РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Велико Търново, 08.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора от
Великотърновската окръжна прокуратура – В.К., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №773 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. чл. 64, ал. 4 от Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление –
ЗУСЕФСУ (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г.)
Образувано е по
жалба на Община
Велико Търново, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината инж. д-р
Даниел Панов, срещу т. 4 от Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане рег. №BG05M9OP001-2.090-0019/6 от 01.12.2023г. на главен
директор на ГД „Международни програми и проекти“ към МТСП и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020. С жалбата се оспорва т. 4 от посоченото решение, с която на
основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.) е определен общ размер на неверифицираните разходи в размер на
26 059,36 лева, от които: разходи от 20 182,08 лева от бюджетен ред (б.р) I.2.2. „Разходи за предоставяне на
социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за
лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни
форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване)", за
отчетени разходи за извънреден труд и осигурителни вноски за сметка на
работодателя; разход от 4 402,22 лева по б.р 3.1. „Разходи за материални
активи“ за отчетени разходи за „Центрове за грижа за лица с умствена
изостаналост с. Церова кория - IV - та къща" по приложения опис
(Приложение 1), както и разходи от 1 475,06 лева ограничение на разходите
по бюджетен раздел IV. „Единна ставка“, б.р.4.1 „Непреки разходи“.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение и противоречие с материалния закон. Намира за неверни
констатациите на УО, че предявените за верификация разходи за извънреден труд и осигурителни
вноски за сметка на работодателя на работещите по проекта лица (за длъжност „санитар“) са
недопустими. В тази връзка посочва, че разходите са предвидени в проектните
дейности, а самата осъществявана дейност попада в обхвата на чл. 137, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 3. т. 3 от Наредбата за определяне на
видовете работи, където е установено намалено работно време. От друга страна, денонощният
режим на работа и целевата група на потребители са предпоставка за едновременно
установяване на намалено работно време на служителите, пряко работещи с
потребителите, и сумирано изчисляване на работно време. Намира, че полагането
на извънреден труд в този случай е възможно по силата на чл. 143 от КТ и
Правилника за вътрешния трудов ред
на Комплекса за социални услуги за лица с умствена изостаналост в с.Церова
кория. Посочва, че положеният извънреден труд от служителите е било в интерес
на настанените лица, като добросъвестно общината е уведомила УО за това. На
следващо място счита за неправилен и отказа за верификацията на направените
разходи за оборудване и обзавеждане на Центъра за грижа за пълнолетни лица с
умствена изостаналост, тъй като същите са допустими, количества стоки са
доставени в рамките на проекта и са необходими за изпълнение на дейностите по
него. Според жалбоподателя това, че оборудването и обзавеждането не е
използвано до приключване на проекта поради липса на персонал не води до извод,
че същото въобще няма да бъде използвано за потребителите на услугата, като
посочва, че наличните артикули се използват за продължаване на дейностите и след
приключване на проекта и не са закупувани повторно. Счита че Община Велико
Търново е била лишена от възможност за навременна защита, тъй като всички три
групи неверифицирани разходи в оспорената част от решението не са упоменати в писмото за започване
на производството за верификация, като така е допуснато съществено процесуално нарушение. В
заключение посочва, че като е отказана верификация на разходи и е определена
финансова корекция едновременно с един и същи административен акт е допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспореното решение. По
тези съображения моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да върне
делото на органа за законосъобразно произнасяне. В съдебно заседание чрез юрк
Нинов поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Представя писмени бележки. Претендира
за присъждане на разноски по производството.
Ответникът
по делото – Ръководителят на управляващият орган на ОП „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Намира
оспореното решение за мотивирано, издадено в съответствие с материалния закон и
при спазване на административнопроизводствените правила. Представя писмени
бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Великотърновска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а
решението за верификация в оспорената част за правилно и законосъобразно.
Намира, че правилно е отказана верификация на трите групи разходи. Предлага жалбата
да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като
взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На първо
място, за целите на настоящото решение съдът използва по отношение на Община
Велико Търново като получател на средства от европейските фондове, възприетото
в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното
законодателство и административния договор такова „бенефициент“.
Наред с
това, с ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г., е обнародван ЗИД на ЗУСЕСИФ с §1 на който
наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД
на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г.,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ),
разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето
действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение
на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и
министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон
запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г.,
съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно §73 законът влиза в сила от
деня на обнародването му в „Държавен вестник“. С оглед горното, приложима към
разглеждането на настоящия спор редакцията на закона е към ДВ, бр. 52 от
09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
От фактическа страна
не е спорно, че Община Велико Търново е бенефициер по сключен с Министерството
на труда и социалната политика (МТСП) административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020 г.“ с рег. №BG05М9ОP001-2.090-0019 - С01 от 04.07.2022 г.
по процедура чрез
директно предоставяне на конкретен бенефициер №BG05М9ОP001-2.090 „Нова
дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания - ЕТАП 2 – предоставяне на новите услуги“ за изпълнение
на проект „ Центрове за дългосрочна грижа – новите социални услуги в Община
Велико Търново“ и проектно предложение №BG05М9ОP001-2.090-0019, одобрено с
решение РД -21-12 от 17.05.2022г. на Ръководителя на УО на ОП РЧР. Общата стойност на финансовата
помощ по проекта е в размер на 1 127 000 лева, от които 957 950
лева по линия на европейските структурни фондове. Началната дата на стартиране
на проекта е от 01.08.2022г. и период на изпълнение до 30.06.2023г. Проектът предвижда предоставяне на
социално-здравни услуги за дългосрочна грижа на пълнолетни лица с умствена изостаналост и
техните семейства; възрастни хора в невъзможност за самообслужване и техните семейства;
служители на доставчици на социални и здравни услуги, като се предвижда разкриване
Център за грижа за лица с умствена изостаналост (4 броя) и Център за грижа за
възрастни хора в невъзможност за самообслужване (1 брой). В административния
договор е посочено, че бенефициерът следва да изпълни поетите ангажименти
съобразно одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в него, Условията за
кандидатстване по процедурата, Ръководството на бенефициента за изпълнение и
управление на проекти по процедурата BG05М9ОP001-2.090, клаузите на договора и
прочие.
В изпълнение на
проекта и договора за безвъзмездна финансова помощ общината е предявила искане за
плащане № 2 от ИСУН
2020 за отчетен период 01.08.2022г. - 30.06.2023г. на обща стойност от 646 069,92
лв. По реда на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ В, бр. 51 от 2022г., в
сила от 1.07.2022г.) УО е
отправил запитване към бенефициера с кореспонденция BG05M9OP001-2.090-0019-С01-М024
от 31.10.2023 г. относно предявените разходи за извънреден труд и за закупеното
обзавеждане и оборудване за Центровете за грижа за лица с умствена изостаналост
в с. Церова кория . Исканата информация е представена с кореспонденция
BG05M9OP001-2.090-0019-С01-М025 от 10.11.2023 г.
По това искане за плащане
управляващият орган се е произнесъл с Решение рег. № BG05M9OP001-2.090-0019/6 от 01.12.2023г., с което са верифицирани средства общо в
размер на 620 019,84 лева (т.1 от решението); констатирано е нарушение на чл.
70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (неизпълнение на два индикатора за изпълнение) и на
основание чл. 72, ал.3 от ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 5
на сто от отчетените допустими разхода за всеки един от двата неизпълнени
индикатори (т.2 от решението); определен е общ размер на неверифицираните
разходи в размер от 26 059,36 лева (т.4 от решението). В сумата на неверифицираните разходи
са включени сума от 20 182,08 лева от б.р I.2.2. „Разходи за предоставяне на
социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за
лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни
форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване)", за
отчетени разходи за възнаграждение за извънреден труд и осигурителни вноски за
сметка на работодателя (т.4.1); разход от 4 402,22 лева по б.р 3.1. „Разходи за
материални активи“ за отчетени разходи за „Центрове за грижа за лица с умствена
изостаналост с. Церова кория - IV - та къща" по приложения опис
(Приложение 1) (т.4.2), както и сумата от 1 475,06 лева ограничение на
разходите по бюджетен раздел IV. „Единна ставка“, б.р.4.1 „Непреки разходи“
(4.3). Определен е
общ размер на сумата за възстановяване към УО от 394 610,56 лв. /т. 5 от
решението/. Това решение е съобщено на Община Велико Търново по електронен път
чрез ИСУН 2020 на 01.12.2023г. Недоволна от
същото в частта му по т. 4, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подадена
жалба, по която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното производство са приети
доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспореното решение,
изпратена с писмо изх. №BG05M9ОP001-2.090-0019/8 от 18.12.2023г. на
Министерство на труда и социалната политика, както и приложените към жалбата
документи.
Като веществено доказателство по делото е приобщена
представения от ответника 1 брой технически носител - „flash memory“, съдържащ
електронни документи във връзка с подадената заявка за окончателно плащане и
кореспонденция. На жалбоподателя също беше предоставен един брой от техническия
носител, съдържащ идентични документи, които не са оспорени.
При тези факти, съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт по ред на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от лице, което е адресат на акта, при наличие на правен интерес от
оспорване, поради което е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
В чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕФСУ ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В
случая на основание чл. 4, т. 7 от
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет
с ПМС №266 от 10.11.2009г., ръководител на управляващия орган е министърът на
труда и социалната политика, който със своя Заповед №РД-03-2/01.12.2020г.,
изменена със Заповед №РД-03-7/20.04.2021г.
/л. 83 от делото/, е оправомощил Цветан Иванов Спасов - главен директор
на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“, да изпълнява
функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд както за
програмен период 2014-2020, така и за следващия програмен период 2021-2027, в
пълен обхват от функциите по чл. 125 от Регламент 1303/2013г., съответно тези
по чл.72-75 от регламент (ЕС) 2021/1060.
Оспорваното решение е
издадено и в изискуемата по чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа установените
в посочената норма реквизити, вкл. фактическите и правни основания, на които УО
е отказал да верифицира част от направените от Община Велико Търново разходи по
проекта. Обсъдени
са възраженията на бенефициера. Видно от административния акт, по отношение на
всеки един от отказаните разходи по т. 4 от решението, в изложението на
решението (т. III – т.V), са посочени както
конкретни правни основания, така и фактически такива, обосноваващи приложението
на първите. Следва да се посочи, че погрешното посочване на точка на едно от
правните основания от относимия подзаконов административен акт за постановения
отказ по т.4.1. от решението /чл. 3, т. 1 от Наредбата за определяне на
видовете работи, за които се установява намалено работно време, вместо този на
чл. 3, т. 3 от същата/, съдът
намира за техническа грешка, която не може да обоснове тотална липса на мотиви
на административния акт само на това основание и не е накърнена възможността на жалбоподателя
да разбере причина за постановения отказ за верификация на разходите в тази
част, а освен това от УО са изложени достатъчно ясни мотиви защо приема разходът
за извънреден труд на персонала в центъра за лица с увреждания за недопустим. В
този смисъл, наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
На следващо място, атакуваното
волеизявление обективира отказ от верификация на заявени с искане за плащане
разходи на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, а като правно основание,
обусловило недопустимост на извършените
разходи, са
посочени разпоредбите на чл.
57, ал. 1, т. 2 и т. 4(сега т.5) от ЗУСЕФСУ (в относимата редакция), нарушение
на забраната в чл. 147, ал. 2 от КТ, както и раздел 12.3 от Условията за
кандидатстване по процедурата и административния договор. Цитирани са още
разпоредби от приложимото Постановление №189 на Министерския съвет от
28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по
програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
за програмен период 2014 – 2020 г., така и от Наредба №Н-3/22.05.2018г. В оспорения
административен акт е конкретизиран и бюджетният раздел и размера на отказаните
за верифициране разходи. Дали са налице посочените от административния орган
фактически и правни основания за недопустимост на претендираните от общината
разходи по подаденото искане за плащане е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение, които да
обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за верификация е по инициатива
на бенефициера, който е депозирал пред административния орган искане за второ плащане
на разходи по проекта. По това искане УО е открил процедура по проверка
на допустимостта на разходите по програмата на основанията по чл. 57, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ и процедура по администриране на нередност за нарушение на чл.70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като настоящото производство се е развило отделно от
производството по налагане на финансова корекция на бенефициера. Действително,
производствата по определяне на финансова корекция и по верификация на
допустими за финансиране разходи са различни - провеждат при различни
предпоставки и имат различни правни последици. но в оспорената част от акта
органът е отказал верификация на разходите именно на основание чл. 64, ал. 3 от
ЗУСЕФСУ, което съответства с вписаното в титулната му част правно основание за
издаване - разпоредбите на чл. 62, ал.1 вр. чл.63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, т.е тези,
касаещи производството за верифициране на разходите поради тяхната
недопустимост на основание чл. 57 от ЗУСЕФСУ(загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022
г., в сила от 1.07.2022 г.). а не такова за налагане на финансова корекция по
чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Неоснователните са и наведените
в жалбата възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила поради
това, че неверифицираните с оспорения акт разходи, не са упоменати в
изпратеното до общината писмо изх. № BG05M9OP001-2.090-0019/5 от 27.10.2023г. Цитираното
писмо е издадено на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и касае производството
по определяне на финансова корекция за констатираното нарушение по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, но няма отношение към хипотеза дали е допустим или
недопустим даден разход, чието възстановяване се иска чрез преценка по реда на
чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случая, приложим е чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (загл.
изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като административният
орган е поискал от бенефициера разяснение на поисканите за плащане разходи и
представянето на допълнителни документи, в изпълнение на което от Община Велико
Търново чрез ИСУН е представен отговор, видно от приобщената по делото
кореспонденция.
По материалната
законосъобразност на акта съдът приема следното:
Уредбата на
производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ
(загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), съгласно които
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически
и финансов напредък на проекта. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в
относимата редакция към момента на издаване на оспореното волеизявление) постановява,
че извън случаите по ал. 1, ръководителят на управляващия орган издава отказ за
верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е
потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на
недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено
верифициране.
Проверката за
допустимост на разходите е съвкупност от процесуални действия на бенефициера и
РУО на съответната оперативна програма, насочени към установяване на
съответствието на заявените за верификация разходи със съдържащите се общи
изисквания в чл. 57 и 58 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.), както и в Националните правила за допустимите разходи се съдържат
и в Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на
национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 г. Условията за кандидатстване по процедурата, Ръководството за
бенефициента за изпълнение и управление на проект по процедурата, които имат
характер на актове по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022
г., в сила от 1.07.2022 г.). Ако се установи, че предявеният за възстановяване
разход не отговаря на някое от условията, то той е недопустим и не се
верифицира.
Видно от самото решение е постановен отказ за
верифициране на разходите само на част от претендирана за плащане сума по
искането за второ плащане, като органът е определил размера на неверифицираните
разходи в т.4 от обжалваното решение и същите възлизат общо на 26 059,36
лв., от които 20 182,08 лева от б.р I.2.2. „Разходи за предоставяне на
социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за
лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни
форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване)", за
отчетени разходи за възнаграждение за извънреден труд и осигурителни вноски за
сметка на работодателя (т.4.1); разход от 4 402,22 лева по б.р 3.1. „Разходи за
материални активи“ за отчетени разходи за „Центрове за грижа за лица с умствена
изостаналост с. Церова кория - IV - та къща" по приложения опис
(Приложение 1) (т.4.2), както и сумата от 1 475,06 лева ограничение на
разходите по бюджетен раздел IV. „Единна ставка“, б.р.4.1 „Непреки разходи“
(4.3).
По отделни точки от решението изводите на
съда са следните:
1. За да постанови отказ за верифициране на разходите по т.4.1 от решението си в размер на 20 182,08 лева, УО се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ, в сила от 1.07.2022 г.), Раздел 12.3 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедурата и чл.147, ал. 2 от КТ. Съображенията са, че разходът е недопустим на посочените правни основания, тъй като изплатеното възнаграждение за извънреден труд е за лица, спрямо които е установено намалено работно време и спрямо тях се разпростира забраната за полагане на извънреден труд. За неотносими към изпълнение на договорените задължения са възприети доводите за извънредния характер на труда с оглед опазване живота и здравето на потребителите на услугата, тъй като съобразно длъжностните характеристики санитарите нямат вменени задължения относно здравето на лицата, за разлика от лице, назначено по проекта на длъжност „медицинска сестра“.
Съдът намира за обоснован и
съответен на относимите материалноправните норми извода на административния
орган, че процесния разход не е извършен законосъобразно, съгласно приложимото
българско законодателство, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Предявените от
общината за верифициране и плащане разходи в тази част включват изплатените
възнаграждения за извънреден труд и свързани с тях осигурителни вноски за
сметка на работодател на лица, назначени на длъжност „санитар“ в социалните
услуги, за отчетен период м. декември 2022 г., м. февруари, м. април и м. юни
2023 г.
В раздел 12.3 „Допустими разходи“ от
Условията за кандидатстване по процедурата и т. VІІ „Финансово изпълнение и
отчитане“ от утвърденото Ръководството на бенефициента за изпълнение и
управление на проекти по процедурата BG05M9OP001-2.090 "Нова дългосрочна
грижа за възрастните и хората с увреждания – Етап 2 – предоставяне на новите
услуги" (достъпни на https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/1bd2c91d-f4b4-4da5-a324-622d61a96277)
е посочено, че по точки 2.1 и 2.2 допустимите разходи включват разходи за трудови
възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, вкл. осигурителни
вноски за сметка на работодателя, съгласно КТ и КСО на лицата, свързани с
предоставяне на услуги по проекта, както и доплащания по приложимото национално
законодателство и разходи за договори за услуга по реда на ЗЗД на лица, наети във
връзка с предоставяните услуги, в случай че не са наети по реда на КТ или ЗДСл.
Принципно процесният проект допуска
полагане на допълнителен и извънреден
труд от персонала в социалните услуги, но при спазване на установените в
българското законодателство забрани, условия и изискванията за това. Според
Кодекса на труда извънредният труд по принцип е забранен, освен в изрично
посочени хипотези. Съгласно чл. 147, ал. 2 от КТ не се допуска полагането на
извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т., т. 1 - 4 от работници и
служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1
от същия закон. Т.е нормата на чл. 144 от КТ по изключение допуска полагане на
извънреден труд за работници и служители, за които е установено намалено работно
време, но при наличие на някое от хипотезите по чл. 144, т. 1 – 4 от КТ. В
изпълнение на чл. 137, ал.2 от КТ е приета и Наредба за определяне на видовете
работи, за които се установява намалено работно време. Съобразно чл.3, т. 3 от Наредбата
се установява 7-часов работен ден за работниците и служителите, които работят с
лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната
нервна система, вродени малформации и онкологично болни. Заповедта, която
следва да се издаде по реда на чл. 5 от Наредбата, няма конститутивно действие,
а от неизпълнението на това задължение, нито могат да се черпят права, нито се
дерогира установената в закона забрана за извънреден труд по чл. 147, ал. 2 от КТ.
Според приложените в административната преписка (на електронния носител) 4 броя форми за отчитане отработеното време, през месец декември 2022 г., 11 броя лица на длъжност „санитар“ са положили общо 372 часа извънреден труд във връзка с проекта, а през м. февруари, м. април и м. юни 2023 г. извънреден труд са положили 12 броя лица на длъжност „санитар“, който е съответно 356 часа, 498 часа и 203 часа. Видно от издадените 4 броя заповеди на управителя на Центъра за грижа за лицата с умствена изостаналост в с. Церова Кория е наредено изплащане на положения извънреден труд на лицата, който разход според документацията на електронния носител (платежни нареждания и банково извлечения) е разходван от Община Велико Търново по този бюджетен ред за възнаграждения и осигуровки за декември 2022 г., м. февруари, м. април и м. юни 2023 г. на наетия персонал за социални услуги. В случая сред лицата, които са положили извънреден труд, има и такива, работещи като санитари в центъра за грижа на лицата с умствена изостаналост в с. Церова Кория, които попадат в кръга на лицата, за които се установява намалено работно време предвид характера на извършваната работа по силата на чл. 3, т. 3 от Наредбата. Тези лица не попадат в някое от изключенията по чл. 144, т. 1 – 4 от КТ, за които този труд е допустим по изключение. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за наличие хипотеза на чл. 144, т. 3 от КТ като основание за допустимост на извънреден труд от изброените лица в заповедите на управителя на центъра за грижа (санитарите). Според цитираната разпоредба извънреден труд се допуска за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Нормата на чл. 2 от Закона за защита при бедствия определя бедствието като значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото. Допускането от законодателя на извънреден труд в хипотезите на т. 3 на чл. 144 от КТ е свързано с извършването на неотложни обществено необходими работи, а от неотложността им следва необходимостта да бъдат незабавно извършени. Особен признак на извънредния труд в тази хипотеза е още неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране. В настоящия случай горните предпоставки не са налице, тъй като е установено планиране на положения извънреден труд от санитарите. Наред с това, самата дейност на санитарите се състои в това да поддържат хигиената в определени помещения, да подменя постелъчното бельо на настанените в центъра лица, да ги придружава при нужда, може и да имат задължение да информират медицинското лице при промяна на здравословното състояние на потребителя на социалната услуга, но тяхната дейност не е по никакъв начин свързана с оказване на медицинска помощ. Дори и да се приеме противното, а именно – че тяхната работа има животоспасяващо значение при оказване на медицинска помощ, то извънредния труд ще е допустим единствено връзка с непредвидени събития, чиито вредни последици следва да бъдат отстранени незабавно и неотложно, като тяхното отлагане би довело до непоправими вреди върху живота и здравето на гражданите. Тази дейност следва да продължи до момента, който вредните последици бъдат отстранени. Положеният извънреден труд не е бил неотложен и извънреден, а ежемесечен и планиран, което отново изключва хипотезата на чл. 144, т.3 от КТ.
Наведените от жалбоподателя доводи
относно извършването за процесния период на извънреден труд поради незаетите
щатни бройки в центъра, които да обгрижват настанените в него лица, не е
основание жалбоподателят да възлага извънреден труд за запълване на графика в
нарушение на предвидените в КТ забрани. Извънредният труд не е допустим за запълване на
липсващи щатни бройки и човекочасове. Въпросът е организационен и неговото
разрешаване изключва това да бъде извършено чрез накърняване на правата на
работниците и служителите.
Предвид горното, правилно е отказан
да бъде верифициран разходът за извънреден труд и осигуровки за сметка на
работодател за м. декември 2022г., м. февруари, м. април и м. юни 2023г. в
размер на 20 182,08 лева / т.4.1 от решението/, поради отсъствие на условието
по чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ, бр.51, в сила от 1.07.2022
г.). В тази част оспореното решение на УО е законосъобразно, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
2. По отношение на отказа да се
верифицират направените от общината разходи за оборудване и обзавеждане по
проекта в размер на 4 402,22 лева, обективиран в т.4.2 от решението, УО е
приел, че е нарушено изискването за допустимост на разходите по чл. 57, ал. 1,
т. 4 (сега т. 5) от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ в сила от 1.07.2022 г.), във
връзка с чл. 35, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/2016г., изискващо разходите да са
необходими за изпълнението на дейност по проекта. Разходите конкретно касаят
разпределени от бенефициера към Центъра за грижа за лица с умствена
изостаналост в с. Церова Кория - IV-та къща стоки по три фактури, издадени от
трима доставчици. Направен е генерален извод, че след като в един от четирите
изградени центъра за грижа за лица с умствена изостаналост в с. Церова Кория -
IV-та къща не е предоставяна социална услуга (не са отчетени потребители, персонал) за целия период на
проектните дейности, то разпределеното за този център оборудване и обзавеждане е
ненужно. Алтернативно, разходът е приет за недопустим и на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, доколкото нито в утвърдените Условия за кандидатстване,
нито в одобрения проект е налице
категория разход за оборудване и обзавеждане за център, в който няма да се
предоставя социална услуга. В допълнение е прието, че след като тази социална
услуга се финансира и издържа изцяло от държавата, няма основание оборудването
и обзавеждането да бъде доставяно с европейски средства.
Според чл. 57, ал. 1, т. 4 (сега т. 5) от
ЗУСЕФСУ (загл. изм.
с ДВ в сила от 1.07.2022 г.) разходите на бенефициента се считат за допустими, ако
същите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на ЕС и
българското законодателство, а съгласно посочената в условията на
алтернативност норма на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ(загл. изм. с ДВ в сила от 1.07.2022
г.) разходите ще са допустими, ако са включени в документите по чл. 26, ал. 1 от с.з. и в
одобрения проект категории разходи.
Първо, съгласно клаузите на сключения между
страните административен договор на финансирания по програмата проект
(представен на технически
носител) като една от основните дейности по проекта е посочено закупуване на
обзавеждане, оборудване за „Центрове за грижа за лица с умствена изостаналост“
и „Центрове за грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване“, като
видно от одобрения проект, центровете за предоставяне на социални услуги от
резидентен тип за лица с умствена изостаналост са четири броя и един брой за
възрастни хора с невъзможност за самообслужване. Точка 3.65 от договора гласи,
че допустимите по договора разходи трябва да отговарят на изискванията,
предвидени в европейското законодателство, ЗУСЕСИФ и на условията за
кандидатстване по конкретната процедура. Така според раздел 12.3. „Условия за
допустимост на разходите“ от цитираните вече Условия за кандидатстване по
процедурата разходите за закупуване на материални активи са допустими преки
разходи. Същевременно, съгласно раздел 12.3, т. II “Разходи
за материални активи“, подточка 3/3.1 от
Условията за кандидатстване като материални активи се допуска закупуване на
обзавеждане и оборудване за центровете, като разходите следва да са пряко
свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените
цели, както и подробно описани и обосновани в дейностите по проектното
предложение, с посочване на единични цени. Уточнено
е, че разходите за оборудване и обзавеждане са допустими само в случай, че
такова не е закупено по процедура
BG16RFOP001-5.002 по ОП РР и ресурсът на отделния договор е изцяло изчерпан. Разходите за оборудване и обзавеждане
следва да са пряко свързани с финансираните
преки дейности и необходими за постигане на поставените цели, подробно описани и обосновани в проектното предложение и
са в размер до 20 % от стойността на преките допустими разходи по проекта. Недопустимите разходи по програмата са
регламентирани в раздел 12.4 от Условията за кандидатстване по процедурата,
както и в чл. 26 от ПМС №189/28.07.2016г.
След горните уточнения, съдът намира за
основателни направените в жалбата оплаквания, че административният орган необосновано
е приел извършените разходи по проекта (в частта по т.4.2 от решението) за
недопустими. Одобрената по проекта дейност е свързана с наемането на персонал и
закупуването на необходимото обзавеждане и оборудване на вече изградени, но по
друг проект на общината, центрове за грижа за предоставяне на здравно –
социални на услуги на хора с умствена изостаналост и за възрастни хора в
невъзможност за самообслужване. Целта е извеждане на лица с умствена изостаналост
от специализираните институции и настаняването им в център от резидентен тип и
подкрепа на възрастните хора. В представеното на технически носител проектно
предложение на Община Велико Търново за обезпечаване на дейността на
изградената социална инфраструктура (Центровете) по ОП РР 2014-2020, които ще
бъдат разкрити, и за да започне предоставяне на социалните услуги в тях, изрично
са предвидени разходи за обзавеждане и оборудване на помещенията на персонала
(работни бюра и столове, стелажи, персонала преносим компютър и т.н.), за
помещенията на потребителите (завивки, калъфки, хавлии, инвалидни колички,
проходилки и т.н.), както и такова за сградите, кухнята - майка и дворните
пространства (стелажи, прахосмукачки, ютии,тигани, чинии, чаши и т.н.). Видно
от представените на техническия носител фактури и опис на закупените стоки по
проект към Центъра за
грижа за лица с умствена изостаналост в с. Церова Кория - IV-та къща от бенефициера са
разпределени и отчетени разходи по фактура №**********/20.12.2022 г., издадена
от „Техномаркет България“ ЕАД, на стойност 483 лв. за прахосмукачка, ютия,
дъска за гладене; по
фактура № **********/23.01.2023 г., издадена от „ТРАНС КО 04“ ЕООД, на стойност
616,28 лв. за работни и посетителски столове, гардероб и шкаф; и по фактура №
**********/29.12.2022 г. на стойност 3 302,94 лв., издадена от ЕТ „МИРА-Н“, с предмет различни
домакински и кухненски пособия. По делото не е налице
спор относно реалността на доставките по фактурираните
стоки към момента на подаване на искането за окончателно плащане – че същите са действително
извършени и платени през периода на проекта и отразени в счетоводната и данъчна
документация на бенефициера.
Съобразно посочените проектни дейности,
закупуването на оборудване и обзавеждане за помещенията на персонала и за
помещенията, предназначени за настанените в центъра лица като маси, столове,
бюра, спално бельо, помощни колички и
т.н., както и на кухненски пособия, са именно такива, свързани с целите на
проекта, поради което и разходите за тях са необходими за изпълнение на
съответната дейност. Тези
стоки са пряко свързани с дейността по проекта и са от такова естество, че
безспорно обезпечават работата на персонала, полагащ грижи за лицата в центъра,
свързани са с осигуряване на нормален живот (доколкото това е възможно в
случая) и подходяща материална база и добри битови условия на целодневно
обитаващите центъра за грижа лица с умствена изостаналост, което не противоречи
на одобрения проект и на неговата цел. Нито в административния договор, нито в
проектното предложение е разписан точният момент, в който бенефициера е
следвало да се сдобие с тези материални активи, нужни за живота на хората с
умствени проблеми, който да обуславя точното изпълнение на визираната дейност.
Такова условие за недопустимост на разходите не фигурира и в т.12.4 „Недопустими
разходи“ от Условията за кандидатстване по процедурата, поради което изводът на
административния орган в тази насока е необоснован. Логично е закупуването,
съответно разходът от този вид, да бъде извършен преди самото разкриване на
центъра, за да може след неговото разкриване дейността в него да бъде
безпроблемно осъществявана. Материалните активи са закупен през периода на
действие на проекта, а дали същите са използвани или не преди неговото
приключване, е ирелевантно. Обратното би означавало да се отрече възможността на
всеки един бенефициер да предприема действия към изпълнение на заложените в
проекта дейности непосредствено преди тяхното приключване. Само защото
четвъртата къща от центъра за грижа на лицата с умствена изостаналост в с.
Церова кория все още не е бил започнал
да функционира към момента на доставката на оборудването и материалите по фактурите, издадени от
„Техномаркет България“ ЕАД, ЕТ „МИРА-Н“ и „ТРАНС КО 04“ ЕООД, по никакъв начин
не обуславя извод за несвоевременност, нито пък за тяхната ненужност. Разкриването
на центъра за грижа или иначе казано, стартирането на социалната услуга към
целевата група, нито е включено като условие за допустимост на процесните
разходи, нито е заложено като конкретна цел, дейност по процесния проект. Както
се каза, проектните дейности са свързани с назначаването на персонал, който да
се грижи за настанените в центровете лица, както и с цялостното обзавеждане и
закупуване на оборудване за сградите, но не и със самото изграждане и
разкриване на центровете, което е било предмет на друг проект с европейско
финансиране.
На следващо място, направените от общината разходи
по цитираните фактури и заявени
в искането за плащане са допустими съгласно Условията за кандидатстване по
процедурата, предвидени са в проектното предложение на общината и същите не
надвишават стойността на заложените в проекта средства по бюджета, закупени са след
подаването на формуляра за кандидатстване по проекта от бенефициента, съответно
са извършени преди подаване на искането за плащане. Разходите не попадат извън категориите
допустими разходи, посочени Условията за кандидатстване по процедурата и в ПМС
№189/28.07.2016г., нито са закупени по процедура BG16RFOP001-5.002 по ОП „РР“. Самите
материални активи като вид и стойност са посочени не просто като разход в самия
проект, а и като конкретен разход за самата дейност, което означава, че същите
представляват част от допустимите разходи и не е налице посоченото от УО в
условията на алтернативност нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Не е налице и
твърдяното от органа неизпълнение на изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 3 от ПМС
№189/28.07.2016г. В проектното предложение на Община В. Търново не са заложени
точни количества от материалите и консумативите, необходими за изпълнение на дейността
по проекта, но това не означава, че закупените количества не са нужни за
изпълнение на проекта въобще. Видно от фактурите и от описа на закупени стоки,
към четвъртата къща от центъра за грижа на лицата с умствена изостаналост в с.
Церова кория са разпределени по един
брой ютия, прахосмукачка и дъска за гладене, по един шкаф и гардероб, два
посетителски стола, два легена с различен литраж, както и различни кухненски
пособия (черпак, чинии, чаши, табли и т.н.), чиито брой е изцяло съобразен с капацитета на
центъра за грижа.
Обстоятелството, че след приключване на
периода на проекта, всички разходи за тази социална услуга вече ще се покриват
със средства от държавния бюджет, е ирелевантно, тъй като към момента на закупуване
на оборудването и обзавеждането за
центъра в с. Церова Кория, извършваните в него услуги не са били финансирани с други
публични средства, освен от европейските фондове, и не е налице твърдяното от
УО двойно финансиране.
Ето защо, съдът намира отказа за верификация
в т.4.2 от обжалваното решение за незаконосъобразен поради противоречие с
материалния закон.
3. Незаконосъобразността
на оспореното решение в частта му по т.4.1 води до материална
незаконосъобразност и в частта по т.4.3 относно неверифицирани непреки разходи
в размер на 1 475 06 лв. от б.р.III „Единна ставка“, бюджетно перо
„Непреки разходи – в размер на 6% от общите допустими преки разходи по проекта
(а от там и на размера на подлежаща на възстановяване сума от 394 610,56
лв.), доколкото те са обусловени и пряко зависят от размера на признатите за
допустими преки разходи. Следователно, отказът за верификация на част от
преките разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част
непреки разходи.
Прилагането на Единна
ставка произтича от регламентацията по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и чл.
68б, § 1 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. Съгласно Раздел 12.3, т. III от
Условията за кандидатстване по процедурата и предвид стойността на предвидените
в проектното предложение преки разходи, размерът на непреките разходи е 6% от
общия размер на допустимите преки разходи. При установената от съда
необходимост от верификация на разходите по т. 4.2 от решението, тези разходи
следва да се вземат предвид при изчисляване на подлежащите на верификация суми
по б. р. III „Единна ставка“. Така при неверифициран недопустим разход
единствено в размер на 20 182,08
лв. (този по т.4.2. от решението), то общият размер на допустимите преки
разходи е 624 422,06лв., а от там и размерът на неверифицирания разход по б.р.
III „Единна ставка“ е 1 210,92 лв. като процентно съотношение от
допустимите разходи. При това положение, решението на УО в обжалваната част по
т.2.3 следва да се отмени като незаконосъобразно за сумата над 1 210,92 лв.
поради противоречие с материалния закон.
По изложените
съображения и в обобщение, съдът намира, че обжалваното Решение за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане от 01.12.2023г., издадено от
ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020 г.“, в обжалваната му част по т. 4.1, с която е отказано да бъдат
верифицирани разходи в размер на 20 182,08 лв. по от б.р I.2.2. „Разходи
за предоставяне на социалните услуги“) за отчетени разходи за възнаграждение за
извънреден труд и осигурителни вноски за сметка на работодателя на основание
чл. чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. с ДВ, бр.51, в сила от 1.07.2022
г.) е законосъобразно и жалбата в тази й следва да бъде отхвърлена. В частта си
по т.4.2 досежно неверифицирания разход от 4 402,22лв. по бюджетен ред
(б.р.) 3.1 „Разходи за разходи за материални активи“ и в частта по т.4.3
относно неверифицираните разходи от б.р. III „Единна ставка“ решението за
сумата над 1 210,92 лева до пълния размер от 1 475,06 лв. жалбата е
основателна и решението на УО следва да се отмени като незаконосъобразно.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК, когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне в
обжалваната част на главния директор на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР
за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването
и прилагането на закона. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ на основание чл. 174 от АПК, съдът срок на органа за
произнасяне в рамките на визирания в закона.
При този изход
на спора, на основание чл. 143, ал. 1 и ал.3 от АПК направено от страните
искане за разноски е основателно като следва да си заплатят такива съразмерно
на уважената и на отхвърлената част от жалбата. Разноските на оспорващия са
държавна такса в размер на 208,47 лв. и възнаграждение за юрисконсулт,
изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ/делото е с
определен материален интерес/, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК,
в размер на 100 лв. разноските за ответната страна, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт, определени по цитирания начин са отново в размер
на 100 лв. по компенсация съдът следва да осъди оспорващия да заплати на ответника
съдебни разноски от 26,85 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 3 от ЗУСЕФСУ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община Велико Търново, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2,
представлявано от инж. Даниел Панов - Кмета на Община Велико Търново, Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег.
№BG05M9OP001-2.090-0019/6 от 01.12.2023г. на главен директор на ГД
„Международни програми и проекти“ към МТСП и Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, в частта му
по т.4.2, с която е определен размер на неверифицирани разходи от 4 402,22
лв. по б.р. 3.1 „Разходи за материални активи и в частта му по т.4.3 относно
разходите от б.р.IV „Единна ставка“, б.р. 4.1 „Непреки разходи“ за сумата над 1 210,92 лева до пълния размер от
1 475,06 лв.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на УО на ОП „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 за ново произнасяне по подаденото от Община Велико
Търново искане за второ плащане за отчетен период 01.08.2022г. – 30.06.2023г.
в отменената част на решението за ново произнасяне в срока по чл. 62, ал. 1
от ЗУСЕФСУ, считано от влизане на това решение в сила, съобразно указанията по
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна в останалата част.
ОСЪЖДА Община Велико Търново, ЕИК
*********, да заплати на Министерство на труда и социалната политика, град
София, разноски по делото по компенсация в размер на 26,85 лв./двадесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: