№ 5585
гр. ***, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110142991 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на Т. Д. В. с ЕГН **********
срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че между него и ответника е сключен рамков договор за предоставяне на
платежни услуги от 11.11.2013г., въз основа на който е открита разплащателна
банкова сметка и е издадена дебитна карта на ищеца. Чрез банковата карта на
29.4.2023 г. от сметка на ищеца, открита при ответника, били извършени 3
броя неразрешени от картодържателя плащания: в 13,35ч. в магазин *** – за
сума в размер 5 698 лв.; в 14,14ч. – в гр. *** – за сума в размер 1808,67 лв. и в
13,35 ч. в магазин *** – за сума в размер 2 299 лв. Ищецът твърди, че веднага
се обадил в банката, с искане да се блокира картата. На същата дата подал
искане с вх. № *** за възстановяване на сумите, което ответникът отказал с
мотиви, че плащанията са извършени правомерно, за което е бил активиран
токен за авторизация и идентификация на собственика на сметката в системата
***. Ищецът твърди, че няма регистрация в системата ***. При тези
твърдения, моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника да
му заплати сумата в общ размер на 9 806,67 лв. – стойността на
неразрешените трансакции от банковата му сметка, извършени на 29.04.2023
г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 306,78 лв.,
начислено за периода 29.04.2023 г. – 31.07.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва исковете. Оспорва ищецът да е направил искане по
телефона да се блокира картата в деня на извършване на трансакциите.
1
Твърди, че ищецът ползва интернет банкиране от 14.11.2017 г. Посредством
приложението *** е добавил дебитната си карта в дигиталния порфейл ***
/***/, с което дебитната карта е токенизирана/дигитализирана/ с последни
цифри ***. Оспорените плащания са реализирани именно чрез дигиталния
портфейл ***. Излагат се съображения, че за да се използва токенизираната
карта, преди всяко плащане е необходимо клиентът да отключи телефона си по
използвания от него начин /ПИН код, пръстов отпечатък, лицево
разпознаване/, а за да се извърши плащане е необходимо лицето да знае
потребителското име, паролите на клиента, да държи мобилното устройство и
да въведе еднократните кодове за всяко извършено действие. Излага подробни
твърдения относно автентичността, точното регистриране, осчетоводяване,
липса на техническа повреда или друг недостатък в услугата. Твърди, че
ищецът е допуснал груба небрежност за опазване на платежния инструмент,
защитните му характеристики и навременно уведомяване. По тези
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединен осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за присъждане на
сумата от 9 805,67 лв., представляваща сбор от стойността на три броя
неразрешени плащания с банкова карта на ищеца, завършваща с цифрите ***,
извършени в периода от 13,35ч. до 14,14ч. на 29.4.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 01.08.2023 г. до плащането, както и иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 306,78 лв. – обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода 29.04.2023 г. до 31.07.2023 г.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото
следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидно сключен между
страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът
е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2) извършени
неразрешени плащания за периода от 13,35 ч. до 14,14 ч. на 29.04.2023 г. с
дебитна карта; 3) стойността на извършените неразрешени платежни
операции за периода от 13,35 ч. до 14,14 ч. на 29.04.2023 г.; 4) своевременно
уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни
операции.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е при
условията на насрещно доказване е да установи съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги. Ответникът следва да докаже въведеното възражението, че
извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност
от страна на ищеца при неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и 3
ЗПУПС.
2
Не е спорно по делото обстоятелството относно сключването на рамков
договор за предоставяне на платежни услуги от 11.11.2013 г., сключен със ***
(преобразувано, чрез вливане в ***, вписано в ТР към АВп. на 05.02.2018 г.),
въз основа на който е открита разплащателна банкова сметка и е издадена
дебитна карта на ищеца. На 14.11.2017 г. е активирано и интернет банкиране
във връзка с разкритата разплащателна банкова сметка на ищеца.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, в
това число и приетата без възражения от страните, комплексна съдебно
счетоводна и компютърно техническа експертиза, се установява, че чрез
процесната банковата карта на 29.04.2023 г. от разплащателна банкова сметка
на ищеца, били извършени 3 броя плащания: в 13,35 ч. в магазин *** – за сума
в размер 5 698 лв.; в 14,14 ч. – в гр. *** – за сума в размер 1 808,67 лв. и в
13,35 ч. в магазин *** – за сума в размер 2 299 лв.
Възраженията на ответника са в насока, че ищецът е проявил груба
небрежност, като не е предприел всички разумни действия за запазване на
неговите персонални средства за сигурност, доколкото оспорените трансакции
са протекли успешно чрез дигитален портфейл ***, както и че не е уведомил
банката за неразрешените платежни операции незабавно след узнаването.
Възникналите между страните облигационни правоотношения засягат
дейности по предлагане на платежни услуги, които се регулират от
приложимото законодателство към датата на извършване на трансакциите, а
именно: Закона за платежните услуги и платежните средства, обн. ДВ бр. 20 от
06.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г., Директива (ЕС) 2015/2366 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните
услуги във вътрешния пазар и Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Доказателствената тежест при
твърдения за неразрешена платежна операция е за доставчика на платежната
услуга съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, който следва да установи основните й
параметри, свързани с техническата й изправност, нейната автентичност,
точно регистриране, осчетоводяването и пр.
Процесните операции са извършени чрез дигиталния портфейл ***
(Google Pay), с токенизирана карта, като от приетата по делото комплексна
съдебно счетоводна и компютърно техническа експертиза се установява, че
именно на 29.04.2023 г. е активирано мобилното банкиране на ищеца –
двукратно в 13,55 часа и в 14,04 часа, променена е паролата за вход в ***, и са
извършени плащания както следва – в 14,18 часа, за сумата от 1808,67 лв. – в
интернет среда; в 15,39 часа за сумата от 5 698 лв. – трансакция на физически
3
ПОС терминал и в 16,00 часа за сумата от 2 299 лв. – отново на физически
ПОС терминал. Банковата карта на ищеца е блокирана в онлайн картовата
система на банката *** около 16,08 часа на 29.04.2023 г., което е регистрирано
в бек офис системата *** в 16,12 часа.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
ищецът е уведомил банката за неразрешените платежни операции незабавно
след тяхното узнаване – при получаване на последното кратко текстовото
съобщение за последната трансакция в 16,00 часа на 29.04.2023 г., за което се е
свързал по телефон със служител на банката. Неоснователно е възражението
на ответника за несвоевременното му уведомяване – на 04.05.2023 г. – датата
посочена във представения по делото формуляр за рекламация, доколкото
видно от писмо, адресирано до ищеца (л. 86 от делото), същото е в отговор на
„жалба *** от 29.04.2023 г.“, като в същия са смисъл са и показанията на св.
***. (ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК), както и датата и часа на
блокиране на банковата карта – 29.04.2023 г. в 16,08 часа, т.е. 8 минути след
получаване на кратко текстовото съобщение за последната трансакция и два
часа след първата такава. Следователно банката ответник е уведомена
незабавно за неразрешения характер на платежните операции, но независимо
от това и въпреки, че същите са реално осчетоводени четири дни по-късно - на
03.05.2023 г., не е предприела никакви мерки.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно изричната разпоредба на
чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не
е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на
платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този
случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и доказателства,
че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова
груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията
му по чл. 75 ЗПУПС, в който смисъл е и нормата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС (по
аргумент за противното), която възлага в тежест на платеца всички загуби,
независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или
повече от задълженията му по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба
небрежност. Текстът на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, възпроизвежда
този на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и
на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар,
според която, когато ползвателят на платежни услуги отрича да е разрешавал
изпълнена платежна операция, използването на платежен инструмент,
регистрирано от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика
на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, само по себе си не
е достатъчно за доказването, че платежната операция е била разрешена от
платеца или че платецът е действал с цел измама, или че не е изпълнил
умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията по
член 69, като доставчикът на платежни услуги представя доказателства в
подкрепа на доказването на измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
4
При твърдение на ползвателя, че оспорената от него платежна услуга е
неразрешена, доставчикът не може да се ограничи с установяване на
обстоятелствата по чл. 78, ал. 1 ЗПУПС – регистриране на нареждането и
осъществяването му с електронното устройство на ползвателя, а следва да
докаже, че осъществяването се дължи на измама или проявена от ползвателя
груба небрежност, поради неизпълнение на задълженията му по договора.
Съобразно нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС, рискът от
извършването на неразрешена платежна операция е възложен на доставчика
на платежната услуга, в чиято тежест е и установяването на изключващите
отговорността му обстоятелства, което не се установява в настоящия случай.
При твърдение за неразрешена платежна операция идентифицирането на
наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на
изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код м-токен и др.) не е
достатъчно да изключи неговата отговорност, както и че обстоятелствата по
чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, за които доставчикът носи доказателствена тежест, са
предмет на изчерпателна регламентация (така Определение № 1957 от
11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2456/2022 г., I т. о., ТК).
Доколкото в настоящото производство не се установява, нито измама
(такова възражение не е и въведено от страна на ответника), нито поведение
от с характер на груба небрежност, то предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав намира за основателен и акцесорният иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото по делото безспорно се установи, че процесните
суми са блокирани от сметката на ищеца на 29.04.2023 г., а след това и
осчетоводени (на 03.05.2023 г.), като същият е направил искане за тяхното
възстановяване още на 29.04.2023 г., поради което предявеният иск за сумата
от 306,78 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода
29.04.2023 г. до 31.07.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 2 192,27 лв., от която 392,27 лв. – държавна такса,
1750 лв. – адв. възнаграждение и 50 лв. – депозит за вещо лице, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. *** да заплати на Т. Д. В., ЕГН
********** с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ***, сумата от 9 805,67 лева (девет
хиляди осемстотин и пет лева и 67 стотинки) – главница, представляваща сбор
от стойността на три броя неразрешени плащания с токенизирана карта,
завършваща с цифрите ***, извършени за времето от 13,35 часа до 14,14 часа
на 29.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
5
01.08.2023 г. до плащането, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 306,78
лева (триста и шест лева и 78 стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода 29.04.2023 г. до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК *** да заплати на Т.
Д. В., ЕГН **********, сумата от 2 192,27 лв. (две хиляди сто деветдесет и
два лева и 27 стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6