Присъда по дело №812/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение №19/20.02.2025г., постановена по нохд
№812/2024г. . по описа на Районен съд -Благоевград

Производството по делото е образувано въз основа на внесен
Обвинителен акт на РП-Благоевград, с който Н. А. А. е обвинен в извършване
на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, което се
изразило в това, че на 04.02.2024г., около 22.30 часа, в жилище, находящо се
в гр.С , кв.“О “, ул. „Р “ № , в условията на домашно насилие, по смисъла на
чл.93, т.31 от НК /изм.,бр.67 от 2023г/, чрез нанасяне на удари с крака по
тялото, в областта на корема на съпругата си С. И. А., причинил на същата
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена ,
което телесно увреждане създало на А. болка и страдание .
В съдебно заседание, представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението .
Обвиняемият не се явява в процеса и се представлява от служебен
защинтник – адв.М . Последният не оспорва обстоятелствената част на
обвинителиня акт, но апелира подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му се наложи административно
наказание, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
Районният съд в пределите на своята преценка по чл. 378, ал.2 и ал.3 от НПК, след като
анализира събраните по делото доказателства и приложимото право , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ В ДЕЛОТО

Между страните не е спорно, че подсъдимият Н. А. А. е роден на .
Установи се също така, че към момента той живее и работи извън пределите
на страната.
Между страните не е спорно и, че подсъдимия и пострадалата А.,
сключили граждански брак на 16.06.2023г., след което заживели в семейно
жилище, находящо се на ул. „Р “ № , в кв.“О “ в гр.С .
По време на брака им и съвместното им съжителство, подсъдимият
често злоупотребявал с алкохола и упражнявал физическо и психическо
насилие над съпругата си, като физическото насилие се изразявало в нанасяне
на побой над същата, а психическото насилие – в отправяне на обидни
квалификации спрямо нея. Основната причина за тези конфликти била
употребата на алкохол от страна на подсъдимото лице, когато А. ставал
изключително агресивен към съпругата си. В някои от тези случаи, А.
подавала сигнал в полицията за случилото се, в други не правела това .
Не е спорно в процеса и, че на 04.02.2024 г., пострадалата А. си била в
1

къщи на адрес ул. „Р “ № , в кв.“О “ в гр.С , когато около 22.30 часа се прибрал
подсъдимия А., отново след употреба на алкохол. Той започнал да я обижда
безпричинно още с влизането си през вратата , след което я ударил по главата
и започнал да й нанася удари с крака /да я рита/ по тялото /в областта на
корема/. От тези удари, пострадалата изпитала силна болка. След това
подсъдимият поискал да имат интимен контакт с пострадалата и тя се
съгласила за да спре да я бие. По-късно и след интимния контакт с
пострадалата, подсъдимият заспал, а тя напуснала къщата без да я забележи и
се обадила на телефон 112, чрез който подала сигнал за проявеното спрямо нея
насилие от подсъдимото лице .
По сигнала на пострадалата, бил изпратен екип ФСМП – С на прелеза
на гарата в кв.О , в близост до домът на семейство А.и, както и автопатрул.
Медицинските лица завели пострадалата и я прегледали във ФСМП – С ,
където при прегледа констатирали синини по корема й в следствие на
нанесените удари с ритници от подсъдимото лице вечерта. Пострадалата
показала нараняванията си и на пристигналите за проверка на сигнала
полицейски служители-свидетелите И С и Румен Д , а те й предоставили да
попълни документи за защита по Закона за защита от домашно насилие. След
това двамата полицейски служители- св.Р Д и св.И С , отишли в дома на А.и
и разговаряли с подсъдимото лице, което все още било във видимо нетрезво
състояние. Пред тях той признал, че е възникнал конфликт със съпругата му ,
при който й нанесъл побой. Заради този случай, подсъдимият бил задържан
по ЗМВР за 24 часа.
За случая е сезиран и съда и в тази връзка е издадена и Заповед за
незабавна защита на пострадалата А. от Районен съд –Благоевград с
№3/05.02.2024г. срещу подсъдимото лице, заради упражнено от негова страна
домашно насилие спрямо нея.
В рамките на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-
медицинска експертиза по представената медицинска документация от св.А.,
с експертното заключение по която се установява, че в резултат на нанесените
на пострадалата удари от подсъдимото лице с крака по тялото й /в областта на
корема/, й е причинено кръвонасядане на коремната стена, което телесно
увреждане е довело до болка и страдание за св.А.. Наред с това, експерта сочи,
че констатираната травма отговаря да е получена по време, място и начин
съобщаван от пострадалата-при нанесеният й побой от подсъдимото лице на
инкриминираната дата.
От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а, ал.1 от НК към инкриминираната дата.
Тази фактическа обстановка се базира и извежда от събраните
безспорни доказателства при недопуснато процесуално нарушение в
предходната фаза на процеса, които кореспондират по между си, поради което
и съдът напълно ги кредитира като годни да изяснят обективната истина в
2

този казуса и те са следните: показанията на свидетелите С. И. А., И Я С , В
Р , заповед за незабавна защита №3/05.02.2024г., диск със запис на сигнала до
телефон 112 ведно с разпечатка от същия, документи от 02 РУ- Благоевград за
задържане на подсъдимия по ЗМВР, медицински документи за
констатираните травми и преглед на пострадалата по случая, удостоверение за
сключен граждански брак на пострадалата и подсъдимото лице, заключение по
извършената съдебно-медицинска експертиза и справки за съдимост на
подсъдимия в досъдебна и съдебна фаза на процеса .

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При тази фактическа обстановка съдът приема, че се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.
чл.130 ал.2 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата / 04.02.2024г., около
22.30 часа/ и на инкриминираното място / в жилище, находящо се на адрес:
гр.С , кв.“О , ул.“Р “№ , в условията на домашно насилие /упражнено
физическо насилие/, подсъдимият, чрез нанасяне на удари с крака в
областта на корема на съпругата си С. И. А., й причинил лека телесна
повреда /изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена/, довело до болка и
страдание за пострадалото лице .
Това поведение на подсъдимия на инкриминираната дата и място
безспорно е такова в условия на домашно насилие по смисъла на чл.93, т. 31
от НК/ изм ДВ бр. 67 от 2023г./, след като в процеса се доказа по безспорен
начин, че подсъдимият А. и пострадалата са живеели в общо семейно жилище
и били в брачни отношения към инкриминираната дата, а причиненото й
телесно увреждане и повреда са в следствие на физическо насилие /нанесен
побой/, упражнено от страна на съпруга й -подсъдимото лице А. .
В тази връзка съдът съобрази също, че в разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие, е посочено, че „домашно насилие“ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, каквото
физическо насилие /побой/ в настоящият казус се установи, че е извършвано
от подсъдимия А. към неговата съпруга –св.А., след като двамата са живеели
заедно в общо семейно жилище и били в брачни отношения към датата на
побоя. Заради това физическо насилие на процесната дата, пострадалата е
3

получила и защита по този законов ред, чрез издаване на нарочна Заповед от
Районен съд – Благоевград за защита то домашно насилие срещу подсъдимото
лице.
Според нормата на § 1 т. 2 от ДР на ППЗЗД, "физическо насилие" е
причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или
страдание без разстройство на здравето, което също потвърждава извода за
причинена телесна повреда на пострадалата в този казус именно условията на
домашно насилие.
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимият в
условията на пряк умисъл по чл.11, ал.2 НК, тъй като А. е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици от него и е искал последното. В съзнанието
му е било отразено, че се намира в брачни отношения с пострадалата и живее
с нея в общо семейно жилище, както и че нанасяните удари с крака в
областта на корема й е домашно физическо насилие, с което могат да й се
причинят травматични последици, включително и лека телесна повреда /болка
и страдание/ и въпреки това съвсем съзнателно е извършил
инкриминираното деяние, защото е искал това. /Действително в казуса се
установи, че поведението на подсъдимия е било след употреба на алкохол, но
не се събраха доказателства, че употребеният алкохол е бил в такова
количество, че да рефлектирало на вменяемостта му, респ. на възможността
му да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи
постъпките си, поради което съдът приема, че дори да е осъществено
разглежданото престъпление от подсъдимото лице след употреба на алкохол,
последното не е в степен на алкохолно опиянение и за това не изключва
съставомерността на инкриминираното му деяние от субективна страна. /

ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл. 130, ал.2 от НК,
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 1 година или
„Пробация“.
Установи се също, че до момента подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК. /От
представените доказателства по делото, а именно справка за съдимост и
бюлетини за съдимост за подсъдимия в съдебна фаза се констатира, че същият
е реабилитиран повече от 2 години преди инкриминираната дата, което
съгласно съдебната практика налага извод за неговото чисто съдебно минало,
заради настъпила реабилитация./
4

От инкриминираното престъпление не се установи да са настъпили
имуществени вреди.
При тези кумулативни предпоставки, съдът намира, че следва да намери
приложение в този казус нормата на чл. 78а, ал.1 от НК, като подсъдимият се
освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление и за него
да му се наложи административно наказание „Глоба“.
За да прецени в какъв размер да отмери тази административна санкция,
съдът отчете като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство само
неговото чисто съдебно минало, след настъпилата реабилитация преди
инкриминираната дата и не споделя тезата на обвинението, че
реабилитирането, било отегчаващо обстоятелство за дееца, защото такова
тълкуване на института на реабилитацията е в разрез с категоричната съдебна
практика по този въпрос на всички съдилища в страната.
От друга страна обаче съдът не счита, че за подсъдимия следва да се
наложи минималния размер на административната санкция „Глоба“ по чл.78а,
ал.1 от НК, тъй като са налице и отегчаващи отговорността му обстоятелство
и за такива съдът приема процесуалното поведение на подсъдимото лице,
което по никакъв начин не показа критично отношение към стореното, нещо
повече, А. дори е напуснал пределите на страната, без да уведоми за
последното съда и да предостави адрес за кореспонденция, с което съвсем
съзнателно усложни и забави започване на съдебното производство и дори
направи опит да избегне правосъдие по делото./Тук е момента да се отбележи,
че същият бе уведомен за започналото съдебно производство още за първото
съдебно заседание лично от самата пострадала по телефон, чрез който
поддържал контакт с нея по местонахождението си в чужбина , но след това и
при опит на съда да го призове чрез този телефон, същият изключи или
блокира достъпа до него за да не бъде призован и да не участва по делото./
Отделно то това, по делото се събраха доказателства /показания на
полицейски служители и пострадалата А./, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние след употреба на алкохол, което завишава неговата
степен на обществена опасност .
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът
приема, че адекватно и справедливо административно наказание за този казус
и деец е „Глоба“ в размер под средния посочен от законодателя и към
минимума, но не минималният такъв, а именно сумата от 1200 лева.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА

5

По аргумент на чл.189, ал.3 от НПК, признаването на подсъдимия за
виновен и наложената му макар и административна санкция, обосновават и
възлагане на същият, тежестта за заплащане на сторените по делото съдебни
разноски, които в случая възлизат на сумата от 230.00лв., представляващи разходи
за извършената съдебно-медицинска експертиза по ДП№7852зм-64/2024г. по
описа на 02 на ОДМВР-Благоевград. Тази сума следва да се заплати от
обвиняемото лице по сметка на ОДМВР-Благоевград , като орган който е направил
визираните разноски в досъдебната фаза на делото.
По изложените мотиви и като прие, че именно отмереното по вид и размер
административно наказание ще обезпечи индивидуалната и генерална превенция
на дееца в този казус, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	19
Дата:	20 февруари 2025 г. (в сила от 8 март 2025 г.)
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20241210200812
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юни 2024 г.

Присъда по дело №812/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите