Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №122 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.Д.М.
твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 12.11.2016 г. на път І-5,
км.177+200, в района на прохода „Шипка“, вина за което има водачът на л.а.
„Фолксваген Джета” с рег. № ********.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на
това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – контузия на гръден кош, изразяваща се във фрактура на
ребрени дъги вляво. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 26 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.11.2016 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения
иск по размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 12.11.2016 г. а път І-5,
км.177+200, в района на прохода „Шипка“, е
реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. № ********, управляван от Х.Й.М.,
в който л.а. е пътувал ищецът, и л.а. „Волво“ с рег. № *******, управляван от Р.С.З.,
което ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген Джета“, който
поради движение с несъобразена скорост е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е реализирал ПТП с л.а.
„Волво“, при което ПТП е причинил на ищеца телесна повреда – контузия на гръден
кош.
Това обстоятелство се установява и от представените по
делото протокол за ПТП №1620417 от 12.11.2016 г., съставен от длъжностно лице
след посещение на местопроизшествието, и АУАН №512738 от 12.11.2016 г.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Джета” с
рег. № ******** Х.Й.М. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 12.11.2016 г. между ответника и собственика на л.а.
„Фолксваген Джета” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото
са представени амбулаторен лист №660/16.11.2016 г., от който се установява, че ищецът
е получил контузия на гръдния кош, като му е назначено консервативно лечение,
както и становище за психичното състояние от 19.11.2016 г., от което се
установява, че след процесното ПТП ищецът е получила посттравматично стресово
разстройство.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила контузия на гръден кош и посттравматично
стресово разстройство, които увреждания са и причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи още, че болките, които е
изпитвала ищеца, са били най-силни в първите 6-7 дни, с постепенно затихващ
характер към 20-25-тия ден при спазване на покой и медикаментозна терапия –
аналгетици, като травмите подлежат на пълно излекуване и възстановяване и не се
очакват патологични медицински състояния. От заключението се установява още, че
претърпените от ищеца телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
В о.с.з., проведено на 19.10.2017 г., вещото лице сочи категорично, че не се
установява счупване на ребра.
От
показанията на свид. М.М. се установява, че след процесното ПТП ищецът е
изпитвала силни болки в гръдния кош, имала е проблеми с дишането, имала е
синини в областта на гръдния кош и са и предписали болкоуспокояващи
медикаменти. Свидетелят сочи още, че силните болки са продължили 3-4 седмици,
през което време ищецът се е нуждаела от чужда помощ, а след инцидента изпитва
страх при качване в автомобил и към настоящия момент изпитва болки при промяна
във времето.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузията на гръдния кош е заболяване без
риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна,
че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване
е с малка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 70 години,
както и че тези болки са отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни
травми. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение
за претърпените травматични увреждания е в размер на 3000,00 лв.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява
частично основателен до размера на сумата от 3000,00 лв. и като такъв следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 46,16 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от
440,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 120,00 лв., представляваща държавна такса.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от иска в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.Д.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 3000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
12.11.2016 г. на път І-5, км.177+200, в района на прохода „Шипка“,
неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 26
000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 46,16 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 120,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. М.М., адрес: гр. София, бул.
„********, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 440,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 150,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: