Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 19.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието
секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 704 по описа на
съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. М.С., в качеството ѝ на пълномощник на М.А.М.,
срещу Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа
на РС – Костинброд, с което е признато за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“
ЕАД сумата от 9256.37 лв. главница, 2 2517.73 лв. договорна лихва и обезщетение
за забава в размер на 1 049.01 лв. Със същото решение ответникът М.А. е осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1042.19 лв.
Жалбоподателят
счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на делото, тъй
като липсва доклад по смисъла на чл. 146 от ГПК, ал. 1-2 от ГПК. Излага, че
решението е бланкетно и постановено при липса на
мотиви. Не е обсъдено възражението за нищожност на договорената годишна възнаградителна лихва в размер на 24% поради прекомерност и
противоречие с добрите нрави. Съдът не е упражнил задължението си служебно да
се произнесе по наличието неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит. Не е обсъдено възражението за неспазване на поредността
на погасяване на всяко от задълженията, установена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В
заключение моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който възиваемото дружество оспорва жалбата, като намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. В договора за
потребителски кредит липсват неравноправни клаузи, годишният процент на разходите
не надвишава установения в съдебната практика към 2011 г. максимален размер от
30%. Въз основа на изложеното моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В
съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната въззивна жалба съответно отговор на въззивна жалба по изложените в
тях съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и частично
недопустимо.
В
отклонение от принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд е приел
за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“ ЕАД 2 2517.73 лв. договорна лихва и обезщетение
за забава в размер на 1 049.01 лв. при претендирани от ищеца „А.С.В.та“ ЕАД
1 287.17 лв. договорна лихва за периода 13.09.2016 г. до 19.04.2017 г. и
316.19 лв., мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 31.08.2017 г. Това
налага в посочените части, обжалвани от ответника, решението да бъде обезсилено
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК за разликата над претендирания с исковата молба
размер на всяко от вземанията и производството по делото прекратено.
Основателни
са доводите в жалбата, че в първоинстанционното производство не е изготвен
доклад, а обжалваното решение е бланкетно, като в
него не са обсъдени наведените от ответника възражения. Обжалваният акт не
покрива установения в чл. 236, ал. 2 ГПК стандарт за обоснованост и
мотивираност, като липсва дори кратък анализ на доказателствената съвкупност.
Въпреки това волята на съда е установима и
констатираните пороци не водят до нищожност или недопустимост на акта, а влияят
върху неговата правилност.
В изпълнение на указанията, дадени с ТР
№1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд предостави възможност на страните да
ангажират доказателства във връзка с твърденията си. Поради необходимостта от
приложение на императивна материална норма и специални знания за правилното
решаване на делото във въззивното производство служебно са допуснати три
съдебно-икономически експертизи.
Предявени
са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
99, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество основава вземането си за сумите 9 256.37 лв. – главница,
1 287.17 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г., 316.19 лв. – законна лихва за периода
14.09.2016 г. – 31.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
до 31.08.2017 г. до окончателното погасяване на вземането, на сключен между
него и „У.К.Ф.“ ЕАД договор за цесия от 20.12.2016 г., по силата на който цедентът „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера
„А.з.с.н.в.“ ЕАД – ищец в настоящото производство, вземането срещу ответника в
настоящото производство М.А.М., произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ 776050/22.12.2011 г.
Основателността
на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, придобито от
ищеца въз основа на сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и
трето за спора лице - цедент, елемент от съдържанието, на което да е
задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за
потребителски кредит, настъпила изискуемост на задължението, постигнато
съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното вземане в полза на ищеца,
съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова страна.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за
реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В случая всички факти,
обуславящи основателността на предявения главен иск, макар не за пълния
претендиран размер, са налице.
Акцесорният
иск за законна лихва предполага наличие на горните предпоставки, както и
неизпълнение изискуемото задължение за заплащане на парична сума по договор за
потребителски кредит в претендирания период от време.
На
22.12.2011 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД
и
ответника М.А.М. е сключен Договор за потребителски кредит № 776050, съгласно
който кредитополучателят М. е получил сумата от 10 000 лв. главница, при
договорен годишен лихвен процент 23.999% и годишен процент на разходите,
28.04%, в които са включени начислена застрахователна премия в размер на
1381.20 лв. и комисионна 350 лв. М. е следвало да погаси задължението си на 120
равни месечни вноски в размер на 258.65 лв., считано от 14.01.2012 г.
С
договор за цесия – рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., „У.К.Ф.“ ЕАД прехвърлил на цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД – ищец в настоящото производство, остатъка от вземането си по договора за
потребителски кредит с ответника М. М. в размер на 9256.37 лв. главница и
1302.94 лв. договорна лихва към датата на цесията.
С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/776050 от „У.К.Ф.“ ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД, получено на 27.04.2017 г., ответникът М. е уведомен за извършената цесия,
като със същото писмо, поради просрочие и неплащане
на погасителните вноски, е обявено за предсрочно изискуемо остатъчното му
задължение към 25.04.2017 г. в общ размер на 10559.31 лв., включващо и
начислена законна лихва.
Съдът
кредитира в цялост заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена
от в.л. Р.С.. То е обосновано, компетентно изготвено и дава в пълнота отговори
на поставените задачи. Вещото лице е извършило самостоятелна и независима
проверка на първичната счетоводна документация, намираща се при кредитодателя и
на материалите по делото. Направени са собствени изчисления, поради което няма
основание правилността на експертното заключение да бъде поставена под
съмнение. От него може да бъде направен извод, че сумата от 10 000 лв. е
предоставена на ответника през месец януари 2012 г., когато последният е
заплатил първата договорена погасителна вноска.
От
заключението на извършената допълнителна съдебно-икономическа експертиза и
допълнителното заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза,
изготвени от в.л. П.П., се установява, че кредитодателят „У.К.Ф.“ ЕАД не е изменял едностранно
елементи от годишния процент на разходите в периода 22.12.2011 г. – 15.11.2017
г. В посочените части цитираните заключения следва да бъдат кредитирани
доколкото намират подкрепа в заключението съдебно-икономическата експертиза,
изготвена от в.л. Р.С.. В останалите части заключението на извършената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, допълнителното заключение на
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, както и изцяло заключението на
съдебно-икономическата експертиза, прието в първоинстанционното производство, изготвени
от в.л. П.П., не следва да бъдат кредитирани, защото
не са обективни и компетентни. Вещото лице не е извършило независима проверка в
счетоводството на кредитодателя „У.К.Ф.“ ЕАД и цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Вместо това въз основа на
кратки отговори по електронна поща и разпечатка от вътрешната система на „У.К.Ф.“
ЕАД е изградило експертните си изводи. Подобен подход обезсмисля допускането на
експертиза по въпроси, за които съдът няма специални знания. Така практически се
валидират чрез преповтаряне твърденията на ищеца, без последните да бъдат
предмет на самостоятелна проверка относно тяхната правилност от страна на
вещото лице. По отношение на поставените въпроси за размера на годишния процент
на разходите допуснатите във въззивното производство съдебно-икономически
експертизи, изготвени от вещото лице П., не следва да бъдат кредитирани, тъй
като експертът е излязъл извън компетентността си, давайки поредица от разяснения
на съда относно правната рамка на договорите за потребителски кредит и какво законодателят
влага в нормативно установеното понятие „годишен процент на разходите“. Не
дотам убедителни са заключенията в отговора на поставените експертни въпроси. В проведените съдебни заседания вещото лице П.
не успя да изясни наличното разминаване между договорените и установените от
него годишни разходи (в това число лихва). Липсва аргументиран отговор какви
компоненти включва годишния процент на разходите. Заявеното от вещото лице П. в
съдебно заседание, проведено на 10.04.2019 г., че е отправил искане кредитодателят „У.К.Ф.“ ЕАД собствения си програмен продукт
да изчисли за целите на експертизата годишния процент на разходите по кредита
съобразно отделните им компоненти е показателен за начина и методите на работа
на експерта. Изброените пасиви в качествата на експертните заключения поставят
сериозно съмнение относно тяхната правилност, а Софийския окръжен съд в
невъзможност да ги цени в цялост.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от в.л. Р.С., се
установява, че за срока на договора за кредит е начислявана възнаградителна
лихва в размер на 24 % годишно върху: 1. сумата от 350 лв. – комисионна, 2.
сумата от 1381.20 лв. застрахователна премия и 3. сумата от 10 000 лв. –
главница.
Въззивният
съд намира, че клаузата за заплащане на комисионна в размер на 350 лв. е
неравноправна, поради което е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 2 ЗПК. Тя не поражда правно действие и платеното и претендираното
въз основа на нея вземане е недължимо. Това е така, защото в договора липсва
информация за какво са начислени процесните „комисионни“ и по този начин е
невъзможно да се установи без предположения свързани ли са те с договора за
потребителски кредит или не. Целта на Закона за потребителския кредит е да бъде
осигурена защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредити и чрез насърчаване на отговорно поведение
от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. В случая тя
не е изпълнена по отношение на обсъжданата клауза. Когато от икономически
по-силната страна – кредитодателят, произволно бъде предвидена такса за
заплащане на комисионна без никаква информация за естеството ѝ не може да
се приеме, че правата на кредитополучателят са охранени, както и че поведението
на първия е отговорно. Това налага клаузата заплащане на комисионна в размер на
350 лв. да бъде определена като недействителна.
Начисляването
на възнаградителна лихва в размер на 24 % годишно
върху сумата от 350 лв. – комисионна, върху сумата от 1381.20 лв. застрахователна
премия също съставляват неравноправни клаузи, поради което са недействителни на
основание чл. 24 ЗПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Това е
така, защото от договора за отпускане на потребителски кредит и общите условия
към него не става ясно на какво основание кредитодателят
е начислявал възнаградителна лихва върху процесните вземания. Никъде в него не е договорено ясно и
недвусмислено, че върху таксата за комисионна и върху вземането за
застрахователна премия следва да бъде начислявана възнаградителна
лихва. За отстраняване на неяснотата не спомагат и Общите условия, тъй като в
чл. 7 е установено, че за предоставения Паричен кредит се дължи лихва, а от чл.
1, (1), където е регламентирано понятието „паричен кредит“, не може да се
установи с категоричност сумите 350 лв. – комисионна и 1381.20 лв. – застрахователна
премия, включени ли са в него или съставляват разходи по кредита. Доколкото
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а в
случая това не е налице, начисляването на възнаградителна
лихва върху сумата от 350 лв. комисионна и върху сумата от 1381.20 лв.
застрахователна премия са недействителни.
Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза, изготвена от в.л. Р.С., размерът на
задълженият на ответника към ищеца в случай, че върху вземанията за комисионна
и застрахователна премия не е начислявана възнаградителна
лихва са в размер на 7 509.32 лв. главница, 173.80 лв. възнаградителна
лихва за периода 14.03.2017 г. до 19.04.2017 г. и 656.07 лв. неплатен остатък
от застрахователна премия към 19.04.2017 г.
Както беше посочено извършените от М.М. плащания в размер на 183.86 лв. за погасяване на
задължението за комисионна в размер на 350 лв. са платени въз основа на
неравноправна клауза, поради което следва да бъдат приспаднати по реда на чл.
76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД възнаградителната
лихва в размер на 173.80 лв. за 14.03.2017 г. до 19.04.2017 г. следва да се
счита за погасена. С остатъчната сума от 10.06 лв. по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
следва съразмерно да бъдат погасени 5.03 лв. от главницата и 5.03 лв. от
неплатения остатък от застрахователната премия.
В заключение въззивният съд намира,
че от доказателствата се установява, че ответникът М.М.
дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД 7504,29 лв. неплатен остатък от главница и 651,04
лв. неплатен остатък от застрахователна премия по Договор за потребителски
кредит № 776050, вземането по което е цедирано на ищцовото дружество с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. от „У.К.Ф.“ ЕАД. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като за разликата, с
която главния иск е уважен до пълния претендиран размер на главницата от
9 256.37 лв., следва да бъде отменено.
Предвид извършените плащания въз
основа на задължения възникнали от неравноправни клаузи решението следва да
бъде отменено в частите, с които е признато за установено, че ответникът М.
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 287.17
лв. договорна лихва за периода от 14.09.2016
г. до 19.04.2017 г. и 316.19 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. –
31.08.2017 г.
Не могат да бъдат споделени
доводите, развити във въззивната жалба, за нищожност на договорената върнаградителна лихва поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и че същата не е индивидуално уговорена. Годишен лихвен
процент от 24 % действително е висок, но не надвишава, установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК размер, която разпоредба не е действала към момента на сключване на
процесния договор, но може да служи относно ориентир относно размера, над който
се нарушават добрите нрави. Не се споделят и възраженията, че клаузата за възнаградителна лихва не е индивидуално уговорена, тъй като
както договора за кредит, така и общите условия към него са подписани от
ответника.
Съдът констатира, че чл. 7, ал. 2 и
чл. 15 от Общите условия представляват неравноправни клаузи, защото предоставят
възможност на кредитодателя едностранно да променя параметрите на договора без
това да е обусловено от обективни фактори, но в случая същите са без значение
от изхода на спора, тъй като е установено, че сключеният договор за
потребителски кредит не е изменян.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на
страните следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете.
На първо място, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 в полза на ищцовото дружество следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. за заповедното производство и за всяка инстанция. Претенцията за
присъждане на възнаграждение в по-висок размер е неоснователна, тъй като делото
не разкрива съществена фактическа и правна сложност. Същото е типово за
процесуалните представители на дружеството и последното не е сторило разноски
за заплащане на възнаграждение на юрисконсулти.
Възражението
на ответника по жалбата за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото липсва договорено адвокатско
или заплатено възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М.М. следва да бъде осъден за заплати на ищцовото дружество 238.20 лв. разноски в заповедното
производство, както и 382.76 лв. разноски в съдебното производство (319.16 лв.
в първоинстанционното и 63.60 лв. във въззвиното)
пропорционални на уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „А.С.В.та“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на М.М. сумата от 226.49 лв. разноски във
въззивното производство пропорционална на уважената част от жалбата.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 и чл. 272 ГПК,
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС
– Костинброд, I-ви
състав, в ЧАСТИТЕ, с които е
признато за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“ ЕАД договорна лихва за разликата от 1287.17 лв. до 2 2517.73
лв. и обезщетение за забава за
разликата от 316.19 лв. до 1 049.01 лв., като НЕДОПУСТИМО и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ
Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС
– Костинброд, I-ви
състав, в ЧАСТТА, с която е признато
за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“ ЕАД за разликата от 7504,29 лв. до 9 256.37
лв. и отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ
Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС
– Костинброд, I-ви
състав, в ЧАСТТА, с която е признато
за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“ ЕАД 1 287.17 лв. договорна
лихва за периода от 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г. и отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ
Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС
– Костинброд, I-ви
състав, в ЧАСТТА, с която е признато
за установено, че М.А.М. дължи на „А.С.В.та“ ЕАД и обезщетение за забава 316.19
лв. за периода от 14.09.2016 г. до 31.08.2017 г. и отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ
Решение № 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС
– Костинброд, I-ви
състав, в частта за разноските, като вместо това:
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, 238.20
лв. разноски в заповедното производство, пропорционални на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, 382,76
лв. разноски в първоинстанционното и въззивното производство, пропорционални на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М.А.М., ЕГН **********, 226.49 лв. разноски
във въззивното прозиводство,
пропорционални на уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 201/30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2017 г. по описа на РС –
Костинброд, I-ви
състав, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е признато за установено, че М.А.М.
дължи на „А.С.В.та“ ЕАД сумата от 8155.33 лв. по Договор за потребителски
кредит № 776050, включваща 7504,29 лв. неплатен остатък от главница и 651,04
лв. неплатен остатък от застрахователна премия.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.