Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3485 по описа за 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3485/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на К.Р.Я.
ЕГН ********** *** срещу решение от 30.05.2017 г по гр.дело
№72308/2014 г на СРС, 45 състав , изменено в частта за разноските с
определение от 11.08.2017 г ; с
което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде осъдено „К.С.Х.“ ЕООД гр.София ЕИК ******** да му заплати сумата от 2444,78
лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за ателие
№5 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; както и сумата от 3911,66 лева
неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за апартамент №22 и
за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; ведно със законната лихва от
30.12.2014 г до окончателното заплащане на сумите .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ответникът е поел задължение за въвеждане на имотите
в експлоатация до 31.12.2011 г , а е изпълнил това си задължение на 29.10.2014
г . Забавата за въвеждане на сградата в експлоатация не е поради претендирани
от въззивника-ищец допълнителни СМР , защото те не са налагали изменения в
проектите на сградата . Ищецът е съдействал на ответника , а ответникът не е
изпълнил точно договора . Ако други възложители са имали претенции към
ответника не е ясно дали същите са били основателни или неоснователни . С
подписване на нотариалните актове не са новирани сроковете за изпълнение и
въвеждане на сградата в експлоатация , а се касае за предаване на владението .
Въззиваемата
страна не е
подала писмен отговор на въззивната
жалба , а в о.с.з оспорва
същата .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.06.2017 г и е
обжалвано в срок на 21.06.2017 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете
първоинстанционният съд е приел , че ищецът е изправна страна по договора ,
процесните неустойки са уговорени и принципно са доказани по размер. Безспорно
страните са уговорили срок за въвеждане в експлоатация 31.12.2011 г , а
сградата е въведена в експлоатация на 29.10.2014 г . От друга страна , но ответникът няма вина за забавата .
Ответникът не е имал съдействие от възложителите на обекти в сградата по чл.175
ал.2 ЗУТ и чл.176 ЗУТ . Въпреки че в нотариалните актове не е записана различна
дата за изпълнение на задължението на ответника за въвеждане на сградата в
експлоатация , ищецът се е съгласил владението да му бъде предадено на един
по-късен етап – снабдяване на сградата с разрешение за ползване .
Решението на СРС е неправилно . Безспорно страните са уговорили срок
за въвеждане в експлоатация 31.12.2011 г , а сградата е въведена в експлоатация
на 29.10.2014 г т.е. с близо 3 години закъснение . При тези данни изцяло
в тежест на ответника ПРИ
УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНО ДОКАЗВАНЕ е да докаже , че забавата не е по негова вина
и евентуално се дължи на липса на съдействие от страна на ищеца или на
обективни/форсмажорни обстоятелства / чл.3.3 от предварителните договори/ .
Необосновани са изводите на
първоинстанционния съд , че забавата на ответника не е по негова вина и се
дължи на „обективни причини“ - липса на
съдействие от възложители в сградата – на ищеца и на собствениците на терена на
сградата . Очевидно е , че показанията на св.С.П./служител на ответника/ са
пристрастни и напълно произволни . Не е доказано по делото – включително и със
съответната съдебно-техническа експертиза – какви евентуално са били спорните въпроси между ответника и
собствениците на терена на сградата вкл.дали отказът на последните да
съгласуват техническата документация е бил основателен или неоснователен . За
да се приложи чл.81 ал.1 ЗЗД е необходимо да се докаже както невъзможност за
изпълнение , така и че причината за неизпълнението е извън полагането на
дължима грижа от длъжника . Както е посочено в решение №322 от
04.04.2017 г по гр.д.№1410/16 г на ВКС , IV ГО
неизпълнението за задължения на
третото лице по друг договор , независимо от причините за това , не може да
освободи изпълнителя от задълженията му. В такъв случай за изпълнителя ще възникне само възможността,
в зависимост от причините за неизпълнение от третото лице , да търси
обезщетение за претърпените от това неизпълнение вреди.
Също произволни и неубедителни са твърденията
на св.С.П., че именно промените в имотите на ищеца /присъединяване на съседни
обекти/ са довели до това да не се приеме цялата сграда . В показанията на
свидетеля не е посочено кога са извършени съответните преустройства , а и от
друга страна се твърди , че не е имало конструктивни промени , а основна била
„вината“ на собствениците на терена . Дори промените в имотите на ищеца да са
били завършени , както общо посочва свидетеля , към 2012 г , то остава
продължителна забава от 2012 г до 29.10.2014 г и неустойките безспорно са
дължими в пълния си размер .
Отново неправилен е изводът на СРС ,
че с подписаните между страните нотариални актове е уговорена друга дата за въвеждане на имота в
експлоатация . Преди всичко трябва да се посочи , че е трайна практиката на
ВКС , че клаузите на предварителния договор запазват своето действие и след
подписване на окончателния договор във формата на нотариален акт - решение
№210 от 02.05.2012 г по гр.дело №884/2011 г на ВКС , IV ГО и решение №96 от 07.07.2017 г по
т.д.№722/16 г на ВКС , II ТО . При неизпълнение, респ. при неточно, непълно или
забавено изпълнение на тези задължения възникват и съответните акцесорни
задължения – за заплащане на съответните уговорени неустойки. Клаузите за
неустойки, включени в предварителния договор не се заличават и прекратяват, и
не изгубват действието си, само поради факта на сключването на окончателния
договор. Те запазват своето действие и
продължават да обвързват страните, и след сключването на последния, стига
тези неустоечни клаузи да не са изменени или прекратени с окончателния договор
– изрично или мълчаливо – предвид конкретното му съдържание, респ. – стига с
окончателния договор да не е постигнат и съответният престационен резултат – изпълнение на съответното задължение,
за чието обезпечаване е уговорена неустойката.
В нотариалните актове липсва изрична или мълчаливо уговорка за
нов срок за въвеждане на обектите в експлоатация . Посочването на нова дата
за въвеждане във владение на купувача е неосносимо към самия срок за
въвеждане в експлоатация . Принципно , без сградата да е въведена в
експлоатация е недопустимо същата да бъде ползвана и въвеждането във владение е
безцелно , освен за извършване на някой видове довършителни работи от самия
възложител .
По изложените съображения решението на
СРС трябва да бъде отменено и да се уважат предявените искове . С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодните разноски на ищеца пред СРС и СГС.
С
оглед материалния интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно и на
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 30.05.2017 г по гр.дело
№72308/2014 г на СРС, 45 състав и определение от 11.08.2017 г за
изменението му в частта за разноските ; и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „К.С.Х.“
ЕООД гр.София ЕИК ******** да заплати на К.Р.Я. ЕГН ********** *** ; сумата от 2444,78
лева неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за ателие
№5 и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; както и сумата от 3911,66 лева
неустойка за забава по предварителен договор от 09.06.2011 г за апартамент №22
и за периода 01.01.2012 г – 28.10.2014 г ; ведно със законната лихва от
30.12.2014 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА „К.С.Х.“
ЕООД гр.София ЕИК ******** да заплати на К.Р.Я. ЕГН ********** *** ; сумата от 1679,26
лева деловодни разноски пред СРС и сумата от 133 лева деловодни
разноски пред СГС.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.