Р Е Ш Е Н И Е
№260034
27.07.2022г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети
юни
две хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав:
Районен
съдия: Мария Берберова-Г.
секретар: Красимира
Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Г. гражданско дело № 295/2021г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „Е.Б.Е.” АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез процесуалния им представител –
юрисконсулт Р.С., със съдебен адрес:*** против
А.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че
дружеството е завело ч.гр.д. № 1043/2020г. по описа на Районен съд - Несебър,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск против длъжника К. относно вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението. Предвид гореизложеното, „Е.Б.Е.”
АД с ЕИК ***** са предявили иск, с който молят съда да признае за установено по
отношение на ответника К. с клиентски номер *****, че същата дължи сумата в
размер на 659,08 лева /шестстотин
петдесет и девет лева и осем стотинки/, представляващи стойността на
консумирана ел. енергия от обекта на потребителя, находящ
се в гр. *****, с ИТН: *****, за периода от 02.03.2020г. до 01.06.2020г.,
сумата в размер на 31,54 лева
/тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойността
на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.05.2020г. до
11.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 12.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Представят писмени доказателства. Правят искане за прилагане на ЧГД
№ 1043/2020г. на РС-Несебър по настоящото дело. Претендират заплащане на
направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски
по заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК, по делото е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника К. особен
представител – адв. П.К. ***, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по основание
и размер. Оспорват се твърденията в исковата молба. Сочи се, че издадената
фактура не е доказателство за наличието на облигационно отношение. Навежда се,
че ищцовото дружество следва да установи твърдението,
че ответницата е клиент и обстоятелството, че е собственик на обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужваща дружеството.
Оспорват се приложените Общи условия. Твърди се, че ако ответницата е сключила
договор с дружеството, то тя има качеството потребител и попада под закрилата
на Закона за защита на потребителите. Навежда се, че ищцовото
дружество не е изпълнило задълженията си, поради което в случай, че е налице
сключен договор между страните, ищеца, а не ответника е неизправна страна,
поради което не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение по
отношение на потребителите. Сочи се, че издадените фактури, освен че не са
достигнали до ответника, не установяват действителното потребление на енергия.
С оглед на изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържа изцяло
исковата молба. Представя нови писмени доказателства и ангажира
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. В хода на делото по
същество моли съда да уважи предявените искове, като им присъди заплатените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
Назначеният на ответницата К. особен
представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Несебърският районен
съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Дружеството - ищец следва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответната страна, т.е.
да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и
изправността си - че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на електроенергия
за процесния обект, представляващ – Апартамент № 27, находящ се на адрес: *****, индивидуализиращ се в ИТН: *****.
На следващо място следва да докаже, че през процесния
период ответницата К. е имала качеството потребител на електрическа енергия, доставяна от „Е.Б.Е.”
ЕАД до процесния имот по смисъла на Общите условия,
тъй като е била собственик на имота и партидата към ищцовото
дружество се е водила на нейно име. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е
указана на страните с Определение № 260033 от 02.03.2022г., постановено по
настоящото дело /л.53-54 вкл./.
В подкрепа на обстоятелството, че
ответницата К. е собственик на процесния имот –
Апартамент № 27, находящ се на адрес: *****, са
представените по делото Нотариален акт за за замяна
на недвижими имоти № 95 от 26.10.2017г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район
на действие РС-Несебър /л.92-93/ и справка от Служба по вписвания /л.91/. Като
собственик ответницата К. притежава качеството потребител на електрическа
енергия.
По силата на чл.7, т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обекта на ответника с ИТН *****, находящ
се в на адрес: КК *****. За ответницата К. е бил открит клиентски номер *****.
Последната от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия се е задължила
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Съдът намира, че от посочените
писмени доказателства, приети по делото, се установява, че между страните е
възникнала облигационна връзка, обективирана в общите
условия (представени в рамките на заповедното производство и неоспорени по
делото), по силата на които ответницата е била потребител на електрическа
енергия.
По делото е изготвена и приета без
възражения съдебно-техническа експертиза (на л. 74 – л.80), която се кредитира
от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. От експертизата се
установява, че вещото лице е извършило проверка на цялото електронно досие, касаещо процесния обект и на
извършените дистанционни отчети, като е достигнало до извод, че показанията,
отчетени за процесния клиентски номер за процесния период, напълно съвпадат с фактурираните
количества ел.енергия от търговеца в процесните три
фактури (№********** от 09.04.2020г., № ********** от 05.05.2020г.
и № ********** от 09.06.2020г. – л.5-7 вкл.), а поставеният електромер е
еднофазен, двутарифен, с година производство 2017г.,
срок на валидност 6 години (до 2023г.) и е преминал всички изискуеми проверки.
Следователно от експертизата се установява, че продажбата на електрическа
енергия (по смисъла на чл. 13, ал. 8 от Общите условия) е започнала, поради
което възраженията на особения представител на ответника в обратната посока са
неоснователни.
Искът за главница е доказан и по
размер. Както се посочи съдебно-техническата експертиза констатира, че
фактурираните количества електрическа енергия съответстват на показанията на
електромера в процесния обект. Наред с това от
съдебно-счетоводната експертиза, която се кредитира от съда като обективна,
компетентна и безпристрастна (на л.83 – л.88 от делото) се установява, че
задълженията на ответницата са осчетоводени редовно и правилно в счетоводството
на ищеца, а цените по фактурите са изчислени правилно за всеки от отчетените
периоди. Налага се извод, че към момента на подаване на заявлението – 13.11.2020г.,
за ищеца е възникнало вземане срещу ответницата за сумата от 659,08 лева,
представляваща стойността на консумираната електрическа енергия от обект в КК *****,
за периода 02.03.2020г. до 01.06.2020г. От вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, при отговор на въпрос № 23, е установено, че до момента на
изготвяне на заключението, няма извършено плащане на процесните
фактури.
Ответната страна по спора не е
ангажирала доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата
сума за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск
в претендирания размер от 659,08 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
13.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на
доставената ел.енергия, потребителят се е поставил в положението на неизправна
по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение
за забава в претендирания размер от 31,54 лева за периода
от 01.05.2020г. до 11.11.2020г.
Предвид гореизложеното, съдът намира
исковата молба за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде
изцяло уважена.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 1311 лева /хиляда триста и
единадесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева, възнаграждение за особен представител - 300
лева, възнаграждение за съдебно-техническа експертиза - 511 лева,
възнаграждение за съдебно-икономическа експертиза - 300 лева, юрисконсултско
възнаграждение - 100 лева.
При този изход на спора и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от
18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи
произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в заповедното
производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направени
в хода на заповедното производство разноски общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/, от
които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В тази част решението следва да бъде
с осъдителен диспозитив. Ответницата К. дължи разноски, тъй
като с поведението си е дала повод за завеждане на делото.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.К. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 659,08 лева /шестстотин
петдесет и девет лева и осем стотинки/, представляващи стойността на
консумирана ел. енергия от обекта на потребителя, находящ
се в гр. *****, с ИТН: *****, за периода от 02.03.2020г. до 01.06.2020г.,
сумата в размер на 31,54 лева
/тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойността
на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.05.2020г. до
11.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 12.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед № № 260157
от 13.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1043/2020г. по
описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН
**********, с адрес: *** заплати на "Е.Б.Е.” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата общо в размер на
1311 лева /хиляда триста
и единадесет лева/,
представляваща заплатени по делото разноски в исковото производство и сумата
общо в размер на 75 лева /седемдесет
и пет лева/, представляваща заплатени по делото разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: