Решение по дело №3485/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2337
Дата: 1 април 2019 г. (в сила от 1 април 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100503485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              01.04.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                               

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                               Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3485 по описа за 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3485/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.Р.Я. ЕГН ********** *** срещу решение от 30.05.2017 г по гр.дело №72308/2014 г на СРС, 45 състав , изменено в частта за разноските с определение от 11.08.2017 г ;  с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде осъдено „К.С.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******** да му заплати сумата от 2444,78 лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за ателие №5 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; както и сумата от 3911,66 лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за апартамент №22 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; ведно със законната лихва от 30.12.2014 г до окончателното заплащане на сумите .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ответникът е поел задължение за въвеждане на имотите в експлоатация до 31.12.2011 г , а е изпълнил това си задължение на 29.10.2014 г . Забавата за въвеждане на сградата в експлоатация не е поради претендирани от въззивника-ищец допълнителни СМР , защото те не са налагали изменения в проектите на сградата . Ищецът е съдействал на ответника , а ответникът не е изпълнил точно договора . Ако други възложители са имали претенции към ответника не е ясно дали същите са били основателни или неоснователни . С подписване на нотариалните актове не са новирани сроковете за изпълнение и въвеждане на сградата в експлоатация , а се касае за предаване на владението .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба , а в о.с.з оспорва същата .

  Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.06.2017 г и е обжалвано в срок на 21.06.2017 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел , че ищецът е изправна страна по договора , процесните неустойки са уговорени и принципно са доказани по размер. Безспорно страните са уговорили срок за въвеждане в експлоатация 31.12.2011 г , а сградата е въведена в експлоатация на 29.10.2014 г . От друга страна ,  но ответникът няма вина за забавата . Ответникът не е имал съдействие от възложителите на обекти в сградата по чл.175 ал.2 ЗУТ и чл.176 ЗУТ . Въпреки че в нотариалните актове не е записана различна дата за изпълнение на задължението на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация , ищецът се е съгласил владението да му бъде предадено на един по-късен етап – снабдяване на сградата с разрешение за ползване .

Решението на СРС е неправилно . Безспорно страните са уговорили срок за въвеждане в експлоатация 31.12.2011 г , а сградата е въведена в експлоатация на 29.10.2014 г т.е. с близо 3 години закъснение . При тези данни изцяло в тежест на ответника ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНО ДОКАЗВАНЕ е да докаже , че забавата не е по негова вина и евентуално се дължи на липса на съдействие от страна на ищеца или на обективни/форсмажорни обстоятелства / чл.3.3 от предварителните договори/ .

Необосновани са изводите на първоинстанционния съд , че забавата на ответника не е по негова вина и се дължи на „обективни причини“ -  липса на съдействие от възложители в сградата – на ищеца и на собствениците на терена на сградата . Очевидно е , че показанията на св.С.П./служител на ответника/ са пристрастни и напълно произволни . Не е доказано по делото – включително и със съответната съдебно-техническа експертиза – какви евентуално са били спорните въпроси между ответника и собствениците на терена на сградата вкл.дали отказът на последните да съгласуват техническата документация е бил основателен или неоснователен . За да се приложи чл.81 ал.1 ЗЗД е необходимо да се докаже както невъзможност за изпълнение , така и че причината за неизпълнението е извън полагането на дължима грижа от длъжника . Както е посочено в решение №322 от 04.04.2017 г по гр.д.№1410/16 г на ВКС , IV ГО  неизпълнението за задължения на третото лице по друг договор , независимо от причините за това , не може да освободи изпълнителя от задълженията му. В такъв случай за изпълнителя ще възникне само възможността, в зависимост от причините за неизпълнение от третото лице , да търси обезщетение за претърпените от това неизпълнение вреди.

Също произволни и неубедителни са твърденията на св.С.П., че именно промените в имотите на ищеца /присъединяване на съседни обекти/ са довели до това да не се приеме цялата сграда . В показанията на свидетеля не е посочено кога са извършени съответните преустройства , а и от друга страна се твърди , че не е имало конструктивни промени , а основна била „вината“ на собствениците на терена . Дори промените в имотите на ищеца да са били завършени , както общо посочва свидетеля , към 2012 г , то остава продължителна забава от 2012 г до 29.10.2014 г и неустойките безспорно са дължими в пълния си размер .

Отново неправилен е изводът на СРС , че с подписаните между страните нотариални актове е уговорена друга дата за въвеждане на имота в експлоатация . Преди всичко трябва да се посочи , че е трайна практиката на ВКС , че клаузите на предварителния договор запазват своето действие и след подписване на окончателния договор във формата на нотариален акт - решение №210 от 02.05.2012 г по гр.дело №884/2011 г на ВКС , IV ГО и решение №96 от 07.07.2017 г по т.д.№722/16 г на ВКС , II ТО . При неизпълнение, респ. при неточно, непълно или забавено изпълнение на тези задължения възникват и съответните акцесорни задължения – за заплащане на съответните уговорени неустойки. Клаузите за неустойки, включени в предварителния договор не се заличават и прекратяват, и не изгубват действието си, само поради факта на сключването на окончателния договор. Те запазват своето действие и продължават да обвързват страните, и след сключването на последния, стига тези неустоечни клаузи да не са изменени или прекратени с окончателния договор – изрично или мълчаливо – предвид конкретното му съдържание, респ. – стига с окончателния договор да не е постигнат и съответният престационен резултат – изпълнение на съответното задължение, за чието обезпечаване е уговорена неустойката.

В нотариалните актове липсва изрична или мълчаливо уговорка за нов срок за въвеждане на обектите в експлоатация . Посочването на нова дата за въвеждане във владение на купувача е неосносимо към самия срок за въвеждане в експлоатация . Принципно , без сградата да е въведена в експлоатация е недопустимо същата да бъде ползвана и въвеждането във владение е безцелно , освен за извършване на някой видове довършителни работи от самия възложител .  

По изложените съображения решението на СРС трябва да бъде отменено и да се уважат предявените искове . С оглед изхода на делото в тежест на ответника са деловодните разноски на ищеца пред СРС и СГС.

С оглед материалния интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 30.05.2017 г по гр.дело №72308/2014 г на СРС, 45 състав и определение от 11.08.2017 г за изменението му в частта за разноските ; и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА „К.С.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******** да заплати на К.Р.Я. ЕГН ********** *** ; сумата от 2444,78 лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за ателие №5 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; както и сумата от 3911,66 лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за апартамент №22 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; ведно със законната лихва от 30.12.2014 г до окончателното заплащане на сумите .

 

ОСЪЖДА „К.С.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******** да заплати на К.Р.Я. ЕГН ********** *** ; сумата от 1679,26 лева деловодни разноски пред СРС и сумата от 133 лева деловодни разноски пред СГС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.