Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 08.05.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на осми май  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 3641 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

           

Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

           

Образувано е по жалба вх. № 12224 от 13.02.2020г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу Разпореждане от 31.01.2020г. на  ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20208510400169, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя Р.Л.В.до размера от 200 лева (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими 1010 лева, както и са потвърдени съответно разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в частта на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.

Основните оплаквания на жалбоподателя са, че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото – разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в случая. Адвокатският хонорар следва да бъде намален до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредбата, като се вземат предвид постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. Жалбоподателят се позовава на практика на състави на окръжни съдилища. Определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, тъй като е включено и адвокатското възнаграждение, освен сумата по изпълнителния лист, евентуално таксата да се коригира съответно на  намаленото  адвокатско възнаграждение (200 лева).

Жалбоподателят иска присъждане на направените по делото разноски – 25 лева платена държавна такса и  360 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2020г., за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

 

  Взискателят   Р.Л.В.оспорва жалбата. Възразява, че след намаляване на размера на адвокатския хонорар от страна на самия частен съдебен изпълнител след подаване на жалбата, при съгласие от страна на взискателя за намалението, частната жалба е недопустима.

Страната също претендира направени разноски за адвокат в размер на  300 лева по  договор за правна защита и съдействие от 24.03.2020г.      

 

   Частният съдебен изпълнител в изложени мотиви също оспорва жалбата като частично  недопустима. Последният акт по изпълнителното дело, който определя размера на разноските, е разпореждането от 24.02.2020г. В него размерът на адвокатския хонорар е определен на 200 лева и така жалбоподателят е лишен от интерес жалбата му да се разглежда по същество. Размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 2 900. 72 лева с ДДС, начислена върху сумата по изпълнителния лист и върху адвокатското възнаграждение от 200 лева.  

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на молба вх. № 06485 от 23.01.2020г. на Р.Л.В., чрез адв. Т.Р.Н., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2020г. от Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав, по гр. дело № 2291/2018г.

Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД е било осъдено да заплати на взискателя, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума от общо 30 000  лева обезщетение, със законната лихва за забава от 18.02.2017г.   

Към молбата за образуване на изпълнително производство е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020г., сключен между взискателя и адв. Н.,  с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното дело, при договорено възнаграждение от 1010 лева, за която е било удостоверено, че е платена в брой. Сумата е била в рамките на минималните възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за адвокатските възнаграждения.

След образуване на изпълнителното производство до длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Съгласно поканата, дължимите от застрахователното дружество суми са били  общо 36 500 лева  по изпълнителния лист (главница и изтекла законна лихва) и 1010 лева адвокатско възнаграждение, както и такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, като тази по т. 26 – върху сумата  от вземанията по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение. За последното е била изготвена сметка № ********** от 10.02.2020г.

Поканата за доброволно изпълнение е била получена от длъжника на 24.01.2020г. и е безспорно, че в срока за доброволно изпълнение претендираните от взискателя суми са били платени.

На 28.01.2020г. от длъжника – жалбоподател е било подадено възражение с искане за намаляване на адвокатския хонорар, платен от взискателя, на 200 лева, както и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ (включително в интереса да не се съобразява сумата по адвокатския хонорар изобщо), по което възражение е било постановено и оспорваното разпореждане от 31.01.2020г.

След подаване на частната жалба вх. № 12224/13.02.2020г., и в неин отговор, от името на взискателя, на 24.02.2020г., е било  дадено становище, че той не възразява по намаляването на хонорара до размер от 200 лева поради извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение.

С разпореждане на помощник на частния съдене изпълнител от 24.02.2020г. размерът на разноските за адвокат са били намалени на 200 лева, както и съответно е била намалена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с оглед намаления материален интерес, без да се изключва адвокатското възнаграждение от 200 лева.

С молба от 06.03.2020г., по указания на частния съдебен изпълнител, жалбоподателят е потвърдил, че поддържа жалбата си по съображения, че при наличие на депозирана частна жалба спорът относно размера на адвокатското възнагжраждение подлежи на разрешаване от съда, освен ако взискателят не  предложи доброволно да възстанови сторените от длъжника разноски във връзка с обжалването.

С допълнително подадено възражение взискателят е отрекъл дължимост на разноските и сам е претендирал разноски за адвокат  от 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 24.03.2020г.       

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, който е бил постановен, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът  намира жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД неоснователна.

 

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020г.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е било в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв), при съществуване на вземания в полза на взискателя в исковото производство пред Софийски градски съд. Съгласно направеното отбелязване по договора, възнаграждението за адвокат е било и платено. То е за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство общо.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и договорът е бил в съответствие и с тях.

В случая е имало образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), след което в срока за доброволно изпълнение е имало плащане от страна на длъжника.  

Така на взискателя е било дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело,  в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.  

При намаляването на размера на адвокатското възнаграждение, на намаляване е подлежал и  размерът на таксата по т.  26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – въз основа на сумата по изпълнителния лист – 36 500 лева и адвокатското възнаграждение от 200  лева, с начисляване на ДДС, при регистрацията и на частния съдебен изпълнител по ЗДДС. Не е имало  основание за изключване на сумата от 200 лева от събираните суми, за които таксата е дължима – няма нормативна опора тази сума, дължима на взискателя, да бъде изключена от сумите, за събирането на които е установена таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Междувременно обаче, след подаване на жалбата срещу определените за плащане от частния съдебен изпълнител разноски с разпореждането от 31.01.2020г., съгласно възприетото от фактическа страна, частният съдебен изпълнител сам е намалил размера на адвокатското възнаграждение на 200 лева, както и съответната част от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Действието е в рамките на правомощието на съдебния изпълнител по  чл. 78, ал. 5 от ГПК и не е ограничено със срок.

При това положение подадената и поддържана частна жалба се явява неоснователна – оспорваното действие на частния съдебен изпълнител е отменено и не поражда правни последици, при което няма основание да бъде отменявано. Това е по отношение и на съответно намалената пропорционална такса, а както вече се посочи, за пълното изключване на адвокатското възнаграждение от материалния интерес при таксата няма основание.

При изложеното подадената по делото жалба следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

Съгласно общата разпоредба на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Поради това съдът дължи произнасяне  по искането на страните за присъждане на разноски по настоящото дело.

В случая жалбата на жалбоподателя се отхвърля и разноски не са му дължими. Действително това е  поради при обстоятелства, настъпили след подаването й, но те не са  по причина на ответника – взискател, поради което и направените от жалбоподателя разноски не могат да бъдат за  сметка на взискателя.

Напротив, по общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските, направени от взискателя във връзка с възражението му срещу жалбата, след промяната на обстоятелствата, обусловили отхвърлянето, но при поддържането й, следва да са за сметка на жалбоподателя – 300 лева разноски за адвокат.       

 

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 12224 от 13.02.2020г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  срещу Разпореждане от 31.01.2020г. на  ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20208510400169.

ОСЪЖДА  „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  Р.Л.В., с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. Т.Р.Н., гр. Хасково, бул.“*********, офис 8,  сумата от 300 лева (триста лева) разноски по делото,  на основание  чл. 78, ал. 3  от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.