О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 264
27.06.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Събина Христова
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №225 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на З. С. С. , препратена на настоящата инстанция по подсъдност, определена с определение №282/17.06.2019 г. по ч.гр.дело № 2238/2019 г. по описа на ІV г.о на ВКС на основание чл.123 ГПК, против определение № 933/31.12.2018 г. по гр.дело №491/2018 г. по описа на Л. окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по предявения от него иск против Апелативен съд – Велико Т. за осъждането му за сумата от по 150 000 лв. по отделно за него и за всяко от двете му малолетни деца неимуществени вреди .
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановявянето на друго, с което молбата да бъде уважена. Твърди се липса на средства за ангажиране на адвокат, тъй като молителят понастоящем е в затвора в Л. и не получава средства от близки и роднини.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Ч. жалба е подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана:
Производството по делото е образувано по исковата молба на З. С. С. против Апелативен съд –гр. В. Т. за осъждането му за сумата от общо 450 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения при разследването и съдебното следствие по НОХД №371/2016 г. по описа на ответника, довели до неправилното му, според него, осъждане за убийство.
С определение № 803/06.11.2018 г. по гр.дело № 491/2018 г. по описа на Л. окръжен съд производството по делото е прекратено поради недопустимост на претенцията.
Съдът е констатирал, че от съдържанието на исковата молба става ясно, че ищецът изразява недоволство от съдебния акт на ответния съд, постановен в наказателното производство, но не излага твърдения, обосноваващи отговорността на държавата от действия на Апелативен съд – В. Т. , така както са посочени в ЗОДОВ. Формулирана е и претенция за заплащане на парична сума, от по 150 000лв. за ищеца и за двете му деца.
Против това определение З. С. е подал частна жалба, регистрирана под № 5* от 19.11.18г. на ВТАС.
По повод разпореждане на съда № 949 от 22.11.18г., с което тя е оставена без движение с указания да бъде внесена дължимата държавна такса за разглеждането й, в срока за отстраняване на нередовностите по жалбата, е постъпила молба озаглавена жалба № 6* от 05.12.18г. ВТАС от З. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство- /стр. 4 от жалбата/.
Молбата е препратена на окръжен съд Л. и е постъпила на 11.12.18г. Междувременно окръжният съд с определение от 10.12.18г. по делото е постановил връщане на частната жалба, поради неизправени нередовности. Това определение е връчено на жалбоподателя на 14.12.18г. и не е обжалвано.
С обжалваното в настоящото производство определение № 933/31.12.2018 г Л. окръжен съд е уважил молбата по чл.83, ал.2 ГПК и е освободил молителя от задължение да плаща такси и разноски по делото. Молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение като неоснователна. За да достигне до този извод, Л. окръжен съд посочил, че молбата е неоснователна, тъй като преди получаване на молбата за правна помощ, постъпила в Апелативен съд – Велико Т. на 05.12.2018 г. и препратена по компетентност на ЛОС вх. № 8485/11.12.2018 г., с разпореждане от 10.12.2018 г. съдът е върнал частната жалба на З. С. С. против определение № 803/06.11.2018 г. по гр.дело № 491/2018 г. по описа на Л. окръжен съд . Доколкото против разпореждането не е подадена частна жалба, съдът е приел, че то е влязло в сила и не е налице основание на З. С. да бъде предоставена правна помощ, тъй като производството по делото е приключило.
Така постановеното определение следва да бъде потвърдено, но при други съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от Закона за правната помощ такава не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. От съдържанието на подадената от жалбоподателя искова молба може да се направи обобщен извод, че той посочва множество според него тежки нарушения на процедурата по НПК за събиране и оценка на доказателствата, при която е осъден за тежко престъпление на наказание, което изтърпява и затова иска да бъде обезщетен със сумата от 150 000лв. лично и по 150 000лв. за всяко от двете му деца. Посочен е ответник по делото – ВТАС, по чиято влязла в сила присъда жалбоподателя търпи наложено наказание.
При такова искане не може да се изведе каквото и да е материално правно основание за парична претенция. Формулираното от ищеца искане за заплащане на обезщетение за твърдяното от него неправилно осъждане, без преди това присъдата да е отменена по предвидения в глава ХХХІІІ от НПК ред и да е постановена оправдателната присъда не съответства на обективното право.
Изначалната недопустимост на исковата молба не може да бъде отстранена посредством обжалване на определението, с което тя е върната на ищеца. Поради това не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ по делото поискана за отстраняване на нередовности по частната жалба на молителя против определението на съда, с което исковата молба е върната.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З. С. С. определение № 933/31.12.2018 г. по гр.дело №491/2018 г. по описа на Л. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: