№ 37
гр. С.З., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901099 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Изложено е в исковата молба, че на основание изпълнителен лист от
14.12.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
1940/14.12.2013г. по описа на РС - К., Л. Д. Т., П. Д. Т., „Л.“ ЕООД, ЕИК ***,
ЕТ „Л.“ ЕИК *** и „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, са осъдени да заплатят на „У.“ АД
суми в размер на 41 956.00лв. - главница, ведно със лихви и разноски.
Посочено е, че с оглед събиране на вземането си, кредиторът „У." АД е
образувал изпълнително дело № 20147640400065/2014г. по описа на ЧСИ
А.П., рег.№ 764 на КЧСИ и район на действие: ОС-С.З.. Производството е
образувано по повод молба вх.№ 00871/19.02.2014г. срещу длъжниците по
изпълнителен лист. В молбата си, банката - кредитор е поискала образуването
на производството, връчване на ПДИ и на заповедта за изпълнение, справки,
налагане на запори, както и издаване на удостоверение по чл. 456 от ГПК за
присъединяване на въпросното вземане по друго изпълнително дело. Сочи се,
че до длъжниците са изготвени и изпратени покани за доброволно
изпълнение, които покани са връчени по реда на чл.47 ал.1 от ГПК (а извод за
реално връчване може да се направи от постъпила по делото молба от
длъжниците, с която е поискано издаване на удостоверение от 20.06.2014г. -
страница 45 от делото на ЧСИ).
1
Твърди се, че по делото не са налагани обезпечителни мерки, нито са
издавани удостоверения за присъединяване. Банката-кредитор не е подавала
други искания, нито ЧСИ е предприемала такива.
Заявяват, че реални или каквито и да било действия не са извършвани
изобщо.
Твърди се от ищците, че вземането на „У.“ АД по изпълнителен лист от
14.12.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
1940/14.12.2013г. по описа на PC-К., както и правото й на принудително
изпълнение срещу тях е /са погасено/и по давност, както и че същите не
дължат изпълнение по представеният за събиране пред ЧСИ А.П.
изпълнителен лист на следните основания:
Задължението е погасено до давност.
Изложено е, че съгласно Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015г.
на общото събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС - т.10,
образуването на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за
доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. - не са
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Аргументират се, че съгласно т.14 от същото Тълкувателно решение и
подаването на заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, не прекъсват давността, следователно началният момент
от който е започнал да тече давностният срок е моментът, в който
задължението е станало изискуемо. От друга страна сочат, че задължението е
станало изискуемо преди дата: 14.12.2013г., когато банката се е снабдила с
изпълнителен лист именно въз основа на настъпилата предсрочна
изискуемост (на 09.12.2013г.)
Твърди се, че от 14.12.2013г. до датата на изготвяне на настоящата
искова молба са изминали повече от 7 (седем) години, следователно
задължението е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.
Ищците сочат, че за тях се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск, за установяване по отношение на ответника: „У.“ АД, че
правото й да събира принудително и да изисква изпълнение и плащане от Л.
Д. Т., ЕГН ********** и от П. Д. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К.,
2
кв. *** на сумата от 41 956.00лв., е погасено по давност.
Молят, съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че Л. Д. Т., ЕГН ********** и П. Д. Т., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. К., кв. ***, не дължат изпълнение на „У.“
АД, поради това, че правото й да събира принудително и да изисква плащане
на описаните по-горе суми е погасено.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба не е постъпил.
По делото е постъпила молба вх. № 1178/04.02.2022г. от “А.” ЕАД
град С..
В молбата се посочва, че на 06.11.2017г. между цедента “У.” АД и
цесионера “А.” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията дължими от Л. и П. Т.и са изцяло прехвърлени, ведно с всички
привилегии, обезпечения, лихви и принадлежности. Посочва се, че
уведомлението за извършената цесия е надлежно връчено чрез ЧСИ А.П..
Счита, че във връзка с прехвърлителната сделка, доведена до знанието на
ищците, правният интерес на “А.” ЕАД да участва активно като страна в
настоящото производство е безспорен, тъй като дружеството се явява
обезпечен кредитор по оспореното вземане, както и актуален взискател по
изпълнителното дело, чието изследване е поставено във фокуса на
производството. Счита, че нелогично и неоснователно е решението на ищците
да насочат претенцията си срещу предходния кредитор “У.” АД, още повече,
че към настоящата дата е заведено и друго съдебно производство пред
Софийски градски съд, касаещо част от прехвърлените вземания, насочено
срещу ответника “А.” ЕАД.
Моли на основание чл. 218 от ГПК “А.” ЕАД да бъде конституирано
като трето лице помагач на страната на ответника “У.” АД поради безспорен
интерес за постановяване на решение в негова полза. Моли съдът да
разпореди депозираната по делото искова молба да бъде връчена на “А.” ЕАД
за отговор, с цел заемане на становище по отправените от ищците твърдения
и възражения. Към молбата представя писмени доказателства – договор за
цесия от 06.11.2017г., ведно с приложение № 677; уведомления по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД; призовка по гр.д. № 4069/2021г., СГС, ГО, І – 2 състав и пълномощно.
3
С определение № 149/04.03.2022 г., съдът е конституирал по “А.”
ЕАД, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника “У.”
АД град С..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното по ч.гр.д.№ 2968/2013 г. по описа на Районен съд
– К., в полза на „У.“ АД е издадена заповед за изпълнение №1940/14.12.2013
г., по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съгласно които Л. Д. Т., П. Д. Т., „Л.“
ЕООД, ЕТ „Л.“ и „Л.“ ЕООД са осъдени да заплатят на „У." АД при
условията на солидарност главница в размер на 41 956 лв. ведно със лихви и
разноски.
С молба вх. № 00871/19.02.2014 г. „У.“ АД е поискало образуване на
изпълнително дело/л. 120- 121/, като в същата молба е направено искане за
присъединяване на изпълнителното дело към предходно образувано такова по
издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2960/2013
г. по описа на Pайонен съд – К.. Видно от представените доказателства
действително по издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 2960/2013 г. по описа на Pайонен съд – К., „У." АД е поискало
образуване на изпълнително дело и ЧСИ А.П. е образувала изп. д. № 63/2014
г. /л.109 – 110/. Видно от молба вх. № 00871/19.02.2014 г., съдебният
изпълнител ръкописно е разпоредил присъединяване на вземането и на делото
към предходно образуваното изпълнително дело № 63/2014 г.
На 20.03.2014 г. в Имотен регистър към Агенция по вписванията е
вписана възбрана с вх. № 1786/20.03.2014 г. в полза на кредитора „У." АД по
изпълнително дело № 63/2014 г. по описа на ЧСИ А.П. на следния недвижим
имот: дворно място с площ 815кв. м., находящо се в с. А., община П.,
съставляващо УПИ І – 269 в кв. 15 по плана на селото. /л.37/. След налагане
на обезпечителната мярка, съдебният изпълнител е провел опис на 28.04.2014
г. /л. 124 – 125/. В титулната част на протокола е посочено, че описът се
извършва по изпълнително дело № 63, 64, 65, 66, 67 и 68 от 2014 г. След
извършване на описа е насрочена публична продан на горепосочения имот,
както следва: от 09.09.2014 г. до 09.10.2014 г.; на 06.03.2015 г. до 06.04.2015
4
г.; от 29.08.2016 г. до 29.09.2016 г.; от 04.11.2017 г. до 04.12.2017 г.; от
27.08.2019 г. да 27.09.2019 г.; от 14.08.2020 до 14.09.2020 г. и от 11.01.2021 г.
до 11.02.2021 г. При последната публична продан, която е проведена в
периода от 11.01.2021 г. до 11.02.2021 г., горепосочения имот, находящ се в с.
А. е продаден на А.Д.Д..
По делото не е спорно, че процесното вземане е прехвърлено по силата
на сключен Договор за цесия от 06.11.2017 г., сключен между „У." АД и „А."
ЕАД.
Съгласно разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. В този смисъл субективните предели на силата на
пресъдено нещо на постановеното по чл. 439 ГПК решение обхващат и
частните правоприемници на взискателя. Поради това, съдът намира, че не се
накърнява и интересът на последващите цесионери, доколкото същите могат
да вземат участие в процеса по реда на чл. 218 и сл. ГПК, както е в настоящия
случай.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение №1940/14.12.2013 г., издадена по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№
2968/2013 г. по описа на Районен съд – К.. Поканите за доброволно
изпълнение са връчени на длъжниците П. Д. Т. и Л. Д. Т. с залепване на
уведомление на 19.03.2014 г. /лист 39 - 40 от делото/. В двуседмичния срок по
5
чл. 414, ал. 2 от ГПК / преди промяната от с ДВ, бр. 100 от 2019 г./
длъжниците не са подали възражение по чл. 414 от ГПК, поради което
заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е влязла в
сила на 02.04.2014 г. В случая е приложима общата петгодишна давност по
отношение на всички оспорени вземания по процесната заповед за
изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение и приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба срокът
на новата давност е винаги пет години, ако вземането е установено със
съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има
всички последици на съдебно решение установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е установената съдебна
практика. С решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ВКС
е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Така в настоящия случай влизане в сила на заповедта за изпълнение, считано
от 02.04.2014 г. е започнала да тече петгодишна давност за вземанията по
заповедта за изпълнение по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство относно института на погасителната давност, са постановени
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено съвсем различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се
прекъсва от всяко изпълнително действие/ насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
6
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица/, като ППВС № 3/80 г. е
обявено за загубило сила.
Съдът възприема разбирането, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се изоставя вече даденото
задължително тълкуване на ППВС № 3/80 г. и се възприема ново такова,
поражда действие за вбъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до
правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване. Поради това за заварените висящи изпълнителни производства от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и спрямо осъществените по тях факти
до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
В настоящия случай с молба вх. № 00871/19.02.2014 г. „У.“ АД е
поискало образуване на изпълнително дело/л. 120- 121/, като в същата молба
е направено искане за присъединяване на изпълнителното дело към
предходно образувано такова по издадени Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2960/2013 г. по описа на Pайонен съд – К..
Видно от представените доказателства действително по издадени Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2960/2013 г. по описа на
Pайонен съд – К., „У." АД е поискало образуване на изпълнително дело и
ЧСИ А.П. е образувала изп. д. № 63/2014 г. /л.109 – 110/. Видно от молба вх.
№ 00871/19.02.2014 г., съдебният изпълнител ръкописно е разпоредил
присъединяване на вземането и на делото към предходно образуваното
изпълнително дело № 63/2014 г.
На 20.03.2014 г. в Имотен регистър към Агенция по вписванията е
вписана възбрана с вх. № 1786/20.03.2014 г. в полза на кредитора „У." АД по
изпълнително дело № 63/2014 г. по описа на ЧСИ А.П. на следния недвижим
имот: дворно място с площ 815кв. м., находящо се в с. А., община П.,
съставляващо УПИ І – 269 в кв. 15 по плана на селото. /л.37/. След налагане
7
на обезпечителната мярка, съдебният изпълнител е провел опис на 28.04.2014
г. /л. 124 – 125/. В титулната част на протокола е посочено, че описът се
извършва по изпълнително дело № 63, 64, 65, 66, 67 и 68 от 2014 г. След
извършване на описа е насрочена публична продан на горепосочения имот от
09.09.2014 г. до 09.10.2014 г./л.127 – л. 128/ и от 06.03.2015 г. до 06.04.2015
г./л.129 – 130/. Всяко от тези действия прекъсват погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, където е посочено, че давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Независимо от това,
както бе посочено по – горе от момента на образуване на изпълнителното
производство с молба от 19.02.2014 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено
ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не
е текла. Това е така, тъй като през този период са били задължителни
постановките на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС, съгласно което давност не тече по отношение на вземане, за
което е образувано изпълнително производство, през неговото времетраене.
Така от 26.06.2015 г. изп. д. № № 20147640400063 по описа на ЧСИ А.П. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
След постановяване на горепосоченото тълкувателното решение отново
е насрочена публична продан от 29.08.2016 г. до 29.09.2016 г./л.131 – 132/, от
04.11.2017 г. до 04.12.2017 г./л. 68 от ч. т. д. № 831/2021 г. по описа на
Апелативен съд – П./, от 27.08.2019 г. да 27.09.2019 г./л.133 – 134/, от
14.08.2020 г. до 14.09.2020 г./л. 135 – 136/ и от 11.01.2021 г. до 11.02.2021
г./л. 137 – 138/. При последната публична продан, която е проведена в
периода от 11.01.2021 г. до 11.02.2021 г., имота, находящ се в с. А. е продаден
на А.Д.Д.. Всяко от тези действия прекъсват погасителната давност на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, като считано от последното изпълнително
действие - насрочване на публична продан от 11.01.2021 г. до 11.02.2021 г. до
момента на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., петгодишният
давностен срок по отношение на процесните вземания не е изтекъл и същите
не са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Л. Д. Т. и
П. Д. Т. за признаване на установено по отношение на „У." АД, че Л. Д. Т. и
П. Д. Т. не дължат на „У.“ АД, сумата от 41 956 лв. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
8
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л. Д. Т., ЕГН ********** и П. Д. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., кв. ***1 за признаване на
установено по отношение на „У.“ АД, БИК ***, седалище:гр. С., р-н ***, че
Л. Д. Т. и П. Д. Т. не дължат на „У.“ АД, сумата от 41 956 лв. като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на “А.” ЕАД, в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника “У.” АД град С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
9