Р Е Ш Е Н И Е
№ 1209/10.7.2020г.
Град Пловдив, 10.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 900
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“ АД
против решение № 113 от 25.03.2020 г. на директора на ТД Пловдив на НАП в
частта, с която е оставена без уважение жалба вх.№ РД-16-1026 от 13.03.2020 г. на
„Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, кв. „Лаута“,
стадион „Локомотив“, представлявано от изпълнителния директор В.Р., срещу разпореждане
изх.№ С200016-137-0001968 от 05.03.2020 г. на Б.М., главен публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП, с което е отказано прекратяване
поради изтекла погасителна давност на 42 публични вземания на обща стойност
300 852,86 лева.
Според дружеството-жалбоподател
обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон
и съществено процесуално нарушение. Неправилно е приложена погасителната
давност. Иска се отмяна на обжалваното решение, връщане на преписката на
публичния изпълнител за ново произнасяне и присъждане на направените разноски.
Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираните на 23.06.2020
г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество
са изложени и в писмена защита от 18.06.2020 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от удостоверението
за връчване (л.14), поради което е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП
е оставил без уважение жалбата на „Професионален футболен клуб – Локомотив
Пловдив – 1926“ АД срещу разпореждане изх.№ С200016-137-0001968 от
05.03.2020 г., с което е отказано погасяването поради изтекла давност на
задължения в общ размер на 300 852,86 лева на 42 задължения,
представляващи доначислени лихви за ДОД за 2005 г., доначислени лихви за данък върху доходите на физическите
лица и корпоративен данък за 2006 г., доначислени
лихви по декларации обр.6 за периода август – ноември
2009 г., защото за тези задължения давностният срок
по чл.172, ал.2 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2011
г. и към настоящия момент не е изтекъл.
Според ответника задълженията за главниците,
установени с декларация обр.6 от 11.12.2009 г. и
окончателно изплатена на 16.02.2011 г., декларация обр.6
от 13.11.2009 г. и окончателно изплатена на 14.12.2010 г., декларация обр.6 от 14.09.2009 г. и окончателно изплатена на 02.09.2010
г., декларация обр.6 от 16.10.2009 г. и окончателно
изплатена на 14.09.2010 г. и ревизионен акт от 14.08.2009 г., не са погасени по
давност, а чрез плащане/прихващане, съответно по отношение на лихвите за тях не
намира приложение чл.119 ЗЗД, а се прилагат специалните норми на чл.171 и
чл.172 ДОПК. Според ответника след плащане на главниците начислените лихви
губят своя акцесорен характер и придобиват качеството
на основно задължение, но поради специфичната си природа лихвата върху една и
съща главница възниква последователно през различни времеви периоди. Процесните
лихви представлява суми, натрупани през продължителен период от време, поради
което следва да бъдат разделени и разгледани по години, както са възникнали,
както това е направено от публичния изпълнител с издаденото разпореждане за
частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№
С200016-035-0211635 от 05.03.2020 г., с което са погасени по давност 34
задължения в размер на 38 796,59 лева, за които давностният
срок е започнал да тече от 01.01.2010 г. и е изтекъл
на 01.01.2020 г.
Приетите в хода на съдебното производство писмени
доказателства не са нови доказателства, а са част от преписката по изпълнителното
дело, образувано пред публичния изпълнител, и в този смисъл не установяват нови
или различни факти, които да не са били известни на страните и да не са били
взети предвид от директора на ТД Пловдив на НАП при издаване на обжалваното
решение.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав напълно споделя развитите в
решението на директора на ТД Пловдив на НАП мотиви, поради което те няма да
бъдат преповтаряни.
Неоснователно е
възражението на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.119 ЗЗД, съгласно
който с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. От систематичното място на цитираната норма в ЗЗД, Обща част, раздел V.
Погасяване на задълженията, 2. Погасителна давност следва, че погасяването на
главното вземане следва да е настъпило поради изтекла давност. Нормата не може
да се тълкува разширително, тя представлява
законово установена фикция, което значи, че следва да се прилага по начина, по
който е записана в закона, и само при наличие на описаната в нея хипотеза.
Т.е., нормата не може да намери приложение при другите способи за погасяване на
главното вземане, а единствено в случай, че главното вземане е погасено поради
изтекла давност.
В настоящия случай,
както правилно това е прието и от публичния изпълнител, и от директора на ТД
Пловдив на НАП, главните задължения са погасени чрез плащане. Следователно,
противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, в случая не може
да бъде приложено правилото на чл.119 ЗЗД, следователно обжалваното решение е
издадено при правилно приложение на материалния закон. В този смисъл решение № 15597 от 13.12.2018 г. по адм. д. №
11992/2017 г. на ВАС, VI о., решение № 1927 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 6130/2017 г. на ВАС, VIII
о.
Не намира опора
в закона твърдението, че чрез нормата на чл.119 ЗЗД законодателят е въвел
по-благоприятен режим за погасяване на лихвите върху погасени по давност
задължения в сравнение с режима на лихвите върху погасени чрез плащане
задължения. Напротив, законът (включително ДОПК, чл.168, т.1) винаги поставя на
първо място като начин на погасяване на задълженията доброволното изпълнение.
Съответно, ако задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски се
изпълняват изцяло и в срок, данъчно задълженото лице не би дължало лихви.
Съгласно чл.162,
ал.2, т.1 и 9 ДОПК публични са държавните и общинските вземания за данъци,
акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както
и лихвите за тези вземания. Т.е., според
ДОПК лихвата е самостоятелно публично вземане, което следва да бъде погасено по
начините, изчерпателно изброени в чл.168 ДОПК.
С оглед нормата на чл.169, ал.1 ДОПК, която
установява последователността за погасяване на публичните вземания – главница, лихви, разноски, при наличие
на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое
от тях погасява пред съответния компетентен орган, а ако не е заявил това, те
се погасяват съразмерно (чл.169, ал.3 ДОПК). Дружеството-жалбоподател не твърди
и не доказва, че е платило всички публични задължения – главници и лихви,
следователно неплатените лихви подлежат на принудително събиране или доброволно
плащане като самостоятелен вид публично вземане.
Не е оборена
констатацията на публичния изпълнител, че отказаните да бъдат погасени по
давност 42 публични вземания на обща стойност 300 852,86 лева, подробно
описани в разпореждането от 05.03.2020 г., са възникнали след 01.01.2010 г. и давностният срок за
тях е започнал да тече от 01.01.2011 г., следователно
правилен е крайният извод на директора на ТД Пловдив на НАП, че към настоящия
момент не е изтекла 10-годишната погасителна давност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 500 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Професионален футболен
клуб – Локомотив Пловдив – 1926“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, кв. „Лаута“, стадион
„Локомотив“, представлявано от изпълнителния директор В.Р., против решение №
113 от 25.03.2020 г. на директора на ТД Пловдив на НАП в частта, с която е оставена
без уважение жалба вх.№ РД-16-1026 от 13.03.2020 г. на „Професионален футболен
клуб – Локомотив Пловдив – 1926“ АД срещу разпореждане изх.№
С200016-137-0001968 от 05.03.2020 г. на Б.М., главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП, с което е отказано прекратяване
поради изтекла погасителна давност на 42 публични вземания на обща стойност
300 852,86 лева.
ОСЪЖДА „Професионален
футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, кв. „Лаута“,
стадион „Локомотив“, представлявано от изпълнителния директор В.Р., да заплати
на НАП сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: