Определение по дело №5215/2014 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

          Номер   962              Година   30.03.2015            Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети март                                                                                           Година 2015 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5215 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Тъй като изпратеното на 06.01.2015 г. до ответника „М.” ЕООД съобщение за отговор, с препис от исковата молба и приложенията, на посочения в исковата молба негов адрес на управление в ***, който съвпада с последния вписан в този регистър негов адрес на управление (л. 28), бе върнато по делото в цялост – невръчено, като в разписката му връчителят бе удостоверил, че при посещението му на този адрес не намерил никой, поради което на 13.01.2015 г. залепил по реда на чл. 47, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК уведомление на входната врата на блока на същия адрес, тъй като била заключена и нямал достъп до жилището, в което уведомление е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени от там в двуседмичен срок от залепването му (л. 25-27), а в установеният от чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок от залепването му, изтекъл на 27.01.2015 г., представител на ответника не се яви в съда да получи съобщението за отговор, с препис от исковата молба и приложенията, съдът разпореди на 29.01.2015 г. същите да се приложат към делото и считат за редовно връчени на същия на 27.01.2015 г. на основание чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК (л. 29). При това положение, установеният от чл. 131, ал. 1 ГПК срок за отговор е изтекъл на 27.02.2015 г. (петък, присъствен ден). Следователно, подаденият от ответника по пощата на 13.03.2015 г. и постъпил по делото на 16.03.2015 г. отговор е подаден според фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК на 13.03.2015 г., тоест след изтичане на 27.02.2015 г. на установеният от чл. 131, ал. 1 ГПК срок за подаването му (л. 66-68).

 

Неоснователни са доводите му за противното в този отговор и уточняващата го молба от 27.03.2015 г., според която същият не бил подаден в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ГПК, като приложение на икнорпорирана в него молба за възстановяване на пропуснатия срок за отговор, а с него ответникът молел съда да приеме, че не бил пропуснал този срок, защото не бил получил редовно съобщението за отговор на посочения в търговския регистър негов адрес за кореспонденция в ---, който бил посочил и във възражението си в заповедното производство, и на който поради това следвало да му се връчват всички книжа по делото (л. 128).

 

            Ответникът е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и призоваването му по делото е в това му качество по реда на чл. 50 ГПК, а според чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е само последният вписан в търговския регистър негов адрес на управление (така и Р 239-2011-IV г.о. на ВКС), на който именно в случая адрес на управление на ответника в *** и съдът му е изпратил съобщението за отговор, с препис от исковата молба и приложенията, и след като при посещението си на същия връчителят не е намерил негов работник или служител, поради което залепил съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на блока на същия адрес, тъй като била заключена и нямал достъп до жилището, а в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК представител на ответника не се явил в съда да получи съобщението за отговор, с препис от исковата молба и приложенията, съдът напълно правилно е разпоредил на 29.01.2015 г. същите да се приложат към делото и считат за редовно връчени нему на 27.01.2015 г. на чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК (в този смисъл и Р 239-2011-IV г.о. на ВКС). Без значение поради това е какъв е посоченият от ответника в търговския регистър адрес за кореспонденция, защото е посочен само за кореспонденция с НАП в административното производство по ДОПК (чл. 29, ал. 1 ДОПК), каквото обаче настоящото исково производство не е. В последното ответникът участва като търговец и поради това за него се прилагат специалните правила за призоваване по чл. 50 ГПК на последния посочен в търговския регистър негов адрес на управление, а не на посочения от него в същия адрес за кореспонденция с НАП в административното производство по ДОПК (в този смисъл и Р 239-2011-IV г.о. на ВКС). Поради това е без значение и обстоятелството, че ответникът е посочил адреса си за кореспонденция с НАП и във възражението си срещу заповедта по приложеното заповедно производство, защото и според т. 11г от ТР № 4/2014 г. на ВКС е допустимо в настоящото исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното производство, само ако същата е била уведомена за последниците по чл. 40 и 41 ГПК, а последните се отнасят само за физическите лица, но не и когато ответникът е юридическо лице – търговец, какъвто е случая. Поради това съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното, подаденият от ответника по пощата на 13.03.2015 г. отговор е подаден след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.          

 

            Поради това съдът не може да го вземе предвид, а следва да го остави без разглеждане (чл. 64, ал. 1 ГПК), защото с изтичането на срока за подаването му ответникът е загубил процесуалните права да го подаде и вземе с него становище по чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, да направи възражения, да оспори истинността на представен с исковата молба документ, както и да упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, които негови процесуални права са преклудирани (чл. 133 ГПК). Поради това препис от този му отговор съдът не следва да се изпраща на ищеца, а всички наведени с него обстоятелства и направени въз основа на тях възражения и становище за неоснователност на предявените искове, не може да вземе предвид, тъй като не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон. Поради това са преклудирани с изтичането на срока за отговор, в който ответникът е пропуснал да ги направи (чл. 133 ГПК). Що се отнася до доказателствените му искания в същия отговор, за приемане като писмени доказателства на представените с него писмени документи, задължаването на ищеца по чл. 190 ГПК да представи посочените в същия документи и искането за допускане на един свидетел, който ответникът ще води в с.з. за установяване на обстоятелствата, че извършил описаните в отговора му ремонти, съдът следва да се отхвърли, тъй като нямат значение за делото, защото с тях ответникът иска да докаже наведените с просрочения му отговор обстоятелства, на които е основал възраженията и становището си за неоснователност на предявените искове, които обаче е следвало да наведе в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК, заедно със становището си в него по основателността на тези искове и тези си възражения срещу същите, но не го е сторил. При това положение правото му да сочи такива обстоятелства след този срок също е преклудирано с изтичането му, а съдът не може да ги вземе предвид защото не са и нововъзникнали, нито пък ответникът твърди и сочи доказателства да не е могъл да ги узнае и/или посочи своевременно (чл. 133 и по аргумент от чл. 147 ГПК). А след като е така искането му в отговора за доказването им с посочените писмени и гласни доказателства, няма значение за решаването на делото, защото поради преклудирането им, съдът не може да ги вземе предвид (чл. 159, ал. 1 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като подаден след изтичане на законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, подаденият от ответника по пощата на 13.03.2015 г. и постъпил на 16.03.2015 г. по делото писмен отговор.

 

ОТХВЪРЛЯ като неотносими доказателствените искания на ответника в същия отговор за приемане като писмени доказателства по делото на представените със същия писмени документи, задължаването на ищеца да представи по реда на чл. 190 ГПК на нотариална покана рег. № 3308, том I, акт 108 на нотариус ---, връчена на 12.05.2014 г. и доказателства за уведомяване на ответника по надлежен ред за проведено заседание на С за увеличаване на наема и решение за това и допускане на воден от последния свидетел в първото заседание, за установяване на обстоятелствата, че ответникът бил извършил посочените в отговора му ремонти.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но препис от същото да се връчи на страните.  

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: