Решение по дело №701/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат А. А. - Т., упълномощен защитник на А. И.,
срещу решение № 116 от 17.6.2021 г., постановено по н.ч.д. № 407/21 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, Наказателно отделение (НО), 1. състав, с което съдът е допуснал
предаване на израелския и румънски гражданин на Федерална Република Германия въз
основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 27.11.2020 г., издадена от съдия в Районен
съд – Кобленц.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно с аргумент, че издадената
ЕЗА била невалидна, а от фактите и обстоятелствата за твърдяната престъпна дейност се
налагал извод, че са налице основания за водене на наказателното производство в България.
Последното обуславяло наличието на факултативно основание за отказ. От въззивната
инстанция се иска да отмени решението и да постанови ново, с което да откаже предаването.
В речта си в съдебните прения адвокат Т. поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Счита издадената ЕЗА за невалидна, тъй като не е представена националната
заповед за арест. Допълва, че от съдържанието на ЕЗА не ставало ясно в какво процесуално
качество се издирвал И. – на заподозрян или на обвиняем.
В съдебното заседание чуждият гражданин е представляван от още трима
адвокати. Адвокат З. Л. поддържа изявленията на колегата си А. и допълва, че не е ясно
дали заповедта е валидна, тъй като имало несъответствие между посочената в нея дата на
издаването й (27.11.2020 г.) и посочената в писмото от ФРГ информация, визираща
националните заповеди за арест, за които била отразена дата 30.11.2020 г. Той също счита,
че престъплението е осъществено на територията на Република България и се основава на
факултативното основание за постановяване на отказ за изпълнение на заповедта.
Адвокат С. Н. застъпва и развива същата теза – че престъплението е извършено
изцяло на територията на Република Германия и затова следва да се откаже предаването на
И..
Адвокат М. П. се придържа към становищата, изразени от колегите му, към които
не внася допълнения.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с
аргумент, че е правилен и законосъобразен. Като счита, че са налице всички основания за
изпълнение на заповедта и споделя изцяло мотивите на окръжния съд, прокурорът пледира
за оставяне на жалбата без уважение.
Исканият за предаване гражданин заявява, чрез назначения преводач, че
поддържа казаното от защитниците си.
В предоставената му последна дума А. И. заявява, че не желае да бъде предаван в
Германия.

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд намери следното:

1

Въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови предаването на А. И. – с румънско и израелско гражданство, със
статут на постоянно пребиваващ в България, въз основа на издадената от германските
съдебни власти ЕЗА, първостепенният съд е обсъдил всички предпоставки, уредени в закона
и обосновано е заключил, че те са налице, поради което и изпълнението на ЕЗА следва да
бъде допуснато. Окръжният съд е постановил мотивиран съдебен акт, разглеждайки
законовите условия за изпълнение на заповедта и липсата на основание за отказ. От
формална страна издадената ЕЗА съответства напълно на изискванията, отправени към
съдържанието й. Издадена е в писмена форма, от компетентен съдебен орган и съдържа
подробни сведения за самоличността на исканото за предаване лице, за деянията и правната
им квалификация, за размера на предвидената санкция и пр.
Фактологията по делото не разкрива сложност и е установена правилно от
предната инстанция на основата на представените материали.
Със заповед за арест по дело № 30 Gs 9745/20, издадена на 27.11.2020 г. от съдия
в Районен съд – Кобленц, Федерална Република Германия, е постановено задържането на А.
И. с цел провеждане на наказателно преследване срещу него за посочени в заповедта
престъпления, квалифицирани като „участие в организирана престъпна група“, измама“,
„мошеничество“. Във фактологията е отразено, че твърдяната дейност, осъществявана в
периода от месец януари на 2014 година до месец януари 2020 г., както и че А. И. е
заподозрян да е извършвал в оперираща сложна мрежа от фирми, предназначени за
създаване и експлоатация на уеб сайтове с измамна цел, чрез които клиенти да бъдат
приканвани да инвестират във високоспекулативни обекти (напр. бинарни опции, ДЗР,
криптовалути). Отбелязани са фактически обстоятелства за начина на действие – клиентите
са убеждавани с помощта на опитни брокери за безрисковия характер на инвестицията, а
даваните от тях суми не се насочвали към никакви инвестиции, а в „джобовете на главните
действащи лица на организацията“; сумите се използвали и за поддържане на създадената
измамническа мрежа от фирми. Отбелязано е също, че обвиняемият, действащ като
ръководител на организацията, е управлявал няколко кол центъра в Европа, откъдето се
ръководела работата на измамническите онлайн платформи, както и че само в случаите, за
които са подадени жалби, са били причинени вреди на германски клиенти за над 6 милиона
евро. В заповедта е посочено, че престъпната дейност, заради чието разследване е издирван
И., изпълва състави на престъпления по § 263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2., номер 1, ал. 5 от
Наказателния кодекс на ФРГ; § 129 и § 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2., номер 1, ал. 5. Максимално
предвиденият срок на лишаването от свобода е десет години.
Отбелязано е още, че описаната престъпна дейност е включена в каталога по чл.
2, § 2 от Рамковото решение за Европейската заповед за задържане като: „участие в
организирана престъпна група“, измама“, „мошеничество“.
Текстът на чл. 2, § 2 от Рамковото решение е транспониран в разпоредбата на чл.
36, ал. 3 от българския закон и така описаното попада под хипотезата на т. 1, т. 8 и т. 20 от
сочения текст.
Така установените факти, релевантни за преценката и на настоящия съдебен
състав, мотивират извод, че са налице предпоставките за допускане на изпълнение на
европейската заповед за арест и първостепенният съд правилно се е произнесъл в този
смисъл.
Самоличността на исканото лице е установена несъмнено в съдебната процедура
и е констатирано съответствие с посочените в заповедта данни по отношение на имената,
рождената му дата, гражданството и неговия адрес.
2

Представената европейска заповед за арест е издадена от компетентен орган на
издаващата държава. Такъв несъмнено се явява съдебният орган. Възраженията на защитата
за невалидност на издадената ЕЗА нямат фактологическа основа. Ненужно е да се изисква
националната заповед за арест в разглеждания случай, защото не са налице съмнения, че
заповедта е издадена от съдебен орган, какъвто е съдията в Районен съд - Кобленц.
Деянията, за които е издадена заповедта изключват проверката за двойна
наказуемост, тъй като съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, такава не се изисква за изброените в
същата норма престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от
свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или
за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три
години. Предвиденото наказание - лишаване от свобода със съответния му максимум
обуславя извод за наличието на формалното изискване на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА.
Видно от съдържанието на ЕЗА, посочено накратко по-горе, отразени са
конкретните фактически обстоятелства, както и приноса на исканото за предаване лице в
твърдяната престъпна дейност. Както от заповедта, така и от допълнително изисканата
информация става ясно, че исканият за предаване гражданин се търси за провеждане на
наказателно разследване срещу него като обвиняем.
В настоящата процедура, с оглед нейното естество, съдът на изпълняващата
държава не е компетентен да преценява нито един въпрос, свързан със съществото на
твърдяното престъпление, за което се води наказателно разследване в чуждата държава.
Преценката дали исканият гражданин е извършил престъпление и как следва да се
квалифицира същото е единствено в компетенциите на издаващата заповедта държава.
Съдът, сезиран с искането за допускане изпълнение на ЕЗА, не е оправомощен да решава
въпросите по съществото на наказателното производство в другата държава - членка. И това
е логично, защото съдът на изпълняващата държава не разполага с доказателства, понеже не
той разглежда обвинението по същество. От значение е, че в заповедта фактическите
обстоятелства на твърдяната престъпна дейност са описани не само ясно, но и относително
подробно. Както от нея, така и от представената от ФРГ допълнително информация, сред
които и Европейска заповед за разследване, е видно, че се разследва международна
престъпна дейност, осъществявана в различни държави от Европа.
Първостепенният съд с основание е заключил, че деянията, за които германският
гражданин е издирван от германските съдебни власти, не са предмет на водено в България
производство, няма данни германският гражданин да е бил осъден за някое от тях, не са
покрити с давност и не са амнистирани. Исканият за предаване гражданин е пълнолетно
лице без българско гражданство. Той притежава статут на постоянно пребиваващ.
Окръжният съд е съобразил последното и е изискал гаранция по реда на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА.
Такава е предоставена от издаващата държава (л. 261 от делото на БлОС). В заключение,
споделя се извода, че не е налице нито едно от задължителните основания за отказ за
изпълнение на ЕЗА (уредени в чл. 39 ЗЕЕЗА).
Факултативните основания за отказ, уредени в чл. 40 ЗЕЕЗА, също не са налице в
настоящия случай и апелативният съд споделя напълно изложените от първостепенния
съждения в тази връзка. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА предвижда възможност за
отказ за изпълнение на ЕЗА, когато преди получаването на заповедта за престъплението, за
което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в изпълняващата
държава. Такава хипотеза не е налице в разглеждания казус. Останалите основания,
визирани в т. 2- т. 5 на ал. 1 от чл. 40 ЗЕЕЗА, също не са налице. Не е основателно
възражението за наличието на факултативното основание, визирано в т. 5, изр. 1. на чл. 40,
ал.1 ЗЕЕЗА. На първо място следва да се отбележи принципното положение, че тъкмо
заради факултативния характер на това основание съдът може, но не е длъжен да постанови
отказ, в случай че престъплението е извършено изцяло или частично на територията на
3

Република България. Логиката оправдава подобен подход, в случаите в които има готовност
за провеждане на наказателно разследване в изпълняващата държава и при положение че
установяването на фактите би било улеснено заради събирането на доказателства на нейна
територия. Процесният случай не е такъв. Разследването се провежда във ФРГ заради
подадени жалби от измамени германски граждани, на които са били причинени вреди.
Измамата е резултатно престъпление и се счита за довършена с факта на причиняването на
вредата, от което следва, че това престъпление не е извършено на територията на България
без значение от мястото на осъществяването на изпълнителното деяние. Нещо повече, както
бе посочено от изпратените допълнително материали се установява трансграничен характер
на престъпната дейност, за която се твърди че е осъществявана в различни части на Европа.
При това положение изобщо няма основание да се коментира приложението на това
факултативно основание.
Основанията по ал. 2 на чл. 40 ЗЕЕЗА са неотносими в разглеждания случай,
защото исканото лице не се търси за изпълнение на наказание, а за провеждане на
наказателно разследване.
Що се отнася до мярката за неотклонение до фактическото предаване на исканото
за предаване лице, тя е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази
част разрешението също следва да бъде потвърдено.
В заключение, съдебният състав намери, съобразявайки липсата на основания за
отказ за изпълнение на издадената европейска заповед за арест, и нейната формална
редовност, че като отговаряща на условията за изпълнението й, същата следва да бъде
изпълнена. Исканото лице следва да бъде предадено на компетентните съдебни германски
власти за провеждане на наказателно преследване за престъпленията, описани в заповедта.
Този извод обоснова такъв за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като
същото е правилно и законосъобразно.
4

Номер на акта:	227
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20211000600701
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Решение по дело №701/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите