№ 24
гр. Червен бряг, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440101260 по описа за 2021 година
В ЧРС с вх.№4205/22.10.2021г. е заведена искова молба от Б. ПЛ. АЛ., ЕГН********** от
*** срещу ПЛ. АЛ. ЦВ., ЕГН********** от ***
В молбата от ищцата се твърди, че ответника е неин баща, който с решение
№179/31.07.2018г. по гр.д.№398/2018г. на ЧРС е осъден да й заплаща издръжка в размер на
170лв. Твърди, че на 10.06.2021г. навършила пълнолетие, но продължавала образованието
си в *** в ** за учебната 2021г./2022г. Твърди, че няма доходи и й е необходима издръжка
от ответника продиктувана от настъпили промени в няколкократно повишилата се МРЗ,
повишени цените на основните храни, продукти, цената на тока, горивата, стоките от първа
необходимост, което довело до нарастване на разходите за ежедневното й съществуване.
Твърди, че й предстои дипломиране, бал, кандидатстване, които били свързани с разходи, за
които ищцата твърди, че не може да си позволи без помощ. В заключение сочи, че от
навършване на пълнолетието й ответника спрял да й изплаща издръжка, поради което моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в
размер на 250лв. до настъпването на причини и условя за нейното увеличение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли съда с
решението си да осъди ответника да й заплати направените съдебно деловодни разноски.
Представят се писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
С разпореждане №976/25.10.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съда е разпореди
препис от исковата молба с приложенията да се изпрати на ответника за отговор. За
1
разпореждането ответника е уведомен на 31.10.2021г.
С вх.№ 4854/01.12.2021г. е постъпил писмен отговор от ответника П.Ц. чрез адв.В.С.
от *** със съдебен адрес в ***. В отговора се твърди, че оспорва по основание и размер
предявения от ищцата иск за месечна издръжка, която претендира в качеството на
пълнолетно учащо лице и дете на ответника. Навеждат се доводи, че до навършване на
осемнадесет годишна възраст ответника въпреки, че ищцата не се интересувала и не
контактувала с него, редовно заплащал издръжката, за която бил осъден с решение
№179/31.07.2018г. на ЧРС в размер на 170 лв. Допълва, че с отговора се представя трудов
договор №87/27.02.2020 г. и заверено копие от удостоверение изх.№ 291/21.11.2021г., от
които се твърди, че е видно, че Ц. е личен асистент на майка си С.Х.С. от 27.02.2020г. и
получава средно месечно възнаграждение в размер на 521.33лв. Твърди, че според
последните данни на Институт за социални и синдикални изследвания, брутната месечна
заплата за издръжка на работещо лице за месец септември 2021г. била в размер на 1421
лева. Допълва, се че в тази връзка доходите на ответника са под този праг и освен това
ответника бил освидетелстван с Експертно решение №2152-177 от 13.10.20201г. като лице с
94.2% вид и степен на увреждане с ограничено право на работа, като във връзка със
заболяването ответника бил на поддържащо и скъпо струващо лечение. Навеждат се
доводи, че ответника подпомага финансова и възрастната си майка, която била със 100% вид
и степен на увреждане след вътрешно мозъчен кръвоизлив и била напълно неподвижна.
Това състояние се изтъква, че било свързано с ежедневни разходи и медикаментозно
лечение, а ответника не притежавал недвижимо имущество или други източници на доходи.
В заключение се сочи, че издръжката на ненавършили деца при хипотезата на чл.144 от СК е
предвидено тя да се дължи ако не съставлява особен затруднение за родителя. Допълват се
доводи, че в закона няма легално определение на понятието „особени затруднения“, но
предвид същността на издръжката, като задължение за доставяне на средства, родителя
следва да притежава материални възможности, които да му позволяват да отделя средства
над собствената си необходима издръжка, както и други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху материалните му възможност. Сочи се, че преценката за това винаги
следва да е конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице, какъвто и е
смисъла на Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС. Освен това се посочва, че
съгласно съдебната практика спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е
безусловно, тъй като по начало пълнолетния може да се издържа сам. Работоспособността
на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са
достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение. Накрая се сочи, че тежкото здравословно и семейно положение на ответника
не му позволяват да отделя средства над собствената си необходима издръжка, за издръжка
на пълнолетната ищца, тъй като такава би представлявала особено затруднение за
ответника по смисъла на чл.144 от СК. Ответника моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана, а на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи
направените съдебно деловодни разноски на ищцата, тъй като ответника с поведението си
2
не е дал повод за завеждане на делото.
Направени са искания. Представят се доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да
установи кумулативното наличие на следните факти и обстоятелства, а именно, че е дъщеря
на ответника, че е пълнолетна, че учи редовно, че не може да се издържа от своите доходи и
от използване на имуществото си, че ответникът може да дава месечна издръжка без
особени затруднения.
В доказателствена тежест на ответника е да установи при доказване на горните
обстоятелства от ищцата, че същата може да се издържа от имуществото си, както и наличие
на обстоятелства, които препятстват заплащане на ежемесечна издръжка.
Видно от представеното копие на удостоверение за раждане серия и номер Р №000854,
издадено въз основа на акт за раждане №854/13.06.2003г. на община Плевен е, че ответника
по делото е баща на ищцата и тя към момента на завеждане на исковата молба е пълнолетна.
С решение №179/31.07.2018 г. по гр.д.№ 398/2018г. на ЧРС в сила на 23.08.2018г. е
била определена издръжка в размер на 170лв., която ответникът е бил осъден да заплаща на
тогава непълнолетната ищца. По делото е представено удостоверение №РД-25-18/17.09.2021
г., от което е видно, че ищцата е ученичка в 12-ти клас за учебната 2021г./2022г. в **** и
към датата на подаване на ИМ тя е пълнолетна. Майката на ищцата, при която тя живее, не е
представила доказателства за месечното си възнаграждение, но от представения по делото
социален доклад от *** се установява, че майката работи като инкасатор плащания в с*** и
получава месечно възнаграждение в размер на МРЗ за страната. Отделно от това майката
Н.А. се подпомага с месечни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД в общ размер на 90лв. От
изисканите от съда справки от община Ч.Бряг и по НАП се установява, че ищцата не работи
и няма имущество, от което да се издържа.
По отношение на ответника от представените писмени доказателства, а именно трудов
договор №87/27.02.2020г. и заверено копие от удостоверение изх.№ 291/21.11.2021г., двата
документа издадени от община *** които съда е приел се установява, че средното му
месечно възнаграждение е в размер на 521.33лв. Освен това се установи от приетото
Експертно решение №2152-177 от 13.10.2021г., че той е лице с 94.2% вид и степен на
увреждане, без чужда помощ и че е личен асистент, и подпомага финансово възрастната си
майка, която е със 100% вид и степен на увреждане след вътрешно мозъчен кръвоизлив,
напълно неподвижна по Експертно решение №5209-157 от 15.11.2019г. В заключение за
ответника е установено от справка на община *** дирекция МДТ, че той притежава
0.17ид.ч. от земя, второстепенна сграда, гараж и жилище, както и три леки автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество частично основателен. По
принцип пълнолетните лица следва сами да се грижат за своята издръжка. От това правило
има изключение, като съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения
3
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение
в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение,
ако не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Ищцата безспорно е навършила
пълнолетие и учи СУ. Поради това има право да търси издръжка от родител, какъвто е
ответника. В периода до завършване на образованието си ищцата се нуждае от средства за
задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, учебници, учебни помагала и
пособия, като това са необходими и обикновени, а не луксозни разходи.
Не е установено ищцата да получава стипендия или да реализира доход от трудова или
друга дейност, напр. през летния сезон. Установено е, че ищцата не притежава движимо или
недвижимо имущество, от което да реализира доход.
Относно финансовото състояние на ответника във връзка с преценка на възможността какъв
размер на издръжка може да дава без особени затруднения, съдът приема, че това е месечна
издръжка в размер на 200лв. Същият макар с ТЕЛК решение, работи в община ** по
трудово правоотношение и реализира месечен доход под средният за страната. Този размер
издръжка не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но
съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител, в противен
случай ще се стигне до затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в
положението на нуждаещ се от издръжка. Родителят може да дава издръжка по чл.144 от СК
без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
собственото си дете. Съдът отчита факта, че ответникът също има нужда от средства и за
собствената си издръжка и разходи за своята майка, която е със 100% вид и степен на
увреждане, на която ответника е и личен асистент. Съдът намира, че заплащането на
издръжка в размер на 250лв. само от страна на ответника, ще постави последния на ръба на
физическото оцеляване.
От друга страна, така определеният размер на издръжка от 200лв., дължима от ответника,
ще допринесе за насърчаване на активно поведение у ищцата, чрез което да си осигурява
допълнителни средства за издръжка, напр. чрез получаване на стипендия за отличен успех,
още повече, че тя се подпомага освен от майка си и от дядо и баба по майчина линия, при
които живее с майка си и няма разходи за квартира например, на което ответника в грижите
си към инвалидизираната си майка не може да разчита.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът без особени затруднения може да
осигурява на ищцата издръжка в размер на 200лв. месечно, до който размер следва да бъде
уважен и предявения иск. Този размер не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите
на ищцата от издръжка, но съдът отчита и възможностите на задължения родител, както и
на майката на ищцата. В останалата част от 200.00 лв. до пълния му предявен размер от
250.00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И двете страни претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че
от страна на ответника и неговият процесуален представител е представен списък по чл.80,
ал.1 от ГПК, в който е отразено, че на процесуалния представител е заплатено
4
възнаграждение в размер на 200лв. От страна на ищцата се претендира възнаграждение за
един адвокат в производството в размер на 150лв.
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
60.00лв. съразмерно с отхвърлената част от иска, а ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 127.50лв. съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 288.00лв. държавна такса върху уважения размер на издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК ПЛ. АЛ. ЦВ., ЕГН********** от ***да заплаща на Б.
ПЛ. АЛ., ЕГН********** от *** месечна издръжка в размер на 200лв. /Двеста лева/, считано
от подаване на исковата молба 22.10.2021г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият размер от 200лв.
месечно до претендираният размер от 250лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал. 1 от
ГПК в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА ищцата Б. ПЛ. АЛ., ЕГН********** да заплати на ответника ПЛ. АЛ. ЦВ.,
ЕГН********** сумата от 60.00лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ответника ПЛ. АЛ. ЦВ., ЕГН********** да заплати на Б. ПЛ. АЛ.,
ЕГН********** сумата от 127.50лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ответника ПЛ. АЛ. ЦВ., ЕГН********** да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Ч.Бряг сумата от 288.00лв. /Двеста осемдесет и осем лева /,
представляваща държавна такса за делото, както и 5лв./Пет лева /държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Плевен в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването на страните пред ПлОС.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5