той е придобил
съответно чрез дарение от 16.04.2015 г. и на публична продан, с влязло на
11.02.2016 г. постановление за възлагане от 20.01.2016 г., като на 15.01.2016 г.
е бил обявен за купувач. Установява се също така, че М. П. П. е бил
упълномощен от В.К. Д. и Д. К. Д. да ги представлява при сключването на
сделки с недвижими имоти, като е представлявал въззиваемия по договор за
аренда на земеделска земя от 4.05.2015 г.
Представени са проекти за нотариални актове от 09.04.2015 г.,
3
16.10.2015 г., 25.03.2016 г., 30.03.2016 г., 01.04.2016 г. и 04.07.2016 г. за
проекто-сделки с участието като страна на някой от В.К. Д. или Д. К. Д.,
които съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
намират като файлове на компютъра на М. П. П. и са били изпратени от този
компютър до електронните адреси на получателите.
От показанията на свидетелите Б.Б. и Д. П.а се установява, че М.П. и
баща му имат агенция за недвижими имоти и в тази връзка е извършвал
множество сделки с имоти на свидетеля Б. и на Д.Д. и брат му В. Д.. В
началото на 2016 година М.П. предложил на свидетеля Б. да му продаде
идеални части от нива в с.П.о, която щял да закупи на търг от съдия-
изпълнител.След като свидетелят отказал, П. предложил на Д. да го закупи. Д.
закупил идеални части от три ниви, за които се разбрали за 8 000 лв. През
м.април 2016 г. Б. закупил целия имот от Д. и другите съсобственици, като
сделката била с посредничеството на агенцията на П.. От показанията на Д.
П.а се установява също така, че синът е често е вършил услуги на Д.Д. като
му е показвал имоти, подготвял е нотариални актове, които е носил до
нотариусите, действал е като негов пълномощник след закупуване на имоти.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Безспорно е установено, че Д.Д. е превел по банков път на М.П. сумата
от 8 000 лв. на 15.01.2016 г.
Безспорно е установено и че между тях са съществували някакви
взаимоотношения, свързани с осъществяваната от М.П. търговска дейност
чрез агенцията му за недвижими имоти.
Не се доказаха обаче при условията на пълно доказване твърденията на
М.П., че част от сумата от 8000 лв., а именно 7 000 лв. му е била платена като
продажна цена по привидна сделка за дарение.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно не е ценил събраните
гласни доказателства, т.к. същите се явяват недопустими за установяването на
твърдяната относителна симулация, т.к. по делото не е налице начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК.
По делото и двете страни са представили изходящ от трето лице
документ, а именно издадени от „У.Б.“ АД извлечения от банковата сметка на
М. П. П., а началото на писмено доказателство следва да бъде писмено
изявление, изходящо от другата страна по симулативната сделка, т.е. писмено
изявление на Д. К. Д., или удостоверяващо негово изявление пред държавен
орган.
С оглед на това е неоснователно оплакването във въззивната жалба за
допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение,
т.к. по делото не е налице изходящо от Д. платежно нареждане, което да се
цени като начало на писмено доказателство, обуславящо допустимостта на
свидетелските показания за доказване на привидността на сделката.
4
Самото възражение за привидност на сключения между М. П. П. и Д.Д.
договор за дарение също е недоказано, предвид наличието на официален
удостоверителен документ – нотариален акт, който не е опроверган по
надлежния ред относно отразеното в него съдържание по чл.580 т.4 от ГПК,
който задължава съда да приеме, че страните са сключили именно договор за
дарение.
Недоказано е и възражението на въззивника, че сумата от 1000 лв.
представлява възнаграждение за извършена в полза на Д.Д. работа.
Събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин
между страните преди 15.01.2016 г. да е бил сключен договор за поръчка с
уговорено в полза на П. възнаграждение в размер на 1000 лв., нито множество
договори за поръчка, с възнаграждения в общ размер от 1000 лв.
Както правилно е отбелязал в мотивите си и първоинстанционният съд
събраните по почин на М.П. - носител на доказателствената тежест,
доказателства не са достатъчни да установят предмета на конкретното
договорно правоотношение между Д.Д. и въззивника посредством
съответните права и задължения за всяка от страните.
Ето защо оплакването за необоснованост на обжалваното решение,
довела до неправилно приложение на материалния закон е неоснователно.
При това положение първоинстанционният съд правилно е уважил
предявеният от Д.Д. иск по чл.55, ал.1 т.1 от ГПК, т.к. М.П. не доказва
твърдените от него основания за получаване на преведената по банковата му
сметка на 15.01.2016 г. сума от 8 000 лв.
Първоинстанционното решение е правилно и като такова следва бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски.
В негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лв.,
част от сумата от 2 100 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Частично основателно е възражението на въззивника за прекомерност
на възнаграждението с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото, поради което съдът намалява подлежащите на присъждане
разноски за адвокатско възнаграждение на 1 500 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд –С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260758/10.11.2021 г. по гр.д.№ 4834/2020
г. по описа на Старозагорския районен съд.
5
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК поради прекомерност
подлежащото на присъждане като разноски адвокатско възнаграждение,
платено от Д. К. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., бул.“************ за
защита в производството по в.гр.д.№ 82/2022 г. по описа на СтОС от 2 100 лв.
на 1 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
М. П. П., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ул.“******* да заплати на Д. К.
Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., бул.“************ сумата от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ - разноски пред въззивната инстанция .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6