Решение по дело №879/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 564
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700879
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 564

Плевен, 05.12.2023 год.

.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                 

            Председател: Даниела Дилова

                                                      Членове: Цветелина Кънева

                                                                      Габриела Христова-Декова

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 879 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 433 от 12.09.2023 г., постановено по НАХД № 1477 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7007918, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Г.К.И. от гр. Ловеч е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че не е уважено доказателственото искане да бъде представен записа на твърдяното нарушение, с което е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е доказано кой е извършителят. Посочва се също, че в ЕФ не са отразени срокът за обжалване и пред кой съд, с което са нарушени правата му, както и липсва дата на издаване на същия.  Моли се за отмяна на решението и на обжалвания ЕФ.

От ответника не е подадено възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба, като доразвива твърденията в нея.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила и правилно е установената фактическата обстановка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7007918, издаден от ОД на МВР-Плевен, на Г.К.И. от гр.Ловеч, на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП,  е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за това, че на 26.01.2023г. в 10:50 часа  в населено място, гр.Плевен, ул.“Климент Охридски“ №64 до Автомивка 5 минути, с посока на движение към бул.“България“, с л.а. „***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с ATCC СПУКС ARH CAM S1 с номер 120ccfc и отчетен толеранс от минус 3км/ч., а именно при разрешена скорост 50км/ч., установена скорост 67км./ч., превишение на разрешената скорост с 17км./ч., с което е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4831391.

За да потвърди ЕФ районният съд е приел, че отразената в него фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно установената и разрешената скорост и превишението; мястото на извършване на нарушението и нарушената правна норма. Посочил е, че е правилна дадената правна квалификация. Приел е, че техническото средство, с което е установената скоростта на движение на процесното МПС е технически годно, за което са представени по делото доказателства. Развил е доводи, че ЕФ се приравнява на НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Посочил е, че жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажираната неговото отговорност, като собственик и ползвател на МПС, с което е извършено нарушението. Приел е, че повторността се установява от приложената по делото справка за нарушител, от която е видно, че И. е системен нарушител на ЗДвП. В заключение е приел, че възраженията за незаконосъобразност на ЕФ са неоснователни. 

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и за правилно ангажирана отговорност на И.. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и такива, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, като районният съд е изложил мотиви по наведени доводи за незаконосъобразност на ЕФ. По делото е приложен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от дата на използване 26.01.2023г., т.е. от датата на извършване и констатиране на нарушението, за което е съставен електронния фиш. В този протокол е посочен вида на техническото средство, мястото на неговото разположение, посоката на движение на контролираните МПС. Приложен е и Протокол от проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, от който се установява и годността на съответното техническо средство. Установява се от доказателствата по делото, че измерената скорост на движение на процесния автомобил е 70км/ч., като приспадайки именно толеранса от минус 3км/ч. се получава посочената в ЕФ за установена скорост от 67км/ч., съответно превишението от 17км/ч. Установява се от доказателствата по делото на районния съд и факта, че нарушението е извършено при условията на повторност. От данните по делото е видно също, че след получаване на ЕФ, И. не е подал в указания в чл.189 ал.5 от ЗДвП 14-дневен срок, декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС, като се има предвид, че тази възможност е указана и в самия електронен фиш. Т.е. И. е бил запознат с възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, но не се е възползвал от нея, ако е знаел, че друг е водача на МПС, а не той. Предвид  последното е неоснователно и възражението, че не е доказано по несъмнен начин кой е нарушителя. Ето защо оспореният ЕФ се явява законосъобразно издаден при спазване на установените в ЗДвП правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата.

Настоящият състав намира за неоснователни и твърденията за липса на конкретни реквизити в ЕФ. Разпоредбите на ЗАНН относно формата и съдържанието на административния акт, реда и условията за неговото издаване са неприложими на общо основание за електронния фиш. Издаденият електронен фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, вкл. място на извършване на нарушението, което е в населено място, конкретно изписано. ЕФ съдържа и конкретна дата на извършване и констатиране на нарушението, а именно 26.01.2023г. В ЕФ не е посочен срока за обжалване и пред кой съд, но това може да рефлектира единствено относно допустимостта на жалбата пред районния съд, а видно от данните по делото жалбата е допустима и е разгледана по същество. Предвид последното не са нарушени правата на касатора.

Ето защо, решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 433 от 12.09.2023 г., постановено по НАХД № 1477 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/      ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                    2./П/