№ 31247
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110172913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№232987/02.07.2025г, подадена по пощата на 02.07.2025г,
с искане за изменение на решение № 10743/06.06.2025г. по гр.д.№ 72913/2024г. по описа на
СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.
В молбата, депозирана от името на ответника се излагат съображения, че съдът
неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на ищцовата
страна както в исковото производство, така и в заповедното производство. Подчертава се, че
съдът не се е произнесъл по релевираното възражение за претендираните разноски в
заповедното производство и не е отчел обективния характер на предоставените правни
услуги, доколкото липсва висока степен на правния спор между страните. Позовава се на
решение от 25.01.2024г по дело .г., като счита че съдът е длъжен да не прилага
ограниченията по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното се моли съдът да измени
постановеното решение в частта за разноските, като намали възложените в тежест на
ответника разходи за адвокатско възнаграждение
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата Д. Н. М. моли да бъде
оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за
разноските. Поддържа, че съдът се е произнесъл по релевираните от ответника възражения
като е съобразил извършената от процесуалния представител работа, вложените усилия,
както и фактическата и правна сложност на делото.
Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото препис от същото е връчен на ответника 18.06.2025г.). Предвид
изложеното, съдът счита, че подадената в срок от процесуално легитимирана страна молба
по чл. 248 от ГПК е допустима. Разгледано по същество, искането за изменение на
1
решението в частта на разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са
следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н. М. срещу ... по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, за сумата от 400 евро, за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 57669/2024г по описа на
СРС, 153 състав.
В рамките на проведено заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 57669/2024г по описа на СРС, 153
състав, за сумата от 400, евро представляваща обезщетение за закъснение с повече от 9 часа
на полет ....г с направление от летище . резервация № ., ведно със законна лихва за период от
30.09.2024 г. до изплащане на вземането, като и за разноски по делото в общ размер на 425
лева, от които 400 лева –адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса.
По делото е постановено решение № 10743/06.06.2025г. по гр.д.№ 72913/2024г. по
описа на СРС, 153 ти състав, с което съдът уважил изцяло предявения иск, поради което е
присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за исковото производство. При съобразяване на дадените в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разяснения съдът се произнесъл и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство, като е присъдил
адвокатско възнаграждение за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в
размер на 400 лева.
Настоящият състав след извършване на преценка на релевираните от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна приема
следното:
В действителност съдът не е изложил мотиви относно релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. Това
обстоятелство обаче не води до промяна в размера на присъденото в заповедното
производство адвокатско възнаграждение.
При определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, минимални размери. В подкрепа на това е и разрешението по т. 1 от
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема,
че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
2
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо при извършване на преценката си за размера на дължимото
възнаграждение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, положените усилия. (в този смисъл Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о). В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение,
следва да е справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното справедливият и обоснован
размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга -
от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В
настоящия случай от процесуалния представител на ищеца е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като делото в действителност не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, а материалният интерес по него е 400 евро. Именно при
съобразяване на това Софийски районен съд приема, че като ориентир при определяне на
размера на дължимото възнаграждение за подготовка на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което не се отличава с нещо извън обхвата на стандартните действие по
подаване на заявление по чл. 410 ГПК, следва да се използва именно чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, по правилата на който
размерът на адвокатското възнаграждение би бил 400 лева за вземане в размер на 400 евро.
Ето защо настоящият състав счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
заповедното производство не се явява прекомерен, във връзка с осъществената от
процесуалния представител дейност по подготовка и подаване на заявлението.
По отношение на адвокатското възнаграждение в исковото производство съдът е
изложил мотиви в решението си защо счита, че същото не се явява прекомерно, като не са
налице основания за изменение на така застъпеното становище. Напротив, процесуалният
представител на ищеца е депозирал искова молба, явил се е в проведените две открити
съдебни заседания, като е взел становище по представените от ответника доказателства.
С оглед изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№232987/03.07.2025., подадена от името на
..... с искане за изменение на решение № 10743/06.06.2025г. по гр.д.№ 72913/2024г. по описа
на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3