РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100600676 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по повод жалба от частният тъжител А. И.
Т., ЕГН **********, чрез повереника му адв.Анестиев от АК- Бургас, против присъда №
260008 от 23.10.2020г., постановена по НЧХД № 124/ 2020г. по описа на Районен
съд-Поморие.
С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Т. С. К., ЕГН **********
за невиновен за това, че на 29.06.2020 г. в гр.Поморие, ул. „А. С.“, № **, причинил на А. И.
Т., лека телесна повреда, изразяваща се в оток на дясната половина на челюстта, довел до
болка и страдание без разстройство на здравето и го оправдал по повдигнатото му с тъжбата
на А. И. Т. обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Със същата присъда
районният съд осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия деловодни разноски в
размер на 600 лева, а на основание чл.189, ал. 3 от НПК осъдил частния тъжител да заплати
в полза на държавата по сметка на районния съд дължимата върху отхвърления граждански
иск държавна такса от 50 лв. и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Въззивната жалба и допълнението към нея съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционната присъда, изразяващи се в следното: съдът
неправилно и необосновано не е кредитирал показанията на свид.О.Р., които
кореспондирали на показанията на свидетелите Я.А. и С. С. и на медицинското
1
удостоверение. Според повереника на частния тъжител от гореизброените доказателства в
тяхната съвкупност се доказвало по безспорен начин обвинението срещу подс.К.,
повдигнато с тъжбата. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваната присъда и
признаването на подс. К. за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен
от частния тъжител Т..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Т. се явява лично и с
упълномощения от първоинстанционното производство повереник- адв. Анестиев от АК-
Бургас. Двамата поддържат въззивната жалба и молят въззивният съд да отмени присъдата
на РС и да признае К. за виновен по повдигнато му с тъжбата обвинение, както и да уважи
изцяло гражданския иск.
Пред въззивната инстанция подсъдимият К. се явява лично и с упълномощеният си
защитник - адв.Ватева, която поддържа становище за правилност, законосъобразност и
обоснованост на първоинстанционната присъда и моли за нейното потвърждаване във
всичките части, както и за присъждане на разноските, извършени във въззивното
производство. Възраженията на защитата, изложени във въззивната жалба намира за
неоснователни. Излага становище, че ако се приеме, че подс.К. е нанесъл удар на Т., то го е
направил в условията на неизбежна отбрана.
В защитната си реч подсъдимият К. твърди, че не е нападнал тъжителя, а напротив Т.
го нападнал пръв и му нанесъл удари, а той само се опитвал да се защити. Моли да бъде
оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, нужни за
неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. С. К. е роден на ******* г. в с.О., общ.Несебър, ***, *** гражданин,
***, с адрес ******, ЕГН **********.
Частния тъжител А. И. Т., ЕГН ********** е от гр.П..
На 29.06.2020 г., вечерта, в близост до дома си в гр.П., подсъдимият Т. С. К. в
компанията на негов познат употребил алкохол - бира, след което тръгнал да се прибира,
управлявайки велосипед. Той достигнал до паркиран на ул. „А. С.“, пред дом № **, лек
автомобил „Ауди АЗ“, с peг. № А 1319 НВ, ползван от тъжителя А. И. Т.. При опит да
премине с велосипеда си между автомобила, ползван от тъжителя и тротоара, подсъдимият
загубил равновесие и заедно с велосипеда паднал върху автомобила, причинявайки счупване
на предно дясно огледало на автомобила и одрасквания по предна дясна врата на същия.
2
Случилото се било възприето от тъжителя, намиращ се по същото време в близост до
автомобила, който веднага потърсил обяснения от подсъдимия за станалото. Между двамата
възникнал скандал, вследствие на който и в състояние на силно раздразнение от
извършеното от подсъдимия, тъжителят Т. му нанесъл няколко удара с юмруци в областта
на лицето и главата, с които му причинил отоци и кръвонасядания по лицето, кръвоизливи
на дясното око и разкъсна рана на брадичката в ляво. В опит да се защити от ударите на Т.,
подс.К. също нанесъл удар в главата на тъжителя, от който последния получил оток в
областта на дясната половина на челюстта. След размяната на удари, двамата се сборичкали
на земята. Възникналият скандал бил чут от св. Я.А. и св.С.С., които излезли на улицата и
ги видели на земята да се боричкат. Те разтървали подсъдимия и тъжителя. В този момент
на мястото на инцидента дошла и свидетелката Л.Д., която забелязала кръв по дрехите на
К.. След като го попитала откъде е тази кръв по него, подсъдимият отговорил, че Т. го
ударил.
След инцидента подсъдимият К. се прибрал вкъщи, където разказал на съпругата си
Г. К. какво се е случило, след което в 23,00 ч. посетили центъра за спешна медицинска
помощ в болницата в гр.Поморие.
Малко по-късно, около 23,40ч. на същата вечер подсъдимият подал сигнал в РУ -
Поморие, при ОД МВР – Бургас и дал обяснения за случилото се, а след него сигнал за
случилото се подал и тъжителя, видно от приложената по делото докладна записка per. №
3M-198/30.06.2020 г., изготвена от полицейски инспектор в РУ - Поморие.
На следващият ден, 30.06.2020г., подсъдимият К. посетил съдебния лекар Г.Милева в
гр.Бургас. При прегледа му били установени отоци и кръвонасядания по лицето,
кръвоизливи на дясното око и разкъсна рана на брадичката в ляво, които били отразени в
съдебно-медицинско удостоверение № 132/30.06.2020 г.
Същият ден, частният тъжител също посетил д-р Г.Милева. При прегледа му бил
установен оток в областта на дясната половина на челюстта, който бил отразен в съдебно-
медицинско удостоверение № 139/30.06.2020 г.
На 02.07.2020г. подс.К. бил приет за лечение в неврохирургично отделение в УМБАЛ
Бургас с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписан бил на
06.07.2020г.
Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от въззивния съд, се
установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на
Я.А., С. С., Л.Д., Г.К., от обясненията на подсъдимия; писмени доказателствени средства -
съдебно-медицинско удостоверение № 132/30.06.2020г., съдебно-медицинско удостоверение
№ 139/30.06.2020 г., медицинската документация касаеща престоя на подс.К. в УМБАЛ
Бургас, докладна записка per. № 3M-198/30.06.2020 г., изготвена от полицейски инспектор в
РУ - Поморие.
Въззивният съд констатира, че първата инстанция е анализирала всички събрани по
3
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и е извлякла от тях
действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва. В отговор на
възраженията на защитата, свързани с доказателствения анализ на първата инстанция,
въззивният състав намира за необходимо да изложи единствено следното: Правилно при
изграждане на фактическата обстановка по делото показанията на свид. О.Р. са ценени като
недостоверни, тъй като не са събрани каквито и да е доказателства, този свидетел да е
присъствал на мястото на възникване на процесния инцидент и да е възприел последния.
Св.О.Р. твърди, че е станал очевидец на целия инцидент от началото да края му, но никой от
другите свидетели не го споменава в показанията си. На следващо място, в показанията си
той не споменава нищо за нанасяни от А.Т. удари в главата на подсъдимия. Тези неговите
показания противоречат на съдебно-медицинско удостоверение № 132/30.06.2020г., от
което могат да се правят безспорни изводи относно наличието, вида и механизма на
получаване на уврежданията на подс.К.. СМУ 132 от 30.06.2020г. и останалата медицинска
документация обективно доказва наличие на многобройни увреждания у подсъдимия
непосредствено след контакта му с частния тъжител. Отоци и кръвонасядания по лицето,
кръвоизливи на дясното око и разкъсна рана на брадичката в ляво, каквито са нараняванията
на подсъдимия, не могат да бъдат причинени от падането му на земята. Видно от съдебно-
медицинско удостоверение № 132/30.06.2020г., те могат да бъдат причинени от удар с
твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците на човек. В
показанията си свидетелките Я.А. и С.С. посочват, че те не са видели удари, а само са
установили двамата участници в инцидента да се боричкат на земята т.е. те са дошли на
място в края на инцидента. По същото време там е пристигнала и св.Л.Д., която е видяла
кръв по дрехите на подсъдимия. Никой от безспорните свидетели на мястото на инцидента
не съобщава за удари както от страна на подсъдимия, така и от страна на частния тъжител,
но техните телесни увреждания, които несъмнено са причинени от удари с твърди тъпи
предмети с ограничена повърхност каквито са юмруците на човек, се установяват от
горепосочените СМУ. Това означава, че ударите са били нанасяни преди двамата да се
сборичкат на земята, където са намерени от Я.А. и С.С.. В показанията си св.Л.Д. посочва, че
на въпрос защо ризата на подсъдимия е в кръв, той е отговорил, че А.Т. го е ударил. Това
съвпада с обясненията на подсъдимия К. и показанията на неговата съпруга Г.К., и което е
по – важно напълно съответства на отразеното в съдебно-медицинско удостоверение №
132/30.06.2020г. Изложеното е още едно основание показанията на всички гореизброени
свидетели да бъдат кредитирани като непротиворечиви, достоверни, добросъвестни и
логични, и да бъдат използвани пълноценно за изграждане на фактическите изводи на съда.
Настоящата инстанция се доверява на гореизброените доказателства, които в своята
съвкупност водят до еднозначен, непротиворечив и единствено възможен извод, че на
указаната дата и място между подсъдимият и частният тъжител е възникнал скандал по
повод нанесените от К. увреждания по лекия автомобил на Т., който прераснал в сбиване. В
хода на сбиването, първите удари били нанесени от частния тъжител в главата на К., на
което подсъдимият отговорил с един удар в главата на Т., след което двамата се сборичкали
на земята, където били намерени от Я.А. и С.С..
4
В заключение, за разлика от приетото на РС като факти, настоящият състав прие, че
от доказателствената съвкупност по делото се установява по безспорен начин, че на
29.06.2020 г. в гр.П., ул. „А. С.“, № **, подсъдимият е нанесъл на тъжителя удар с ръка, с
който му причинил оток на дясната половина на челюстта. Той обаче е сторил това в хода на
нападение срещу него от страна на частният тъжител, при което са му нанасяни удари с
юмруци в главата и което не е била прекратено от Т. към момента на нанасяне на удара от
страна К.. Налице е пряко и непосредствено нападение върху личността на последния, на
което той за да се защити е отговорил с удар в лицето на Т. т.е. в случая са налице всички
предпоставки за приложение на чл.12, ал.1 от НК. Извършеното от К. деяние е било в
условията на неизбежна отбрана, поради което не съставлява престъпление. Нанесените от
частния тъжител увреждания на подсъдимия са далеч по-сериозни от това, което К. е
причинил на Т. и в този смисъл няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Ето
защо настоящата инстанция намира, че присъдата на РС Поморие, с която К. е оправдан по
повдигнатото му обвинение, като краен резултат е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Предвид това, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, гражданският иск
следва да се отхвърли, тъй като в този случай деянието не е виновно извършено /виж.
Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г./.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от
НПК районният съд е възложил разноските по делото в тежест на частния тъжител. В
допълнение, той следва да понесе и сторените от подсъдимия във въззивното производство
деловодни разноски в общ размер на 200 лева.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, което изисква
тя да бъде потвърдена изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 от НПК, Бургаският
окръжен съд, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008 от 23.10.2020г., постановена по НЧХД № 124/
2020г. по описа на Районен съд-Поморие.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК А. И. Т., ЕГН **********, от гр.П., ДА
ЗАПЛАТИ на подсъдимия Т. С. К. с, ЕГН **********, от гр.П., сторените във въззивното
производство разноски в общ размер на лева 200/двеста/ лева, представляващи възнаграждение за
защитник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6