Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260043
Гр.Дулово,
13.08.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Дулово, граждански състав, в
публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:Николай
Кънчев
При секратаря Нина Станчева, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело №190 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от И.Е. С.ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***,
Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, и Г.Е. Т.ЕГН **********,*** против С.А.И. с ЕГН **********,***, положителен
установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между ищците и ответника, че ищците като наследници на Е. Е.Х./ Е. Н.Н./
- починал на ***г. са собственици по
наследство на 305
кв.м. с които УПИ VI-196 участва в УПИ XXI-197,
заедно с построената в тези 305 кв.м. жилищна сграда, състояща се от три стаи и
кухня.
Като последица от положителния за ищците изход
на спора, същите молят за постановяване на решение, с което бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съставеният Констативен нотариаленактза собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение
№ 119,
томV, рег.№ 4219,
дело № 798/14.08.2014 г. по описа на нотариус К.К. с район на действие– Районен съд – Дулово, с койтоответника С.А.И. с ЕГН **********,*** е признат за собственик по
давностно владение на 305
кв.м. с които УПИ VI-196 участва в УПИ XXI-197.
В исковата молба ищците,
твърдят че са собственици
по наследство на недвижим имот съставляващ УПИ XXI-197,
в кв.21, находящ се в с. З., общ.Дулово, обл.Силистра, който имот е записан в
разписната книга на наследниците на Е.А.Х.- б.ж. на с. З., общ.Дулово, починал
на ***.
Твърдят още, че баща им Е. Н.Н. е син на Е.А.Х., поради
което последният се явявал техен общ наследодател и че не са преставали да
владеят процесните 305 кв.м. ведно с построената в тях жилищна сграда,
стопанисват ги и заплащат дължимите данъци всяка година.
Оспорват обстоятелството, че ответника е придобил процесните 305 кв.м. по давност за които се е снабдил с констативен нотариален
акт – предмет на иска с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК, тъй като те са
част от тяхното дворно място и той никога не ги е владял. Считат констативният
нотариален акт за неверен и иска неговата отмяна.
Ето защо
за ищците възниквал правен интерес от предявяване на исковете. Моли съдът да се произнесе с решение с
което да уважи същите, както и да им присъди и направените по делото разноски.
Ответникът С.А.И. в
депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на исковете. Сочи, че твърденията на ищците, че са собственици по наследство не отговарят на действителното правно и фактическо
положение.
Оспорва твърдението на ищците, че техният баща Е. Е.Х./Е.
Н.Н./ е син на Е.А.Х., респективно негов наследник.Оспорва изцяло истинността
на представените удостоверения №1932/27.08.1960г и №96/27.09.2019г., и копието
от семейния регистър. Представя удостоверение за наследници на Е.А.О..Не
оспорва, че УПИ XXI-197 в кв.21 е записан в разписната книга на с.З. на
наследниците на Е.А.Х..
Твърди, че при наличие на законни наследници на
общия наследодател и без надлежен документ за собственост на недвижимия имот,
предявения иск е неоснователен и няма как ищците да лишават наследниците на Е.А.Х.от
законното им право на наследяване.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание, страните редовно призовани, явяват се
лично и се представляват.
Процесуалния представител на ищците в съдебно
заседание поддържа изложеното в исковата молба, като счита че предявените
искове са основателни и доказани и моли съда да ги уважи изцяло,
както и да му присъди направените по делото разноски. Депозират писмени бележки
в които излага подробни съображения по основателността на предявените от тях
искове.
Процесалният представител на ответника в съдебно
заседание поддържа изложеното в писмения отговор, като счита предявените искове
за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
По делото са приети като писмени
доказателства:
Събрани са гласни доказателства,чрез разпит на свидетелите Г. М.Ю./без родствени връзки със
страните/ и А.А. Т./съпруг на ищеца Г.М./ от страна на ищцата.
Събрани
са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ф.А.Е./трети братовчед на ответника/ и С.А.О/трета
братовчедка на ответника/ от страна на ответника.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа и правна страна следното:
Доказателствената тежест в гражданския процес се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
При
положителен установителен иск за собственост ищците следва да докажат правото
си на собственост, породено на твърдяното основание в частност наследство на
процесния недвижим имот. Ищците следва да докажат и фактите, които изключват,
унищожават или погасяват правото на ответника, в настоящият случая прекъсване
на придобивната давност. Предявеният положителен установителен иск
по чл.
124, ал.1 от ГПК се преценя от съда
за допустим, тъй като ищците претендирайки положително установяване на правото
си на собственост върху недвижим имот или върху част от него, могат да предявят
иск за защита на претендираното от тях право на собственост против
лицето/лицата/, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на
същия имот. Правният интерес от воденето на предявения положителен
установителен иск против ответника, ищците обосновават с твърдението че са наследници на Е.А.О.и с
издаването на неверен констативен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 119, том 5, рег. № 4219, дело № 798 от 14.08.2014г.
по описа на нотариус К.К с рег. № 351, с район на действие - РС - Дулово, в
частта му с която ответникът е признат за собственик на 305 кв.м. с които УПИ VI-196 участва
в УПИ XXI-197 и чието отмяна искат по реда на чл. 537
от ГПК.
От преценката на ищците зависи в какъв обем да
потърсят искова защита и в зависимост от това да предявят положителен или
отрицателен установителен иск по смисъла на чл.
124, ал.1 от ГПК. В случая ищците искат
да се установи по отношение на ответника, че те са собственици по наследство на
описаната в исковата молба част от
недвижим имот - 305 кв.м. с които УПИ VI-196 участва
в УПИ XXI-197. Предявявайки положителен установителен иск, ищците се стремят и
целят да получат по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията им
бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от тях право на
собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответника.
Тежестта
на доказване при този иск е на ищците по делото, които следва да установят
правата си, които претендира върху имота. От своя страна ответникът по
предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищците,
като по предвидения процесуален ред чрез възражения може да сочи фактите, които
опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на
правото.
Не се спори по делото и това се установява от представената
по делото доказателства, че УПИ ХХI
– 197
е записан в разписната книга на наследниците на Е.А.Х./Е.А.Х./, за който ищците
твърдят че е техен общ наследодател и което твърдение също се оспорва от
ответника.
В тази връзка от ответника е представено и
прието като писмено доказателство заверено копие на Удостоверение за
наследници № ****., издадено въз основа на Акт за смърт № 09/22.01.1970г. от
Кметство с.З., общ.Дулово, се установява че наследници Е.А.Х./Е.А.Х./- роден на
*** г., починал на ***., са децата му С.Е.А. с ЕГН ********** – починал на ***.,
А.Е.А. с ЕГН ********** – починал на ***. и Л Е.Х. с ЕГН ********** – починал
на ***.
Бащата на ищците
Е. Н.Н.не е вписан в удостоверението за наследници, поради което същият не се
явява наследник на Е.А.Х./Е.А.Х./, респективно и ищците не са наследници на
последния.
По делото е
разпитан в качеството на свидетел Ф.А.Е./внук на Е.А.Х./, който заяви че дядо
му Е.е имал три деца, единият от които е баща му, а бащата на ищците Е. Н.Н е
бил на 9 месеца когато е доведен от майка си Р., която е втора жена на дядо му Е..
Свидетелят не
отрича, че Е. Н.е живял в къщата на дядо му Е., но е категоричен че той не е
негово родно дете, а е дете на втората му жена Р..
По делото бе
разпитана като свидетел С.А.О. /внучка на Е.А.Х./, която също заяви че дядо й е
имал три деца, че Е.Н.не е родно дете на дядо й и че бащата на ищците е получил
имоти от баща си в с.В.. Свидетелката заяви още че Е.е живял в имота на дядо й
до смъртта си.
Ищците не
представиха доказателства от които да се установи безспорно, че Е.А.Х.е
осиновил Е. Н.Н./каквито твърдения бяха изложени от процесуалният представител
на ищците в съдебно заседание/ или че последният е роден от баща Е.А.Х..
Записаното в
представеното от тях копие наСемеен регистър
– том I, стр.52 също не доказва по безспорен начин, че баща
им Е. Н.Н.е син на Е.А.Х.макар и записан като такъв на неговата страница.
По Правилника за
водене регистрите за населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 30.08.1935 г.) са
водени книги, т. нар. „семейни регистри” за всяко населено място, подредени по
улици и номера на сгради, съставени по адреси за всяко домакинство, като са
записвани лицата, живеещи в него и роднини на главата на домакинството и на
съпругата му, които се числят към други домакинства. Книгите са съставяни след
всяко преброяване на населението. Така наречените „семейни регистри” не
засвидетелстват гражданското състояние на физическите лица и за това колко деца
е имал главата на домакинството. Те отразяват факти, които главата на
домакинството е обявила при последното преброяване на населението. Следователно
ако в така наречения „семеен регистър“ представен като доказателство по делото
е записан Е.Н.Н., това не означава че той
се явява син на Е.А.Х..
Записванията в
него отразяват фактическото положение към момента на преброяване включително и
за това от колко члена се е състояло тогава домакинството на главата.
Още повече, че не
може да се приеме по безспорен начин, че записаният под № 3 на страницата Е. Е.Х.
– роден на *** г. е Е. Н.Н.– роден на ***г., тъй като в случая се касае за две
различни лица, които имат различни бащи.
Разпитаните по
делото свидетели водени от ищците Г. М.Ю. и А. А. Т. свидетелства относно това,
че ищците и техният баща Е. Н.Н.са живели в имота на Е.А.Х.и че са заплащали
данъци за него през годините.
В настоящото
производство ищците не успяха да докажат по безспорен начин, че баща им Е. Н.Н.е
наследник на Е.А.Х., както и че също са негови наследници по право на
заместване, както и че на това основание се явяват собственици на УПИ XXI-197 и на спорните 305 кв.м. за които ответника се е
снабдил с констативен нотариален акт/предмет на иска по чл. 537, ал.2 от ГПК/.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в
изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съда. За ищците, предявили установителен иск за установяване
право на собственост върху целия имот или за отделни части от него е налице
правен интерес и те ще са процесуално легитимирани да предявят този иск, когато
твърдят и представя доказателства, че са собственици.
В този случай
ищците бранят правото си на собственост, тъй като с предявения иск се домогват
до постановяването на положително за тях съдебно решение, с което със силата на
пресъдено нещо да бъде отречено претендираното от ответника право на
собственост.
Когато обаче от
доказателствата по делото се установява, че ищците не са собственици на имот представляващ УПИ XXI-197 тъй като не са наследници на собственика Е.А.Х.,
предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от
закона случаи на процесуална субституция), тези ищци не са процесуално
легитимирани и нямат правен интерес да водят установителен иск за своето право
на собственост, чиято защита търсят по съдебен ред.
Процесуално
легитимирани да предявят иск за право на собственост, и признат от закона
правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено
наследниците на Е.А.Х., част от които не са ищците.
Поради това,
когато лица които не са собственици предявят установителен иск за собственост,
този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана
по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от
закона правен интерес, е недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено.
Предявеният иск с
правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК също се явява недопустим, тъй като е
предявен от лица които не са процесуално легитимирани и нямат правен интерес да
водят такъв иск. Производството и в тази част следва да бъде прекратено.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника направените по делото
разноски в размер на 1 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по предявеният от И.Е.С. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с
ЕГН **********,***, и Г.Е. Т.
ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между ищците и ответника С.А.И. с ЕГН **********,***, че ищците като наследници
на Е. Е.Х./ Е. Н.Н./ - починал на ***г. са собственици по наследство на 305 кв.м. с които УПИ VI-196 участва в УПИ XXI-197,
заедно с построената в тези 305 кв.м. жилищна сграда, състояща се от три стаи и
кухня, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по предявеният от И.Е.
С.ЕГН **********, Г.Е.Х. с ЕГН **********,Г.Е.Х.
с ЕГН ********** и Г.Е. Т.ЕГН
**********, иск с правно основание чл.
537, ал.2 от ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение № 119, томV, рег.№ 4219, дело № 798/14.08.2014
г. по описа на нотариус К.К.с
район на действие– Районен съд – Дулово,
с който ответника С.А.И.
с ЕГН **********,*** е
признат за собственик по давностно владение на 305 кв.м. с които УПИ VI-196 участва
в УПИ XXI-197, поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА И.Е. С.ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с
ЕГН **********,***, и Г.Е. Т.ЕГН
**********,***, да заплатят
на С.А.И.
с ЕГН **********,***,
сумата 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнагражданение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: