№ 122
гр. Девин, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100201 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
и чл.410 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е подал Заявление до
Районен съд - Девин за издаване Заповед за изпълнение срещу ответника за
сума в размер на 21143.47 лева с ДДС, за неплатените парични
задължения от длъжника, във връзка с изработка на зимна подръжка на път III
-866, км 50+300 - 60+300 и ответникът е подал възражение №
198/22.01.2020г. по чл. 414 ГПК, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3/10.01.2020г., постановена по ч.гр.дело № 5/2020г. по описа
на РС- Девин, което са получили на 03.02.2020г. и в законоустановения срок
предявява настоящия иск. Твърди, че ответникът е бил подизпълнител на „Р.
ТР.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.См.,
бул. Б. № *, /понастоящем несъществуващо/, за зимна подръжка на път III -
866. Твърди, че ответникът представляван от управителя Г. Г. Г., в средата на
м.октомври 2017г. се е договорил и постигнал пълно съгласие с ищцовото
дружество представлявано от Т. Г. Д., за изработка на зимна подръжка на път
III -866, км 50+300 - 60+300 като пълномощникът Т. Г. Д. упълномощен от
управителя с безсрочно пълномощно рег.№ 8415 от 17.12.2008г. заверено от
1
Нотариус Цв. П., peг. № 455 на Нотариална камара, с район на действие
Районен съд - Девин, е имал изрични правомощия посочени в т.8 от
пълномощното да сключва, прекратява и изпълнява сделки и договори от
името на дружеството при осъществяване на дейността му, както и да
подписва и оформя фактури, платежни и всякакви други документи. Твърди,
че между страните е възникнало и съществувало облигационно /търговско
правоотношение/ въз основа договорена търговска сделка между два
търговско правни субекта, възложена от ответника на ищеца за изпълнение, и
приета за изпълнение от ищеца. Твърди, че ищеца е изпълнил точно, изцяло и
реално задълженията си по сделката, като е извършил изработка
представляваща зимна подръжка на път III -866, км 50+300 - 60+300.
Изработката е приета и одобрена от ответника без възражения и рекламации.
Твърди, че ответника не е изпълнил задължението да заплати изработката по
договореностите, за което са издадени три фактури, че е изпаднал в забава за
заплащане на паричното си задължение, като неизпълнението се дължи на
причина, за която той носи отговорност. Твърди, че за изработката е
създадена счетоводна документация, издадени са Фактури №
00000001173/28.12.2017 г., фактура № **********/06.02.2018 г. и фактура №
**********/16.03.2018., които са подписани от страните, осчетоводени в
счетоводството ищеца и ответника. Ответникът е бил длъжен от датата на
издаване на фактурите да заплати стойността на изработките по сделката, но
не е изпълнил това си парично задължение. Паричното вземане на ищеца е в
следният размер: 1.По фактура № 00000001173/28.12.2017 г., задължението на
длъжника по главницата до 06.01.2020г. възлиза в размер на 7560.00 лева с
включено ДДС. От банково извлечение № 1 на „Експр.“ се доказва факта, че
ответникът на 07.01.2020г. с операция № ********** е превел паричен
превод по сметката на ищеца в размер на 4845.52 лв. за погасяване на част от
главницата. След приспадане от главницата - 7560.00 лева със сумата от
4845.52 лв., паричното задължение по главницата е частично платено, и е
останала в размер от 2714.48 лева По това парично задължение ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва /мораторна лихва/, от датата
на подписване на фактурата - 28.09.2017г., която е дата и на изискуемостта на
задължението- до 06.01.2020г. върху главница в размер на 7560.00 лева, което
обезщетение възлиза в размер на 1743.14 лева 2. По фактура №
**********/06.02.2018 г., паричното задължение на ответника възлиза
2
главница в размер на 9300.00 лева с включено ДДС. Задължението на
длъжника е за извършена зимна поддръжка на път III-866, км 50+300 -
60+300, което парично задължение ответника не е заплатил. По това парично
задължение ответника дължи обезщетение в размер на законната лихва от
датата на подписване на фактурата - 06.02.2018г., която е дата и на
изискуемостта на задължението до 08.01.2020г. - дата на внасяне на
Заявлението по чл. 410 ГПК в PC- Девин, което обезщетение /мораторна
лихва/ е в размер на 1813.65 лв. 3. По фактура № **********/ 16.03.2018 г.,
паричното задължение на ответника възлиза главница в размер на 9120.00
лева с включено ДДС. Задължението на длъжника е за извършена зимна
поддръжка на път III -866, км 50+300 - 60+300, което задължение не е
заплатил. По това парично задължение ответника дължи обезщетение в
размер на законната лихва, от датата на подписване на фактурата -
16.03.2018г., която е дата и на изискуемостта на задължението- до
08.01.2020г. - дата на внасяне на Заявлението по чл. 410 ГПК в PC- Девин,
което обезщетение /мораторна лихва/ е в размер на 1682.00 лева като общото
задължение по главниците е 21143.47 лв. Законните лихви /мораторни
лихви/, са изчислени върху горепосочените главници и периоди по
калкулатор на НАП, за изчисление на законна лихва при неизпълнение на
парично задължение по ЗЗД, а именно: 1. По фактура №
00000001173/28.12.2017 г., с главница в размер на 7560.00 лева, за периода от
28.12.2017г. до 06.01.2020г. законните лихви са в размер на 1743.14 лева; 2.
По фактура № **********/06.02.2018 г., с главница от 9300.00 лева за
периода от 06.02.2018г. до 08.01.2020г. -датата на внасяне на Заявлението по
чл. 410 ГПК в съда, законните лихви са в размер на 1813.65 лева; 3.По
фактура № **********/ 16.03.2018 г., с главница от 9120.00 лева за периода
от 16.03.2018г. до 08.01.2020г. - датата на внасяне на Заявлението по чл. 410
ГПК в съда законните лихви са в размер на 1682.00 лева. Твърди, че на
основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД и/или чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради неизпълнение на
паричните задължения по главниците, ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва /мораторна лихва/, за периоди и в размер
посочени подробно в т.1, т.2 и т.З. Общо паричните задължения за законната
лихва /мораторна лихва/ върху горепосочените главници и периоди възлиза
на 5239.27 лева. Твърди, че ответника дължи и законната лихва върху
главницата от 21143.47 лева, считано от 08.01.2020г.- датата на внасяне на
3
Заявлението по чл. 410 ГПК в съда до изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство: държавна такса в размер на 567.47
лева и адв. възнаграждение в размер на 970 лева. С молба вх. №
1747/22.07.2021г. ищеца уточнява претенцията си като подробно излага
съображения.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца по: 1.
Неплатени главници в размер на 12728.57 лева с ДДС, от които остатъчна
главница по ф-ра № 1181/06.02.2018г. в размер на 3608.57 лева и неплатена
главница от 9120.00 лева по фактура № 1188/16.03.2018 г. с ДДС. 2. За
дължимата мораторна лихва по фактура № 1188/16.03.2018 г., в размер на
1682.00 лева, за периода от датата на подписването на фактурата -16.03.2018
г. до 08.01.2020г. 3. За неплатени обезщетения за неизпълнение на парични
задължения /лихви/: А/ Неплатена мораторна лихва в размер на 1813.65 лева
по фактура № 1181/06.02.2018 г. за периода от 06.02.2018г. до 08.01.2020г. -
денят предхождащ датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
по чл. 410 ГПК - 09.01.2020г., начислена върху неплатена главница в размер
на 9300 лева; 4. За общо прибавени изтекли лихви в размер на 210.38 лева, от
които: Прибавени изтекли лихви по ф-ра № 1173 от 28.12.2017 г. Ответника
дължи изтекли лихви за периода от 09.01.2020г. до 02.03.2020 г. - в размер на
39.97 лева; Прибавените изтекли лихви в размер на 136.93 лева за периода от
09.01.2020г. до 01.03.2020 г., денят преди първото плащане от ответника на
5000 лева по ф-ра № 1181/06.02.2018 г. начислени върху останалата
дължима главница 8608.57 лева към 02.03.2020 г.; Прибавените изтекли
лихви по ф-ра № 1181/06.02.2018г., в размер на 33.48 лева за периода от
02.03.2020 г. до 15.03.2020 г. /денят преди второто плащане на 16.03.2020г. от
ответника на 5000 лева, начислена върху дължимата остатъчна главница от
8608.57 лева. Общото задължение за лихви е в размер на 3706.03 лева. 5. За
неплатени законови лихви върху остатъчната главница в размер на 3608.57
лева по ф-ра № 1181/06.02.2018г. считано от 16.03.2020г., до пълното им
погасяване. 6. За дължимата законова лихва върху главницата в размер на
9120.00 лева по фактура № 1188/16.03.2018 г., считано от 09.01.2020г. до
окончателното заплащане на паричното задължение от 9120.00 лева. Моли на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да присъди в полза на ищеца направените
разноски по делото, съразмерно уважената част от иска. Общо направените
4
разноски по делото са в размер на 3746.94 лева, от които: По заповедното
производство по чл. 410 ГПК, разноските са: 1537.47 лева, от които държавна
такса за образуване на делото-567.47 лева и адвокатско възнаграждение -
970.00 лева; Разноски по установителният иск общо в размер на 2209.47 лева,
от които: държавна такса за образуване на делото-567.47 лева; адвокатско
възнаграждение - 1322.00 лева; депозити за възнаграждение на вещи лица -
320.00 лева /платени с две отделни платежни нареждания по 160 лева/.
В о.с.з. на 09.11.2021г. съдът на основание чл. 214 от ГПК е
допуснал изменение на исковата претенция в частност намаляне на исковата
претенция като иска се счита заведен за неплатена главница в общ размер на
11728.57 лева, от които 3608.57 лева – главница по фактура № 1181/2018г.;
1813.65 лева - мораторна лихва върху главницата по фактура № 1181/2018г.
за периода 06.02.2018г. до 08.01.2020г. - деня преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
15.05.2021г. –деня след заплащането на сумата от 1000 лева до пълното
окончателно заплащане на паричното задължение; 8120 лева – главница по
фактура № 1188/2018г.; 1682 лева - мораторна лихва върху главницата по
фактура № 1188/2018г. за периода от датата на подписване на фактурата
16.03.2018г. до 08.01.2020г.- деня преди подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.03.2020г. до
окончателно изплащане. Прекратено е производството в частта относно
претендираните изтекли лихви по т. 3 от молба от 22.07.2021 г. за допълване
на исковата претенция за сумата от 210.28 лева поради отказ от иска в тази
част.
В о.с.з. за ищцовото дружество адв. Б. поддържа иска. Допълва и
изменя иска поради новонастъпили обстоятелства във връзка с платени от
ответника на 14.05.2021г. -1000 лева. Уточнява, съществуването на парично
вземане в полза на ищеца по неплатена главница в размер на 11728.57 лева,
от които остатъчна главница по фактура № 1181/2018г. в размер на 3608.57
лева и неплатена главница в размер на 8120 лева по фактура № 1188/2018г.
Дължимата мораторна лихва по фактура № 1188 е в размер на 1682 лева за
периода от датата на подписване на фактурата до 08.01.2020г.- деня преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Неплатени обезщетения за
неизпълнение предишните задължения по същата фактура от датата на
5
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.01.2020г. до 13.05.2021г.-
деня предхождащ плащането с 1000 лева, начислени по главницата от 9120
лева. Общо дължимите парични задължения по иска за главница и неплатени
обезщетения за неизпълнение на паричните задължения- мораторни и
законни лихви претендира в размер на 14654.54 лева като лихвите са
считано от 15.03.2020г. до окончателното плащане. За дължима законова
лихва върху главницата в размер на 8120 лева по фактура № 1188, считано от
15.05.2021 г. –деня след заплащането на тези 1000 лева до пълното
окончателно заплащане на паричното задължение. Претендира главници,
ведно със законните лихви от посочените дати до окончателното изплащане.
Обезщетения, които са нови, за неизпълнение на парични задължения по
фактура № 1188 от 09.01.2020г. до датата, предхождаща подаване на
заявлението, 13.05- деня предхождащ плащането на 1000 лева в размер на
1243.97 лева, с които увеличава иска си. Прави частичен отказ само за
претенцията за прибавени изтекли лихви по чл. 240 ал.2 - акцесорните
вземания за сумата в размер на 210.38 лева, на това основание изменя и
намаля петитума на установителния иск със сумата в размер на 210.38 лева. В
този смисъл поддържа иска и отказа си и предявява в по- малък размер.
Моли съда да уважи установителния иск по чл. 422 от ГПК за
съществуването на подлежащо за изпълнение вземане въз основа на заповед
№ 3/10.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 5/2020 г., с което е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя посочените в заповедта парични суми от датата на подаване на
заявлението. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установяват фактите и обстоятелствата, че между страните е
възникнало облигационно, търговско правоотношение, договорена е една
сделка, по която ищеца е изпълнил точно задълженията си, а ответника не е
изпълнил паричните си задължения изцяло, изпаднал е в забава, за което той
носи отговорност. Счетоводните операции отразяват точно, кои са
подписали трите фактури, освен това ответника е започнал плащане, което е
вид признание на иска. Доказва се, че ищеца е направил изменение по
установителния иск за главници, акцесорни вземания, отказ от ищеца за
претенцията за изтекли лихви по смисъла на чл. 214 от ГПК, плащането от
ответника в размер на 1000 лева, че са изменили петитума и моли съда да
уважи иска. Претендира за разноски като излага подробни съображения в
6
писмени бележки.
В о.с.з. за ответника адв. Д., оспорва иска и направените уточнения
от ищеца. Твърди, че преди да бъде върнато делото от Окръжен съд- Смолян
много ясно са изчистили фактическата обстановка от тяхна страна, че това
нещо допълнително е направено и с оглед дадената им възможност, с
отговора на исковата молба. Счита, че ищеца трябва при условията на пълно
и главно доказване да установи претендираните главници и лихви по
основание и размер. Ищецът трябва да си докаже оспорените факти и
твърдения, а не размерите, а ответника трябва да докаже направените
плащания, за което са представили бележки за всяко едно от тях като за
последното не са представили, но пълномощникът на ищеца го признава от
1000 лева. Моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като първо не е
осъществено пълно и главно доказване на твърдяните факти и обстоятелства
така, както съда е вменил с доклада по реда на чл.146 от ГПК. Второ,
Окръжен съд – Смолян е върнал делото с изрични указания и е обезсилил
първоинстанционното решение по много точни и ясни причини, които
причини продължават и тука. Липса на пълен идентитет между заявлението
по чл. 410 от ГПК и петитума на исковата молба. Има изрична практика на
ВС в тази връзка. По отношение на това дали са представили доказателства
или не за плащането, напротив не само са направили, но моли съда да има
предвид справки- извлечения от банковата сметка на ищцовата страна, където
се виждат извършените плащания. В тази връзка моли съда да се произнесе
като отхвърли предявения иск. Претендира и за направените разноски пред
всички инстанции съгласно всички приложени списъци по чл. 80 от ГПК на
всяко производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца пред настоящата инстанция.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК с № 3/10.01.2020г. по ч. гр. дело № 5/2020г. по описа на РС-Девин, с
която ответника „Р.“ ЕООД, с ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище
и адрес управление: **********, представлявано от Г. Г. Г. да заплати на
кредитора „В. 77“ ООД, с ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище и
7
адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Осв. № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от Ан. Т. Б., чрез пълномощника си адв. А.Т. Б., с адрес: гр.
См., бул. Б. № *, ет. *, ап. * сумите: 2714.48 лева /две хиляди седемстотин и
четиринадесет лева и 48 стотинки/ - по фактура № 00000001173/28.12.2017г.
на обща стойност 7560.00 лева, с включено ДДС, 9300.00 лева /девет хиляди
и триста лева/ - по фактура № **********/06.02.2018г. на стойност 9300.00
лева, с включено ДДС, 9120.00 лева /девет хиляди сто и двадесет лева/ - по
фактура № **********/16.03.2018г. на стойност 9120.00 лева, с включено
ДДС, 1743.14 лева /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 14 стотинки/
- законна лихва за периода от 28.12.2017г. до 06.01.2020г. по фактура №
00000001173/28.12.2017г., на стойност 7 560.00 лева, 1813.65 лева /хиляда
осемстотин и тринадесет лева и 65 стотинки/ - законна лихва за периода от
06.02.2018г. до 08.01.2020г. по фактура № **********/06.02.2018г., на
стойност 9 300.00 лева и 1682.00 лева /хиляда шестстотин осемдесет и два
лева/ - законна лихва за периода от 16.03.2018г. до 08.01.2020г. по фактура №
**********/16.03.2018г., с главницата от 9120.00 лева, общо задължения за
мораторна лихва 5238.79 лева, ведно със законната лихва върху главницата
21134.48 лева от подаване на заявлението в съда – 09.01.2020г. до изплащане
на задължението и разноски по делото в размер 1497.47 лева /хиляда
четиристотин деветдесет и седем лева и 47 стотинки, от които 527.47 лева -
държавна такса и 970.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Установява се, че между ищцовото и ответното дружество са
съществували търговски взаимоотношения по договор за изработка с предмет
зимно поддържане на път III – 866 км 50 + 300- 60 + 300, въз основа на които
от ищеца „В. – 77“ ЕООД гр. Д. са издадени фактури за извършена работа,
както следва: 1.Фактура № **********/28.12.2017г. за сумата от 6300 лева и
20 % ДДС - 1260 лева, или обща стойност 7560 лева; 2. Фактура №
**********/06.02.2018г., за сумата от 7750 лева и 20 % ДДС- 1550 лева,
или обща стойност 9300 лева; 3. Фактура № **********/16.03.2018г., за
сумата от 7600 лева и 20 % ДДС- 1520 лева, или обща стойност 9120 лева.
По настоящото дело е прието и приложено гр. дело № 63/2020г. по
описа на РС- Девин, ведно с ВГД № 60/2021г. на Окръжен съд- Смолян и ч.
гр. дело № 5/2020 г. по описа на РС- Девин. Представени са платежни
нареждания; счетоводна справка - извлечение по сметка 411 към 07.01.2020
8
г.; извлечение по сметка към 31.01.2020г. с титуляр „В. 77“ ЕООД гр. Д., че
на 06.01.2020 г. има превод в размер на 5000 лева и на 07.01.2020 г. – 5000
лева от „Р.“ ЕООД.
Съгласно ССчЕ по гр. дело № 63/2020г. по описа на РС- Девин,
вещото лице Ст. В. е дало заключение като е взело предвид извършените
плащания за периода – 06.01.2020г. и 03.08.2020г., по фактура №
**********/06.02.2018г. главницата е в размер на 2014.48 лева, а по фактура
№ **********/16.03.2018г. главницата е 9120 лева. Относно мораторната
лихва: по фактура № **********/06.02.2018г. при главница от 2014.48 лева,
за периода 06.02.2018г. до 08.01.2020г. лихвата е 392.86 лева; по фактура №
**********/16.03.2018г. при главница от 9120 лева, за периода 16.03.2018г.
до 08.01.2020г. лихвата е 1682.27 лева, или общо 11134.48 лева – главници и
2075.13 лева – мораторна лихва.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. дело № 5/2020г. по описа на Районен
съд – Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която
заповед в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от ответника възражение,
за което заявителя е уведомен на 03.02.2020г. Настоящият установителен иск
е предявен на 10.02.2020г. /по гр.дело № 63/2020г. на ДвРС/ в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за частично основателен
9
по следните съображения:
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици. За да се уважат предявените искове дружеството –
ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер – наличието на сключен договор за
изработка. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на
претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право
в т.ч. и възраженията си за плащане и липса на надлежно уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост.
Процесният обективно и субективно съединен установителен иск, за
установяване дължимостта на претендираните главници и лихви по
процесните два броя фактури № 1181/2018г. и № 1188/2018г. са основателни
и доказани в пълния им предявен размер /след направеното изменение на
исковете/. Представените по делото фактури, от които ищецът черпи правата
си по тези искове, са издадени от него, съдържат всички изискуеми от чл.7,
ал.2 ЗСч. реквизити /без подписите/, включващи и данни за вида,
количеството, единичната и общата стойност на стоката-предмет на продажба
и доставка. Същите фактури освен това са осчетоводени в счетоводствата на
ищеца „В. -77“ ЕООД гр. Д. /имащ качеството на изпълнител/ и на ответника
в качеството му на възложител, включени са и отразени по един и същ начин
в счетоводствата на двете дружества /ССчЕ/. Тези данни са достатъчни, за да
се приеме, че представените фактури доказват възникването на сочените от
ищеца облигационни правоотношения между него и ответника с предмет-
договор за изработка, по който ищеца, като изпълнител и ответника – като
възложител, е постигнато съгласие ищеца да извърши дейности по зимно
поддържане и снегопочистване на пътища. Писмен договор в производството
не е представен, но това следва от съдържанието на фактурите. Налице е
сключен между страните договор за изработка, при който ищецът, в
10
качеството си на изпълнител се е задължил да извърши определени в
договора дейности за възложителя – ответник по делото, а от своя страна,
възложителя се е задължил да му заплати в определен срок възнаграждение,
съобразно приетата работа. Преценявайки основателността на иска следва да
се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже факта на плащането. В случая, с представените по делото
доказателства, ищецът е доказал изпълнението на задълженията си по договор
за изработка. По делото не е спорно, че ответника е заплатил частично сумите
по тези фактури чрез банков превод, като последният превод е на 14.05.2021г.
С оглед на всичко това, съдът приема, че ищецът е изправна страна по
възникналите търговски отношения с ответника. Последният обаче не доказва
изпълнението на неговото основно задължение, произхождащо от сделката с
ищеца, а именно - да заплати цената на извършените от него дейности по
зимно поддържане и снегопочистване на пътища, като се изключат
констатираните от вещото лице частични плащания и направените такива
след това /преди постановяване на настоящото решение/, след които по
същите са останали като дължими претендираните от ищеца суми по тях. Те
са и изискуеми, защото видно от съдържанието на фактурите падежа на
плащането по всяка една от тях е настъпил.
За това, съдът намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
са частично основателни, защото ищецът доказа в настоящото производство
съществуването на вземането си, произтичащо от сключен договор за
изработка, а ответникът не доказа изпълнение на своето задължение за
заплащане на цената по договора, поради което предявените установителни
искове следва да бъдат частично уважени.
Предвид гореизложеното исковете за установяване дължимостта на
претендираните главници по процесните фактури се явяват доказани и
основателни за сумите: 2014.48 лева - главница по фактура № 1181/2018г.;
8120 лева – главница по фактура № 1188/2018г., а в останалата част над
уважения размер от 2014.48 лева - главница по фактура № 1181/2018г. до
претендирания от 3608.57 лева – главница по фактура № 1181/2018г. следва
иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан, за това ще следва да се
11
приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите: 2014.48 лева –
главница по фактура № 1181/2018г.; 8120 лева – главница по фактура №
1188/2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3/10.01.2020г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5/2020г. по
описа на ДвРС.
Предвид частичната основателност на исковете за процесните
главници се явяват претендираните акцесорни искове за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане за основателни и доказани, тъй като
претендираната сума от 1813.65 лева - мораторна лихва е върху главницата
от 2014.48 лева по фактура № 1181/2018г., в който размер този иск се
уважава. Забавата в плащането им се установи и по всяка от фактурите тя е
настъпила от деня, следващ падежа на плащането уговорен от страните и
вписан в съответната фактура. И понеже забавата в плащането им е
продължила през целия исков период, за който се претендира обезщетението
за забава върху неплатената главница по всяка фактура, то и обезщетението за
забава се дължи за целия този период, изчислено от вещото лице, както
следва: 1813.65 лева - мораторна лихва върху главницата от 2014.48 лева по
фактура № 1181/2018г. за периода 06.02.2018г. до 08.01.2020г. - деня преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК; 1682 лева - мораторна лихва
върху главницата от 8120 лева по фактура № 1188/2018г. за периода от
датата на подписване на фактурата 16.03.2018г. до 08.01.2020г.- деня преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законна лихва върху
главницата в общ размер от 10134.48 лева, считано от 15.03.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
12
частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер 527.47 лева и адвокатско
възнаграждение в размер от 970.00 лева, или общо 1497.47 лева. В исковото
производство /вкл. и по гр.дело № 63/2020г. по описа на ДвРС/ ищецът
доказа реално заплатени разноски в общ размер от 3489.47 лева /567.47 лв. -
държавна такса за подаване на исковата молба, 1322 лв.- адвокатски хонорар,
320 лв.- депозити за вещи лица, 1280 лв.- адвокатски хонорар/. Общият
размер на разноските в заповедното и исковото производство е 4986.94 лева,
който следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника. Неоснователно
е направеното възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и броя на предявените искове, обема на извършените
процесуални действия, проведени са няколко съдебни заседания и
претендираното адвокатско възнаграждение кореспондира с размерите,
определени в чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 4/2001г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Р.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя Г. Г. Г., че дължи на В. - 77“ ЕООД,, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., общ. Д., обл. См., ул.
Осв. № *, представлявано от управителя Ан. Т. Б. сумите, както следва:
2014.48 лева – главница по фактура № 1181/06.02.2018г.; 1813.65 лева -
мораторна лихва върху главницата от 2014.48 лева по фактура №
1181/06.02.2018г. за периода 06.02.2018г. до 08.01.2020г. - деня преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,; 8120 лева – главница по фактура
№ 1188/16.03.2018г.; 1682 лева - мораторна лихва върху главницата от 8120
лева по фактура № 1188/16.03.2018г. за периода от датата на подписване на
фактурата 16.03.2018г. до 08.01.2020г.- деня преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата в общ размер от
10134.48 лева, считано от 15.03.2020г. до окончателно изплащане на сумите,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
13
чл. 410 ГПК с № 3/10.01.2020г. по ч. гр. дело № 5/2020г. по описа на ДвРС,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 2014.48 лева
- главница по фактура № 1181/06.02.2018г. до претендирания размер от
3608.57 лева – главница по фактура № 1181/06.02.2018г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя Г. Г. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на В. - 77“ ЕООД,, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Осв. № *, представлявано от
управителя Ан. Т. Б. сумата в общ размер от 4986.94 лева /четири хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и 94 ст./- разноски, от които: 3489.47
лева- по настоящото дело и гр. дело № 63/2020г. по описа на ДвРС и 1497.47
лева по заповедното производство - ч. гр. дело № 5/2020г. по описа на РС-
Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Смолян, в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14