РЕШЕНИЕ № 13
гр. С., 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
при
участието на секретаря Екатерина Баракова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията АНД № 340 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Г.Г. Б.
с ЕГН ********** непълнолетен, със съгласието на майка си М.И.Б. е обжалвал
Наказателно постановление № 19-0338-000479/20.06.2019 г. на Началника на
РУП-гр. С., с което му е наложено адм.наказание-обществено порицание на осн. чл. 177,
ал. 1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, за това че на 03. 06. 2019
година управлява МПС без СУМПС и е неправоспособен водач.
Въззиваемата страна-РУ на
МВР-гр. С. редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице, а именно наказания с глобата, срещу подлежащо на обжалване
наказателно постановление.
По същество.
С обжалваното Наказателно постановление Г.Г. Б. непълнолетен с ЕГН ********** е наказан с
обществено порицание за нарушение по чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, във връзка с
чл. 150 от ЗДвП, за това че на 03. 06. 2019 година в 18 часа и 15 мин. в град С.
по улица „Т“ в посока към ул. „Б“ управлява МПС лек автомобил „АУДИ * *“
собственост на майка му М.И.Б. без СУМПС и е неправоспособен водач.
По делото се събраха
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.06.2019 г. актосъставителят В.Д.Н.
на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР С., РУ С.
е съставил на жалбоподателя Г.Г.Б. с ЕГН ********** акт за установяване на
административно нарушение, АУАН под бл. № АА27970/03. 06. 2019 година за това,
че на 03. 06. 2019 година в 18 часа и 15
мин. в град С. по улица „Т“ в посока към ул. „Б“ управлява МПС лек автомобил
„АУДИ * *“ с регистрационни табели ** **** **, собственост на майка му М.И.Б.без
СУМПС и е неправоспособен водач.
Горната фактическа обстановка не се потвърждава от
показанията на свидетелите на които се позовава административно наказващият
орган, а именно В.Г.Н. актосъставител, който няма
възприятия за нарушението, няма
възприятия жалбоподателят да е управлявал посоченото МПС, съставил е АУАН въз
основа на сигнал на неговия колега Д.С.. От своя страна разпитан като свидетел
полицаят Д.С. не си спомня нищо за случая.
Съдът констатира, че към момента на съставяне на АУАН,
когато се твърди да е извършено деянието предмет на НП, а именно 03. 06. 2019
година жалбоподателят е бил непълнолетен, същият е роден на 12 август 2002
година и към 03. 06. 2019 година е бил на 16 години, а нито в АУАН, нито в НП е
визирано, че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководи постъпките си. По силата на чл. 26 ал. 2 от ЗАНН, това
е изрично възведено от законодателя като предпоставка за да бъде непълнолетен
наказателно отговорно лице. Следователно нито АУАН, нито НП визират този
признак от субективна страна, без което няма основание за административно
наказание на лице извършило нарушението като непълнолетен. Впрочем и към
настоящия момент жалбоподателят Г.Г.Б. е непълнолетен.
Както присъдата, така и наказателното постановление не могат
да почиват на предположение. Чл. 303 ал. 1 от НПК на основание чл. 84 от ЗАНН
се прилага и за настоящото производство по обжалване на процесното
наказателно постановление.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателно отговорни са и непълнолетните лица, които са
навършили 16 годишна възраст, но не са навършили 18 години, когато са можели да
разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Установено е безспорно по делото, че жалбоподателят към деня на
съставяне на АУАН, когато се твърди да е извършил нарушението е бил навършил
В този смисъл след като наказващия орган не е изследвал
въпроса дали като непълнолетен жалбоподателят Г.Г.Б. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като по този начин е нарушено
правото на защита на непълнолетния извършител в образувания против него адм.-наказателен процес. Накърнена е защитата на
непълнолетния жалбоподател по основен въпрос, който е предпоставка за
административно-наказателната му отговорност и процесуалното нарушение е
съществено по смисъла на чл. 249 ал. 4, т 1 от НПК, приложим и в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН. Щом административно наказаното лице е
непълнолетен а не е визирано най-важното за административно наказателната му
отговорност, съдът приема че не е описано нарушението и обстоятелствата при
които е извършено защото при непълнолетен това включва най-важната предпоставка
за административно-наказателната му отговорност, обстоятелство, което я
обуславя, без което няма пълнота на административното обвинение. Без посочване
на това най-важно условие от субективна страна за административно-наказателната
отговорност, а именно че извършителят е непълнолетен и могъл ли е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си няма никакво
описание на нарушението, както изисква чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяне на
АУАН и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Това
е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК,
както в процедурата по установяване на приписваното на жалбоподателя нарушение,
така и в производството по налагане на административното наказание което макар
и обществено порицание си е наказание на общо основание, без НП и АУАН да
визират при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено
най-важното от предпоставките за
наказване на непълнолетно лице макар и навършило 16 години.
Освен до накърняване правото на защита на непълнолетния
жалбоподател, непосочването в АУАН и в НП дали е разбирал свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си е довело и до непълнота
на доказателствата. В тежест на АНО е на доказване, а не установява към 03. 06.
2019 година непълнолетния Г.Г.Б. да е разбирал свойството и значението на
приписваното му нарушение и да е могъл да ръководи постъпките си. Нищо в тази
насока не е посочено като доказателство в НП, а това е относимо
за най-важната предпоставка за административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В съдебно заседание дори не се установява извършеното от
жалбоподателя. Не се установява да е управлявал посоченото МПС и при какви
обстоятелства. Дори това да се приеме за установено от АУАН, въз основа на
разпоредбата на чл. 187 ал. 2 ЗАНН, освен, че ще е нарушен чл. 303 ал. 1 от НПК, пак нищо не установява от събраните по делото доказателства непълнолетният
Г.Г.Б. да е разбирал свойството и значението на приписваното му нарушение и да
ръководи постъпките си.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че
издаденото НП № на Началника на РУП-гр. С. следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
19-0338-000479/20.06.2019 г. на Началника на РУП-гр. С., с което на
жалбоподателя Г.Г.Б. с ЕГН ********** е наложено административното наказание
„обществено порицание“ за извършено на 03. 06. 2019 година нарушение по чл. 177
ал. 1 т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 150 ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщаването му до страните, че е изготвено пред АС – С. област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: