№ 8880
гр. ......, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110164355 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
29.05.2023 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ралица Накова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №64355 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в законен срок искова молба от ........, рег.
№.... в Търговски и фирмен регистър на гр......, със седалище и адрес на управление: .... №1,
1
чрез „..“ КЧТ, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление: гр......., ж.к. „.....“, .... „......“, сгр.
№.... представлявано от ....- управител, срещу Г. Й. И., във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която са предявени установителни искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 16.03.2021 г. по ч.гр.д. №6755/2021г. на СРС, 165 състав: сума от 8919,04 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски револвиращ кредит № PLUS- .....г.,
сума от 3 248,96 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до
20.11.2022г. и сума от 2 671,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.12.2017г. до 15.01.2021г. Изложени са твърдения, че на 17.03.2016 г. между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът е отпуснал
заем в размер на 10 000 лв. за срок от 80 месеца- от 17.03.2016 г. до 20.11.2022 г., срещу
уговорена възнаградителна лихва. Страните са уговорили сумата по кредита да бъде
погасена на 80 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 248,40 лв. Поддържа се, че на
20.11.2017г. ответникът е преустановил плащането по вноските за процесния кредит, като
до този момент били погасени 19 месечни вноски, в резултат на което до ответника е било
изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Претендират се
разноски.
В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба от
ответника, уведомен чрез работодателя си- ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са горепосочения договор за револвиращ
потребителски кредит, са сумата от 10 000 лв., при застрахователна премия от 4 480 лв. и
такса „ангажимент“ от 350 лв. и общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по договор за паричен кредит.
Представени са доказателства за надлежно връчване на 20.07.2018г. на покана за
обявяване предсрочна изискуемост на дълга, /стр.76/.
Изготвено и прието е заключение по съдебно- счетоводна експертиза, изследвало
счетоводните записвания при ищеца, съгласно което на 18.03.2016г. е заверена с кредитната
сума от 9 650 лв. посочената от кредитополучателя банкова сметка, като е задържана такса
от 350 лв. от кредитодателя, като последното плащане е извършено на 18.12.2017г., при
общо заплатени от кредитополучателя суми от 4 726 лв., в периода: 19.04.2016г.-
18.12.2017г. Не са установени други погашения по кредита. Посочени са размерите на
дължимите се суми по кредита за главница, застраховка на плащанията и обезщетения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане. Писмената форма на договора за банков кредит е форма за действителност,
съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ. В съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението
на задължението на банката- кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно
да се установи надлежното заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно
съответните записвания в електронната система на банката. Със заверяване на
разплащателната сметка на кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че
отпуснатият кредит е усвоен, съотв. предоставен на разположжение на кредитополучателя.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение в доказателствена тежест на
ответния кредитополучател е да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението при условията на пълно и главно доказване. Доказателства в тази насока не са
2
ангажирани от ответника, който не взема отношение по делото.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно тълкувателната практика на ВКС при
вземане от договор за банков кредит, чиято изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да
се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка при договорените условия, като
длъжникът дължи изпълнение по частта от дълга, по отношение на която е настъпил
договорения падеж. Върховната съдебна инстанция приема, че дори когато в производството
не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това
вземане по отношение на вече падежираните вноски. Предявеният иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Крайният падеж за
изпълнение на всички погасителни вноски по сключения договор за кредит е изтекъл на
20.10.2022г., като с оглед на ангажираните доказателства следва да се приеме, че надлежно
кредитополучателят е уведомен за обявяване предсрочна изискуемост на дълга. Предвид на
това исковете се явяват основателни в пълния им претендиран размер.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски, както следва: сума от 296,79
лв.- заплатена държавна такса, сума от 200 лв.- депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от 100 лв., по реда на
приложимата наредба, съобразно правната и фактическа сложност на процесния казус. В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса от 346,79 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.,
съобразно издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски от общо за двете производства от 943,58 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Й. И., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ........, рег. №.... в Търговски и фирмен регистър на гр......, със седалище
и адрес на управление: .... №1, чрез „..“ КЧТ, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление:
гр......., ж.к. „.....“, .... „......“, сгр. №.... представлявано от ....- управител, съществува вземане
за следните суми: сума от 8 919,04 /осем хиляди деветстотин и деветнадесет лева и четири
стотинки/ лв., представляващо задължение за главница и застраховка, произтичащи от
Договор за потребителски кредит №PLUS- ...../17.03.2016г., сума от 3 248,96 /три хиляди
двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода: 20.11.2017г.- 20.11.2022г., сума от 2 671,49 /две хиляди
шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 20.12.2017г.- 15.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
3
ч.гр.д №6755/2021г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА Г. Й. И., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
........, рег. №.... в Търговски и фирмен регистър на гр......, със седалище и адрес на
управление: .... №1, чрез „..“ КЧТ, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление: гр......., ж.к.
„.....“, .... „......“, сгр. №.... представлявано от ....- управител, сума в размер общо на 943,58
/деветстотин четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
дължими съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4