ПРОТОКОЛ
№ 107
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Нестор Сп. Спасов
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Ив. Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600109 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Обвиняемият Х. АТ. се явява лично и със защитника си адв. К.,
представя пълномощно.
Делото е образувано по частна жалба на адв. А.Т. от името на неговия
клиент, обвиняемия Х. АТ., срещу определение на Окръжен съд Х. от
09.03.2022 г. по ЧНД № 133/2022 г. на същия съд.
Обвиняемият е турски гражданин, не владее български език, поради
което в залата се явява преводачът от турски на български език и обратно
М.А..
Във връзка с констатираните обстоятелства съдът намира, че следва да
се назначи преводач на обвиняемия - тук присъстващият М.А..
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА М.А. за преводач на обв. Х. АТ. от турски на български
език и обратно.
Сне се самоличността на преводача:
1
М. В. Апк. на 73-годишен, българин, българки гражданин, неосъждан,
без роднинска връзка с присъстващи в залата. Известна ми е наказателната
отговорност. Обещавам да дам верен превод.
Адв. К.: Преди минути проведох телефонен разговор с адв. Т. и той ме
уведоми, че пътува от С. и всеки момент очаквам да пристигне. С оглед на
това и дотолкова, доколкото моят подзащитен държи на неговото участие, а и
колегата е подготвил доказателства, които да представи на настоящия състав,
моля да не давате ход на делото. Каза ми, че до 10-15 мин е тук.
Обв. А. /чрез преводача/: Пълномощното, което току що подписах са ми
го превели. Зная какво съм подписал и съм съгласен да ме защитава този
адвокат. Държа да изчакам и другия адвокат, ако може.
В момента в залата се явява адв. А.Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А. /чрез преводача/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Велина Антонова.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв.Т.: Поддържаме жалбата. Нямаме отводи към състава на съда.
Адв. К.: Присъединявам към жалбата. Нямам отводи към състава на
съда.
ОБВ. А. /чрез преводача/: Присъединявам се към казаното от колегата.
Нямам отводи към състава на съда.
Адв. Т.: Имам доказателства за представяне. Представям инвойс на
турски език, без превод; декларация от управителя на „Правни услуги и
консултации“ ЕООД, материализираща съгласие лицето Х. А. да живее в
2
жилището на дружеството; представям и договор за наем от днешна дата,
който се подписа в момента от страна на наемателя и бе преведен от
преводача преди подписването му, удостоверяващ предоставяне за временно
и възмездно ползване на собствен на наемодателя недвижим имот на Х. АТ..
Представям копия от лични документи на турски език, както и копие от
документи за брак на турски език без превод. Нямаше как да направим
толкова бързо превод на български език. Тези неща ги представяме, защото
ще му трябват. Личната карта е официален документ. Това е лична карта,
всеки може да го разбере. Дали сме ги за превод на български език, но трябва
време, за да ги преведат. Представям ги, че той има брак, две деца и няма кой
да му гледа децата. Той е работлив човек. Представям ги, за да му се наложи
мярка различна от задържане под стража.
Адв. К.: Представям протокол за разпит от досъдебното производство
от 15.03.2022 г. в оригинал.
ПРОКУРОР: Не възразявам да се приемат. Непреведените са
неотносими и по нормален път има събрани доказателства за семейното му
състояние и в протокола си за разпит той ги е обяснил. Така че бих ги
коментирал по същество.
Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъдат включени в
съвкупния доказателствен материал всички представени днес в съдебно
заседание писмени доказателства. Тяхната преценка за относимост към
предмета на доказване е въпрос по същество. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства.
ПРОКУРОР: Нямам други искания. Да се даде ход на делото по
същество.
Адв. Т.: Нямаме други искания. Да се даде ход по същество.
Адв. К.: Също нямаме други доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
3
АДВ.Т.: Моля да освободите обвиняемия. Няма кой да му се грижи за
семейството му. От тази гледна точка всяка една фамилия има нужда и децата
му имат нужда от него. Действително, той освен на него никой няма. Жена му
също е болна и тези мерки, ако наистина не е това нещо златото е доста
ценно, няма пречка да живее в квартира в С. до приключване на делото. Без
да се приключи делото той няма къде да отиде, защото паспортът му е
заключен. Транспортната фирма досега никаква разходи и никаква финансова
помощ не са направили и той, ако стои няколко месеца в ареста, няма как да
издържа децата си. Това е страшен проблем. Той, както обяснява пред
митническата полиция е дал точно обяснения, без да иска, това е контрабанда
и не е разбрал, че това е тежко престъпление. Не е разбрал. Той досега няма
никакво престъпление и доста години се занимава с транспорт. Това е
първото му престъпление. Моля да му простите.
Адв. К.: Присъединявам се към жалбата на колегата, която е депозирал
от името на обв. А.. Смятам, че определението на първоинстанционния съд е
неправилно и като такова моля да го отмените и вземете по отношение на обв.
А. по-лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“.
Това смятам, че е така поради следните съображения: На първо място, в
действителност налице е повдигане и привличане на А. като обвиняем за
тежко умишлено престъпление, но смятам, че не съществува реална опасност
същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Реалната опасност е
налице тогава, когато задържаното лице в действителност има интерес да
предприеме действия, с които да избегне наказателната отговорност, която
следва да понесе, или пък евентуално да има възможност да манипулира
доказателства, да въздейства на процеса на събирането на доказателства, или
пък да предприеме такива действия, че да забави наказателното производство.
В случая смятам, че такива възможности нашия подзащитен няма. На
първо място, междувременно на 15 март той е разпитан, дал е обяснения по
същество, в присъствието на защитник. С други думи вратата за развитието на
наказателния процес, ако щете даже и в негово отсъствие, е отворена. От
друга страна, от представените в днешното съдебно заседание доказателства
се установи, че в действителност той вече има адрес, на който да пребивава в
Р.Б., на който да бъде открит, съответно призоваван при насрочване на
процесуално-следствени действия. От друга страна, мерките за неотклонение,
4
а изобщо и мерките за процесуална принуда, предвидени в НПК смятам, че
като опции съществуват такива, с които целите по чл. 57 НПК могат да бъдат
постигнати и с по-лека мярка, а не с най-тежката, която предполага и
ограничаване на свободата на задържаното лице.
С оглед на всичко това и с оглед новопостъпилите обстоятелства, за
които споменах по-горе, смятам, че мярка по отношение на нашия
подзащитен „Задържане под стража“ е прекомерно рестриктивна и смятам, че
целите по чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека такава и в този
аспект ще Ви моля за Вашия съдебен акт.
Обв. А. чрез преводача /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моите адвокати. Аз Ви моля вас, ако може по-лека мярка.
ПРОКУРОР: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, поради което моля да оставите същата без уважение и да
потвърдите изцяло определението на Окръжен съд Х.. Накратко мотивите ми
са следните:
На първо място следва да бъде заявено ясно, че, видно и от пледоариите
на защитата в днешното съдебно заседание, няма спор за наличието на първия
от задължителните елементи за вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, а именно обоснованото предположение за това, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което е привлечен като такъв. Основните
доводи, развити в жалбата и пледоарията, доколкото успях да ги схвана,
касаят наличие на обосновано предположение за това, че са налице
основания, изключващи вземане на мярка за неотклонение Задържане под
стража, свързани с обстоятелството, че не са налице доказателства, от които
би могло да се направи извод, че обвиняемият може да се укрие. Това
становище и към настоящия момент, въпреки новопредставените
доказателства, продължава да звучи неубедително, поради което и подкрепям
становището на първоинстанционния съд за наличие на това обосновано
предположение от укриване.
Разсъждавайки по този въпрос, няма как да не бъдат отчетени няколко
факти: На първо място тежестта на повдигнатото обвинение, големият размер
на контрабандата.
На второ място, обстоятелството, че обвиняемият е чужд гражданин; на
5
трето място, каква е професията на обвиняемия, т.е. ако бъде освободен и
продължи да упражнява професията си, така или иначе ще бъде постоянно в
движение и би бил труден за откриване. В тази връзка искам да обърна
внимание и на представения днес договора за наем, който ми се струва, че не
е убедително доказателство за това къде точно ще пребивава обвиняемият. Не
без значение е фактът, че договорът за наем е сключен с дружество, което е
представлявано от адвоката му. В тази насока биха могли да бъдат налице
някакви противоречия дотолкова, доколкото органът на досъдебното
производство следва да извършат проверка на този адрес и в случай че
обвиняемият не бъде открит там, те биха имали основание да разпитат като
свидетел неговия адвокат. Което ще го постави самия него в двойствено
положение и, разпитан като свидетел, няма да може да упражнява качествата
си на адвокат в процеса.
Смятам, че представените доказателства в днешното съдебно заседание
мен не ме убедиха, че ако мярката за неотклонение на този етап бъде
определена като друга, различна от Задържане под стража, органите на
досъдебното производство биха имали необходимия достъп и контакт с
обвиняемия, или казано с прости думи, че бихме могли да го намерим.
Поради тази причина, моля да потвърдите определението на
първоинстанционния съд.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. А. /чрез преводача /: Уважаеми апелативни съдии, моля да
измените моята мярка от Задържане под стража в по-лека. Обещавам пред
вас, че няма да избягам и винаги, когато ме повикат органите, ще се явявам.
Затова моля за по-лека мярка.
Съдът след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. А.Т. – защитник на обвиняемия Х. АТ.,
срещу определение на ХОС, с което спрямо него е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. Т. и адв. К. –
6
защитници на обвиняемия, поддържат доводите, изложени в жалбата - за
липса на обосновано предположение за авторството на вмененото обвинение
и неоснователност на приетото от първия съд наличие на опасност от
укриване. В съдебните прения пред въззивния съд защитниците акцентират
основно на аргументите за липсата на опасността от укриване като една от
предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо лицето.
Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички
доводи на защитата. По отношение на представените пред въззивния съд
писмени материали намира, че те не са в състояние да променят изводите на
първия съд.
В последната си дума обвиняемият моли за мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на ХОС, настоящият съд намира, че същото е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените
подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират доводи,
различни от тези, получили вече мотивиран отговор от първата инстанция.
Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен в това
процесуално качество за митническа контрабанда на златни украшения, като
предметът на престъплението е в големи размери на стойност 1 070 712, 20
лева. Вмененото му деяние се явява тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на
долната граница на наказанието лишаване от свобода от три години и висок
максимум – десет години лишаване от свобода, като е предвидено и
кумулативно наказание глоба от 20 000 до 100 000 лева. Подобна санкционна
рамка с висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода сама
по себе си разкрива и високата степен на обществена опасност и морална
укоримост на подобни деяния като вид престъпления, уредени в НК.
7
Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на първия съд,
че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, което се
намира в изключително ранен етап, може да се направи извод за наличието на
обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление с
нужния интензитет на доказателствата, необходими в производството,
свързано с мярка за неотклонение. Изводът на първата инстанция, че е налице
обосновано предположение правилно е бил обоснован с корелиращите
помежду си показания на митническите полицейски служители, протоколите
за извършени процесуално-следствени действия, приложените писмени
документи, както и заключението на стоково-оценъчната експертиза на
предмета на престъплението. Обоснованото предположение се подкрепя
частично и от обясненията на подсъдимия, съдържащи се в представения
днес протокол за негов разпит, проведен на 15.03.2022 г. Не могат, обаче, да
бъдат споделени аргументите на защита, обвързани с тези обяснения на Х.
АТ., че той не бил наясно, че извършва контрабанда на превозвания „багаж“.
Подобна теза се явява компрометирана от хронологията на събитията и
поведението му по време на митническия контрол, както и поради укриването
на вещите на различни тайни места в превозното средство. Иначе няма
обяснение и за обстоятелството, че обвиняемият е първоначално е направил
опит да заблуди митническите служители, че деятелността му се простира
само за една малка част от предмета на престъплението, която е била открита
най-рано от тях в хода на граничната проверка.
Настоящият съд споделя преценката на ХОС и по отношение на
възприетото наличие на опасност от укриване. Опасността правилно е била
изведена от тежестта на деянието и особеностите на предмета на
престъплението като количество и стойност. Взето е било под внимание и
обстоятелството, че обвиняемият няма трайна връзка с територията на Р.Б.,
като представеният пред настоящия съд договор за наем с фирмата на единия
от защитниците му не създава такава. В този смисъл не могат да бъдат
споделени доводите на защитата за липсата на опасност от укриване. Както
правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на посочената
опасност може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за
неотклонение задържане под стража.
Въззивният съд отчита наличната информация по чл. 56, ал. 3 НПК – за
8
липсата на минали осъждания, семейното положение и трудовата
ангажираност на обвиняемия, но сами по себе си тези данни не са годни да
изключат реалната опасност от неправомерно повлияване на нормалния ход
на делото.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемия наказателно производство и неговия ранен етап се явява именно
взетата от първия съд мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ХОС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 135/09.03.2022 г.
постановено по ЧНД № 133/2022 г. по описа на Окръжен съд Х..
Определението е окончателно.
На преводача се издаде РКО за сумата от 80 лв. от бюджета на съда за
извършения в днешно съдебно заседание устен превод.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.42 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9