№ 522
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 127 от 03.10.2023 г. постановено по гр. д. № 95/2023 г, по описа на
Окръжен съд Видин са уважени частично обективно съединените искове с правно основание
чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗЕАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъдена да
заплати в полза на М. Г. А. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сумата от 80 лв. имуществени вреди -разходи за посещение
при психолог и изготвяне на психологичен статус, търпени в следствие на ПТП настъпило
на 15.08.2022 г. около 15:30 часа в гр.Видин, на ул.“Княз Александър Батемберг“, при което
л.а. „Рено Клио“ с рег.№********, управляван от К. К. М. при паркиране на заден ход,
блъснал пешеходката М. Г. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
08.02.2023 г., до окончателното им изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 5000 лв. до пълния
му размер от 60 000 лв., както и иска за законната лихва върху главницата за периода от
08.11.2022 г.до 08.02.2023 г., като неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски, като БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъден да
плати държавна такса по сметка на Окръжен съд-Видин в размер на 203.20 лв., а на
основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.В. М. от АК-Перник адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете в размер на 464,15 лв.
По компенсация М. Г. А. е осъдена да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
1
ИНШУРЪНС ГРУП”АД направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 366,16 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 411,93 лв.
С определение от 14.12.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК ОС-Видин е
оставил без уважение молба вх.№3168/10.11.2023 г. от адв.В. М. за увеличаване на размера
на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния размер от 861,15 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от адв.М..
Жалбоподателят-ищец М. Г. А. оспорва решението в неговата отхвърлителната
част за разликата над 5000 лв. до 60 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост,
визиран в чл.52 ЗЗД. Неправилно съдът е приел принос от страна на пострадалата като е
определил обема му на 50 %. Видно от заключението на СМЕ, изготвена от д-р И. и от
приложените е ИМ писмени доказателства, е че вследствие на инцидента пострадалата М. А.
е получила следните телесни увреждания : Мозъчно сътресение, Контузио капитис;
Контузия на глава; Счупване на костите на лява предмишница в долната трета-лъчева и
лакетни кости; Множество насинявания и наранявания по тялото и др. Твърди, че в о.с.з. на
15.09.2023г., са поискали назначаване на допълнителна СМЕ, която да се изготви от вещи
лица - травматолог и невролог, и същите да отговорят на въпросите по т.1-т.3 от исковата
молба по отношение увреждането Мозъчно сътресение, Контузио капитис; Контузия на
глава, предвид на факта, че вещото лице д-р А. И. изобщо не е коментирала увреждането в
СМЕ и не е дала отговор на поставените в ИМ въпроси. При разпита й в осз.на 15.09.2023г.,
д-р И. / която няма специалност „неврология“/ напълно отрича наличието на увреждането
мозъчно сътресение при пострадалата, като се мотивира, че липсва медицинска
документация по отношение на него. Относно увреждането „Счупване на костите на лява
предмишница в долната трета-лъчева и лакетни кости“, вещото лице д-р И. не е отговорила
в СМЕ на въпроса ни по т.3 от исковата молба, а именно: Възстановена ли е пострадалата в
обичайния период затова и до каква степен, има ли остатъчни явления и какви са същите?
При разпита й в осз.на 15.09.2023г., д-р И. заявява, че относно обема на движение на ръката
и последиците от травмата, следва да се произнесе специалист-ортопед. Посочва, че в
решението не е обсъдено описаното в СМЕ състояние на пострадалата, а именно, налична
видима деформация над лява гривнена става и ограничени движения, както и изявлението
на ВЛ е осз., че установената деформация не може да бъде възстановена за бъдеще. Твърди,
че е причинено „Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) - лека травма на главата,
която временно засяга мозъчната функция. Симптомите могат да включват изпадане в
безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или
баланс, гадене, световъртеж, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в
настроението. Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след
травмата. Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни
2
.Главоболието е най-често срещаният симптом. Също може да настъпи замаяност, гадене,
повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс. Промяна в
навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и
извършването на ежедневните дейности. Пострадалата и до настоящия момент не е
възстановена, повече от една година след настъпването на инцидента е налична видима
деформация над лява гривнена става и ограничени движения. Наличната деформация не
може да бъде възстановена за напред / според вещото лице/. Напълно погрешен и
неправилен в тази насока е извода на съда, че „възстановяването е протекло без усложнения
в нормалните за подобно увреждане срокове. “ Реално не е отчетен наличният при ищцата
посттравматичен стрес. Пострадалата М. Г. А. е с придружаващо заболяване „Диабетна
полиневропатия“, съгласно ЕР на ТЕЛК №91011/2021г. на МБАЛ „Св.Петка“ АД, гр.Видин,
като изживеният по време на инцидента стрес е повлиял допълнително върху
здравословното й състояние, изострил е проявите на заболяването и се отразил
изключително негативно на общото здравословно състояние. Вещото лице е посочило, че
стресът се отразява по-засилено при хора с придружаващи заболявания, като в случая
психичното състояние на ищцата дава отражение на телесното здраве / наличната Диабетна
полиневропатия/. От своя страна, здравословните промени водят до допълнителна
тревожност и натрупването на още психически стрес.
На второ място оспорва извода за съпричиняване от страна на пострадалата и то
определен на 50%, тъй като видно от изводите на АТЕ, водачът е имал във всеки един
момент видимост назад зад автомобила и частично странично, при движението си на заден
ход, като видимостта не е в причинна връзка с настъпилото ПТП; Експертът посочва, че
пострадалата е паднала от лявата страна на колата, като е изминала пътя от тротоара до
лявата задна страна на колата, където е последвал удара, т.е. тя е извървяла цялата ширина
на колата. С дясното странично огледало, което е под ъгъл от 25 градуса, водачът е могъл да
я възприеме още преди това; водачът на л.а. е допуснал нарушение и по чл.5. ал.2 ЗДвП да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Видно от АТЕ. инцидентът е настъпил в гр. Видин на ул. „Княз Александър
Батемберг“. централна градска част, където като участници в движението са както
автомобили, така и множество пешеходци. Дори да се приеме, че пострадалата е нарушила
законовоустановено задължение, съгласно ЗДвП, то следва да се има в предвид, че
отговорността й е в по-малък обем в сравнение с отговорността на водача на лекия
автомобил, тъй като видно от доказателствата по делото и съгласно трайната практика на
съдилищата у нас, при подобен род случаи, следва да се вземе предвид засилената
отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на пешеходците. В случая липсва
нарушение по чл.113. ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като видно от установеният с АТЕ механизъм на
ПТП, л.а. Рено Клио“ не се е движил, а е бил спрял на пътното платно и е преприел маневра
за паркиране в района на синя зона. Същото се установява и от показанията на виновния
водач, дадени в осз., който заяви пред съда, че „спрях отдясно на пътното платно, пуснах
аварийни и дадох назад, за да паркирам между две коли, които се намираха зад и пред мен.
В случая пострадалата не е възприела автомобила като приближаващо се пътно превозно
3
средство, тъй като същото е било паркирано на пътното платно, преди извършването на
маневрата по заден ход.
На трето място неправилно съдът е присъдил законната лихва за забава върху
уважената част от претенциите, считано от 08.02.2023 г., на която дата е изтекъл 3-
месечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като за периода от 08.11.2022г. до 08.02.2023г., искът е
отхвърлен. Видно от доказателствата по делото в изпълнение на задълженията си по чл. 380,
ал.1 КЗ ищцата е образувала щета пред застрахователя, за което застрахователят е бил
уведомен на 08.11.2022г. ( видно от обратна разписка), т.е. ответникът е уведомен за
настъпилото ПТП на 08.11.2022г. и от тази дата отговаря пред увреденото лице за лихва за
забава.
Освен това прави искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй
като в случая съдът не е съобразил, че ищцата е предявила два отделни иска- за
неимуществени и за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 15.08.2022г.. и
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един тях по отделно. Следва да се
има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. следва да се определи възнаграждение върху
размера на всеки един от уважените искове. В случая дължимото се адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния представител на ищцата на
основание чл.38, ал.1, т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е поотделно: 1/ в
размер на 461.15 лева за уважената част на иска за неимуществени вреди и 2/ в размер на
400 лева за иска за имуществени вреди, или общо в размер на 861.15 лева, а не както
неправилно съдът е присъдил сумата от 464.15 лв.
Въззиваемата страна БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че
няма представена медицинска документация, от която да се установят уврежданията,
настъпили при процесния деликт. Както посочва и вещото лице по назначената съдебно -
медицинска експертиза при извършените прегледи на ищцата непосредствено след ПТП в
спешния център на Бърза помощ не се констатирани твърдените увреждания, а именно
настъпването на черепно-мозъчна травма, както и наличието на мозъчно сътресение, като
липсата на медицинска документация за тези обстоятелства, не е индиция за настъпването
им в резултат на произшествието. Констатираните в същото увреждания на ищцата,
съществено се различават от твърдените от нейна страна в настоящото производство
увреждания. Затова оспорва наличието на пряка причинно - следствената връзка между
деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства в
тази насока. Вещото лице изрично посочва, че от изготвените медицински документи
непосредствено след произшествието не могат да се установят всички увреждания, като те
може да са в резултат на нещо друго, а не на травма, настъпила при процесното ПТП.
Претендира разноски.
4
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата М. Г. А. /на 62г./ твърди, че на 15.08.2022г. около 15:30 ч. в гр.Видин, на ул.“Княз
Александър Батемберг“ настъпило ПТП, при което л.а. „Рено Клио“ рег.№********,
управляван от водача К. К. М. нарушил правилата за движение по пътищата, като при
паркиране на заден ход блъснал пешеходката М. Г. А.. Вследствие на инцидента били
причинени телесни увреждания на пострадалата М. Г. А., изразяващи се в : 1/ Мозъчно
сътресение, Контузио капитис; Контузия на глава; 2/ Счупване на долния край на лъчевата
кост, закрито; 3/ Посттравматично тревожно разстройство и стресова реакция; 4/Множество
насинявания и наранявания по тялото и др. Претендира сумата от 60 000 лв. /след направено
увеличение на иска/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
както и сумата от 80 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за посещение при психолог и изготвяне на психологичен статус, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 08.11.2022г. датата, на която застрахователят е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, главно досежно механизма на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като ПТП е настъпило
на пътното платно, като ищцата е могла да предотврати същото, ако е предприела пресичане
на указано за целта място - пешеходна пътека. Също така е излязла внезапно на пътното
платно, като не се е съобразила с обстоятелството, че автомобилът е бил с работещ двигател
и се е движел на заден ход.
От фактическа страна се установява, че на 15.08.2022г. около 16,30 часа в светлата част
на деня при ясно и слънчево време л.а. „Рено Клио“ рег.№ ********, управляван от К. К. М.
се е движил по ул.„Княз Александър Батемберг“ в грВидин, като спрял в центъра на
пътното платно, след което е предприел маневра за паркиране назад в района на „синята за
паркиране зона“със скорост на движение около 6,52 км/ч. в близост до десния тротоар по
посока на огледа. В същото време ищцата като пешеходка, се е движела по десния тротоар,
без да се огледа, предприела пресичане на платното за движение на ул. „Княз Александър
Батемберг“ от дясно на ляво по посока на огледа. Така л.а.„Рено Клио“, достигайки мястото
на удара, блъснал с лявата част на задната броня тялото на пешеходната, след което веднага
спрял. Вследствие на удара пешеходката загубила равновесие и паднала на платното за
движение, опирайки се на лявата си ръка, при което е получила една средна телесна повреда,
а именно - счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Водачът веднага излязъл от
колата, видял и помогнал на пострадалата, ктато я закарал до Бърза помощ. След постъпване
на ищцата в „Бърза помощ“ водачът М. чакал пред болницата, отишъл до аптеката да купи
лекарства на ищцата, след оказаната й помощ я закарал до дома й, разменили си телефоните,
5
на следващия ден отишъл с нея на контролен преглед, купил поддържаща туника за ръката
й, а впоследствие няколко пъти отново я водил на контролни прегледи.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.72/, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че от техническа гледна точка
вероятните причини за настъпване на произшествието са, че водачът на л.а.„Рено Клио“ с
рег. № ******** по време на движението си назад не се е убедил, че пътят зад автомобила е
свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и
предприетото пресичане на платното за движение по ул. „Княз Александър Батемберг“ от
пешеходката на нерегламентирано за това място. Вещото лице уточнява, че л.а.„Рено Клио“
рег. № ******** е оборудван с 2 броя външни огледала за обратно виждане, разположени
съответно в предната част на лява и дясна предни врати и 1 брой огледало за обратно
виждане, монтирано в купето на автомобила. За водача съществува задължение при
движение на заден ход непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила и да извърши
маневра при движение на заден ход със сигурност, че пътят, който ще измине, е свободен.
Безспорно видимостта не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Водачът на лекия
автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** не е възприел пешеходката като опасност и не е
предприел аварийно спиране преди да я блъсне. От техническа гледна точка моментът на
възникване на опасността за водача на л.а.„Рено Клио“е настъпил, когато пешеходката е
стъпила на платното за движение на ул. „Княз Александър Батемберг“ и е предприела
пресичане на платното за движение от дясно на ляво по посоката на огледа. Пешеходката
/на 61г./ се е движила със скорост 1,14 м/сек (4,1 км/ч) и до мястото на удара е изминала
разстояние от 2 метра за време 1,75 секунди. В този случай дължината на опасната зона за
спиране на л.а. при движение със скорост от 6,52 км/ч в условията на произшествието е била
около 2,39 метра. В този смисъл опасната зона на спиране е по-малка от отстоянието, на
което се е намирал от мястото на удара в момента на възникване на опасността.
Следователно водачът на л.а. при движение със скорост от около 6,52 км/ч е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.106/, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че пострадалата постъпила в
болницата на 15.08.2022г. в 16 ч. с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“.
Направена е рентгеногрфия на лява гривнена става с диагноза „фрактура на радиуса на
типично място с дислокация и вклинявне. Фрактура на дистална улна и процесус
стилоидеус“. Направена е гипсова имобилизация в 16,30 ч. В 16,50 ч. пострадалата е приета
на лечение в отделението по Ортопедия и травматология с диагноза „счупване на долния
край на лъчевата кост в ляво, закрито.“ Извършено е закрито наместване, без вътрешна
фиксация, видно от операционен протокол №9.02/№409. Дадени са указания за домашно
лечение и пострадалата е изписана на 15.08.22г в 19 часа със същата диагноза. Извършени са
физиотерапевтични процедури: нискочестотно магнитно поле 10 бр. и ултразвук 10 бр.
Липсват данни за мозъчно сътресение, както и за множество насинявания и наранявания по
тялото-такива не са отразени в наличната медицинска документация. На 01.09.2023г.
6
ищцата е освидетелствана в кабинета по Съдебна медицина като при прегледа се установява
видима деформация над лява гривнена става. Преживеният стрес според вещото лице И.
не се е отразил на заболяването на ищцата -диабетна полиневропатия.
Възстановяването е осъществено в срок, като натоварване на ръката се разрешава след 2,5-3
месеца. Причинено е трайно затруднение движението на левия горен крайник. След
инцидента ищцата не можела да извършва къщната работа, не можела да пере, да готви, да
глади - всичко това се наложи да го върши съпругът й. Била в гипс 45 дни.
Пред САС бе допусната и приета допълнителна комплексна СМЕ, депозирана на л.40, въз
основа на която бе установено, че на нито един от етапите на провежданото на М. А.
лечение след процесното ПТП не са регистрирани анамнестични и клинични данни за
травма на главата и за черепно-мозъчна травма - липсват видими и/или клинично
установими травми на меките тъкани на главата, липсва общомозъчна симптоматика, липсва
огнищна неврологична симптоматика, липсва образна диагностика. Това фактическо
състояние с категоричност изключва наличие на претърпяна черепно-мозъчна травма, респ.
мозъчно сътресение. Формално погледнато, цитираните свидетелски показания на водача на
процесното МПС и на съпруга на пострадалата говорят за отклонения в нормалното психо-
физиологично състояние на ищцата, но в цялостния съдебномедицински аспект те не могат
да бъдат основание за приемане на преживяна от пострадалата ЧМТ при процесния
инцидент.
Инсулинозависимият диабет (Захарният диабет тип 1) е хронично автоимунно заболяване,
което се характеризира с инсулинова недостатъчност, водеща до повишаване на нивото на
кръвната захар. При ищцата инсулинозависимият диабет е с дългогодишна давност и
документирани усложнения от страна на периферната нервна система - диабетна
полиневропатия. Всяка една по-значима травма, особено съпроводена с посттравматичен
стрес, е в състояние да утежни протичането на основното заболяване - захарен диабет.
Що се отнася до средната телесна повреда - счупване на двете кости на лява предмишница в
долния им край в областта на гривнената става с разместване на фрагментите. Проведено е
консервативно лечение с наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова
имобилизация. Носила гипса 35 дни. След свалянето провела курс по рехабилтация.
Пострадалата не се е явила лично за преглед при вещото лице, за да се прецени какво е
актуалното й състояние.
Представен бе амбулаторен лист за извършен преглед от 10.04.2024г. при който са
направени и рентенови снимки на лява гривнена става фас и профил на М. Г. А., на които се
вижда зараснало счупване на лъчевата кост на лява предмишница с разместване на
фрагментите и скъсяване.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства сочещи механизма на процесното
ПТП, а именно - разпит на св.М. /деликвент/ и Д. /съпруг на ищцата/, чийто показания се
кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Деликвентът посочва, че спрял отдясно на пътното платно, пуснал аварийни и дал назад, за
7
да паркира между две коли, които се намирали зад и пред него. При самата маневра се
огледал в лявото и в дясното огледало, като са оглеждал и по време на маневрата. Докато
извършвал маневрата чул леко почукване, лек удар в задната част по л.а. Веднага натиснал
спирачка, това се случило някъде по средата на маневрата. Този удар го почувствал не при
самото тръгване на лекия автомобил, а малко преди колата да паркира, почти вече бил
паркирал. Погледнал в лявото огледало и видял жена, паднала на пътното платно. Тя била в
очертанието на паркомястото, очертано с боя върху асфалта. В съседство имало място за
паркиране на инвалид. Задният ход на автомобила бил в посока от банкомата на „Уникредит
Булбанк“АД към пощата. Слязъл от колата и видял възрастна жена, попитал я как е. В
първия момент тя не отговорила, изглеждала зашеметена, след няколко секунди пак я
попитал с по- висок тон и тя малко се поосъзнала и казала „Ти май ме бутна!“. Помогнал й
да се изправи и предложил да я качи в колата, за да я закара в болницата. Ищцата се
съгласила и двамата се качили в колата. По време на пътуването ищцата казала,че лявата
ръка много я боли и има силно главоболие. Свидетелят видял видимо нараняване в областта
на главата, но ръката видимо била счупена поради неестественото положение на китката.
Това се случило точно срещу книжарница „Еврика“. В близост имало пешеходна пътека
срещу офиса на А1, която е на около 10- 15метра.
Съпругът заявява, че след като разбрал за инцидента, веднага отишъл в болницата да я види.
Тя седяла отвън, била й оказана спешна помощ, с гипсирана ръка. Заварил я, че седи на
пейката пред „Бърза помощ“ с шофьора, който я е блъснал. Казала, че я боли главата и иска
да се прибере колкото се може по- бързо вкъщи. След инцидента не можела да извършва
къщната работа, не можела да пере, да готви, да глади - всичко това се наложи да го върши
той. Ищцата била в гипс 45 дни. От време на време ходела на профилактични прегледи в
болницата. След като се прибрала в къщи вечерта се наложило съпругът да спи в кухнята,
защото тя нямало как да си държи ръката на спалнята, ако и той лежи там. Дъщеря им
изпратила пари от чужбина и на другия ден свидетелят купил разтегателен диван и така тя
започнала да спи на диван- спалнята, а той на спалнята. Проблемът бил най-голям при
лягане и ставане. При лягане съпругът я държал и я пускал да легне, но при ставане било
трудно. Ищцата много трудно ставала сама и сядала, понеже не можела да се подпре с
ранената ръка .Това наложило той да купи една дръжка за лопата от пазара и тя с едната
ръка се подпирала с нея на пода и така ставала. На другия ден след инцидента започнала да
се оплаква. Гипсът бил поставен на предмишницата и видял, че останалата част от ръката е
подута и че има сини и червени петна по нея. Пиела обезболяващи, защото много я боляла
ръката. Получила и световъртеж. Не й минавало главозамайването. Започнала да се оплаква
от болки в главата и от време на време, че й се вие свят. Сега имала подобрение, но когато
времето било топло слагала тъмни очила и предпочитала да не излиза навън. При излизане
получавала главозамайване. По главата съпругът не видял рани след инцидента, но е
категоричен, че при удара с автомобила главата й се е ударила или в колата или в пътната
настилка. Ищцата била диабетик на инсулин и затова доста трудно се възстановила. Трудно
й зараствали костите, раните, всякакви наранявания. Трудно зараснала и китката. Лекарите
предупредили, че поради диабета ищцата трудно ще се възстанови. Гипсът бил махнат след
8
45 дни, като след това ищцата казала, че това все едно не е нейна ръка. Около 1 месец след
свалянето на гипса съпругът не й разрешил да прави нищо у дома. След свалянето на гипса
тя ходила две седмици на процедури при кинезитерапевт. Две седмици ходела там, но
свидетелят не може да каже какви процедури са й извършени. След месец-два ищцата
започнала да помага у дома. Започнала да мие чинии, но изпочупила доста чинии и той й
забранил да го прави. Изпускала чините, защото не можела здраво да хване чинията и да я
притисне с пръстите. Готвела, перяла, но съпругът изнасял прането и го простирал. Нощно
време ищцата ставала заради главоболие, несгоди, имало период ,в който не можела да спи.
Поне две-три седмици след връщането у дома не можела да спи добре и често се будела.
Споделяла, че ръката й не е същата, не е сигурна в ръката си, във възможностите с нея. След
инцидента станала по-нервна, от време на време избухвала когато съпругът й казвал, че той
ще свърши определени неща. В последствие лека-полека се примирила с последиците от
инцидента. Преди имала само диабет, но не е имала оплаквания от главоболие и нямала и
виене на свят. Нейната силна ръка била дясната.
От заключението на депозираната на л.75 СПЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при ищцата е възникнал
посттравматичен стрес, вследствие на претърпяното ПТП, който се наблюдава и в момента
на интервюирането. Поведенчески се наблюдава нестабилност в емоционално отношение.
Посттравматичното стресово разстройство е последващ симптом на преживян силен шок.
Пострадалата не е възстановена от претърпения инцидент. Стресът се отразява по-засилно
здравословно при хора с придружаващи заболявания, като от значение тук са спецификите
на самото заболяване, както и дали то е психическо такова или на физическо ниво.
Диабетната полиневропатия се характеризира с увреждане на нервни влакна, следователно
психическото състояние (в конкретния случай - липса на здравословен и пълноценен сън,
загуба на апетит) дава отражение на телесното здраве, като нарушава поддържащата
терапия. От своя страна, здравословните промени водят до допълнителна тревожност и
натрупването на още психически стрес.
Не се спори относно наличието на действал към датата на ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управлявания лек автомобил,
сключен с ответника, както и че на 08.11.2022г. пострадалата е депозирала покана до
ответното дружество, с което го е поставила в забава.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са в субективните
9
действия на водача, който преди да започне движение назад с цел паркиране на л.а., не се
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и
затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението назад не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство. От своя страна пешеходката също е
допринесла, тъй като на около 10-15 метра е налична пешеходна пътека т.е. пресякла е
пътното платно на необозначено за целта място и не е съобразила факта, че л.а. е паркирал
точно там. Поведението й се намира в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП. От своя страна деликвентът е могъл да забележи навреме пешеходката и да
предотврати удара. Застрахователят е доказал пълно и главно релевираното от него
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което първа инстанция е преценила
на 50%, а въззивна само на 30%. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд
следва да има предвид завишената отговорност на водача на МПС за осигуряване
безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, които са далеч по -уязвими
участници в движението.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените й вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на една средна телесна повреда и обездвижване за период от
около 2 до 3 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е в напреднала възраст - към
датата на ПТП е била на 61г., което съчетано с обстоятелството, че е получила закрито
счупване на двете кости на лява предмишница в долния им край в областта на гривнената
става с разместване на фрагментите. Проведено е изцяло консервативно лечение с
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация. Носила
гипс 45 дни. След свалянето провела курс по рехабилтация. Пострадалата не се е явила
лично за преглед при вещото лице, за да се прецени какво е актуалното й състояние, но бе
представен амбулаторен лист за извършен преглед от 10.04.2024г. при който са направени и
рентенови снимки на лява гривнена става фас и профил на М. Г. А., на които се вижда
зараснало счупване на лъчевата кост на лява предмишница с разместване на
фрагментите и скъсяване. Категорично е отречено наличието на ЧМТ респ. мозъчно
сътресение. Налице е посттравматично стресово разстройство, както и съпътстващо
заболяване с голяма давност - диабет с усложнения. Диабетната полиневропатия се
характеризира с увреждане на нервни влакна, следователно психическото състояние (в
конкретния случай - липса на здравословен и пълноценен сън, загуба на апетит) дава
отражение на телесното здраве, като нарушава поддържащата терапия. От своя страна,
здравословните промени водят до допълнителна тревожност и натрупването на още
10
психически стрес. Съдът отчита, че не е проведено оперативно, а само консервативно
лечение, което предполага, че няма да се вадят имплантираните остеосинтези, винтове или
игли. С оглед определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, САС намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено общо на 20 000 лв., тъй като е причинена само една средна телесна
повреда, за период от няколко години занапред при промяна на атмосферните условия,
висока влажност или пренапрежение на увредения крайник пострадалата може да има
неприятни усещания до явна болка в мястото на счупване. При отчитане на 30%
съпричиняване /6000 лв./ следва да бъдат присъдени 14 000 лв., ведно със законните
последици т.е. лихви, считано от датата на поканата 08.11.2022г., а не три месеца по-късно.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
5000 лв. до 14 000 лв. и периода на лихви от 08.11.2022г. до 08.02.2023г. и потвърдено в
останалата обжалвана част.
Що се отнася до възражението застрахователя, че не се дължат лихви върху неувеличената
част от иска, съдът констатира, че с ИМ е заявена частична претенция от 25 500 лв. от общо
60 000 лв. В последно о.с.з. е направено изменение на размера на иска, като същият е
увеличен до 60 000 лв. Исковата претенция обаче се уважава до размер от 20 000 лв., което е
по-малко от първоначалната частична претенция.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК
С определение от 14.12.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК ОС-Видин е
оставил без уважение молба вх.№3168/10.11.2023г. от адв.В. М. за увеличаване на размера
на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния размер от 861,15 лв. вместо 464.15 лв.
Съдът е посочил, че съгласно трайната съдебната практика дължимото адвокатско
възнаграждение се определя върху сбора от цената на отделните искове. Размерът на
адвокатското възнаграждение е винаги процент от цената на иска , поради което е
недопустимо същият да превишава многократно цената на иска , както е в настоящия
случай.
САС намира определението за неправилно, тъй като ищцата е предявила два отделни
иска- за неимуществени и за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
15.08.2022г.. и затова следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един тях по
отделно. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. следва да се определи
възнаграждение върху размера на всеки един от уважените искове. В случая дължимото се
адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния представител на
ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е
поотделно:
11
1/ в размер на 2030 лева за уважената част на иска за неимуществени вреди и
2/ в размер на 400 лева за иска за имуществени вреди, или общо в размер на 2430
лева, а не както неправилно съдът е присъдил сумата от 464.15 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 55 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и доколкото жалбата е частично
основателна, на жалбоподателката се дължат разноски за въззивна инстанция, но такива
няма направени. В полза на адв.М. е дължим адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в
размер на 1200 лв. без ДДС /няма представени са доказателства за регистрация по ЗДДС/,
/върху увеличения интерес 9000 лв./
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата направените по
делото разноски, но такива няма направени. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
Ищцата е освободена от заплащане на д.т. и разноски.
В полза на адв.М. дължимото се адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на
основание чл.38, ал.1, т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е поотделно: в размер
на 2030 лева за уважената част на иска за неимуществени вреди и в размер на 400 лева за
иска за имуществени вреди, или общо в размер на 2430 лева, а не както неправилно съдът е
присъдил сумата от 464.15 лв./съображения по-горе/
Н а осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на съда д.т.
върху уважения размер на исковете 14 080 лв. или сумата от 563.20 лв./петстотин шестдесет
и три лева и двадесет стотинки/ дължима д.т. по чл.78 ал.6 ГПК, както и сумата от 351.53 лв.
платени депозити за вещи лица, съобразно отхвърлената част от исковете. По делото са
назначени АТЕ с възнаграждение на вещото лице 400 лв., от които 200 лв. от бюджета на
съдебната власт и 200 лв.от ответника, СМЕ - 400 лв., от които 200 лв. от бюджета на
съдебната власт и 200 лв. от ответника, СПЕ с възнаграждение 300 лв. от бюджета на
съдебната власт . Общо 700 лв. от бюджета първа инстанция и 800 лв. от бюджета на САС
или общо 1500 лв. От тях дължими са само 351.53 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация са дължими разноски от ищцата. Ответникът е
направил разноски в размер на 400 лв. /платени депозити/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Или общо 700 лв. Предявените искове са уважени в
размер на 14 080 лв. общо от предявени 60 080 лв. респ. отхвърлени за 46 000 лв. Затова
дължими са само 536 лв. за първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 и чл.248 от ГПК, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 127 от 03.10.2023 г. постановено по гр. д. № 95/2023 г, по описа на
Окръжен съд Видин, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 5000 лв. до 20 000
лв., както и законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2022 г.до 08.02.2023 г.,,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Позитано“ №5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
М. Г. А. ЕГН: ********** от гр.***, жк “***“ 1, вх. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.Видин,
ж.к.“Съединение“3, ет.3, ап.7, чрез адв.М., разликата над сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/
до 14 000 лв./четиринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, причинени в следствие на ПТП настъпило на 15.08.2022 г. около
15:30 часа в гр.Видин, на ул.“Княз Александър Батемберг“, при което л.а. „Рено Клио“ с рег.
№********, управляван от водача К. К. М. при паркиране на заден ход, блъснал
пешеходката М. Г. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022г.,
до окончателното им изплащане, като последната е дължима за същия период и върху
присъденото обезщетение в размер на 80 лв. имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ определение от 14.12.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК, с което
ОС-Видин е оставил без уважение молба вх.№3168/10.11.2023 г. от адв.В. М. за увеличаване
на размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 127 от 03.10.2023 г. постановено по гр. д. № 95/2023г, по описа на
Окръжен съд Видин, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Позитано“ №5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. В. М. от АК-Перник, сумата от 2430 лв.
/две хиляди четиристотин и тридесет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение без
вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска защита пред първа инстанция, както и сумата от
1200 лв. /хиляда и двеста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС за
оказана безплатна адвокатска защита пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Позитано“ №5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета
на съда сумата от 563.20 лв./петстотин шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ дължима
д.т. по чл.78 ал.6 ГПК, както и сумата от 351.53 лв. платени депозити за вещи лица на
основание чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. А. ЕГН: ********** от гр.***, жк “***“ 1, вх. *, ап. *, със съдебен адрес:
гр.Видин, ж.к.“Съединение“3, ет.3, ап.7, чрез адв.М., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Позитано“ №5, сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция, както и сумата от 536 лв./петстотин
тридесет и шест лева/ направени разноски пред първа инстанция.
13
В необжалваната осъдителна част до 5 000 лв. неимуществени вреди и
имуществените вреди, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14