Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.Образувано е по жалба на В. А. С. ЕГН * с адрес с.П. общ.Г.О. ул.Л. №3 против Постановление от 21.01.2013г. на ЧСИ Д.К.по изп.д.№ *0141/2010г.в частта му, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за негова сметка, след като производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.Неправилността на постановлението в обжалваната му част се обосновава с обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден по гражданско дело, касаещо трудов спор, поради което взискателят - работник, на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, е освободен от такси и разноски, включително и по изпълнителното дело. Наред с това се сочи, че по тези дела разноски и такси са се заплащат от бюджета на окръжния съд и се възстановяват по бюджета на съда, след като са събрани от длъжника. Ответната страна по жалба „О. – А” ЕООД гр. В. ул.К. № . .1 , в несъстоятелност, не заема становище по жалбата.Частният съдебен изпълнител излага, че изпълняемото право е вземане за трудово възнаграждение, заради което от взискателя не са събрани авансовите такси за образуване на производството и предприемане на посочените в него изпълнителни способи. Твърди обаче, че след прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, съобразно нормата чл. 79 ал. 1 ГПК, тези разноски са за сметка на взискателя, като тук е без значение характера на вземането, тъй като процесуалния закон не прави такова разграничение. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:Изпълнителното производство № *0141/2010г . е образувано по молба на жалбоподателя въз основа на изпълнителен лист против „О.” ЕООД гр. В., в несъстоятелност, за трудово възнаграждение ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Дължимите от взискателя авансови такси за извършване на съответните изпълнителни действия, доколкото се касае за вземане по трудово правоотношение по смисъла на законаса за сметка на бюджета. С постановление от 21.01.2013г., обективирано върху молбата на взискателя за издаване на удостоверение от същата дата, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е прекратил производството по делото и е посочил, че разноските остават за сметка на взискателя. В постановлението размерът на разноските определен на сумата 102,20лв. На 09.02.2013година от жалбоподателя е получил съобщение за прекратяване на делото, в което е посочено, че размера на разноските възлиза на 102,20 лв. След извършената проверка Великотърновският окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима и основателна.Разпоредбите за таксите и разноските се съдържат в част първа от ГПК „Общи правила” и намират приложение и в изпълнителния процес. По чл. 79 ал. 1 при прекратяване на производството на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК, извън споменатите в текста изключения, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. Според разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, ищците - работници и служители по искове, произтичащи от трудови правоотношения не внасят такси и разноски в производството по тези дела. Това важи и за изпълнителното производство. В настоящия случай жалбоподателят е освободен от внасянето на такси и разноски в изпълнителното производство, тъй като предмет на изпълнителното проицводство са вземания по трудово правоотношение. Също така и според разпоредбите на ЗЧСИ, съгласно които дължимите от взискателя авансовите такси за вземане по трудово правоотношение са за сметка и се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд, като таксата и разноските се възстановяват на съда, след като бъде събрана от длъжника. Освобождаването на взискателя от внасянето такси и разноски, не следва да се разбира само като първоначално такова, а води до недопустимост същите да му се възлагат и при приключване на принудителното изпълнение, включително при прекратяването му на някое от основанията на чл. 433 ал. 1 ГПК. Специална разпоредба дерогира прилагането на общото правило по чл. 79 ал. 1 ГПК, и извършеното от съдебния изпълнител възлагане на разноските в тежест на взискателя е неправилно. Водим от горното съдът Р Е Ш И : Отменя постановление на частен съдебен изпълнител Д. К. от 21.01.2013г. по изпълнително дело № против Постановление от 21.01.2013г. на ЧСИ Д. К. по изп.д.№ *0141/2010г.в частта му, с която е постановено разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя В. А. С. , след като производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК , като незаконосъобразно.Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |