Решение по дело №194/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 94
Дата: 23 март 2016 г. (в сила от 28 април 2016 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20152100900194
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И E

 

№ 106                                         23.03.2016 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на първи март две хиляди и шестнадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

секретар Жана Кметска

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 194 по описа за 2015 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Уникредит лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, чрез М.М.Г. и Д.Н.Л., в качеството им на изпълнителни директори и представляващи дружеството, чрез адвокат Вълканова, против „Тотан“ ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.41, вх.5, ет.2, представлявано от управителите Т.К.Т. и В.М.Т., за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 51 276,22 лв., представляваща част от дължимата за плащане главница от 113 843,96 лв. по договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., предявена в т.д.№109/2013 год. в производството по несъстоятелност на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на вземанията до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че предявил вземанията си против длъжника в производството по несъстоятелност по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, произтичащи от договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., ведно с всички други направени разноски и законната лихва за забава. Синдикът по несъстоятелността включил предявените от „Уникредит лизинг“ ЕАД вземания, произтичащи от горния договор за финансов лизинг, в списък №1 – неприети вземания, а именно сумата от 461 182,02 лв., от които главница за периода от 24.02.2009 год. до 02.02.2011 год. в размер на 113 834,96 лв.; възнаградителна лихва за периода от 24.02.2009 год. до 02.02.2011 год. в размер на 26 008,71 лв.; неустойка за забава в размер на 30 141,16 лв. за периода от 01.10.2009 год. до 02.02.2011 год.; разноски по договора в размер на 1 065,01 лв.; неустойка по разваляне на договора в размер на 286 558,55 лв. и разноски за участие в производството по несъстоятелност в размер на 3 564,63 лв. Заявява се, че в законоустановения срок по чл.390 от ТЗ „Уникредит лизинг“ ЕАД направил писмено възражение срещу неприетото от синдика вземане. С определение №469/02.04.2015 год. по т.д.№109/2013 год., обявено в ТР с вписване №20150409101419, съдът одобрил списъците, съставени от синдика по чл.686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, като оставил без уважение направените писмени възражения от кредитора – ищец в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

 Ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба, не се представлява в съдебно заседание.

Бургаският окръжен съд, като съобрази представените доказателства и закона, намира за установено следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 694 ал.1 от ТЗ.

Ищецът е предявил вземания по т.д.№109/2013 год. с молба вх.№18689/06.11.2014 год., произтичащи от договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., както следва: просрочени неизплатени лизингови вноски за периода от 24.02.2009 год. до 02.02.2011 год. в размер на 58 207,49 евро с левова равностойност 113 843,96 лв.; възнаградителна лихва за периода от 24.12.2009 год. до 02.02.2011 год. в размер на 13 298,04 евро; неустойка за забава за периода от 01.10.2009 год. до 02.02.2011 год. в размер на 15 410,93 евро; разноски и застрахователни премии.

Установява се от представените доказателства и от служебна справка на съда в Търговския регистър, че на 29.01.2015 год. по партидата на ответното дружество е обявен списъкът на неприетите от синдика вземания по чл.686 ал.1 т.3 от ТЗ, в който вземанията на ищеца, произтичащи от договор за финансов лизинг № 85395/26.09.2008 год. са включени под №2. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ ищецът е подал възражение срещу неприемането на вземането му, оставено без уважение с определение №469/02.04.2015 год. по т.д.№109/2013 год. на БОС, с което са одобрени списъците на приетите и неприетите предявени вземания на кредиторите на „Тотан“ ООД.

С представения договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., сключен между „Уникредит лизинг“ АД и „Тотан“ ООД, лизингодателят се е задължил да придобие превозно средство (обект) съгласно приложение №1, а лизингополучателят се е съгласил да ползва обекта срещу възнаграждение при условията на финансов лизинг, като заплаща уговорените в чл.5 от договора встъпителна вноска (5.1.1), такси, разходи, ДДС и следващи месечни лизингови вноски (възнаграждение за отстъпеното ползване) по брой, размер и график съгласно приложение №1. От представените доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за финансов лизинг, като с договор за покупко-продажба е придобил от трето лице модулно бетоново стопанство и е предал същото на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 03.10.2008 год.

С нотариална покана, връчена на ответника на 26.01.2011 год., ищецът е уведомил лизингополучателя за допуснати просрочия при заплащането на главница, лихви, неустойки и застрахователни премии и е дал седмодневен срок за доброволно заплащане на дължимите суми, след изтичането на който ще счита договора за развален. Според твърденията на ищеца не е последвало плащане в дадения срок, а и ответникът не представя доказателства за изпълнение на задълженията си по договора. С оглед горното, договорът следва да се счита развален на основание чл.87 ал.1 от ЗЗД, считано от 02.02.2011 год.    

От заключението на в.л.Арабаджиева се установява, че до датата на развалянето на договора – 02.02.2011 год. ответникът е извършил погасителни вноски в размер на 52 294,52 евро ли 102 279,20 лв. С тези суми са погасени вземания на ищеца за данъци, такси, застраховки, неустойка за забава, възнаградителна лихва, главница с настъпил падеж и встъпителна вноска. Към 02.02.2011 год. общо непогасените задължения с настъпил падеж са в размер на 87 460,99 евро или 171 058,83 лв., от които 58 207,49 евро или 113 843,96 лв. непогасени задължения за главница с настъпил падеж за периода от 24.02.2009 год. до 24.01.2011 год.  

По аргумент от чл.88 ал.1 от ЗЗД, развалянето на договор за финансов лизинг, при който е уговорено продължително изпълнение, няма обратно действие. Именно поради горното в чл.35 ал.2 от договора страните са уговорили, че при разваляне на договорната връзка платените лизингови вноски, такси, премии и пр. не подлежат на връщане, а освен това лизингополучателят дължи и пълно заплащане на всички приложими лизингови вноски за срока по прекратяването, т.е. вноските с настъпил падеж. От горното следва, че всички погасителни вноски, от които е образувана исковата сума като главница по договора за лизинг, се дължат от лизингополучателя на лизингодателя, и това са вноските с настъпил падеж от 24.04.2010 год. до 02.02.2011 год.

Вземанията, произтичащи от договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., са били включени от синдика в списъка на неприетите предявени вземания поради погасяването им по давност.

Синдикът е орган на несъстоятелността и поради тази причина не може да приложи давността служебно (чл.120 от ЗЗД). Институтът на давността може да бъде приложен единствено по възражение на длъжника или на друг кредитор по арг.от чл.134 от ЗЗД ако длъжникът бездейства, тъй като упражняването на това имуществено право не е зависимо от личността на длъжника.  След като вземанията на ищеца са съществували и давността не може да се приложи от синдика служебно, същите неправилно са били включени в списъка на неприетите вземания. Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по представен списък в размер на 2248,29 лв.

Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Уникредит лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, чрез М.М.Г. и Д.Н.Л., в качеството им на изпълнителни директори и представляващи дружеството, чрез адвокат Вълканова, против „Тотан“ ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.41, вх.5, ет.2, представлявано от управителите Т.К.Т. и В.М.Т., че „Тотан“ ООД в несъстоятелност дължи на „Уникредит лизинг“ ЕАД сумата в размер на 51 276,22 (петдесет и една хиляди двеста седемдесет и шест 0.22) лв., представляваща част от дължимата за плащане главница от 113 843,96 лв. по договор за финансов лизинг №85395/26.09.2008 год., предявена в т.д.№109/2013 год. в производството по несъстоятелност на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на вземанията – 06.11.2014 год. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Тотан“ ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.41, вх.5, ет.2, представлявано от управителите Т.К.Т. и В.М.Т., да заплати на „Уникредит лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, чрез М.М.Г. и Д.Н.Л., в качеството им на изпълнителни директори и представляващи дружеството, разноски по настоящото дело в размер на 2 248,29 (две хиляди двеста четиридесет и осем 0.29) лв. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: