№ 5739
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110205437 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „********“ ЕООД, ЕИК
********** чрез адв. В. срещу наказателно постановление №653329-
F643548/08.08.2022 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 182, ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 9 940,26
/девет хиляди деветстотин и четиридесет и 0,26/ лева за нарушение на чл. 124,
ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразост на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Посочва се, че
описаните в НП фактури са отразени в следващия данъчен период,
деклариран е данъкът за внасяне и същият е внесен в месеца, в който е
деклариран, поради което се застъпва тезата, че нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според жалбоподателя
нарушението е описано неясно, тъй като не ставало ясно дали на дружеството
е вменено, че не е отразило издадените фактура в дневника за продажбите
или в неотразяване на отчетите за извършените продажби. Според
жалбоподателя към датата на съставяне на АУАН нарушение не е
съществувало, тъй като последиците му са били отстранени по реда на чл. 126
от ЗДДС, като грешката е коригирана по инициатива на дружеството. Твърди
1
се, че е налице противоречие между посочената санкционна разпоредба – чл.
182, ал.1 от ЗДДС и размера на наложената санкция – пълният размер на
данъка, вместо 25% от него, както според жалбоподателя изисква чл. 182, ал.
1 ЗДДС. Алтернативно се иска приложение на чл. 180, ал.4 от ЗДДС.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „********“ ЕООД
редовно призовано не изпраща представител. В постъпили писмени бележки
от адв. В. в които се иска отмяна на обжалваното НП и се претендират
разноски.
Въззиваемата страна – заместник – директорът на ТД на НАП – София
се представлява от юрк. Ралева, надлежно упълномощена, която пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Счита, че
нарушението не представлява маловажен случай, както и че не са налице
предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 182 от ЗДДС. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Към месец ноември 2020 г. дружеството- жалбоподател „********“
ЕООД, ЕИК ********** било регистрирано по ЗДДС. През месец ноември
2020 г. дружеството издало следните данъчни документи, в които били
обективирани доставки на стоки на услуги, техните парични равностойности,
представляващи облагаем доход, както и дължимия за същите данък добавена
стойност, който следвало да бъде заплатен, а именно:
1. фактура № **********/05.11.2020 г. с получател „БРОКС ВИЖЪН“ АД
с ЕИК BG121560067, /рекламни материали/, с ДО 1263.50 лева и ДДС
252.70 лева;
2. фактура № **********/05.11.2020 г. с получател „Д И Д
ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК BG831452278 , /рекламни материали/, с
ДО 1153.00 лева и ДДС 230.60 лева;
3. фактура № **********/10.11.2020 г. с получател „ГАРС“ ЕООД с ЕИК
BG108620844, /рекламни материали/, с ДО 2627.60 лева и ДДС 525.52
лева;
4. фактура № **********/11.11.2020 г. с получател „А TEAM“ ООД с ЕИК
BG121483311, /рекламни материали/, с ДО 6000.00 лева и ДДС 1200.00
лева;
5. фактура № **********/11.11.2020 г. с получател „ЕЛЕМЕНТИ ТРУП“
ЕООД с ЕИК BG131383786, /рекламни материали/, с ДО 1545.60 лева и
ДДС 309.12 лева;
6. фактура № **********/13.11.2020 г. с получател „ЕЛЕСАР ПРИНТ“
ЕООД с ЕИК BG204952191, /рекламни материали/, с ДО 2114.60 лева и
ДДС 422.92 лева;
7. фактура № **********/16.11.2020 г. с получател „ПЕЧАТНИЦА ДЪГА“
ООД с ЕИК BG110014558, /рекламни материали/, с ДО 1072.46 лева и
ДДС 214.49 лева;
8. фактура № **********/17.11.2020 г. с получател „ЗМА ПЛЮС“ ООД с
ЕИК BG201365242 , /рекламни материали/, с ДО 1230.00 лева и ДДС
246.00 лева;
9. фактура № **********/17.11.2020 г. с получател „ПРОЕКТИРАНЕ И
ДИЗАЙН“ ООД с ЕИК BG821152605, /рекламни материали/, с ДО
1260.00 лева и ДДС 252.00 лева,-
2
10. фактура № **********/17.11.2020 г. с получател „ФЛАТ“ ООД с ЕИК
BG102670502, /рекламни материали/, с ДО 2566.00 лева и ДДС 513.20
лева;
11. фактура № **********/19.11.2020 г. с получател „КАЛЕНДА“ ООД с
ЕИК BG201182312, /рекламни материали/, с ДО 1660.26 лева и ДДС
332.05 лева;
12. фактура № **********/19.11.2020 г. с получател „ЕЛЕМЕНТИ ТРУП“
ЕООД с ЕИК BG131383786, /рекламни материали/, с ДО 1526.33 лева и
ДДС 305.27 лева;
13. фактура № **********/19.11.2020 г. с получател „ИНТЕР ИМИДЖ“
ООД с ЕИК BG200086033, /рекламни материали/, с ДО 6511.80 лева и
ДДС 1302.36 лева;
14. фактура № **********/23.11.2020 г. с получател „ГАРС“ ЕООД с ЕИК
BG108620844, /рекламни материали/, с ДО 2569.80 лева и ДДС 513.96
лева;
15. фактура № **********/23.11.2020 г. с получател „ГАМА ДИЗАЙН
ГРУП“ ООД с ЕИК BG175038603, /рекламни материали/, с ДО 1254.00
лева и ДДС 250.80 лева;
16. фактура № **********/24.11.2020 г. с получател „ГАЛИН“ ООД с ЕИК
BG107579280, /рекламни материали/, с ДО 701.78 лева и ДДС 140.36
лева;
17. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „НЮТЕК“ ООД с ЕИК
BG121323614, /рекламни материали/, с ДО 1092.50 лева и ДДС 218.50
лева;
18. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „БОТЪЛ ШОК ШОП“
ЕООД с ЕИК BG148105923, /рекламни материали/, с ДО 111.75 лева и
ДДС 22.35 лева;
19. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „ЗМА ПЛЮС“ ООД с
ЕИК BG201365242, /рекламни материали/, с ДО 1426.00 лева и ДДС
285.20 лева;
20. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „НИК APT ГРУП“
ЕООД с ЕИК BG204029300, /рекламни материали/, с ДО 529.22 лева и
ДДС 105.84 лева;
21. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „СМАРТ СИС“ ООД с
ЕИК BG130936629, /рекламни материали/, с ДО 2056.60 лева и ДДС
411.32 лева;
22. фактура № **********/25.11.2020 г. с получател „МОТИФ Ф 2012“ ООД
с ЕИК BG202170050, /рекламни материали/, с ДО 1055.00 лева и ДДС
211.00 лева;
23. фактура № **********/26.11.2020 г. с получател „РА ДЕЯ“ ЕООД с ЕИК
BG130055815,
/рекламни материали/, c ДО 757.50 лева и ДДС 151.50 лева;
24. фактура № **********/30.11.2020 г. с получател „КРИС ДИЗАЙН“
ЕООД с ЕИК BG117693072, /рекламни материали/, с ДО 1155.00 лева и
ДДС 231.00 лева;
25. фактура № **********/ 30.11.2020 г. с получател ЕТ „ВЕРОНИКА Р.
КАРАПЕЕВА“ с ЕИК BG838174276,'/рекламни материали/, с ДО 4590.50
лева и ДДС 918.10 лева;
26. фактура № **********/30.11.2020 г. с получател „КРИС ДИЗАЙН“
ЕООД с ЕИК BG117693072, /рекламни материали/, с ДО 834.50 лева и
ДДС 166.90 лева;
3
27. фактура № **********/30.11.2020 г. с получател ЕТ „ВЕРОНИКА Р.
КАРАПЕЕВА“ с ЕИК BG838174276, /рекламни материали/, с ДО
1036.00 лева и ДДС 207.20 лева.
Общата стойност на посочените фактури била в размер на 49 701,30
лева и данък добавена стойност в общ размер на 9 940,26 лева. Тези фактури,
издадени през месец ноември 2020 г. не били отразени в дневника за
продажби на дружеството за данъчен период месец ноември 2020 г.
Посочените фактури не били отразени и в дневника за продажби на
дружеството за следващия данъчен период - месец декември 2020 г. Същите
били отразени в дневника за продажби за данъчния период месец януари 2021
г., с изключение на фактура с № **********/25.11.2020 г., която била
отразена в дневника за продажби в данъчния период месец май 2021 г. Като
резултат от неотразяването на посочените фактури в законово
регламентираните за това срокове ДДС за внасяне от дружеството за данъчен
период месец ноември 2020 г. бил определен в по-малък размер, а именно в
размер на 8 300,19 лева, вместо дължимият 18 240,45 лева, тоест ДДС за
внасяне бил определен с 9 940,26 лева по-малко. Дължимият ДДС за месец
ноември 2020 г. е следвало да бъде платен в срока за подаване на справка
декларацията за съответния данъчен период тоест до 14.12.2020 г., а част от
същият е бил заплатен на реално на 15.02.2021 г., а друга част – на
14.06.2021г.
Свидетелката С. А.- главен инспектор по приходите в отдел „Проверки“
при ТД на НАП- София извършила проверка на дружеството-жалбоподател и
като установила горните обстоятелства счела, че дружеството „********“
ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 124, ал. 2 вр. чл. 182, ал.1 от ЗДДС,
поради което на 21.02.2022 г. в присъствие на упълномощен представител на
дружеството съставила срещу последното акт за установяване на
административно нарушение № F643548/21.02.2022 г. Актът бил предявен за
запознаване на упълномощения представител, който го подписал без
възражения и получил екземпляр от същия. Възражения не постъпили и в
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН заместник-директорът на ТД на
НАП- София издал обжалваното наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение и на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС наложил на
„********“ ЕООД имуществена санкция в размер на определения в по-малък
размер данък, а именно 9940,26 лева.
Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател
на 01.09.2022 г ., а на 09.09.2022 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля С. Г. А., 27 броя фактури – фактура №
**********/05.11.2020 г., фактура № **********/05.11.2020 г., фактура №
**********/10.11.2020 г., фактура № **********/11.11.2020 г., фактура №
**********/11.11.2020 г., фактура № **********/13.11.2020 г., фактура №
**********/16.11.2020 г., фактура № **********/17.11.2020 г., фактура №
**********/17.11.2020 г., фактура № **********/17.11.2020 г., фактура №
**********/19.11.2020 г., фактура № **********/19.11.2020 г., фактура №
**********/19.11.2020 г., фактура № **********/23.11.2020 г., фактура №
**********/23.11.2020 г., фактура № **********/24.11.2020 г., фактура №
**********/25.11.2020 г., фактура № **********/25.11.2020 г., фактура №
4
**********/25.11.2020 г., фактура № **********/25.11.2020 г., фактура №
**********/25.11.2020 г., фактура № **********/25.11.2020 г., фактура №
**********/26.11.2020 г., фактура № **********/30.11.2020 г., фактура №
**********/ 30.11.2020 г., фактура № **********/30.11.2020 г. и фактура №
**********/30.11.2020 г., справки – декларации за ДДС за данъчни периоди
месец ноември 2020 г. месец декември 2020 г. /първоначална и коригираща/,
месец януари 2021 г., месец май 2021 г., дневниците за продажби на
дружеството за месеците ноември 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г. и
май 2021 г. заповед № 667-30.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП,
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
пълномощно.
Съществени за установяването на релевантната фактическа обстановка
са писмените доказателства по делото – от представените 27 броя фактури са
видни датата на издаването им, уговорената стока и/или услуга, паричната
стойност, която всъщност представлява и облагаемия доход и дължимия
данък добавена стойност. Установява се, че общата стойност на
предоставените стоки и услуги по издадените фактури е в размер на 49 701,30
лева и данък добавена стойност в общ размер на 9940,26 лева.
От приобщените справка – декларация за ДДС и дневник за продажбите
на дружеството – жалбоподател за данъчен период ноември 2020г. се
установява по категоричен начин /което впрочем не се и оспорва от
жалбоподателя/, че изброените по-горе 27 фактури не са били отразени в
дневника за продажби за този данъчен период тоест за данъчния период, през
който са издадени.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че посочените в АУАН и НП
фактури са били отразени в следващия данъчен период – видно от дневниците
за продажбите на дружеството през месец декември 2020 не е отразена нито
една от посочените в НП фактури. Процесните фактури, подробно описани в
АУАН и НП са били отразени в дневника за продажби за месец януари 2021
г., с изключение на фактура № **********/25.11.2020 г., която е била
отразена в дневника за продажби в данъчния период месец май 2021 г.
Съдът се довери и на показанията на свидетелката А., които са
обективни, добросъвестно депозирани и напълно кореспондиращи с
приобщените писмени доказателства. Свидетелката лично се е запознала с
документите, представени от жалбоподателя и наличните в информационната
система на НАП и е установила, че цитираните по-горе фактури не са били
отразени в дневниците за продажби за данъчния период, през който се
издадени. Свидетелката посочи, че са установени и други фактури, който не
са били надлежно и своевременно отразени в дневника за продажби за месец
ноември, а в следващия данъчен период – месец декември, но изрично
уточни, че се касае за други фактури и за което нарушение е съставен друг
АУАН с друга правна квалификация.
От приетите заповеди на изпълнителния директор на НАП съдът
извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО- първият
да съставя АУАН, а вторият да издава НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от
НП е връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 01.09.2022 г.,
5
а жалбата е депозирана на 09.09.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2.1 на представената
и приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. органите по приходите
са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, с оглед на което С. А., заемаща именно такава длъжност е била
компетентна да състави процесния АУАН. От т. 1.3 б. „в“ на цитираната
заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
182 от ЗДДС на заместник - директора на ТД на НАП – София, който е издал
и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е описано ясно,
точно и конкретно, като не е налице неяснота за извършване на какво точно
деяние същото е наказано. Пределно ясно и еднозначно е посочено, че
нарушението, което дружеството се твърди да е извършило е неотразяване на
издадените от него през месец ноември 2020 г. фактури /подробно описани/ в
дневника за продажби за данъчен период ноември 2020 г. В АУАН и НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, дадена му е
съответстваща на фактическото описание правна квалификация.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Съгласно регламента на чл. 125 ЗДДС
регистрираното лице подава за
всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124, като тази декларация, заедно с отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС – дневниците за покупки и продажби се подават в до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лева.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че дружеството-
жалбоподател е издало през месец ноември 2020 г. описаните в АУАН и НП
27 бр. фактури за доставка на стоки и услуги, които обаче не е отразило в
6
дневника за продажби за съответния данъчен период – ноември 2020 г., с
което от обективна страна е осъществило състава на вмененото му
нарушение. Несвоевременното отразяване на издадените фактури е довело до
определяне на данъка за внасяне в по-малък размер, а именно с 9 940,26 лева
по –малко.
Доколкото отговорността на юридическите лице е обективна и
безвиновна, то въпрос за субективната страна на деянието не следва да се
поставя.
Настоящото съдебно производство е второ по ред след като решение на
СРС, НО, 13 състав, постановено по НАХД № 12583/2022 г. е било отменено
от състав на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане на СРС. В
решението на касационната инстанция са дадени указания за преценка от
новия съдебен състав дали следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 182,
ал.2 от ЗДДС.
В изпълнение на указанията настоящият съдебен състав обсъди всички
релевантни обстоятелства и намери следното:
Съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода,
следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден
или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто
от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лева. В
настоящото производство по несъмнен и категоричен начин беше установено,
че дружеството –жалбоподател не е отразило издадените данъчни документи
в следващия данъчен период. Процесните 27 фактури са били издадени през
месец ноември 2020 г., следователно за да бъде приложена разпоредбата на
чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е необходимо същите да са били отразени в данъчния
период - месец декември 2020 г. Съдът изиска и по делото бяха представени
и приобщени както справката-декларация по ЗДДС, така и дневника за
продажби на дружеството-жалбоподател за месец декември 2020 г., от които
се установи, че нито една от процесните фактури не е била отразена в
дневника за продажби за месец декември 2020 г. Действително в дневника за
продажби за месец декември 2020 г. има отразени фактури, издадени през
месец ноември 2020 г., но това са фактури, различни от описаните в АУАН и
НП. Същевременно се установи, че процесните фактури са отразени в
дневника за продажби за месец януари 2021 г., с изключение на фактура №
**********/25.11.2020 г., която е била отразена в дневника за продажби в
данъчния период месец май 2021 г. Ето защо и доколкото не се установи
процесните фактури да са били отразени в следващия данъчен период, то
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е неприложима.
Санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, за чието
приложение претендира жалбоподателят е неприложима в конкретния случай,
доколкото тя касае различен състав на административно нарушение, а именно
– когато регистрираното лице, което като е длъжно, не начисли данъка
съгласно чл. 86 от ЗДДС в предвидените срокове
По делото се доказа по категоричен начин, че в резултат от
несвоевременното отразяване на описаните по-горе 27 фактури дължимият за
внасяне от дружеството ДДС за данъчен период ноември 2020 г. е определен с
9 940,26 лева, поради което правилно АНО е наложил на дружеството
имуществена санкция в този размер, съответстващ на посоченото в чл. 182,
7
ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Липсват каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства - касае
се за несвоевременно отразяване на 27фактури, който брой не може да бъде
определен като незначителен, нито пък за такъв следва да се приеме размерът
на данъка, с който е определен в по-малък размер дължимият за внасяне
данък /9940,26 лева/ На следващо място от дневниците за продажби е видно,
че дружеството редовно е отразявало в тях фактури, издадени през предходни
месеци, вкл. издадени преди няколко месеца тоест очевидно е, че се касае за
системно неспазване на изискванията на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, поради което
и настоящото нарушение не може да се определи като маловажно.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя. Извършването на нарушението се явява
безспорно доказано, а наложената имуществена санкция – в съответствие със
определеното в санкционната разпоредба, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните
производства страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК.
Съгласно ал. 5 полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът
следва да присъди в полза на ТД на НАП – София разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер от 80 лева за всяка от инстанциите /тоест общо 3 до момента – две
производства пред СРС и едно пред АССГ/, съобразявайки неголямата
фактическа и правна сложност на делото, както и обема на извършената от
процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №653329-
F643548/08.08.2022 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност на дружеството-жалбоподател „********“ ЕООД, ЕИК
********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 9 940,26 /девет хиляди деветстотин и четиридесет и 0,26/ лева за
нарушение на чл. 124, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на ТД на
НАП – София сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 12583/2021 г. по описа на СРС,
НО, 13 състав, по КНАХД № 935/2023 г. по описа на АССГ, XVIII касационен
8
състав и по настоящото НАХД № 5437/2023 г. по описа на СРС, НО, 108
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9